Пази сърцето си

„Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота.“ — ПРИТЧИ 4:23.

1, 2. Защо трябва да пазим сърцето си?

 СЛЕД ураган на един карибски остров един старец излязъл от мястото, където се бил скрил. Когато огледал опустошенията около себе си, видял, че огромното дърво, което десетилетия наред стояло пред входната врата на къщата му, било паднало. ‘Как е възможно това — се чудел той, — при положение че околните по–малки дървета са на мястото си?’ Един поглед към пъна на падналото дърво дал отговор на този въпрос. Вътрешността на привидно непоклатимото дърво била изгнила и стихията просто била разкрила невидимата разруха.

² Колко е жалко, когато един верен християнин, който изглежда здраво вкоренен в християнския начин на живот, не издържи някое изпитание на вярата. В Библията с право се казва, че „помислите на човешкото сърце са зло още от младините му“. (Битие 8:21) Това означава, че ако не бди непрестанно, дори най–доброто сърце може да бъде подмамено към зли неща. Тъй като никое несъвършено човешко сърце не е застраховано срещу поквара, трябва да обърнем сериозно внимание на съвета: „Повече от всичко друго, що пазиш, пази сърцето си.“ (Притчи 4:23) Но как можем да пазим фигуративното си сърце?

Трябва да го изследваме редовно

3, 4. (а) Какви въпроси могат да бъдат зададени относно буквалното сърце? (б) Какво ще ни помогне да изследваме фигуративното си сърце?

³ Ако отидеш на медицински преглед при някой лекар, той вероятно ще изследва сърцето ти. Дали общото ти здравословно състояние — в това число и състоянието на твоето сърце — показва, че приемаш достатъчно хранителни вещества? Как е кръвното ти налягане? Дали пулсът ти е равномерен и се чува добре? Дали спортуваш достатъчно? Дали подлагаш сърцето си на ненужен стрес?

⁴ Буквалното сърце се нуждае от редовни прегледи. А фигуративното сърце? Него го изследва Йехова. (1 Летописи 29:17) Ние също трябва да правим това. Как? Като си задаваме въпроси, като например: Дали сърцето ми получава достатъчно духовна храна посредством редовно лично изучаване и посещаване на събранията? (Псалм 1:1, 2; Евреи 10:24, 25) Дали посланието на Йехова наистина е в моето сърце, като „пламнал огън затворен в костите ми“, и ме подтиква да проповядвам за Царството и ‘да правя ученици’? (Йеремия 20:9; Матей 28:19, 20; Римляни 1:15, 16) Дали съм подтикнат да напрягам всичките си сили, като — ако е възможно — участвам в някой аспект на целодневната служба? (Лука 13:24, НС) На какво обкръжение излагам фигуративното си сърце? Дали търся приятелство с хора, чиито сърца са обединени в истинското поклонение? (Притчи 13:20; 1 Коринтяни 15:33) Нека бързо да забелязваме всеки свой недостатък и веднага да взимаме мерки да го поправим.

5. За каква полезна цел могат да послужат изпитанията на вярата?

⁵ Ние често се сблъскваме с изпитания на вярата. Те ни дават възможности да видим какво е състоянието на сърцето ни. Моисей казал на израилтяните, които били на прага на Обетованата земя: „Господ, твоят Бог, те е водил през тия четиридесет години из пустинята, за да те смири и да те изпита, за да узнае що има в сърцето ти, дали ще пазиш заповедите Му, или не.“  (Второзаконие 8:2) Нима много често не сме изненадани от чувствата, желанията или реакциите си, когато се сблъскаме с непредвидени обстоятелства или изкушения? От изпитанията, които Йехова допуска, несъмнено можем да научим своите недостатъци и така да имаме възможност да се подобрим. (Яков 1:2–4) Нека никога не преставаме да размишляваме молитвено върху начина, по който реагираме на изпитанията!

Какво показват думите ни?

6. Какво могат да разкрият за нашето сърце темите, които обсъждаме?

