Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Не преставай да вършиш добро

Не преставай да вършиш добро

Не преставай да вършиш добро

„Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.“ — ГАЛАТЯНИ 6:9.

1, 2. (а) Защо е необходима издръжливост, за да служим на Бога? (б) Как Авраам проявявал издръжливост, и какво му помогнало да прави това?

 КАТО Свидетели на Йехова, ние с удоволствие вършим божията воля. За нас е освежаващо и да носим ‘ярема’ на това да бъдем ученици на Христос. (Матей 11:29, НС) Но не винаги е лесно да служим на Йехова, редом с Христос. Апостол Павел ясно показал това, когато казал на събратята си християни: „Защото ви е нужно търпение [издръжливост — НС], та, като извършите Божията воля, да получите обещаното.“ (Евреи 10:36) Необходима ни е издръжливост, защото може да бъде голямо предизвикателство да служим на Бога.

2 Несъмнено животът на Авраам доказва този факт. Патриархът многократно бил изправен пред трудни решения и се сблъсквал с обстоятелства, оказващи му натиск. Това, че Бог му наредил да промени своя начин на живот, пълен с удобства, като напусне Ур, било само началото. Не след дълго Авраам се сблъскал с глад, с враждебност от страна на съседите си, почти не изгубил жена си, понесъл лошо отношение от страна на някои свои роднини и жестокостите на една война. А го очаквали още по–големи изпитания. Но Авраам никога не престанал да върши добро. Това е забележително, особено като имаш предвид, че за разлика от нас днес, той не разполагал с цялото Слово на Бога. И въпреки това Авраам несъмнено знаел за първото пророчество, в което Бог заявил: „Ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе.“ (Битие 3:15, СИ) Съвсем естествено е, щом чрез Авраам щяло да дойде Семето, той да бъде в центъра на сатанските атаки. Несъмнено това, че разбирал този факт, помогнало на Авраам да издържа изпитанията с радост.

3. (а) Защо днес хората на Йехова трябва да очакват, че ще се сблъскват с изпитания? (б) Към какво сме насърчени в Галатяни 6:9?

3 Днес служителите на Йехова също трябва да очакват, че ще се сблъскват с изпитания. (1 Петър 1:6, 7) Та нали в Откровение 12:17 сме предупредени, че Сатан „воюва“ срещу хората от помазания остатък. Поради близкото си сътрудничество с помазаните, ‘другите овце’ също са мишена на сатанската ярост. (Йоан 10:16) Освен противопоставянето, с което може да се сблъскат християните в публичната си служба, те може да са подложени и на натиск, представляващ изпитание в личния им живот. Павел ни подканя: „Да не ни дотяга да вършим добро; защото, ако се не уморяваме, своевременно ще пожънем.“ (Галатяни 6:9) Да, въпреки че Сатан цели да унищожи вярата ни, ние трябва да заемем непоколебима позиция срещу него, като сме твърди във вярата. (1 Петър 5:8, 9) Какъв може да бъде резултатът от вярното ни поведение? В Яков 1:2, 3 се обяснява: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост [издръжливост — НС].“

Директни атаки

4. Как Сатан използва директни атаки в опитите си да пречупи моралната безкомпромисност на божиите хора?

4 Несъмнено животът на Авраам е пример за ‘различните изпитания’, с които може да се сблъска християнинът днес. Например, Авраам трябвало да направи нещо срещу атаката на нашествениците от Сенаар. (Битие 14:11–16) Не е учудващо, че Сатан продължава да използва директни атаки във вид на преследване. От края на Втората световна война насам в десетки страни бяха наложени правителствени възбрани върху християнската образователна дейност на Свидетелите на Йехова. В „Годишника на Свидетелите на Йехова за 2001 г.“ (англ.) се разказва за насилието от страна на враговете, което трябвало да издържат християните в Ангола. Като уповават на Йехова, нашите братя в такива страни категорично отказват да прекратят дейността си! Те реагират не като прибягват към насилие или бунт, а като продължават предпазливо да проповядват. — Матей 24:14.

5. Как младите християни може да бъдат жертва на преследване в училище?

