„Търси мир и се стреми към него“
„Търси мир и се стреми към него“
„Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ — РИМЛЯНИ 12:18.
1, 2. Кои са някои от причините, поради които мирът, който постигат хората, е нетраен?
ПРЕДСТАВИ си една къща със слаби основи, изгнили подпорни греди и провиснал покрив. Дали искаш да се преместиш в нея и тя да стане твой дом? Навярно не. Дори да я боядисаш, това няма да промени факта, че къщата не е стабилна. Рано или късно тя вероятно ще се срути.
2 Мирът в света е като тази къща. Той е изграден на нестабилни основи — обещания и стратегии, направени от някой човек, „в когото няма помощ“. (Псалм 146:3) Историята е изпълнена с конфликти между народи, етнически групи и племена. Вярно е, че понякога има кратки периоди на мир, но що за мир е това? Ако два народа са във война и после се стигне до мир — или защото единият от тях е победен, или поради това, че и двата вече нямат сметка да се сражават, — що за мир е това? Омразата, подозренията и завистта, поради които е избухнала войната, си остават. Привидният мир, който е просто ‘маска’ на враждебността, не е траен. — Езекиил 13:10.
3. Защо мирът на божиите хора е различен от мира, който постигат другите хора?
3 Но в този изпълнен с войни свят съществува истински мир. Къде? Сред хората, които следват точно стъпките на Исус Христос — истинските християни, които се вслушват в неговите думи и се стремят да подражават на начина му на живот. (1 Коринтяни 11:1; 1 Петър 2:21) Мирът, който съществува между истинските християни от различни раса, социално положение и националност, е действителен, защото произлиза от техните мирни взаимоотношения с Бога, основани на вярата им в изкупителната жертва на Исус Христос. Техният мир е дар от Бога, а не нещо, постигнато от хората. (Римляни 15:33; Ефесяни 6:23, 24) Той е резултат от това, че се подчиняват на ‘Княза на мира’, Исус Христос, и се покланят на Йехова, който е „Бог на любовта и на мира“. — Исаия 9:6; 2 Коринтяни 13:11.
4. Как християнинът „се стреми“ към мир?
4 Несъвършените хора не се радват автоматично на мир. Затова Петър казал, че всеки християнин трябва да „търси мир и да се стреми към него“. (1 Петър 3:11) Как можем да правим това? Отговорът се намира в едно древно пророчество. Посредством Исаия, Йехова казал: „Всичките ти чада ще бъдат научени от Господа; и голям ще бъде мирът на чадата ти.“ (Исаия 54:13; Филипяни 4:9) Да, онези, които се вслушват в ученията на Йехова, се радват на истински мир. Освен това мирът, заедно с ‘любовта, радостта, дълготърпението, милостта, добротата, вярата, кротостта и самоконтрола’, е плод на божия свети дух. (Галатяни 5:22, 23) Ако човек е нелюбещ, нещастен, нетърпелив, безмилостен, зъл, неверен, ядосан или ако не може да се контролира, не може да се радва на мир.
„В мир с всичките човеци“
5, 6. (а) Каква е разликата между това да бъдеш миролюбив и да бъдеш миротворец? (б) С кого християните се стремят да живеят в мир?
5 Мирът бива определян като „спокойствие, тишина“. Това определение обхваща много ситуации, в които няма конфликти. Да, дори мъртвецът ‘почива в мир’! Но за да може човек да се радва на истински мир, не е достатъчно само да бъде миролюбив. В своята Проповед на планината Исус казал: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.“ (Матей 5:9) Исус говорел за хора, които след време щели да имат възможност да станат духовни синове на Бога и да получат безсмъртен живот в небето. (Йоан 1:12; Римляни 8:14–17) Накрая всички верни хора, които нямат небесна надежда, ще се радват на „славната свобода на Божиите чада“. (Римляни 8:21) Само миротворците могат да имат такава надежда. Има разлика между това да бъдеш миролюбив и да бъдеш миротворец. Да бъдеш миротворец в библейския смисъл на думата означава активно да допринасяш за мира, понякога дори там, където преди е нямало мир.
