Биографичен разказ

Богат живот в служба на Йехова

РАЗКАЗАНО ОТ РЪСЕЛ КЪРЗЪН

Роден съм на 22 септември 1907 г., седем години преди забележителната ера, която започна с избухването на Първата световна война. Семейството ни беше богато по един особено важен начин. След като чуете няколко подробности от нашата история, мисля, че ще се съгласите с тези думи.

КАТО малко момиче баба Кързън вече търсела истината за Бога. Преди да стане девойка, тя посещавала няколко различни църкви в своя живописен роден град Шпиц (Швейцария). През 1887 г., няколко години след като тя се омъжила, семейство Кързън се присъединило към вълната от емигранти, пристигащи в Съединените щати.

Семейството се установило в Охайо, където около 1900 г. баба открила съкровището, което търсела. То се намирало на страниците на книгата на Чарлз Тейз Ръсел „Времето е близо“, на немски език. Тя бързо разбрала, че това, което четяла там, съдържало светлината на библейската истина. Въпреки че едва можела да чете на английски, баба се абонирала за английското списание „Стражева кула“. Така научила още библейски истини и в същото време и английски език. Дядо никога не проявил същия интерес към духовните въпроси като своята съпруга.

От единадесетте деца на баба Кързън, двама от нейните синове Джон и Адолф ценели високо духовното съкровище, което тя намерила. Джон беше баща ми и бил покръстен през 1904 г. в Сейнт Луис (Мисури), на конгреса на Изследователите на Библията, както бяха известни тогава Свидетелите на Йехова. Тъй като повечето Изследователи на Библията нямали много пари, конгресът  бил проведен едновременно със Световното изложение в Сейнт Луис, за да могат да се възползват от специалното намаление на билетите за влака. По–късно, през 1907 г., чичо ми Адолф бил покръстен на конгреса в Ниагара Фолс (Ню Йорк). Моят баща и чичо ми пламенно проповядвали онова, което научили от Библията, и накрая и двамата станали целодневни служители (наричани сега пионери).

При моето раждане през 1907 г. семейството ми вече било богато в духовно отношение. (Притчи 10:22) През 1908 г. съм бил още бебе, когато моите родители — Джон и Айда — ме взели на конгреса „Към победа“ в Пут ин Бей (Охайо). Там Джоузеф Ф. Ръдърфорд, тогава пътуващ служител, бил председателстващ на конгреса. Няколко седмици по–рано той бил в Долтън (Охайо), където посетил нашия дом и изнесъл доклади пред местните Изследователи на Библията.

Разбира се, аз лично не помня тези събития, но помня конгреса в Маунтън Лейк парк (Мериленд) през 1911 г. Там моята по–малка сестра Естер и аз се запознахме с Чарлз Тейз Ръсел, който отговаряше за надзора на целосветската проповедна дейност на Изследователите на Библията.

На 28 юни 1914 г. — деня, в който светът беше хвърлен във война посредством убийството на ерцхерцога Фердинанд и съпругата му в Сараево, — заедно със своето семейство посетих мирния конгрес в Кълъмбъс (Охайо). От тези ранни години досега имах привилегията да бъда на много конгреси на народа на Йехова. Някои бяха събирания само от сто души или приблизително толкова. Други конгреси бяха огромни събирания на някои от най–големите световни стадиони.

Нашият дом на едно стратегическо място

От около 1908 г. до 1918 г. нашият дом в Долтън — разположен по средата между Питсбърг (Пенсилвания) и Кливлънд (Охайо) — приютяваше събранията на един малък сбор от Изследователи на Библията. Домът ни стана един вид средище на гостоприемство за много пътуващи докладчици. Те завързваха своите коне и кабриолети зад нашия обор и разказваха вълнуващи случки и други духовни истини на събралите се хора. Какво насърчаващо време беше това!

