Ние правим най–доброто, на което сме способни!

„ПРАВИ най–доброто, на което си способен.“ Този практичен съвет бил даден веднъж на един мисионер от един член на Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова. Но защо такъв основен съвет бил даден на един опитен проповедник? Не са ли повечето мисионери безстрашни хора, които ежедневно се справят с насекоми, змии, горещина, болести и различни трудности?

Всъщност мисионерите от Свидетелите на Йехова са обикновени мъже и жени, християни, чиято силна любов към Йехова и техните ближни ги подтиква да служат в чужди страни. Те се стремят да служат на Йехова според най–доброто, на което са способни, като търсят сила от него. — Ефесяни 6:10.

За да научим повече за мисионерската работа, нека да си представим, че отделяме един ден, за да посетим един типичен мисионерски дом в Западна Африка.

Един ден в мисионерската дейност

Вече е почти 7 часа сутринта. Пристигаме в мисионерския дом точно навреме, за да участваме в обсъждането на библейския текст за деня. Десетте мисионери горещо ни приветстват и правят място за нас около масата за закуска. След като се запознаваме, една мисионерка, която е на своето назначение от много години, започва да разказва весела случка от службата. Но нашите разговори стихват, когато водещият обсъждането този ден напомня на щастливата група, че е време да разгледаме ежедневния текст. Обсъждането ще бъде водено на френски език. Въпреки че не говорим този език, от начина, по който се изразяват останалите, е ясно, че чуждестранните мисионери се справят много добре с овладяването на езика.

Обсъждането на Писанията е последвано от сърдечна молитва и след това е време за закуска. Докато си хапваме голяма порция мюсли, мисионерът, седящ до нас, ни подканва да си сложим бананови резенчета върху нея. Обясняваме, че не обичаме банани, но той обещава, че ще си променим мнението, щом опитаме местните. Затова добавяме няколко парченца към зърнената закуска. Колко е прав той! Тези банани са възхитителни — сладки като сладолед! И получаваме уверението, че франзелите хляб, които са сервирани, са изпечени рано тази сутрин в един малък магазин точно срещу мисионерския дом.

След закуската денят ни ще премине с едно семейство мисионери, които ще наречем Бен и Карън. Бяхме чули за плодородния район в тази западно–африканска страна и сме нетърпеливи да потвърдим сведенията.

Когато пристигаме на автобусната спирка, виждаме десетина чакащи. Не след  дълго мисионерските ни другари започват оживен разговор на библейска тема с една жена и нейния син. Тъй като не знаем френски език, ние можем само да стоим там и да се усмихваме! Точно когато жената приема екземпляри от „Стражева кула“ и „Пробудете се!“, идва автобусът и тогава всички се опитват да се качат в него едновременно! Докато се катерим в автобуса, отзад ни бута развълнуваното множество. Не е лесно да запазим равновесие, проправяйки си път към задната част на автобуса. Щом шофьорът потегли, ние се хващаме здраво, за да оцелеем. Отвреме–навреме автобусът спира с клатушкане на някоя спирка и дори още хора успяват да се натъпчат вътре. Ние се усмихваме на нашите спътници и те се усмихват в отговор. Как бихме искали да общуваме с тях!

Когато нашият автобус се понася по–нататък, ние разглеждаме през прозореца суматохата от дейности на улицата. Две жени вървят една до друга с тежки товари на главите си. Едната от тях крепи голяма кофа с вода. Един предприемчив мъж е постлал одеяло върху тротоара и е наредил върху него няколко дрънкулки, които се надява да продаде. Навсякъде има хора, които купуват или продават просто всичко, което може да бъде купено или продадено.

Внезапно Бен, който стои до мен, осъзнава, че нещо кълве крака му. Какво може да е това? Автобусът е препълнен, а кълването се повтаря. Той успява да погледне надолу. В една чанта до краката му има една жива патица, която отвреме–навреме промушва главата си през отвора на чантата и го кълве! Бен обяснява, че собственикът на патицата вероятно я носи на пазара, за да я продаде.

