Как мирът на Христос може да царува в сърцата ни?

„Нека царува в сърцата ви Христовият мир, за който бяхте и призвани в едно тяло.“ — КОЛОСЯНИ 3:15.

1, 2. По какъв начин „Христовият мир“ царува в сърцето на християнина?

 МНОГО хора не харесват думата „царува“, защото я свързват с насилничество и манипулиране. Затова някой може да остане с впечатлението, че призивът, който Павел отправил към събратята си християни в Колоса да позволят на ‘мира на Христос да царува в сърцата им’, е неразумен. (Колосяни 3:15) Нима нямаме свободна воля? Защо трябва да позволяваме на нещо друго или на някой друг ‘да царува’ в сърцата ни?

² Павел не казвал на колосяните да се откажат от свободната си воля. Гръцката дума, преведена в Колосяни 3:15 като „царува“, е свързана с думата за арбитър, който определял победителите в атлетическите състезания по онова време. Състезателите имали известна свобода в рамките на правилата на играта, но накрая арбитърът решавал кой бил следвал правилата и затова ще спечели състезанието. По подобен начин, ние сме свободни да взимаме много решения в живота си, но мирът на Христос трябва винаги да бъде „арбитър“, когато правим това — или както се изразява преводачът Едгар Дж. Гудспид, мирът на Христос трябва да бъде „ръководещият принцип“ в сърцето ни.

3. Какво представлява „Христовият мир“?

³ Какво представлява „Христовият мир“? Това е спокойствието, вътрешният покой, който получаваме, когато ставаме ученици на Христос и научаваме, че Йехова Бог и неговият Син ни обичат и одобряват. Когато Исус щял да напусне учениците си, им казал: „Моя мир ви давам. ... Да се не смущава сърцето ви, нито да се бои.“ (Йоан 14:27) В продължение на повече от 2000 години верните помазани хора от тялото на Христос се радват на този мир, а днес и техните съобщници, ‘другите овце’, правят това. (Йоан 10:16) Този мир трябва да царува в сърцата ни. Когато сме подложени на голямо изпитание, той може да ни помогне да не се парализираме от страх и да не се притесняваме прекалено много. Нека да видим как става това, когато се сблъскаме с несправедливост, когато ни обземе безпокойство и когато се чувстваме малоценни.

Когато се сблъскаме с несправедливост

4. (а) Откъде Исус знаел за несправедливостта? (б) Как реагират християните, когато са жертва на несправедливост?

⁴ Цар Соломон казал: ‘Човек властва над човека за негова вреда.’ (Еклисиаст 8:9) Исус знаел, че тези думи са верни. Докато бил на небето, той виждал голямата несправедливост между хората. Когато бил на земята, самият Исус станал жертва на най–голямата несправедливост, когато той — безгрешният човек — бил обвинен в богохулство и бил убит като престъпник. (Матей 26:63–66; Марко 15:27) Днес несправедливостта  все още е широко разпространена и истинските християни често са жертва на нея, като биват „мразени от всички народи“. (Матей 24:9, СИ) Но въпреки ужасите, които преживяха в нацистките лагери на смъртта и в съветските трудови лагери, въпреки че са жертва на голямо насилие, фалшиви обвинения и лъжливи нападки, мирът на Христос им помага да останат твърди. Те подражават на Исус, за когото четем: „Бидейки охулван, хула не отвръщаше; като страдаше, не заплашваше; но предаваше делото Си на Този, Който съди справедливо.“ — 1 Петър 2:23.

5. На какво трябва да обърнем внимание първо, когато чуем за някаква привидна несправедливост в сбора?

⁵ В далеч по–малък мащаб може би мислим, че някой е жертва на несправедливо отношение в християнския сбор. Тогава може би се чувстваме като Павел, който казал: „Кой се съблазнява [спъва — НС], без да се разпалям аз?“ (2 Коринтяни 11:29) Какво можем да направим? Трябва да се запитаме: ‘Дали наистина става въпрос за несправедливост?’ Много често ние не сме запознати с всички факти. Може би реагираме бурно, след като сме изслушали някой, който твърди, че ги знае. Но Библията с право казва: „Простият вярва всяка дума.“ (Притчи 14:15) Затова трябва да внимаваме.

6. Как можем да реагираме на привидните несправедливости в сбора?

⁶ Да предположим, че самите ние на пръв поглед сме жертва на несправедливост. Как ще реагира човек, който има в сърцето си мира на Христос? Може би ще трябва да поговорим с онзи, който мислим, че е съгрешил против нас. След това вместо да обсъждаме въпроса с всеки, който иска да ни слуша, защо не представим случая пред Йехова в молитва и не оставим на Него да поправи несправедливостта? (Псалм 9:10; Притчи 3:5) После ще бъде добре да се задоволим с това да решим проблема в сърцето си и ‘да мълчим’. (Псалм 4:4) В повечето случаи можем да приложим напътствието на Павел: „Претърпявайте си един друг и един на друг си прощавайте, ако някой има оплакване против някого; както и Господ е простил вам, така прощавайте и вие.“ — Колосяни 3:13.