Баща ми беше учител, но сърцето му беше в най–голямата образователна дейност — християнската служба. Той се грижеше  да поучава своето семейство относно Йехова и всяка вечер ние се молехме заедно. През пролетта на 1919 г. баща ми продаде нашия кон и кабриолета и за 175 долара купи Форд 1914 г., така че можеше да достигне до повече хора в проповедната работа. През 1919 г. и 1922 г. тази кола закара нашето семейство до забележителните конгреси на Изследователите на Библията в Сидър Пойнт (Охайо).

Цялото ни семейство — мама, татко, Естер, по–малкият ми брат Джон и аз — участваше в публичната проповедна служба. Спомням си ясно първия път, когато един домакин ми зададе един библейски въпрос. Бях на около седем години. „Момченце, какво е Армагедон?“ — попита мъжът. С малко помощ от баща си бях в състояние да му дам основан на Библията отговор.

Начало на целодневната служба

През 1931 г. нашето семейство посети конгреса в Кълъмбъс (Охайо), където бяхме развълнувани да участваме в приемането на новото име Свидетели на Йехова. Джон беше толкова развълнуван, че реши, че ние двамата трябва да започнем пионерска служба. a Ние го направихме и същото направиха мама, татко и Естер. Какво съкровище имахме ние — семейство, обединено в радостната работа по проповядване на добрата новина за божието Царство! Никога не се уморих да благодаря на Йехова за тази благословия. Но това не беше всичко, очакваше ни още по–голяма радост.

През февруари 1934 г. започнах да служа в световната централа на Свидетелите на Йехова (наречена Бетел) в Бруклин (Ню Йорк). Джон се присъедини към мен там няколко седмици по–късно. Споделяхме заедно една стая, докато той се ожени за своята мила съпруга Джеси през 1953 г.

След като двамата с Джон отидохме в Бетел, нашите родители приеха пионерски назначения в различни части на страната, а Естер и нейният съпруг Джордж Рийд ги придружиха. Родителите ни продължиха да пионерстват, докато свършиха своя земен път през 1963 г. Естер и нейният съпруг изградиха чудесно семейство и аз съм благословен с доста племенници, които много обичам.

Работа и другари в Бетел

Джон използва своите технически умения за работата в Бетел и работеше заедно с други бетелови служители върху такива проекти, като производството на преносими грамофони. Хиляди Свидетели на Йехова ги използваха в своята служба от къща на къща. Джон също така помогна за проектирането и конструирането на машини за опаковане и поставяне на етикети на списанията, които бяха изпращани по пощата до отделни абонати.

Аз започнах своята бетелова служба в отдела за подвързване. По същото време в печатницата работеха и други млади мъже, които и днес продължават да служат вярно в Бетел. Сред тях са Кари Барбър и Робърт Хатцфелд. Между другите такива, които помня с обич, но които след това умряха, са Нейтън Нор, Карл Клайн, Лаймън Суингъл, Клаус Дженсън, Грант Сутър, Джордж Гангас, Орън Хибард, Джон Сиоръс, Робърт Пейн, Чарлс Фекъл, Беноу Бурчик и Джон Пери. Те работеха вярно година след година, без да се оплакват или да очакват „повишение“. И все пак за редица от тези лоялни, помазани с духа християни, се появиха още по–големи отговорности, когато организацията се разрасна. Някои дори служиха в Ръководното тяло на Свидетелите на Йехова.

Работата с тези самопожертвувателни братя ме научи на важен урок. Работниците в светската работа получават пари за своя труд. Това е тяхната награда. Службата в Бетел носи богати духовни благословии и само духовни мъже и жени разбират и са благодарни за такива награди. — 1 Коринтяни 2:6–16.

Нейтън Нор, който дойде в Бетел като младеж през 1923 г., беше надзорник на печатницата през 30–те години на 20–и век. Той обикаляше през печатницата всеки ден и поздравяваше всеки от работниците. Онези  от нас, които бяха нови в Бетел, оценяваха такъв личен интерес. През 1936 г. ние получихме нова печатарска преса от Германия и някои от младите братя я сглобяваха с много усилия. Така че брат Нор облече работно облекло и работи с тях повече от месец, докато я пуснат в експлоатация.