5 Но преследването не винаги е свързано с насилие. След време Авраам бил благословен с двама сина — Исмаил и Исаак. В Битие 21:8–12 се казва, че веднъж Исмаил ‘се присмивал’ на Исаак. В писмото си до галатяните Павел показва, че това било нещо по–сериозно от детска игра, като казва, че Исмаил преследвал Исаак! (Галатяни 4:29, НС) Следователно подигравките от страна на съучениците и словесните нападки на противниците могат с право да бъдат наречени преследване. Един млад християнин на име Райън си спомня неприятностите, които му създавали неговите съученици: „Струваше ми се, че 15–минутното пътуване в автобуса до училище и обратно, продължаваше цели часове, защото те ме малтретираха словесно. Пареха ме с кламери, които предварително нагряваха със запалка.“ Каква била причината за това грубо отношение? „Теократичното ми обучение ме правеше различен от другите младежи в училище.“ Но с помощта на своите родители Райън успял да издържи вярно. Младежи, дали подигравките от страна на вашите връстници ви обезсърчават? Не преставайте да вършите добро! Като издържате вярно, ще изпитвате изпълнението на Исусовите думи: „Блажени [щастливи — НС] сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене.“ — Матей 5:11.

Ежедневни тревоги

6. Какви неща могат да внесат напрежение сред събратята християни днес?

6 Повечето от изпитанията, с които се сблъскваме днес, са свързани с обикновени ежедневни тревоги. Авраам трябвало да се справи с напрежението, което възникнало между неговите пастири и пастирите на племенника му Лот. (Битие 13:5–7) По подобен начин и днес междуличностните различия и завистта за дребни неща могат да внесат напрежение във взаимоотношенията и дори да бъдат заплаха за мира в сбора. „Гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.“ (Яков 3:16) Колко е важно да не преставаме да вършим добро, а да даваме предимство на мира пред гордостта, както направил Авраам, и да поставяме интересите на другите пред своите! — 1 Коринтяни 13:5; Яков 3:17.

7. (а) Какво трябва да направи човек, ако някой събрат християнин го нарани? (б) Как Авраам дал хубав пример за това да поддържаме добри взаимоотношения с другите?

7 Може да бъде истинско предизвикателство да запазим мира, когато мислим, че някой събрат се отнася несправедливо към нас. В Притчи 12:18 се казва: „Намират се такива, чието несмислено говорене пронизва като нож.“ Няколко необмислени думи — дори и да бъдат казани невинно — могат да причинят голяма болка. Тя е още по–силна, ако мислим, че сме жертва на клевета или на жестока клюка. (Псалм 6:6, 7) Но християнинът не бива да позволява на наранените чувства да го доведат дотам, че да престане да върши добро! Ако си в такава ситуация, поеми инициативата да поправиш нещата, като поговориш любезно с онзи, който те наранява. (Матей 5:23, 24; Ефесяни 4:26) Бъди готов да му простиш. (Колосяни 3:13) Като не изпитваме неприязън, ще можем да възстановим както емоционалното си равновесие, така и своите взаимоотношения с този брат. Авраам не таял никаква неприязън, която можел да изпитва към Лот. Да, Авраам се втурнал да защити Лот и неговото семейство! — Битие 14:12–16.

Изпитания, които сами си създаваме

8. (а) Как християните може ‘да пронизват себе си с много скърби’? (б) Защо Авраам успял да поддържа уравновесен възглед относно материалните неща?

8 Ще се съгласиш, че ние сами си създаваме някои от изпитанията. Например, Исус заповядал на своите последователи: „Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.“ (Матей 6:19) Но някои братя ‘пронизват себе си с много скърби’, като поставят материалните си интереси пред интересите на Царството. (1 Тимотей 6:9, 10) Авраам бил готов да пожертва материалните си удобства, за да бъде угоден на Бога. „С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог.“ (Евреи 11:9, 10) Вярата на Авраам в бъдещия ‘град’, или божието управление, му помогнала да не разчита на богатствата. Нима няма да е мъдро и ние да не се осланяме на тях?

9, 10. (а) Как ако искаме да бъдем значими, може да си създадем изпитания? (б) Как някой брат днес може да се държи като „най–малък“?