6 Като имаш предвид това, обърни внимание на съвета, който апостол Павел дал на римляните: „Ако е възможно, доколкото зависи от вас, живейте в мир с всичките човеци.“ (Римляни 12:18) Павел не казал на римляните просто да бъдат спокойни, макар че и това е полезно. Той ги насърчавал да допринасят за мира. Мир с кого? С „всичките човеци“ — с другите в семейството, със събратята християни, дори с онези, които не споделяли вярванията им. Апостолът насърчавал римляните да допринасят за мира с другите ‘доколкото зависело от тях’. Да, той не искал те да правят компромиси с вярванията си заради мира. Вместо ненужно да противоречат на другите, те трябвало да се държат с тях по мирен начин. Християните трябвало да постъпват така, независимо дали ставало въпрос за хората в сбора, или за онези извън него. (Галатяни 6:10) В съгласие с това Павел писал: „Всякога търсете доброто един на друг и на всичките.“ — 1 Солунци 5:15.
7, 8. Как и защо християните живеят в мир с хората, които не споделят техните вярвания?
7 Как можем да живеем в мир с хората, които не споделят нашите вярвания, и с онези, които дори им се противопоставят? Един от начините е, като не се държим с тях така, сякаш ги превъзхождаме. Например, едва ли ще бъдем миротворци, ако говорим с унизяващи думи за някои хора. Йехова разкрива своите присъди срещу някои организации и класи, но ние нямаме право да говорим за който и да е човек, сякаш вече е осъден. Ние наистина не съдим другите, дори противниците си. След като казал на Тит да даде съвет на християните в Крит относно това как да се отнасят към човешките власти, Павел му заръчал да им напомни „никого да не хулят, да бъдат не свадливи, а тихи, и да показват всяка кротост към всички човеци“. — Тит 3:1, 2, СИ.
8 Ако живеем в мир с хората, които не споделят вярата ни, това много ни помага да ги запознаваме с истината. Разбира се, ние не започваме приятелства, които „покваряват добрите нрави“. (1 Коринтяни 15:33) Но можем да бъдем вежливи с всички и трябва да се отнасяме към тях с достойнство и човешка любезност. Петър писал: „Да живеете благоприлично между езичниците, тъй щото, относно това, за което ви одумват като злодейци, да прославят Бога във времето, когато ще ги посети, понеже виждат добрите ви дела.“ — 1 Петър 2:12.
Мир в службата
9, 10. Какъв пример дал апостол Павел относно това как да постъпваме по мирен начин с невярващите?
9 Християните, живели през първи век, били известни със смелостта си. Те не разводнили своето послание и когато се сблъсквали с противопоставяне, били решени да се покоряват на Бога като на владетел, а не на хората. (Деяния 4:29; 5:29) Но те не бъркали смелостта с грубостта. Обърни внимание на подхода на Павел, когато защищавал вярата си пред цар Ирод Агрипа ІІ. Управникът имал кръвосмешителни отношения със сестра си, Верникия. Но Павел не възнамерявал да поучава Агрипа относно морала. Вместо това наблегнал на мисли, с които и двамата са съгласни, като изтъкнал, че царят бил добре запознат с юдейските обичаи и че вярвал в пророците. — Деяния 26:2, 3, 27.
10 Дали Павел неискрено ласкаел човека, който можел да го освободи? Не. Апостолът следвал съвета, който сам бил дал, и говорел истината. Всичко, което казал на Ирод Агрипа, било вярно. (Ефесяни 4:15, Ве) Но Павел бил миротворец и знаел как ‘за всички да става всичко’. (1 Коринтяни 9:22) Целта му била да защити правото си да говори за Исус. Като добър учител, апостолът започнал с нещо, с което били съгласни и той, и Агрипа. Така Павел помогнал на този неморален цар да види християнството в по–добра светлина. — Деяния 26:28–31.
11. Как можем да бъдем миротворци в своята проповедна служба?