Брат Нор се трудеше толкова усилно, че повечето от нас не можеха да издържат на темпото му. Но той знаеше също и как да си почива. Дори след като беше получил надзора над световната проповедна дейност на Свидетелите на Йехова през януари 1942 г., той понякога играеше бейзбол с членовете на бетеловото семейство и с учениците от училището за мисионери Гилеад в района близо до Саут Лансинг (Ню Йорк).

През април 1950 г. бетеловото семейство се премести в току–що построената десететажна част от нашата жилищна сграда, разположена на „Кълъмбия Хайтс“ 124, Бруклин (Ню Йорк). Новата трапезария позволяваше на всички нас да сядаме заедно да се храним. Докато траеха трите години строеж на тази сграда, не бяхме в състояние да имаме нашата програма за сутрешно поклонение. Колко се радвахме, когато тази програма можеше да бъде възобновена! Брат Нор ме назначи да седя с него на масата на водещия, така че можех да му помагам да си спомня имената на по–новите членове на нашето семейство. В продължение на 50 години седях на това място за сутрешно поклонение и закуска. Но на 4 август 2000 г. тази трапезария беше затворена и получих място в една от ремонтираните трапезарии в бившия хотел „Тауърс“.

За известно време през 50–те години на 20–и век работех в печатницата, на една линотипна машина и приготвях редовете, които бяха монтирани в страници, като част от процеса на правене на печатарски матрици. Тази работа не ми беше особено по вкуса, но Уилям Питърсън, на когото беше поверен надзорът над машините, беше толкова любезен към мен, че въпреки всичко се радвах да работя там. След това през 1960 г. бяха нужни доброволци, за да боядисат току–що построената сграда на „Кълъмбия Хайтс“ 107. Имах удоволствието да предложа своите услуги, за да помогна да бъдат приготвени тези нови комплекси за нашето увеличаващо се бетелово семейство.

Скоро след като боядисването на сградата на „Кълъмбия Хайтс“ 107 беше завършено, бях приятно изненадан да бъда назначен на работа по посрещане на посетителите на Бетел. Последните 40 години, през които работех като служител на рецепцията, бяха най–приятните от моята служба в Бетел. Независимо от това дали онези, които посрещах, бяха посетители или нови членове на бетеловото семейство, беше вълнуващо да се размишлява върху резултатите от нашите колективни усилия за подпомагане интересите на Царството.

Сериозни изследователи на Библията

Нашето бетелово семейство е духовно преуспяващо, защото неговите членове обичат Библията. Когато дойдох за пръв път в Бетел, попитах Ема Хамилтън, която работеше като коректор, колко пъти е прочела Библията. „Тридесет и пет пъти — отговори тя — и след това престанах да броя.“ Антън Коербер — друг верен християнин, който служеше в Бетел приблизително също толкова време, обичаше да казва: „Библията никога не трябва да е на повече от една ръка разстояние от теб.“

След смъртта на брат Ръсел през 1916 г., Джоузеф Ф. Ръдърфорд пое организационната отговорност, която носеше Ръсел. Ръдърфорд беше силен, образован докладчик, който като адвокат защитаваше случаи в полза на Свидетелите на Йехова пред Върховния съд на Съединените щати. След смъртта на Ръдърфорд през 1942 г. брат Нор зае неговото място и работеше много усилно, за да развие своето умение да говори пред публика. Тъй като живеех в стая близо до неговата, често го чувах да упражнява многократно своите доклади. След време чрез такива прилежни усилия той стана чудесен докладчик.

През февруари 1942 г. брат Нор подпомогна учредяването на програма, която да помогне на всеки един от нас — братята в Бетел — да подобри своите умения на поучаване и говорене. Училището беше съсредоточено  върху изследване на Библията и говоренето пред публика. В началото всеки от нас беше определен да изнася кратки доклади относно библейски персонажи. Моят първи доклад беше за човека Моисей. През 1943 г. подобно училище започна в сборовете на Свидетелите на Йехова и продължава до днес. В Бетел ударението продължава да е върху придобиването на библейско познание и развиване на резултатни методи на поучаване.

