Въпроси на читатели

Какво представлява ‘почивката’, за която се говори в Евреи 4:9–11, и как човек ‘влиза в тази почивка’?

През първи век апостол Павел писал до християните от еврейски произход: „За Божиите люде остава една съботна почивка. Защото оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си. Затова нека се постараем да влезем в тая почивка.“ — Евреи 4:9–11.

Когато Павел говорел за това, че Бог си почивал от своята работа, очевидно той се позовал на казаното в Битие 2:2, където четем: „На седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал.“ Защо Йехова ‘си почивал на седмия ден’? Явно не защото имал нужда да се възстанови ‘от всичките дела, които бил създал’. Следващият стих ни помага да разберем: „И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил.“ — Битие 2:3; Исаия 40:26, 28.

‘Седмият ден’ бил различен от всеки от предходните шест дни в това, че бил ден, който Бог благословил и осветил, ден отделен или посветен на специална цел. Каква била тази цел? По–рано Бог бил разкрил своята цел относно човечеството и земята. На първия човек и на неговата съпруга Бог казал: „Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“ (Битие 1:28) Въпреки че Бог дал на човечеството и на земята едно съвършено начало, щяло да е необходимо време цялата земя да бъде овладяна и превърната в един рай, изпълнен със съвършено човешко семейство, както Бог имал за цел. Така на „седмия ден“ Бог почивал, тоест, престанал да създава неща във връзка със земята, за да позволи на онова, което вече бил сътворил, да се развие в съгласие с Неговата воля. До края на този „ден“ всичко, което Бог имал за цел, щяло да стане реалност. Колко дълга щяла да бъде тази почивка?

Като се върнем към изявлението на Павел в Евреи, забелязваме, че той подчертава, че „за Божиите люде остава една съботна почивка“, и той насърчил събратята си християни да вършат най–доброто, на което са способни, за да ‘влязат в тая почивка’. Това показва, че когато Павел писал тези думи, ‘седмият ден’ на божията почивка, който бил започнал около 4000 години по–рано, все още продължавал. Той няма да свърши, докато божията цел относно човечеството и земята не бъде осъществена напълно в края на Хилядолетното управление на Исус Христос, който е „Господар на съботата“. — Матей 12:8; Откровение 20:1–6; 21:1–4.

Като имал предвид тази чудесна перспектива, Павел обяснил как човек може да влезе в божията почивка. Той писал: „Оня, който е влязъл в Неговата почивка, той си е починал от своите дела, както и Бог от Своите Си.“ Това ни казва, че макар и да имало съвършено начало, човечеството като цяло не влязло в божията почивка. Това било така, защото Адам и Ева не спазили божията почивка през седмия ден чрез приемането на уредбата, която той осигурил за тях. Вместо това те се разбунтували и поискали да станат независими от Бога. Всъщност те се присъединили към Сатановата подредба на нещата, вместо да приемат любещото ръководство на Бога. (Битие 2:15–17) Вследствие на това те загубили възможността да живеят вечно на райска земя. Оттогава нататък цялото човечество било в робството на греха и смъртта. — Римляни 5:12, 14.

Бунтът на човечеството не осуетил целта на Бога. Неговият ден на почивка продължава. Но Йехова осигурил една любеща уредба — чрез своя Син Исус Христос, — така че всеки, който я приеме на основата на вяра, може да очаква освобождение и почивка от бремето на греха и смъртта. (Римляни 6:23) Ето защо Павел насърчил своите събратя християни да ‘си починат от своите си дела’. Било необходимо да приемат божията уредба за спасение и да не се опитват да си изработват бъдеще по свой собствен начин, както направили Адам и Ева. Освен това било необходимо да избягват да вършат свои собствени дела на самооправдание.

 Да оставиш настрана собствените егоистични или светски цели, за да вършиш волята на Бога, е наистина освежаващо и успокояващо. Исус прогласил тази покана: „Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.“ — Матей 11:28–30.

Несъмнено разглеждането на Павел за божията почивка и как човек може да влезе в нея било източник на насърчение за християните от еврейски произход в Йерусалим, които издържали силно преследване и били осмивани поради вярата си. (Деяния 8:1; 12:1–5) По подобен начин думите на Павел могат да бъдат източник на насърчение за християните днес. Като осъзнаваме, че изпълнението на обещанието Бог да направи земен рай под управлението на своето праведно Царство е много близо, ние също трябва да си починем от нашите собствени дела и да вършим най–доброто, което можем, за да влезем в тази почивка. — Матей 6:10, 33; 2 Петър 3:13.

[Снимки на страница 31]

Божието обещание за един земен рай ще бъде осъществено в края на неговия ден на почивка