Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Можеш ли да направиш света едно по–добро място?

Можеш ли да направиш света едно по–добро място?

Можеш ли да направиш света едно по–добро място?

„Политиката не е в състояние да върне обратно свързващите елементи в обществото. Тя не е подготвена да възстанови традиционните морални вярвания. И най–добрата политика не може да възвърне предишното достойнство на ухажването или брака, да направи бащите отговорни за своите деца, да накара отново хората да изпитат чувство на възмущение или срам, както преди ... Множеството морални проблеми, които ни смущават, не могат да бъдат изкоренени чрез закона.“

СКЛОНЕН ли си да се съгласиш с тези думи на един бивш правителствен съветник в САЩ? Ако е така, какво е решението на многобройните проблеми днес, които произлизат от алчност, липса на естествена обич в семействата, разпуснат морал, невежество и други фактори, разяждащи общественото устройство? Някои хора смятат, че няма изход и просто продължават да бъдат заети с дейностите от своя ежедневен живот по най–пълноценния начин, по който могат. Други хора се надяват, че някой ден един харизматичен и блестящ лидер, може би дори религиозен водач, ще се появи и ще ги насочи в правилната посока.

Всъщност преди две хиляди години хората искали да направят Исус Христос свой цар, защото разбрали, че бил изпратен от Бога и че щял да бъде най–способният владетел. Въпреки това, когато Исус разбрал техните намерения, бързо се скрил. (Йоан 6:14, 15) „Моето царство не е от този свят“ — обяснил по–късно той на един римски управител. (Йоан 18:36) Но днес малцина заемат позицията на Исус — дори религиозни водачи, които претендират, че са негови последователи. Някои от тях се стремят да направят този свят едно по–добро място, като се опитват да влияят на светските владетели, или като самите те заемат политически постове. Можем да видим това, като наблюдаваме събитията през 60–те и 70–те години на двадесети век.

Усилията на религията да направи света по–добър

В края на 60–те години известни теолози от латино–американските страни подеха борбата в полза на бедните и угнетените. За да постигнат това, те развиха една освободителна теология, според която Христос вече не беше тълкуван като спасител единствено в библейския смисъл, но също така и в политически и икономически аспект. В Съединените щати редица църковни водачи, които бяха дълбоко загрижени относно разрушаването на моралните ценности, образуваха организация, наречена „Морално мнозинство“. Тяхната цел беше да наложат на политически постове хора, които ще издадат закони за здравите семейни ценности. По подобен начин в много мюсюлмански държави отделни групи се опитват да обуздаят корупцията и крайностите, като насърчават по–голяма вярност към Корана.

Дали ти смяташ, че този свят е станал по–добро място благодарение на подобни усилия? Фактите сочат, че като цяло моралните ценности продължават да западат и пропастта между богати и бедни се увеличава, включително в онези страни, където действаше освободителната теология.

Тъй като организацията „Морално мнозинство“ се провали в своите ключови цели в Съединените щати, нейният основател Джери Фалуел я разпусна през 1989 г. Други организации заеха нейното място. Въпреки това Пол Вейрих, който пръв използва термина „морално мнозинство“, писа в списанието „Християнството днес“: „Дори когато постигаме политически успехи, нашите победи не успяват да се превърнат в такава политика, която смятаме за важна.“ Той също писа: „Културата е станала една все по–разширяваща се помийна яма. Ние сме в културен колапс, колапс, който е толкова голям в историческо отношение, че просто смазва политиката.“

Журналистът и писател Кал Томас разкрил онова, което видял като основен недостатък в стремежа за извисяване на обществото чрез политиката: „Истинската промяна настъпва с промяната във всяко едно човешко сърце, а не с промяната след поредните избори, защото първостепенните ни проблеми не са икономически и политически, а морални и духовни.“

Но как се решават морални и духовни проблеми в един свят, където няма стандарти, където хората решават за себе си какво е добро и зло? Ако влиятелните и добронамерени хора — религиозни, или не — са неспособни да направят този свят едно наистина по–добро място, тогава кой може? Както ще видим в следващата статия, отговор има. Всъщност той се крие в самата причина, поради която Исус казал, че неговото Царство не е от този свят.

[Информация за източника на снимката на страница 2]

КОРИЦА: Мръсна вода: WHO/UNICEF photo; земя: Mountain High Maps®

[Информация за източника на снимката на страница 3]

Деца: UN photo; земя: Mountain High Maps® Copyright © 1997 Digital Wisdom, Inc.