През февруари 1943 г. започна подготовката на първия клас от училището за мисионери Гилеад. А току–що завърши 111–ят клас от Гилеад! В своята над 58–годишна дейност училището осигури обучение на над 7000 души, за да служат като мисионери по целия свят. Забележително е, че през 1943 г., когато училището започна, в целия свят имаше само малко над 100 000 Свидетели на Йехова. Сега има повече от шест милиона, които участват в проповядването на добрата новина за божието Царство!

Благодарен за своето духовно наследство

Точно преди основаването на Гилеад, трима от нас, от Бетел, бяха назначени да посещават сборовете из целите Съединени щати. Ние оставахме в продължение на един ден, за няколко дни или дори за седмица, полагайки усилия да укрепим тези сборове духовно. Бяхме наричани служители на братята, име, променено по–късно на служител на окръга или окръжен надзорник. Но скоро след като училището Гилеад беше открито, бях помолен да се върна и да обучавам някои класове. Служех като редовен преподавател на втори до пети клас и също така замествах един от редовните преподаватели, и обучавах четиринадесетия клас. Това че можах да разгледам с учениците забележителните събития на земята в съвременната история на организацията на Йехова — много от които мога да разкажа  от личен опит — ме караше да се чувствам още по–благодарен за моето духовно наследство.

Друга скъпоценна привилегия, която ми доставяше радост през годините, е тази да посещавам международните конгреси на Свидетелите на Йехова. През 1963 г. пътувах по света заедно с над 500 други делегати на конгресите „Вечната добра новина“. Други исторически конгреси, които посетих, бяха проведените във Варшава (Полша) през 1989 г., в Берлин (Германия) през 1990 г. и в Москва (Русия) през 1993 г. На всеки конгрес имах възможност да се запозная с някои от нашите скъпи братя и сестри, които бяха издържали десетилетия преследване под нацисткия и комунистическия режим. Какви укрепващи вярата случки бяха това!

Моят живот в служба на Йехова наистина е духовно богат! Осигуряването на духовни благословии никога не престана. И за разлика от материалните богатства, колкото повече споделяме тези скъпоценни неща, толкова повече богатството ни нараства. Понякога чувам някои да казват, че желаят да не са били възпитани като Свидетели на Йехова. Те казват, че смятат, че щели да ценят библейските истини повече, ако първо били изпитали живота извън божията организация.

Винаги се смущавам, когато чуя младите да говорят такива неща, защото те всъщност казват, че е най–добре да не бъдеш възпитан с познание за пътищата на Йехова. Но помисли за всичките лоши навици и покварено мислене, което хората са отхвърлили, когато са намерили библейската истина по–късно в живота си. Винаги изпитвам дълбока благодарност за това, че моите родители възпитаха своите три деца в пътя на праведността. Джон остана верен служител на Йехова до своята смърт през юли 1980 г., а Естер остава до днес една вярна Свидетелка.

С дълбока нежност си припомням многото чудесни приятелства, на които се радвах с верни християнски братя и сестри. Вече над 67 прекрасни години съм в Бетел. Въпреки че никога не съм се женил, имам много духовни синове и дъщери от нашето целосветско духовно семейство, както и духовни внуци. И аз се радвам да мисля за всички скъпи нови членове на целосветското ни духовно семейство, с които още ми предстои да се запозная, всеки един от които е скъпоценен. Колко истинни са думите: „Благословението Господно обогатява“! — Притчи 10:22.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 20]

Отляво надясно: моят баща с брат ми Джон на коляното му, Естер, аз и моята майка

[Снимки на страница 23]

Обучавайки един от класовете на Гилеад през 1945 г.

Горе вдясно: Преподавателите от училище Гилеад Едуардо Келер, Фред Франц, аз и Албърт Шрьодер

[Снимка на страница 24]

Размишлявайки върху своя богат живот в служба на Йехова