11 Как и ние можем да бъдем миротворци в проповедната служба? Подобно на Павел, не бива да спорим. Разбира се, понякога трябва ‘да говорим божието слово без страх’, като защищаваме смело своята вяра. (Филипяни 1:14) Но в повечето случаи целта ни преди всичко е да проповядваме добрата новина. (Матей 24:14) Ако човек разбере истината относно божиите цели, може да започне да отхвърля фалшивите религиозни идеи и да се очисти от омърсяващите дела. Затова е добре възможно най–много да наблягаме на нещата, които ще бъдат привлекателни за нашите събеседници, като започваме с общото между нас и тях. Няма да бъде хубаво да противоречим на някой, който може да изслуша посланието ни, ако говорим тактично. — 2 Коринтяни 6:3.
Миротворци в семейството
12. По какви начини можем да бъдем миротворци в семейството?
12 Павел казал, че хората, които се женят, „ще имат житейски скърби“. (1 Коринтяни 7:28) Те ще се сблъскат с различни трудности. Една от тях е това, че някои семейни партньори отвреме–навреме не са съгласни помежду си. Как трябва да постъпят тогава? По мирен начин. Миротворецът ще се стреми да не позволи на противоречията да се задълбочат. Как? Първо, като контролира езика си. Когато го използва, за да прави саркастични или обидни забележки, тази малка част от тялото наистина може да бъде ‘буйно зло, пълно със смъртоносна отрова’. (Яков 3:8) Миротворецът използва езика си, за да изгражда другите, а не да ги наранява. — Притчи 12:18.
13, 14. Как можем да запазим мира, когато кажем нещо нередно или когато сме под въздействието на силни емоции?
13 Тъй като сме несъвършени, понякога всички ние казваме неща, за които после съжаляваме. Когато се случи това, бързо поправи нещата — възстанови мира. (Притчи 19:11; Колосяни 3:13) Не затъвай в „постоянни караници“ и „празни спорове“. (1 Тимотей 6:4, 5, Ве) Вместо това се абстрахирай от начина, по който изглеждат нещата, и се опитай да разбереш чувствата на брачния си партньор. Ако чуеш нагрубяващи думи по свой адрес, не отвръщай със същото. Помни, че „мек отговор отклонява от ярост“. — Притчи 15:1.
14 Отвреме–навреме може би ще трябва да размислиш върху съвета от Притчи 17:14: „Остави препирнята, преди да има каране.“ Напусни напрегнатата ситуация. По–късно, когато емоциите утихнат, навярно ще можеш да разрешиш проблема по мирен начин. В някои случаи може да е препоръчително да се обърнеш за помощ към някой от зрелите християнски надзорници. Тези опитни и проявяващи съчувствие мъже могат да окажат освежаваща помощ, когато е заплашен мирът в семейството. — Исаия 32:1, 2.
Миротворци в сбора
15. Според Яков каква лоша нагласа развили някои християни, и защо тя е „земна“, „животинска“ и „бесовска“?
15 За съжаление някои от християните, живели през първи век, проявявали завистлива и свадлива нагласа — нещо, съвсем противоположно на мира. Яков казал: „Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска; защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.“ (Яков 3:14–16) Някои хора смятат, че гръцката дума, преведена тук като „крамолничество“ (остаряла дума, означаваща „злобна свадливост“), е свързана с егоистичните амбиции, с надпреварата за висока позиция. Затова Яков с основание я описва като „земна, животинска, бесовска“. През историята световните водачи постъпват злобно и свадливо, като диви животни, които се борят помежду си. Злобната свадливост наистина е „земна“ и „животинска“. Тя е и „бесовска“, т.е. демонична. Първата личност, проявила тази коварна черта, била един жаден за власт ангел, който се опълчил срещу Йехова Бог и станал Сатан, владетелят на демоните.
16. Как някои християни, живели през първи век, проявили нагласа, подобна на нагласата на Сатан?