7. Какво трябва да помним винаги в отношенията си със своите братя?

⁷ Но каквото и да правим, трябва да помним, че макар и да не можем да владеем развитието на събитията, ние можем да владеем реакциите си. Ако реагираме неуравновесено на привидната несправедливост, това може повече да навреди на мира ни, отколкото самата несправедливост. (Притчи 18:14) Можем дори да се спънем и да престанем да се събираме с хората от сбора, докато не сметнем, че несправедливостта е поправена. Псалмистът писал, че за онези, които обичат законите на Йехова, „няма спънки“. (Псалм 119:165) Истината е, че отвреме–навреме всеки става жертва на несправедливост. Никога не позволявай на тези неприятни преживявания да ти попречат да служиш на Йехова. Вместо това нека мирът на Христос царува в сърцето ти.

 Когато ни обземе безпокойство

8. Кои са някои от нещата, които причиняват безпокойство, и до какво може да се стигне вследствие на безпокойството?

⁸ Безпокойството е неразделна част от живота в тези ‘последни дни’. (2 Тимотей 3:1) Вярно е, че Исус казал: „Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете.“ (Лука 12:22) Но не всяко безпокойство е причинено от загриженост за материални неща. Лот ‘се измъчвал’ поради покварата в Содом. (2 Петър 2:7, СИ) Павел се ‘тревожел за всички сборове’. (2 Коринтяни 11:28, НС) В нощта преди своята смърт Исус бил толкова напрегнат, че ‘потта му станала като големи капки кръв, които капели на земята’. (Лука 22:44) Явно не всяко безпокойство е признак на слаба вяра. Но каквото и да го причинява, ако то е силно и продължително, може да ни ограби мира. Безпокойството обзема някои хора, като ги кара да се чувстват неспособни да продължават да изпълняват отговорностите си в службата към Йехова. В Библията се казва: „Тревожните грижи в сърцето на човека са това, което ще го накара да се преклони.“ (Притчи 12:25, НС) Тогава какво можем да направим, ако ни обземе безпокойство?

9. Кои са някои от практичните стъпки, които можем да направим, за да намалим безпокойството си, но какви причини за безпокойство не можем да премахнем?

⁹ В някои случаи може да бъдем в състояние да вземем практични мерки. Ако безпокойството ни е причинено от някакъв здравословен проблем *, ще бъде мъдро да му обърнем внимание, въпреки че всеки сам трябва да решава подобни въпроси. (Матей 9:12) Ако имаме много отговорности и те ни тежат, може би ще бъде възможно да прехвърлим някои от тях на други хора. (Изход 18:13–23) Но как стои въпросът, ако тези големи отговорности — като родителските, например, — не могат да бъдат прехвърлени на друг? А християните, които живеят с брачен партньор, който им се противопоставя? Ами семействата, които изпитват големи икономически трудности или живеят в район, където има война? Явно  в тази система на нещата не можем да премахнем всички източници на безпокойство. Но все пак можем да запазим мира на Христос в сърцата си. Как?

10. Кои са два от начините, по които християнинът може да намали безпокойството си?

¹⁰ Един от начините е, като търсим утеха в божието Слово. Цар Давид писал: „Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.“ (Псалм 94:19) ‘Утешенията’ на Йехова се намират в Библията. Ако редовно търсим съвет в тази боговдъхновена книга, ще намерим помощ, за да запазим мира на Христос в сърцата си. В Библията се казва: „Възложи на Господа грижите си, и Той ще те подкрепи. Той никога не ще допусне праведник да се поклати.“ (Псалм 54:23, СИ [Пс 55:22]) Апостол Павел писал подобно нещо: „Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви в Христа Исуса.“ (Филипяни 4:6, 7) Усърдната и редовна молитва ще ни помогне да запазим мира си.

11. (а) Как Исус дал хубав пример по отношение на молитвата? (б) Как трябва да гледаме на молитвата?

¹¹ Исус дал отличен пример в това отношение. Понякога той разговарял в молитва с небесния си Баща в продължение на часове. (Матей 14:23; Лука 6:12) Молитвата му помогнала да издържи най–големите изпитания. В нощта преди неговата смърт започнали да го обземат големи терзания. Как реагирал Исус? Той се молел „по–усърдно“. (Лука 22:44) Да, съвършеният Син на Бога се молел често. Колко по–необходимо е неговите несъвършени последователи да си създадат навика да се молят! Исус учел учениците си „винаги да се молят и да не падат духом“. (Лука 18:1, СИ) Молитвата е действително и жизненоважно общуване с Онзи, който ни познава по–добре от самите нас. (Псалм 103:14) За да запазим мира на Христос в сърцата си, трябва ‘непрестанно да се молим’. — 1 Солунци 5:17.

Да преодолеем ограниченията си

12. Поради какви причини някои хора може да мислят, че службата им към Бога е незадоволителна?