⁶ Как можем да определим какво съкровище носим в сърцето си? Исус казал: „Добрият човек от доброто съкровище на сърцето си изнася доброто; а злият човек от злото си съкровище изнася злото; защото от онова, което препълва сърцето му, говорят неговите уста.“ (Лука 6:45) Онова, за което обикновено говорим, добре показва какво се таи в сърцето ни. Дали често говорим за материални притежания и за светски постижения? Или редовно съсредоточаваме разговорите си върху духовни неща и теократични цели? Дали вместо да говорим за грешките на другите, любещо се опитваме да ги ‘покрием’? (Притчи 10:11, 12) Дали говорим много за хората и за нещата в живота им, а малко по духовни и морални въпроси? Дали това не е знак, че проявяваме прекалено голям интерес към личния живот на другите хора? — 1 Петър 4:15.

7. Каква поука относно пазенето на сърцето си можем да извлечем от повествованието за десетимата братя на Йосиф?

⁷ Обърни внимание на случилото се в едно голямо семейство. Десетимата най–големи синове на Яков ‘не можели да говорят спокойно’ с по–малкия си брат Йосиф. Защо? Те завиждали, защото той бил любимият син на баща им. След време, когато Йосиф бил благословен със сънища от Бога, които доказвали, че той се радвал на благоволението на Йехова, те го ‘намразили още повече’. (Битие 37:4, 5, 11) Без да изпитват никаква жал, те продали брат си в робство. След това се опитали да скрият своето прегрешение, като накарали баща си да мисли, че Йосиф бил убит от диво животно. В случая десетимата братя на Йосиф не пазели сърцата си. Ако бързаме да критикуваме другите, дали това не е признак, че в сърцето ни има завист или ревност? Трябва внимателно да изследваме  какво излиза от устата ни и бързо да изкореняваме от сърцето си неправилните нагласи.

8. Какво ще ни помогне да изследваме сърцето си, ако излъжем?

⁸ „Не е възможно за Бога да лъже“, но несъвършените хора са склонни да правят това. (Евреи 6:18) „Всеки човек е измамлив“ — казал псалмистът. (Псалм 116:11) Лъжейки, дори апостол Петър се отрекъл три пъти от Исус. (Матей 26:69–75) Ясно е, че трябва да внимаваме да не лъжем, защото Йехова мрази „лъжлив език“. (Притчи 6:16–19) Ако някога излъжем, ще бъде добре да изследваме причината. Дали направихме това поради страх от човека? Дали причината беше страх от наказание? Може би в дъното на проблема беше желанието да запазим репутацията си или излъгахме просто от егоизъм? Каквато и да е причината, колко е подходящо да размишляваме върху проблема, смирено да признаем недостатъка си и да молим Йехова за прошка, като търсим помощ от Него, за да преодолеем своята слабост! „Старейшините“ в сбора може да бъдат най–подходящите хора, които да ни помогнат да направим това. — Яков 5:14, Ве.

9. Какво могат да разкрият относно сърцето ни нашите молитви?

⁹ В отговор на молбата на младия цар Соломон за мъдрост и познание Йехова казал: „Понеже си имал това в сърцето си и не поиска богатство, имоти и слава, ... дават ти се мъдрост и разум [познание — НС]; при това ще ти дам богатство, имоти и слава.“ (2 Летописи 1:11, 12) Йехова знаел какво има в сърцето на Соломон от онова, което царят поискал, и от онова, което не поискал. Какво разкриват относно сърцето ни нещата, които казваме на Бога, когато общуваме с Него? Дали молитвите ни показват жажда за познание, мъдрост и проницателност? (Притчи 2:1–6; Матей 5:3) Дали интересите на Царството наистина са в нашето сърце? (Матей 6:9, 10) Ако молитвите ни са станали механични и повърхностни, това може да е знак, че трябва да отделяме време да размишляваме върху делата на Йехова. (Псалм 103:2) Всички християни трябва внимателно да определят какво показват молитвите им.

