Какво означава да бъдеш лоялен?

ЕВРЕИТЕ хасидеи от втори век пр.н.е. гледали на себе си като на истински лоялни. Тяхното име идва от хасѝд — основния еврейски термин за „лоялен“. Той произхожда от съществителното име хѐсед, което често се превежда като „любеща милост“, „лоялна любов“, „милост“, „доброта“, „състрадание“. Според „Теологичен речник на Стария завет“, хесед „е активна, общителна и трайна [и] означава не просто една човешка нагласа, но също така и действието, което произтича от тази нагласа. Това е действие, което запазва или подпомага живота. То е намеса в полза на някой, който изпитва нещастия или страдание. То е проява на приятелство“.

Явно в много езици няма дума, която да може да изрази пълното значение, свързано с този еврейски израз, както е използван в Библията. Във всеки случай, в библейски смисъл лоялността означава повече отколкото вярно придържане към обещания. Тя обхваща идеята за любеща привързаност заедно с предприемането на положителни действия за ползата на другите. За да разберем какво означава истинска лоялност, нека да обърнем внимание на това как Йехова я е проявявал към Авраам, Моисей, Давид, народа на Израил и към човечеството като цяло.

Йехова проявява лоялност

Йехова казал на своя приятел Авраам: „Аз съм твой щит.“ (Битие 15:1; Исаия 41:8) Това не били само думи. Йехова защитил и освободил Авраам и неговото семейство от фараона и от Авимелех. Той помогнал на Авраам да избави Лот от съюза на четирима царе. Йехова възстановил възпроизводителните способности на 100–годишния Авраам и 90–годишната Сара така, че чрез тях да може да дойде обещаното Семе. Йехова редовно общувал с Авраам чрез видения, сънища и ангелски посланици. Всъщност Йехова проявявал лоялност към Авраам докато Авраам бил жив и дълго след неговата смърт. През вековете Йехова спазил своите обещания към потомците на Авраам, народа на Израил, въпреки тяхното непокорство. Взаимоотношенията на Йехова с Авраам били проява на онова, което представлява истинската лоялност — любов, превърната в действие. — Битие, от 12 до 15 глава.

Казано е, че „Господ [Йехова — НС] говореше на Моисея лице с лице, както човек говори с приятеля си“. (Изход 33:11) Да, Моисей имал взаимоотношения с Йехова, които били по–близки от отношенията на който и да било друг пророк преди Исус Христос. Как Йехова проявил лоялност към Моисей?

Като 40–годишен мъж, изпълнен със сили и способности, Моисей самонадеяно се нагърбил с това да освободи своя народ. Но времето за това още не било дошло. Той трябвало да бяга,  за да спаси живота си. В продължение на 40 години той пасял овце в Мадиам. (Деяния 7:23–30) Но Йехова не го изоставил. Когато определеното време настъпило, Моисей бил доведен обратно, за да изведе Израил от Египет.

Подобно на това Йехова проявил лоялност към Давид, прочутия втори цар на Израил. Докато Давид бил още младеж, Йехова казал на пророка Самуил: „Стани, помажи го, защото той е.“ Оттогава нататък Йехова лоялно защищавал и ръководел Давид, докато той узрявал като бъдещия цар на Израил. Йехова го избавил „от лапата на лъв и от лапата на мечка“ и от ръката на филистимския гигант Голиат. Йехова давал на Давид победа след победа над враговете на Израил, избавил го от копието на ревнивия, изпълнен с омраза Саул. — 1 Царе 16:12; 17:37; 18:11; 19:10.

Разбира се, Давид не бил съвършен човек. В действителност той извършил тежък грях. Но вместо да го изостави, Йехова проявил лоялна любов към дълбоко разкайващия се Давид. През целия живот на Давид Йехова многократно действал, за да запазва и да подпомага живота. Той се намесвал в полза на онзи, който страдал в беда. Каква любеща милост наистина! — 2 Царе 11:1–12:25; 24:1–17.