¹² Йехова гледа на всеки от служителите си като на нещо отбрано, ценно. (Агей 2:7) Но на много от тях им е трудно да приемат това. Някои може да са обезсърчени от факта, че са на възраст, че имат повече семейни задължения или проблеми със здравето. Други може би се чувстват ощетени, защото са имали лошо детство. Трети може да се измъчват за грешки в миналото и да се съмняват, че Йехова може някога да им прости. (Псалм 51:3) Какво можем да направим, за да преодолеем такива чувства?

13. Каква утеха предлагат Писанията за хората, които се чувстват недостойни?

¹³ Мирът на Христос ни уверява в любовта на Йехова. Можем да възстановим този мир в сърцата си, като размишляваме върху факта, че Исус никога не казал, че стойността ни се измерва чрез сравняване на онова, което вършим, с онова, което вършат другите. (Матей 25:14, 15; Марко 12:41–44) Той наблегнал силно на лоялността. Исус казал на учениците си: „Който устои докрай, той ще бъде спасен.“ (Матей 24:13) Самият той бил „презрян“ от хората, но не се съмнявал, че Баща му го обича. (Исаия 53:3; Йоан 10:17) Исус казал, че Йехова обичал и учениците му. (Йоан 14:21) За да наблегне на това, Христос казал: „Не продават ли се две врабчета за един асарий? И пак ни едно от тях няма да падне на земята без волята на Отца ви. А вам и космите на главата са всички преброени. Не бойте се, прочее, вие сте много по–скъпи от врабчетата.“ (Матей 10:29–31) Колко сърдечно ни уверява той, че Йехова ни обича!

14. Какво уверение имаме, че Йехова цени всеки от нас?

¹⁴ Исус казал още: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец, Който Ме е пратил.“ (Йоан 6:44) Щом Йехова ни е привлякъл, за да следваме Исус, значи иска да бъдем спасени. Исус казал на учениците си: „Не е по волята на Отца ви, Който е на небесата, да загине ни един  от тия малките.“ (Матей 18:14) Затова, ако служиш на Бога от все сърце, можеш да се радваш, че вършиш добри дела. (Галатяни 6:4) Ако се измъчваш поради своите грешки в миналото, бъди сигурен, че Йехова прощава „щедро“ на онези, които наистина се разкайват. (Исаия 43:25; 55:7) Ако си обезсърчен поради някаква друга причина, помни, че „Господ е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух“. — Псалм 34:18.

15. (а) Как Сатан се опитва да ограби мира ни? (б) В какво можем да сме уверени относно Йехова?

¹⁵ Сатан много иска да ограби мира ти. Той е виновен за наследения грях, срещу който се бори всеки от нас. (Римляни 7:21–24) Сатан несъмнено иска да мислиш, че твоето несъвършенство прави службата ти неприемлива за Бога. Никога не позволявай на Дявола да те обезсърчи! Пази се от неговите замисли и бъди решен да устоиш. (2 Коринтяни 2:11; Ефесяни 6:11–13) Помни, че „Бог е по–голям от сърцето ни и знае всичко“. (1 Йоан 3:20) Йехова вижда не само грешките ни. Той е наясно също с подбудите и намеренията ни. Затова намери утеха в думите на псалмиста: „Господ не ще отхвърли людете Си, нито ще остави наследството Си.“ — Псалм 94:14.

Обединени в мира на Христос

16. По какъв начин не сме сами в стремежа си да издържим?

¹⁶ Павел писал, че трябва да позволим на мира на Христос да царува в сърцата ни, защото сме „призвани в едно тяло“. Помазаните християни, на които писал Павел, били призовани да бъдат част от Христовото тяло, за което са призовани и останалите от помазаните днес. Техните съобщници, ‘другите овце’, са обединени с тях в „едно стадо с един пастир“, Исус Христос. (Йоан 10:16) Милионите хора от целосветското „стадо“ позволяват на мира на Христос да царува в сърцата им. Това, че знаем, че не сме сами, ни помага да издържаме. Петър писал: „Съпротивете се [на Сатан], стоейки твърди във вярата, като знаете, че същите страдания се понасят и от братята ви в света.“ — 1 Петър 5:9.

17. Какъв стимул имаме да позволяваме на мира на Христос да царува в сърцата ни?

¹⁷ Тогава нека всички ние продължаваме да допринасяме за мира — този жизненоважен плод на божия свети дух. (Галатяни 5:22, 23) Хората, които Бог сметне за безупречни, неопетнени и живеещи в мир, накрая ще бъдат благословени с вечен живот на райска земя, където ще живее праведност. (2 Петър 3:13, 14) Ние имаме основателни причини да позволяваме на мира на Христос да царува в сърцата ни.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какво представлява мирът на Христос?

• Как мирът на Христос може да царува в сърцата ни, когато се сблъскаме с несправедливост?

• Как мирът на Христос ни помага да се справяме с безпокойството?

• Как мирът на Христос ни носи утеха, когато се чувстваме малоценни?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Когато бил пред своите обвинители, Исус оставил нещата в ръцете на Йехова

[Снимка на страница 16]

Подобно на сърдечната прегръдка на един любещ баща, утехата от Йехова може да намали безпокойството ни

[Снимка на страница 18]

Бог много цени това, че издържаме