Даряваща живот вода тече в Андите

Андите се простират по дължината на средно Перу, като разделят страната на една безводна крайбрежна област на запад и на една буйна влажна джунгла на изток. Върху този планински хребет живее над една трета от 27–милионното население на Перу. Хората живеят по високите плата и стръмните планински склонове на Андите или в на пръв поглед бездънните клисури и в плодородните долини на тази планинска верига с остри върхове.

СКАЛИСТИТЕ вериги на Андите са трудни за проникване отвън. В резултат на това милионите, които живеят там, са доста изолирани, в повечето случаи незасегнати от събитията и нещата извън тяхната територия.

Малки села са възникнали по протежение на планинските реки, за да се използва даряващата живот вода, от която се нуждаят посевите и стадата от лами, алпаки, викуни и овце. Но има един друг вид живителна вода, която тече в Андите — освежаващите духовни води, които идват от Йехова, „извора на живите води“. (Йеремия 2:13) Бог използва своите Свидетели, за да помага на хората в селата, кацнали нависоко в Андите, да достигнат до точно познание за него и за неговите цели. — Исаия 12:3; Йоан 17:3.

Тъй като божията воля е „да се спасят всичките човеци и да достигнат до познание на истината“, тези служители не жалят усилия, за да посетят труднодостъпните общности с живодарното послание от Библията. (1 Тимотей 2:4) Това основано на Библията послание е просвещаващо и възвишено. То освобождава местните хора с честни сърца от суеверия, обичаи и идеи, които ги карат да се страхуват от мъртвите, от злите духове и от природните сили. Още по–важно е, че това послание им дава славната надежда за безкраен живот на райска земя.

Полагайки усилия

Като посещават тези отдалечени области, проповедниците на Царството трябва да се приспособяват много към условията. За да достигнат сърцата на хората, библейските учители трябва да имат някакво познание по двата местни езика — кечуа или аймара.

Достигането до селата в Андите не е лесно. Няма много железопътни линии, които обслужват тези райони. Транспортът е нередовен и е зависим от лошото време и необичайната топография. Как тогава Свидетелите на Йехова достигат хората, за да им донесат посланието на Царството?

Смели проповедници на добрата новина са приели предизвикателството и откликват с духа на пророк Исаия: „Ето ме, изпрати мене.“ (Исаия 6:8) Те използват три автокаравани, за да пътуват към северните, централните и южните области. Снабдени с много кашони с Библии и библейска литература, пламенните пионери, или целодневни служители, засяват семената на библейската истина сред дружелюбните, гостоприемни хора с честни сърца, които живеят там.

Особено са опасни завоите на планинските пътища. За да преодолеят някои от тях, превозните средства трябва да сменят рязко посоката на движение. По време на такава маневра един мисионер, който седял на задната седалка на автобуса, погледнал през прозореца навън и забелязал, че едно от задните колела било точно на ръба на една пропаст, дълбока повече от 190 метра! Той затворил очите си, докато автобусът потеглял напред.

Някои пътища са в лошо състояние и са много тесни. При преодоляването на такъв неравен терен една от автокараваните се спускала по един тесен път, когато се натъкнала на изкачващ се камион. Автокараваната трябвало да се придвижи на заден ход нагоре до едно място, където двете превозни средства могли едва–едва да се разминат.

Въпреки всичко резултатите от подобни настойчиви усилия са забележителни. Би ли искал да научиш повече относно тези усилия?

„Напояване“ на езерото Титикака

Разположено в басейн на Андите на 3800 метра над морското равнище, езерото Титикака е най–високият вътрешен плавателен водоем в света. Покритите със сняг планински върхове, някои от които са високи над 6400 метра, дават начало на повече от 25 реки, които се вливат в Титикака. Поради значителната надморска височина, климатът е студен и онези, които не са родом от областта, трябва да се борят с височинната болест.

Преди известно време една група от пионери, които говорят кечуа и аймара, предприели едно пътуване до островите Амантани и Такиле в езерото Титикака. Те взели със  себе си една серия от диапозитиви, озаглавена „Църквите, погледнати отблизо“ — едно прямо изследване на лъжите на т.нар. християнство. Откликът бил благоприятен. Един мъж поканил братята и предложил обширна стая в своя дом, където те можели да отседнат и да поучават на Библията.

Първото събрание на остров Амантани било посетено от 100 човека; събранието на остров Такиле било посетено от 140 човека. Прожекцията била на езика кечуа. Двамата от едно семейство, които преди време живели в друга част на Перу, казали: „Време беше вие, Свидетели на Йехова, да си спомните за нас. Ние се молехме за вас да дойдете.“

Освен тези два по–големи острова, някои от около 40 „плаващи“ острова по езерото Титикака също бяха достигнати с добрата новина. Плаващи острови ли? Да, те са направени от камъш и тръстика, които растат в някои плитки райони на езерото. Камъшът израства над водата и стърчи на повърхността. За да направят един остров, местните хора превиват тръстиките, все още вкоренени за дъното на езерото, и ги преплитат, за да направят нещо като платформа. След това платформата се натъпква с кал и се подсилва с допълнителни нарязани тръстики. Хората живеят в тръстикови колиби, построени върху платформата.

Свидетелите на Йехова са се сдобили с лодка, за да проповядват на хората от островите по езерото Титикака. Лодката е предназначена за 16 човека. След като стигнат с нея до плаващите острови, Свидетелите вървят по тръстиковата платформа от жилище до жилище. Те казват, че обикновено чувстват слабо движение на повърхността под краката си. Това не е място за онези, които са предразположени към морска болест!