Когато стигаме до нашия район, с радост научаваме, че ще посетим един характерен за Африка квартал. Приближавайки първата къща, Бен пляска енергично с ръце, за да предупреди домакина. Това е начинът, по който хората „чукат на вратата“ в тази част на света. Млад мъж се появява и обяснява, че е зает, но ни моли да се върнем по–късно тази сутрин.

На следващата врата срещаме жена, която говори на диалект, който Бен не разбира. Тя повиква сина си и го моли да преведе онова, което Бен казва. Когато Бен свършва, жената приема една брошура на библейски теми и нейният син обещава да ѝ я обясни. В третата къща има няколко младежи, седнали в предния двор. Двама от тях бързо отстъпват своите столове, така че посетителите да могат да седнат. Следва оживен разговор за употребата на кръста в поклонението. Направени са уговорки за по–нататъшни разговори през следващата седмица. Сега е време да бъде посетен повторно заетият млад мъж, когото срещнахме при първата къща. По някакъв начин той вече е чул за нашето обсъждане с младите хора надолу по улицата. Той задава много библейски въпроси и иска да изучава Библията. След като проверява в своя бележник, Бен се съгласява да се върне по същото време следващата седмица. Когато се връщаме към мисионерския дом за обед, Бен и Карън обясняват, че трябва да планират изучаванията на Библията много внимателно, защото могат лесно да започнат повече библейски изучавания, отколкото могат да водят.

Ние ги хвалим за лекотата, с която говорят френски. Бен обяснява, че той и Карън служат като мисионери в продължение на шест години и че вече започват да се чувстват удобно с френския език. Да научиш един нов език не е лесно — ни уверяват те, — но постоянството дава резултати.

В дванадесет и половина всички мисионери се събират около масата за обяд. Научаваме, че всеки ден различен мисионер бива назначен да приготвя сутрешните и обедните ястия и да измива чиниите след това. Днес една от мисионерките е приготвила вкусно блюдо с  пържено пиле и пържени картофи, заедно със салата от домати — нейния специалитет!

Какви са плановете на Бен и Карън за следобед? Те обясняват, че хората в цялата страна почиват поради слънцето от 13 до 15 часа следобед, така че мисионерите общо взето използват част от това време, за да изучават или за обедна почивка. Не сме изненадани, когато Карън ни казва, че на новите мисионери няма да им трябва много време, за да свикнат с този обичай!

След обедната почивка се върнахме към проповедната служба. Един заинтересуван човек, с когото Бен се беше опитал да се срещне преди известно време, все още не беше у дома си, но когато Бен изпляска с ръце, двама млади мъже дойдоха на вратата. Те ни казаха, че домакинът споменал за посещението на Бен и горещо им препоръчал да поискат помагалото за изучаване на Библията, наречено „Познанието, което води към вечен живот“. С радост им оставяме екземпляр от тази книга. След това хванахме автобус, който ни откара до един район, където Карън ще води изучаване на Библията с една заинтересувана жена.

Когато се возим през многолюдните улици, Карън ни разказва, че разговаряла с жената един ден, докато пътували заедно в такси с няколко други пътници. Карън ѝ дала да прочете един трактат по време на пътуването. Жената го прочела и помолила за друг. Тя прочела и този дори с още по–голям интерес. В края на пътуването Карън се уговорила с жената да я посети в нейния дом и започнала плодотворно библейско изучаване с брошурата „Какво изисква Бог от нас?“. Днес Карън отива да вземе петия урок от тази брошура.

Ние изпитахме голяма радост от нашия ден в проповедна служба, но имаме още някои въпроси относно мисионерската работа. Нашите домакини ни уверяват, че когато се приберем в къщи, те ще приготвят лека вечеря за нас и ще отговорят на въпросите ни.

Как те поддържат темпото

Докато се наслаждаваме на пържените яйца, франзелата и сиренето, научаваме повече относно мисионерския живот. Понеделник е ден, когато мисионерите почиват или се грижат за лични работи. Повечето мисионери отделят известно време през този ден, за да пишат на семейството или на приятелите си. Вестите от къщи са много важни за тях и мисионерите се радват да пишат и да получават писма.