9 Обърни внимание и на един друг аспект. Библията прави следното силно изказване: „Ако някой мисли себе си да е нещо, като не е нищо, той мами себе си.“ (Галатяни 6:3) Освен това тя ни насърчава ‘да не правим нищо от заядливост или от себелюбие, но със смирение’. (Филипяни 2:3, НС) Някои хора си създават изпитания, като не спазват този съвет. Водени от желанието да бъдат значими, а не от желание да вършат „добро дело“, те са обезсърчени и недоволни, когато не получават привилегии в сбора. — 1 Тимотей 3:1, Ве.

10 Авраам дал хубав пример, като ‘не мислел за себе си по–високо, отколкото трябва’. (Римляни 12:3) Когато се срещнал с Мелхиседек, Авраам не се държал така, сякаш привилегированата му позиция пред Бога го правела по–добър от него. Точно обратното — плащайки му десятък, той признал, че като свещеник, Мелхиседек заемал по–висока позиция. (Евреи 7:4–7) По подобен начин днес християните трябва да са готови да се държат като ‘най–малки’ и да не искат да са център на вниманието. (Лука 9:48) Ако братята, които поемат ръководството в сбора, изглежда не ти възлагат определени привилегии, си направи честен самоанализ, за да видиш какви подобрения можеш да направиш в личността си или в начина, по който правиш нещата. Вместо да се огорчаваш заради привилегиите, които нямаш, възползвай се напълно от привилегията, която имаш — привилегията да помагаш на другите да опознаят Йехова. Да, „смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно“. — 1 Петър 5:6.

Вяра в невидимите неща

11, 12. (а) Защо някои хора в сбора може да изгубят чувството си за неотложност? (б) Как Авраам дал хубав пример за това да изграждаме живота си около вярата в божиите обещания?

11 Друго изпитание може да бъде привидното забавяне на края на тази зла система на нещата. Според 2 Петър 3:12, християните трябва ‘да очакват и винаги да помнят присъствието на деня на Йехова’ (НС). Но много хора чакат този ‘ден’ години — някои дори десетилетия — наред. В резултат на това може да се обезсърчат и да изгубят чувството си за неотложност.

12 Отново обърни внимание на примера на Авраам. Той изградил целия си живот около вярата в божиите обещания, въпреки че нямало шанс всички те да бъдат изпълнени докато бил жив. Вярно е, че Авраам живял достатъчно дълго, за да види сина си Исаак пораснал мъж. Но щели да минат векове, преди Авраамовите потомци да могат да бъдат сравнени с „небесните звезди“ или с „пясъка на морския бряг“. (Битие 22:17) Но Авраам не се огорчил или обезсърчил от това. Ето защо апостол Павел казал за него и за други патриарси: „Всички тия умряха във вяра, тъй като не бяха получили изпълнението на обещанията; но ги видяха и поздравиха отдалеч, като изповядаха, че са чужденци и пришълци [временни жители — НС] на земята.“ — Евреи 11:13.

13. (а) В какъв смисъл християните днес са като „временни жители“? (б) Защо Йехова ще сложи край на тази система на нещата?

13 Щом Авраам можел да поддържа живота си съсредоточен около обещания, изпълнението на които било ‘далеч’, колко повече ние трябва да правим това днес, когато изпълнението им е толкова близо! Подобно на Авраам, ние трябва да гледаме на себе си като на „временни жители“ в Сатановата система, които отказват да се установят за постоянно в нея и да угаждат само на себе си. Естествено ние предпочитаме „краят на всичко“ вече да е настъпил, а не просто да е близо. (1 Петър 4:7) Може би имаме сериозни здравословни проблеми. Или навярно силно ни потискат икономически трудности. Но трябва да помним, че Йехова ще сложи край на тази система не само за да ни избави от трудните обстоятелства, но и за да освети името си. (Езекиил 36:23; Матей 6:9, 10) Краят ще дойде не когато искаме ние, а в най–подходящото време според целите на Йехова.

14. Как търпението на Бога е от полза за християните днес?