Народът на Израил като цяло влязъл в специални отдадени взаимоотношения с Йехова, когато хората се съгласили на условията от Моисеевия закон, на планината Синай. (Изход 19:3–8) Оттук нататък Израил е описан като намиращ се в брачни взаимоотношения с Йехова. На Израил било казано: „Господ те повика като жена.“ И Йехова му казал: „С вечна благост [любеща милост — НС] ще се смиля за тебе.“ (Исаия 54:6, 8) Как Йехова проявил лоялност в тези специални взаимоотношения?

Йехова поел инициативата да осигури нуждите на израилтяните и да укрепи връзките им с него. Той ги освободил от Египет, организирал ги в народ и ги въвел в „земя, гдето текат мляко и мед“. (Изход 3:8) Той осигурил редовни духовни напътствия чрез свещеници, левити и неспирен поток от пророци и пратеници. (2 Летописи 17:7–9; Неемия 8:7–9; Йеремия 7:25) Когато хората се обръщали да служат на други богове, Йехова ги поправял. Когато се разкайвали, той им прощавал. Трябва да се признае, че народът на Израил бил една трудна „жена“. Но Йехова не бързал да я изостави. Поради своите обещания към Авраам той лоялно не изоставил израилтяните, докато неговите цели във връзка с тях били изпълнени. (Второзаконие 7:7–9) Какъв блестящ пример за женените хора днес!

Йехова също така проявява лоялност към човечеството като цяло в това, че осигурява основните неща, необходими за живот на всички хора, праведни и неправедни. (Матей 5:45; Деяния 17:25) Нещо повече — той осигурил изкупителната жертва на своя син, така че цялото човечество да може да бъде освободено от робството на греха и смъртта и да се радва на славните перспективи за съвършен, вечен живот в рай. (Матей  20:28; Йоан 3:16) Дарът на откупа бил най–върховното действие, за да се защити и подпомогне животът. Той наистина бил „намеса в полза на някой, който изпитва нещастия или страдание“.

Докажи своята лоялност с положителни действия

Тъй като е синоним на любеща милост, лоялността носи също и силно чувство на взаимност. Ако към теб е проявена любеща милост, тогава тя може да бъде очаквана и в замяна. На лоялността се отвръща със същото. Това, че Давид разбрал значенията, свързани с хесед, е явно от неговите думи: „Ще ти се поклоня към светия Твой храм, и ще славя Твоето име.“ Защо? „За милосърдието Ти и за верността Ти.“ (Псалм 138:2) Като човек, който получавал любеща милост от Йехова, Давид очевидно бил подтикнат да му се покланя и да го възхвалява. Следователно, когато размишляваме за проявата на любеща милост от страна на Йехова към нас, дали сме подтикнати да отвърнем? Например, ако върху името на Йехова се хвърлят укори, дали твоята загриженост за неговата репутация те подтиква да говориш ясно в негова защита?

Ето какво се случило на един сравнително нов християнин и съпругата му, когато отишли на погребението на един свой роднина, който бил убит при катастрофа с мотоциклет. Това била нерелигиозна служба и на онези, които присъствали, било позволено да кажат нещо за покойника. Един от изказващите се обвинил Бога за преждевременната смърт на този млад човек, като казал: ‘Бог го искаше в небето, така че го взе.’ За нашия християнски брат било невъзможно да запази мълчание. Той се качил на подиума, въпреки че нямал нито Библия, нито записки. „Мислите ли, че един милостив, състрадателен, всемогъщ Бог одобрява ситуации като тази?“ — попитал той. След това той изнесъл едно десетминутно слово, без предварителна подготовка, с цитати от Писанията, като обяснил защо умираме, какво е направил Бог, за да избави човечеството от смъртта и чудесната перспектива за възкресение за вечен живот на една райска земя. Накрая над стоте присъстващи изразили одобрението си с продължителни аплодисменти. По–късно братът си припомнил: „Чувствах вътрешна радост, каквато не съм изпитвал никога преди това. Благодарих на Йехова за това, че ме е научил на своята мъдрост и че ми даде възможност да защитя неговото свято име.“

Лоялността към Йехова включва лоялност към неговото Слово, Библията. Защо? Защото чрез страниците на Библията Йехова ни учи как да живеем. Законите и принципите, записани там, са наистина най–добрите и най–полезните правила за живот. (Исаия 48:17) Не позволявай на натиска от други хора или на твоите собствени слабости да те отклонят от придържането към законите на Йехова. Остани лоялен на божието Слово.

