Стойте съвършени и напълно уверени

Конгресите — радостно потвърждение за нашето братство

ПЕТДЕСЕТГОДИШНИЯТ Джоузеф Ф. Ръдърфорд в недобро здраве след почти една година несправедлив затвор, щастливо служи като пиколо. Той енергично пренася куфари и помага на събратята християни да стигнат до своите хотелски стаи. Двама от неговите бивши съзатворници — също Изследователи на Библията — раздават определените стаи на едно огромно множество от хора, чакащи за квартири. Настаняването продължава много след полунощ. Заразителен дух на вълнение е обхванал всеки един от тях. Какво е събитието?

Годината е 1919 и Изследователите на Библията (известни днес като Свидетели на Йехова) се съвземат след период на жестоко преследване. За да придадат нова сила на своите събратя, те организират конгрес в Сидър Пойнт, Охайо (САЩ) от 1 до 8 септември 1919 г. На последния ден от конгреса едно развълнувано множество от 7000 човека слуша съсредоточено как брат Ръдърфорд насърчава всеки един от присъстващите с думите: „Вие сте пратеници на Царя на царете и Господаря на господарите, като възвестявате на хората ... славното Царство на нашия Бог.“

Сред народа на Йехова конгресите датират от времето на древен Израил. (Изход 23:14–17; Лука 2:41–43) Такива събрания били радостни събития, които помагали на онези, които присъстват, да продължават да бъдат съсредоточени върху божието Слово. Подобно на това съвременните конгреси на Свидетелите на Йехова се съсредоточават върху духовните интереси. За искрените наблюдатели такива радостни събрания дават неоспоримо доказателство, че Свидетелите са обединени от силните връзки на християнското братство.

Усилия да присъстваме

Съвременните християни осъзнават, че техните конгреси са периоди на духовно освежаване и поучаване от божието Слово. Те гледат на тези големи събрания като на незаменими средства, които им помагат да ‘стоят съвършени и напълно уверени във всичко, що е Божията воля’. (Колосяни 4:12) Затова Свидетелите подкрепят от цяло сърце тези събрания, като полагат големи усилия да ги посетят.

За някои хора присъствието на такива конгреси изисква проява на вяра и преодоляване на големи колкото планина пречки. Ето например, една възрастна Свидетелка от Австрия. Въпреки че имала диабет и се нуждаела от ежедневни инжекции с инсулин, тя се погрижила да посети всички дни на областния конгрес в своята страна. В Индия членовете на едно голямо семейство от Свидетели, живеещи в дълбока бедност, установили, че е почти невъзможно да посетят един конгрес. Една от жените в семейството се притекла на помощ. „Тъй като не искахме да пропуснем събитието — каза тя, — аз продадох златните си обици, за да платим пътуването. Жертвата си заслужаваше, тъй като общуването и насърчаващите случки укрепиха вярата ни.“

В Папуа Нова Гвинея група непокръстени, заинтересувани хора били решени да посетят един областен конгрес в столицата. Те се обърнали към един човек в тяхното село, който притежавал по–голямо превозно средство, и го попитали колко ще струва, за да ги превози до конгреса. Тъй като поисканата сума била над техните възможности, те се уговорили да работят в дома на този човек, като ремонтират кухнята му. Така те били в състояние да присъстват на областния конгрес и да извлекат полза от цялата програма.

Разстоянието не е непреодолим проблем за Свидетелите на Йехова, които имат силно желание  да присъстват на конгресите. През 1978 г., за да посети един конгрес в Лил (Франция), един млад делегат от Полша пропътувал 1200 километра с велосипед за шест дни. През лятото на 1997 г. двама Свидетели от Монголия предприели 1200–километрово пътуване, за да посетят едно християнско събиране в Иркутск (Русия).

Истинското братство в действие

Сплотеността и братството, проявявани от Свидетелите по време на техните конгреси, са ясно доказателство за непредубедените наблюдатели. На мнозина им прави силно впечатление, че сред присъстващите там няма предразсъдъци и че съществува искрена топлота дори между онези, които може би се срещат за пръв път.

По времето на един неотдавнашен международен конгрес в Австралия, един екскурзовод, който съпровождал за една седмица делегатите, посещаващи конгреса, искал да остане с тях малко по–дълго, за да се порадва на компанията им. Тяхната любов и сплотеност му направили толкова силно впечатление, че той просто не можел да повярва, че те се разбират толкова добре, защото повечето от тях били чужденци. Когато дошло време да си тръгва, той помолил за тяхното внимание. Обръщайки се към тях с „братя и сестри“, той започнал да им благодари, но не могъл да довърши думите си, тъй като се задавил от вълнение и се разплакал.

През 1997 г. в Шри Ланка, на един обширен стадион се провел първият областен конгрес, на който се говорело на три езика. Цялата програма била представена едновременно на английски, синхалски и тамилски език. В един свят на нарастващо етническо напрежение подобно събрание на три езикови групи не можело да протече незабелязано. Един полицай попитал един брат: „Кой ръководи този конгрес — говорещите синхалски, тамилски или английски език?“ „Никоя група не ръководи конгреса — отговорил братът. — Ние всички го правим заедно.“ Полицаят не повярвал. Когато представителите и на трите езикови групи се обединили в заключителната молитва и едно обединено „амин“ проехтяло през целия стадион, присъстващите заръкопляскали спонтанно. На всички им било трудно да сдържат сълзите си. Да, конгресите наистина са едно радостно потвърждение на нашето братство. — Псалм 133:1. *

[Бележка под линия]