16 Яков насърчил християните да не развиват злобна и свадлива нагласа, защото тя нарушава мира. Той писал: „От где произлизат боеве, и от где крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?“ (Яков 4:1) Тук думата ‘сласт’ може да означава алчен копнеж за материални неща или желание за известност, власт или влияние. Подобно на Сатан, някои хора в сбора очевидно искали да се извисят над останалите, вместо да бъдат ‘най–малки’, каквито Исус казал, че трябва да бъдат неговите последователи. (Лука 9:48) Такава нагласа може да наруши мира в сбора.
17. Как християните днес могат да бъдат миротворци в сбора?
17 Днес ние също трябва да избягваме склонността към материализъм, завист или суетни амбиции. Ако сме истински миротворци, няма да се чувстваме заплашени, ако някои хора в сбора са по–умели от нас в дадени неща, нито ще ги злепоставяме пред другите, като поставяме под съмнение подбудите им. Ако пък притежаваме някаква забележителна способност, няма да я използваме, за да изпъкнем над другите, все едно сборът благоуспява единствено поради нашите умения и вещина. Тази нагласа предизвиква разделение; тя не носи мир. Миротворците не парадират с таланта си, а скромно го използват, за да служат на братята си и да славят Йехова. Те разбират, че в края на краищата любовта — а не умението — е идентифициращият белег на истинските християни. — Йоан 13:35; 1 Коринтяни 13:1–3.
„Мирът да бъде твой надзирател“
18. Как старейшините допринасят за мира помежду си?
18 Старейшините в сбора са начело в това да бъдат миротворци. Йехова предсказал за своя народ: „Ще направя мирът да бъде твой надзирател и правдата твое началство.“ (Исаия 60:17) В съгласие с тези пророчески думи, братята, които служат като християнски пастири, полагат големи усилия да допринасят за мира помежду си и в ‘стадото’. Старейшините могат да запазват мира помежду си, като проявяват миролюбивата и благоразумна ‘мъдрост, която е от горе’. (Яков 3:17) Тъй като са с различен произход и имат различен житейски опит, старейшините в сбора понякога ще имат различни гледни точки. Дали това означава, че тогава ще нарушат мира? Не и ако постъпят правилно в такава ситуация. Миротворците смирено споделят мислите си с другите и после с уважение изслушват тяхното становище. Вместо да настоява на своето мнение, миротворецът молитвено ще обсъди гледната точка на брата си. Ако не се нарушава някой библейски принцип, обикновено може да съществуват различни гледни точки. Когато другите не са съгласни с него, миротворецът ще отстъпи и ще подкрепи решението на мнозинството. Така ще покаже, че е разумен. (1 Тимотей 3:2, 3, НС) Опитните надзорници знаят, че запазването на мира е по–важно от това да стане на тяхното.
19. Как старейшините действат като миротворци в сбора?
19 Старейшините допринасят за мира с другите в стадото, като ги подкрепят и не са прекалено критични към техните усилия. Вярно е, че понякога някой може да се нуждае от поправяне. (Галатяни 6:1) Но работата на християнския надзорник не е главно да дисциплинира. Той често изразява похвала. Любещите старейшини се стремят да виждат хубавите страни на другите. Надзорниците ценят големите усилия, които полагат събратята им християни, и са уверени, че техните братя правят най–доброто, на което са способни. — 2 Коринтяни 2:3, 4.
20. От каква полза за сбора е това всички в него да бъдат миротворци?
20 И така ние се стремим да живеем в мир, да постигаме мир, в семейството си, в сбора и в отношенията си с онези, които не споделят нашите вярвания. Ако усърдно развиваме мира, ще допринасяме за щастието на хората в сбора. В същото време ще бъдем предпазени и укрепени по много начини, както ще видим в следващата статия.
Спомняш ли си?
• Какво означава да живеем в мир?
• Как можем да живеем в мир с хората, които не са Свидетели?
• Кои са някои от начините да постигаме мир в своето семейство?
• Как старейшините могат да допринасят за мира в сбора?
[Въпроси]
[Снимка на страница 9]
Миротворците не се държат с други така, сякаш ги превъзхождат
[Снимки на страница 10]
Християните са миротворци в проповедната служба, у дома и в сбора