Колкото до населението, говорещо аймара, тези хора обитават многобройни общности и села по крайбрежието и на полуостровите, които се врязват в езерото. По–удобно е да бъдат посетени с лодка, отколкото откъм сушата. Предполага се, че почти 400 000 души живеят в района, където такива лодки носят посланието за Царството. Лодките ще бъдат заети още доста време.

Утолявайки духовната жажда

Флавио живее в селото Санта Лусиа, близо до Хулиака в Андите. В протестантската църква, която посещавал, той бил учен на доктрината за адския огън. От години той живеел в страх от едно такова вечно огнено наказание. Често се чудел как един Бог на любовта може да измъчва вечно хората в огън. Когато Тито — един целодневен служител от Свидетелите на Йехова — дошъл в това село, той посетил Флавио.

Един от първите въпроси, които Флавио задал, бил: „Дали вашата религия учи, че хората са измъчвани в адски огън?“ Тито отговорил, че подобна идея е отблъскваща за Създателя и донася укор върху името на Йехова, Бога на любовта. Като използвал Библията на Флавио, Тито му посочил, че мъртвите изобщо не съзнават нищо и че те очакват земно възкресение под управлението на божието Царство. (Еклисиаст 9:5; Йоан 5:28, 29) Това отворило очите на Флавио. Той незабавно приел библейско изучаване и скоро станал покръстен християнин.

Едно благодарно село

Представи си колко вълнуващо е да донесеш Писанията на селяни, които никога преди това не са виждали екземпляр от Библията, или да проповядваш в села, където хората никога не са чували за Свидетелите на Йехова или за добрата новина, която те проповядват! Точно това изпитали три пионерки — Роса, Алисиа и Сесилиа, — които проповядвали в селата Искучака и Конайка, разположени на повече от 3600 метра надморска височина в централно Перу.

При пристигането си в първото село, те нямало къде да останат. Те разговаряли с  местния началник на полицията, като му обяснили целта на своето посещение. Какъв бил резултатът? Той им позволил да пренощуват в полицейското управление. На следващия ден пионерките успели да намерят по–постоянно жилище, което станало техен център на действия.

Скоро настъпило време за годишното Възпоменание на Христовата смърт. Пионерките били посетили всички къщи в Искучака, разпространили много Библии и започнали няколко библейски изучавания. Преди Възпоменанието те изпратили покани за това събитие, като обяснили целта на честването и значението на символите, използвани по време на тържеството. Група братя били поканени да помогнат за случая и един от тях изнесъл доклада. Каква радост било да се видят 50 човека от това малко село да присъстват на това специално събитие! За пръв път те успели да разберат какво в действителност означава Вечерята на Господаря. А също така колко скъпоценно било за тях да държат Словото на Бога в ръцете си!

Освобождаване от тежки бремена

Донасянето на освежаващата вода на библейската истина до пленниците на фалшивата религия винаги доставя радост. Писак бил крепост на древната цивилизация на инките. Повечето от хората, които живеят там днес, били учени на небиблейското учение за адския огън. Техните свещеници им казват, че те могат да отидат на небето единствено чрез свещеническото посредничество.

При това положение е разбираемо, че тези хора са жадни за освежителната вода на библейската истина. Докато проповядвал от врата на врата, Сантяго — един целодневен служител от Свидетелите на Йехова — имал възможността да обясни на един мъж, че праведните са определени да живеят на една райска земя. (Псалм 37:11) Сантяго посочил от Библията, че мъртвите ще бъдат възкресени и че човечеството ще бъде наставлявано в съвършените пътища на Йехова, с перспектива за вечен живот. (Исаия 11:9) Дотогава този мъж, който бил пламенен католик, се занимавал със спиритизъм и имал склонност да пие много. Сега той имал основана на Библията надежда и цел в живота — да живее в рая. Той изгорил всички свои спиритически принадлежности и изоставил гуляите. Събрал семейството си и приел библейско изучаване. След време всички в това семейство се отдали на Йехова Бог и били покръстени.

Гостоприемно посрещнати

Хората, които живеят в планините, са много гостоприемни. Макар че къщите им са непретенциозни и хората разполагат с малко средства, те предлагат на посетителите всичко, което имат. Преди да научи за високите стандарти на Библията, един домакин можел да предлага на госта си листа от кока за дъвчене, докато разговарят. Но след като стане Свидетел, той може да предложи една лъжица захар, която има същата стойност като листата от кока в отдалечените области.

Един мисионер бил помолен от един брат да го придружи при едно повторно посещение. След трудно изкачване нагоре по една стръмна планинска пътека, те изпляскали с ръце, за да съобщят на домакина за своето пристигане. Били поканени в къща със сламен покрив, като се навели, за да влязат през ниския вход. Те внимателно се приближили към средата на пръстения под, където майката била изкопала дупка, покрила я с одеяло и сложила върху него своето бебе. Тъй като не можело да излезе, това бебе било доволно да гука щастливо, докато възрастните разговаряли. След като провели оживен разговор за благословиите на Царството, жената извадила висок съд с местно питие. Скоро братята тръгнали по своя път, надолу по планинския склон, за да отидат на още посещения.

Изобилна реколта

Сега в този район има около сто отдалечени групи с над хиляда човека, които изучават Библията със Свидетелите на Йехова. Братя, завършили Училището за подготовка на служители в Лима, бяха изпратени, за да развият тези групи в сборове. Хората с правилна нагласа на сърцето, които бяха пленници на фалшивата религия и на суеверията толкова дълго, намериха свобода чрез добрата новина за Царството! (Йоан 8:32) Тяхната жажда за водите на истината е утолена.

[Снимка на страница 10]

Свидетелстване на „плаващите“ острови в езерото Титикака