Лоялността към Бога включва и лоялност към неговата организация. Естествено, през годините имаше поправки и уточнения на нашето разбиране на някои стихове. Факт е обаче, че никой не е хранен толкова добре в духовно отношение, както сме хранени ние. (Матей 24:45–47) Несъмнено Йехова не изостави своята съвременна организация. Можем ли и ние да направим същото? А. Х. Макмилън го направи. Малко преди своята смърт той каза: „Видях организацията на Йехова да нараства от едно скромно начало, когато се отдадох на Бога на двадесет и три години, през септември 1900 г., до една световна общност от щастливи хора, които пламенно известяват неговата истина ... Убеден съм повече от всякога, когато виждам края на моята земна служба към Бога да наближава, че Йехова насочва хората от своя народ и им дава точно онова, от което се нуждаят в необходимото време.“ Брат Макмилън служи вярно и лоялно в продължение на близо 66 години до своята смърт на 26 август 1966 г. Той беше чудесен пример за лоялност към божията видима организация.

 Освен към организацията, ще бъдем ли лоялни и един към друг? Когато се сблъскаме със заплаха или жестоко преследване, ще останем ли лоялни към своите братя и сестри? През Втората световна война нашите братя и сестри в Холандия дадоха чудесен пример за лоялност. Един старейшина от сбор Гронинген — Клас де Вриес — бил подложен на жесток, безмилостен разпит от нацисткото Гестапо, затворен в единична килия в продължение на 12 дни само на хляб и вода и след това разпитван отново. С насочен към него пистолет и под заплаха от смърт, му били дадени две минути да разкрие местонахождението на отговорните братя, както и друга жизненоважна информация. Единственото нещо, което Клас казвал, било: „Вие никога няма да чуете нещо повече от мен ... Аз няма да стана предател.“ Три пъти той бил заплашван с пистолет. Накрая Гестапо се отказало и Клас бил изпратен в друг затвор. Той не предал своите братя.

Ще се простира ли лоялността ни до най–близкия ни роднина — нашия брачен партньор? Дали сме лоялни към своя брачен обет, точно както Йехова потвърдил своите договорни отношения с народа на Израил? И в допълнение на това да сме верни, нека активно да търсим близки взаимоотношения със своя брачен партньор. Поеми инициативата да укрепваш своя брак. Отделяй време, за да сте заедно, общувайте свободно и открито един с друг, изслушвайте се взаимно, смейте се, плачете, играйте и работете заедно, за да постигате общи цели, радвайте се един на друг, бъдете приятели. Бъдете особено внимателни да избягвате да развивате любовни чувства към други хора. Въпреки че е правилно и уместно да развиваш запознанства и дори близки приятелства с други хора извън твоя брак, любовните чувства трябва да бъдат свързани единствено с твоя брачен партньор. Не позволявай на никой друг да застане между теб и брачния ти партньор. — Притчи 5:15–20.

Остани лоялен към вярващите приятели и към семейството. Докато годините минават, не ги забравяй. Продължавай да поддържаш връзка с тях, да им пишеш, да им се обаждаш по телефона, да ги посещаваш. Където и да те отведе пътят на живота, старай се да не ги разочароваш. Нека бъдат щастливи, когато казват, че те познават или са свързани с теб. Лоялността към тях ще те поддържа силен, за да вършиш онова, което е правилно, и ще бъде източник на насърчение за теб. — Естир 4:6–16.

Да, истинската лоялност обхваща положителни действия, за да се запазят скъпоценни взаимоотношения. Направи онова, което можеш, за да отвърнеш на любещата милост на Йехова. Подражавай на лоялността му в своите взаимоотношения с християнския сбор, с твоя брачен партньор, в семейството и с приятелите си. Лоялно известявай добродетелите на Йехова пред своите ближни. Псалмистът се изразил много точно, когато казал: „Господи [Йехова — НС], довека ще възпявам Твоите милости; с устата си ще известявам Твоята вярност из род в род.“ (Псалм 89:1) Нима не сме привлечени към такъв Бог? Да, „милостта Му трае довека“. — Псалм 100:5.

[Снимка на страница 23]

А. Х. Макмилън