Тъй като мисионерите живеят и работят близо един до друг, за тях е от основно значение да поддържат добро общуване посредством приятелски срещи със събратята мисионери и чрез обсъждане на духовни въпроси. За тази цел, в добавка към поддържането на една редовна програма за лично изучаване на Библията, всеки понеделник вечер мисионерите изучават Библията заедно със списанието „Стражева кула“. Бен посочва, че когато мисионери от различен произход живеят заедно, малки различия в мненията са неизбежни, но духовният дар на семейното изучаване им помага да поддържат една мирна, обединена  атмосфера. Той набляга на това, че тя помага също така човек да не приема себе си твърде сериозно.

Необходимо е също така и смирение. Мисионерите не са изпратени, за да бъдат обслужвани, но да служат. Нашите приятели откриват, че едно от най–трудните неща за казване на който и да било език е „съжалявам“, особено когато човек се извинява за нещо, което е казал или направил неумишлено. Бен ни припомня библейския пример на Авигея, която се извинила поради грубото поведение на своя съпруг и по този начин изгладила ситуация, която щяла да доведе до бедствие. (1 Царе 25:23–28) Умението да се ‘живее в мир’ е важна част от това да бъдеш добър мисионер. — 2 Коринтяни 13:11.

Веднъж месечно мисионерите провеждат събрание, за да обсъдят въпроси, които засягат семейството, както и за да съставят план за различните смени на дежурствата. След това един специален десерт донася радост на всички. Това ни се стори много практична — и вкусна — уредба.

След вечерята тръгваме на кратка обиколка из мисионерския дом. Забелязваме, че макар и домът да е скромен, мисионерите работят заедно, за да го поддържат грижливо изчистен. Има хладилник, пералня и печка. Карън ни казва, че в тропическите страни, такива като тази в Западна Африка, може също домът да се снабди и с климатик. Подходящо жилище, здрава храна и обикновени предпазни мерки за здравето помагат на мисионерите да се поддържат здрави и резултатни.

Съсредоточаване върху положителното

Всичко, което виждаме, ни прави силно впечатление. Дали мисионерската дейност е нещо за нас? Как можем да сме сигурни? Нашите домакини ни посочват няколко неща за размисъл.

Първо — ни казват те, — християнските мисионери не отиват да търсят приключения. Те търсят хора с честни сърца, които искат да научат за божиите чудесни обещания. Мисионерите посвещават най–малко 140 часа на месец в проповедна служба, така че е необходима любов към службата.

‘А змиите, гущерите и насекомите?’ — чудим се ние. Макар че ги има на много мисионерски назначения — ни казва Бен, — мисионерите свикват с тях. Той добавя, че всяко мисионерско назначение притежава своя уникална красота и след време мисионерите се съсредоточават върху положителните страни на своето назначение. Условия, които по–рано биха били смятани за „различни“, скоро стават нещо обикновено и в някои случаи дори носят радост. Една мисионерка, която служила в Западна Африка в продължение на много години, преди да напусне назначението си поради лични задължения, налагащи нейното завръщане у дома, казала, че за нея било много по–трудно да напусне своето назначение, отколкото да напусне родната си страна преди години. Нейното мисионерско назначение станало неин дом.

Дали ти си готов?

Бен и Карън ни предоставиха много неща, над които да мислим. А ти? Мислил ли си някога за служба като мисионер в чужда страна? Ако е така, може би си по–близо до целта, отколкото си представяш. Едно от основните неща, които се изискват, е да обичаш целодневната служба и да се радваш да работиш, за да помагаш на хората. Помни, че мисионерите не са някакви герои, но обикновени мъже и жени. Те правят най–доброто, на което са способни, за да извършат една много важна работа.

[Снимки на страница 27]

Всеки ден започва с обсъждане на библейски текст

[Снимки на страница 28, 29]

Африканска действителност

[Снимка на страница 29]

Животът като мисионер може да бъде много удовлетворяващ