За какво говорят нашите дела?

10, 11. (а) Откъде произлизат прелюбодейството и блудството? (б) Какво ще ни помогне да не ‘прелюбодействаме в сърцето си’?

¹⁰ Казва се, че делата говорят по–силно от думите. Нашите дела несъмнено говорят много относно това какви сме вътре в себе си. Например, да пазим сърцето си по въпросите относно морала означава повече от това просто да не прелюбодействаме или блудстваме. В своята Проповед на планината Исус казал: „Всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействал с нея в сърцето си.“ (Матей 5:28) Как можем да не прелюбодействаме дори в сърцето си?

¹¹ Верният патриарх Йов дал пример на семейните мъже и жени, които са християни. Той несъмнено имал обикновени взаимоотношения с по–млади жени и дори любезно им помагал, ако се нуждаели от помощ. Но мисълта да развие романтичен интерес към тях била чужда на този морално безкомпромисен мъж. Защо? Защото бил твърдо решен да не гледа със страст жена. „Направих завет с очите си — казал той. — И как бих погледнал на девица?“ (Йов 31:1) Нека и ние направим подобен договор с очите си и да пазим своето сърце.

12. Как ще приложиш Лука 16:10, за да пазиш сърцето си?

¹² „Верният в най–малкото и в многото е верен — казал Синът на Бога, — а неверният в най–малкото и в многото е неверен.“ (Лука 16:10) Да, ние трябва да изследваме поведението си в привидно малките неща от всекидневието — дори в нещата, които стават, когато сме сами в дома си. (Псалм 101:2) Дали когато сме си в къщи, гледаме телевизия или използваме Интернет, се стараем да изпълняваме съвета от Писанията: „Блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии; нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща“?  (Ефесяни 5:3, 4) А насилието, което може да присъства в телевизионните предавания или във видеоигрите? „Господ изпитва праведния — казал псалмистът, — а душата Му мрази нечестивия и онзи, който обича насилие.“ — Псалм 11:5.

13. Какво предупреждение ни се дава, когато размишляваме за онова, което извира от сърцето ни?

¹³ „Сърцето е измамливо повече от всичко и е страшно болно“ — предупредил Йеремия. (Йеремия 17:9) Измамливостта на сърцето може да се прояви, когато си търсим извинения за своите грешки, омаловажаваме прегрешенията си, оправдаваме всеки свой сериозен недостатък или преувеличаваме постиженията си. Болното сърце може да бъде двулично — ласкателните устни да казват едно, а делата да говорят друго. (Псалм 12:2; Притчи 23:7) Колко е важно да бъдем честни, когато изследваме онова, което извира от сърцето ни!

Дали окото ни е „просто“?

14, 15. (а) Какво представлява окото, което е „просто“? (б) Как това да поддържаме окото си „просто“ ни помага да пазим сърцето си?

¹⁴ „Светилникът на тялото е окото“ — казал Исус и добавил: „Тогава, ако окото ти е просто, цялото ти тяло ще бъде осветено.“ (Матей 6:22, НС) Окото, което е „просто“, е съсредоточено върху едно единствено нещо, или цел, и не се отклонява или отделя от него. Да, окото ни трябва да бъде съсредоточено върху това ‘първо да търсим царството и божията праведност’. (Матей 6:33) Какво може да стане с нашето фигуративно сърце, ако не поддържаме окото си „просто“?

¹⁵ Да разгледаме въпроса за печеленето на средства за преживяване. Да се грижим за потребностите на всички в своето семейство е християнско изискване. (1 Тимотей 5:8) Но ако ни изкушава желанието да имаме най–новото, най–доброто и най–търсеното в областта на храната, дрехите, дома и в други области? Нима това няма наистина да зароби сърцето и ума ни, като направи така, че да не се покланяме на Бога от все сърце? (Псалм 119:113; Римляни 16:18) Защо да бъдем толкова погълнати от грижите за физическите си потребности, че животът ни да се върти единствено около семейството и работата ни и около материални неща? Нека да помним вдъхновения от Бога съвет: „Внимавайте на себе си, да не би да натегнат сърцата ви от преяждане, пиянство и житейски грижи, и ви постигне  оня ден внезапно като примка; защото така ще дойде върху всички, които живеят по лицето на цялата земя.“ — Лука 21:34, 35.