14 Не забравяй също, че Йехова „не забавя това, което е обещал, според както някои смятат бавенето, но заради вас търпи за дълго време; понеже не иска да погинат някои, но всички да дойдат на покаяние“. (2 Петър 3:9) Обърни внимание, че Бог ‘търпи заради нас’ — хората от християнския сбор. Очевидно някои от нас се нуждаят от повече време, за да променят и подобряват личността си, така че да могат ‘да бъдат намерени чисти и непорочни, с мир в сърцата си’. (2 Петър 3:14) Тогава нима не трябва да бъдем благодарни, че Бог проявява такова търпение?

Да намираме радост, въпреки пречките

15. Как Исус успял да запази радостта си, когато се сблъсквал с изпитания, и как християните днес могат да извлекат полза, като му подражават?

15 Днес християните могат да научат много неща от живота на Авраам. Патриархът проявявал не само вяра, но и търпение, проницателност, смелост и неегоистична любов. Той поставял поклонението към Йехова на първо място в живота си. Но трябва да помним, че най–хубавият пример, който трябва да следваме, бил даден от Исус Христос. Той също се сблъскал с множество изпитания и премеждия, но въпреки това никога не изгубил радостта си. Защо? Защото съсредоточавал мислите си върху надеждата пред себе си. (Евреи 12:2, 3) Затова Павел се молел: „А Бог на твърдостта и на утехата да ви даде единомислие [същата умствена нагласа — НС] помежду ви по примера на Христа Исуса.“ (Римляни 15:5) Ако имаме правилна умствена нагласа, можем да намираме радост въпреки пречките, които Сатан поставя на пътя ни.

16. Какво трябва да правим, когато проблемите ни изглеждат непреодолими?

16 Когато проблемите изглеждат непреодолими, си спомни, че Йехова те обича, точно както обичал Авраам. Бог иска да успееш. (Филипяни 1:6) Уповавай напълно на Йехова, като бъдеш уверен, че той ‘няма да те остави да бъдеш изпитан повече, отколкото ти е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така че да можеш да го издържиш’. (1 Коринтяни 10:13) Изгради си навика всеки ден да четеш божието Слово. (Псалм 1:2) Постоянствай в молитва, като търсиш помощ от Йехова, за да издържиш. (Филипяни 4:6) Той „ще даде Светия Дух на ония, които искат от Него“. (Лука 11:13) Възползвай се от мерките, които взима Йехова, за да те поддържа духовно здрав, като например нашите основани на Библията издания. Търси подкрепа и от хората в братството. (1 Петър 2:17) Вярно посещавай християнските събрания, защото там ще получиш насърчението, което ти е необходимо, за да издържиш. (Евреи 10:24, 25) Радвай се в убеждението, че твоята издръжливост води до одобрено състояние в божиите очи и че верността ти радва сърцето на Йехова! — Притчи 27:11; Римляни 5:3–5, НС.

17. Защо християните не се отчайват?

17 Бог обичал Авраам като свой „приятел“. (Яков 2:23) И въпреки това животът на Авраам бил изпълнен с изпитания, оказващи натиск върху него, и премеждия. Така че християните могат да очакват същото в тези зли ‘последни дни’. Да, Библията ни предупреждава, че „нечестиви човеци и измамници ще се влошават повече и повече“. (2 Тимотей 3:1, 13) Вместо да се отчайваш, разбери, че натискът, с който се сблъскваме, е доказателство, че краят на Сатановата зла система е близо. Но Исус ни напомня, че „който устои докрай, той ще бъде спасен“. (Матей 24:13) Затова не преставай ‘да вършиш добро’! Подражавай на Авраам и бъди сред хората, които „чрез вяра и устояване наследяват обещаните благословения“. — Евреи 6:12.

Обърна ли внимание?

• Защо днес хората на Йехова очакват, че ще се сблъскват с изпитания и премеждия?

• По какви начини Сатан може да използва директни атаки?

• Как християните могат да разрешават междуличностните си конфликти?

• Как гордостта и егоизмът могат да създадат изпитания?

• По какъв начин Авраам дал хубав пример за това да чакаме изпълнението на божиите обещания?

[Въпроси]

[Снимка на страница 26]

Много християнски младежи понасят преследване от страна на връстниците си, които им се подиграват

[Снимка на страница 29]

В дните на Авраам изпълнението на божиите обещания било ‘далеч’, но той изградил живота си около тях