16. Какъв съвет дал Исус относно окото, и защо?

¹⁶ Окото е важно средство, чрез което умът и сърцето поемат информация. Онова, върху което се съсредоточава окото, може силно да повлияе на нашите мисли, емоции и действия. Със символични думи Исус казал за силата на видимите изкушения: „Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по–добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.“ (Матей 5:29) Трябва да не допускаме окото ни да се съсредоточава върху неправилни гледки. Например, не бива да му позволяваме да се задържа на материали, предназначени да събудят или да предизвикат у нас забранени страсти и желания.

17. Как прилагането на Колосяни 3:5 ни помага да пазим сърцето си?

¹⁷ Разбира се, зрението не е единственото ни сетиво за възприемане на информация от околния свят. Други сетива, като например допира и слуха, също са важни и трябва да взимаме предпазни мерки и по отношение на съответните части на тялото, които участват в тях. Апостол Павел казал: „Умъртвете природните си части, които действат за земята: блудство, нечистота, страст, зла пощявка и сребролюбие, което е идолопоклонство.“ — Колосяни 3:5.

18. Какви мерки трябва да вземем относно неправилните мисли?

¹⁸ Някое неправилно желание може да произлиза от дълбините на нашия мозък. Ако размишляваме върху него, погрешната страст обикновено се засилва и засяга сърцето. „Тогава страстта зачева и ражда грях.“ (Яков 1:14, 15) Много хора признават, че по този начин често се стига до сексуално самозадоволяване. Колко е важно непрестанно да пълним ума си с духовни неща! (Филипяни 4:8) И ако ни мине през ум някоя неправилна мисъл, трябва да се стремим да я отхвърлим.

‘Служи на Йехова с цяло сърце’

19, 20. Как можем да успеем да служим на Йехова с цяло сърце?

¹⁹ Когато бил стар, цар Давид казал на сина си: „Сине мой Соломоне, познавай Бога на баща си, и служи Му с цяло сърце и с драговолна душа; защото Господ изпитва всичките сърца; и знае всичките помисли на ума.“ (1 Летописи 28:9) Самият Соломон се молел за „разумно сърце“. (3 Царе 3:9) И въпреки това през целия си живот той се борел с предизвикателството да поддържа сърцето си такова.

²⁰ За да успеем в това отношение, трябва не само да придобием сърце, угодно на Йехова, но и да го поддържаме такова. За да постигнем това, трябва ‘да пазим дълбоко в сърцето си’ напомнянията от божието Слово. (Притчи 4:20–22) Ние трябва също да си изградим навика да изследваме своето сърце, като размишляваме молитвено върху онова, което разкриват нашите думи и дела. Каква стойност има този размисъл, ако не търсим искрено помощ от Йехова да поправим всяка слабост, която откриваме в себе си? И колко е важно непрестанно да внимаваме на какви неща подлагаме своите сетива! Като правим това, биваме уверени, че „Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата [ни] и мислите [ни] в Христа Исуса“. (Филипяни 4:6, 7) Да, нека бъдем решени ‘повече от всичко друго, което пазим, да пазим сърцето си’ и ‘да служим на Йехова с цяло сърце’.

Спомняш ли си?

• Защо е важно да пазим сърцето си?

• Как това да изследваме какво говорим ни помага да пазим сърцето си?

• Защо трябва да пазим окото си „просто“?

[Въпроси]

[Снимки на страница 23]

За какво говорим най–често в проповедната служба, на събранията и в къщи?

[Снимки на страница 25]

Окото, което е „просто“, не се разфокусира