Как се отнасяш към лицемерието?

В ГЕТСИМАНСКАТА градина Юда Искариотски се приближил до Исус и ‘го целунал’. Това бил обичаен израз на сърдечна обич. Но този акт на Юда бил просто преструвка, издаваща Исус на хората, които онази вечер били отишли да го арестуват. (Матей 26:48, 49) Юда бил лицемер — човек, който се прави на такъв, какъвто не е, който прикрива лошите си подбуди под маската на искреност. Гръцката дума, превеждана като „лицемер“, означава „човек, който отговаря“, а също и театрален актьор. След време думата започнала да се отнася до всеки, който играе, за да заблуди другите.

Как реагираш на лицемерието? Например, дали се ядосваш, когато виждаш как производителите на цигари насърчават пушенето, въпреки медицинските доказателства, че то е вредно? Дали си възмутен от лицемерието на онези, на които е поверена грижата за други хора, а те ги малтретират? Дали те боли, когато се окаже, че някой, когото си смятал за истински приятел, е неискрен? Как ти влияе религиозното лицемерие?

„Горко вам, ... лицемери!“

Обърни внимание на атмосферата, която царяла в религиозните среди, когато Исус бил на земята. Книжниците и фарисеите твърдели, че са лоялни учители на божия Закон, но в действителност пълнели умовете на хората с човешки учения, които измествали вниманието встрани от Бога. Книжниците и фарисеите силно наблягали на буквата на закона, а пренебрегвали основните принципи, отразяващи любов и състрадание. Пред другите те се престрували на отдадени на Бога, а когато били сами, вършели зло. Делата им никога не отговаряли на думите им. Каквото и да правели, религиозните водачи целели „да ги виждат хората“. Те приличали на „варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота“. Разобличавайки смело тяхното лицемерие, Исус многократно им казал: „Горко вам, книжници и фарисеи, лицемери!“ — Матей 23:5, 13–31.

Ако живееше тогава, подобно на другите хора с честни сърца, навярно щеше да си истински отвратен от това религиозно лицемерие. (Римляни 2:21–24; 2 Петър 2:1–3) Но дали щеше да позволиш на лицемерието на книжниците и фарисеите толкова да те огорчи, че да отхвърлиш всички религии, в това число и религията, която изповядвали и учели Исус Христос и неговите ученици? Нима това нямаше да бъде в твоя вреда?

Лицемерното поведение на религиозните хора може да ни накара да се отвърнем с отвращение от религията. Но това би ни попречило да видим колко искрени са истинските поклонници. Да, преградата, която поставяме, за да се предпазим от лицемерието, в действителност може да ни отвърне от истински приятели. Следователно трябва да се отнасяме към лицемерието разумно и уравновесено.

„Внимавайте“

Първо, трябва да се научим да разпознаваме лицемерите. Това не винаги е лесно. Членовете на едно семейство разбрали това с цената на голяма загуба. Майката  била изпаднала в кома. Когато завели дело за небрежност срещу болницата, където се било случило това, останалите от това семейство наели един адвокат, който бил и проповедник в местната църква. Въпреки че се стигнало до споразумение, според което болницата платила 3,4 милиона долара обезщетение, трагедията на семейството станала още по–голяма. Майката умряла в бедност и нямало пари за погребението ѝ. Защо? Защото адвокатът сложил по–голямата част от парите в собствения си джоб. Относно този адвокат в едно правно списание се казвало: „Ако проповедите му отразяваха действителното му поведение ..., тогава посланието му би било не ‘нека да се молим’, а ‘нека да се грабим’.“ Как можем да се предпазим от такива хора?

„Внимавайте“ — посъветвал Исус хората, живеещи по негово време, които се сблъсквали с религиозно лицемерие. (Матей 16:6; Лука 12:1) Да, трябва да внимаваме. Хората могат да твърдят, че имат най–благородни намерения, и да се просълзяват искрено, но ние трябва да бъдем разумни и предпазливи, а не незабавно да приемаме всеки за такъв, какъвто изглежда. Нима няма внимателно да проверяваме банкнотите си, ако знаем, че в обращение има и фалшиви?

Лицемери има дори в истинския християнски сбор. Ученикът Юда предупредил относно тях, като казал: „Тия са подводни скали, когато пируват с вас в дружелюбните ви гощавки, и без страх напасват [угояват — Ве] себе си; безводни облаци, носени от ветровете; есенни дървета, безплодни.“ — Юда 12.

‘Да внимаваш’ означава да не позволяваш да те заблуди човек, който твърди, че е любещ, а в действителност е егоист и прокарва идеи, които не са основани на божието Слово. Подобно на остра скала, скрита точно под повърхността на тиха вода, този човек може да причини духовно корабокрушение на невнимателните. (1 Тимотей 1:19, СИ) Лицемерът може да обещава голямо духовно освежение, но той е ‘безводен облак’ — облак, от който не пада нито капка дъжд. Подобно на безплодно дърво измамникът не дава истински християнски плодове. (Матей 7:15–20; Галатяни 5:19–21) Да, трябва да се пазим от измамниците. Но трябва да правим това, без да се съмняваме в подбудите на всекиго.

„Не съдете“

Колко е лесно несъвършените хора да виждат грешките на другите, а да пренебрегват своите! Но тази склонност ни прави уязвими пред лицемерието. „Лицемерецо — казал Исус, — първо извади гредата от твоето око, и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“ Ще бъде добре да се вслушаме в Исусовия съвет: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят ... И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око?“ — Матей 7:1–5.

Когато другите понякога вършат неща, които изглеждат лицемерни, трябва да внимаваме да не ги определяме прибързано за лицемери. Например, апостол Петър ‘се оттеглил и странял’ от събратята си в Антиохия, които били от езически произход,  за да се хареса на посетителите от Йерусалим, които преди били юдеи. Варнава също ‘се увлякъл с Петър и други от лицемерието им’. Петър направил това, въпреки че имал привилегията да отвори пътя пред езичниците да бъдат приети в християнския сбор. (Галатяни 2:11–14; Деяния 10:24–28, 34, 35) Но тази грешка на Варнава и Петър несъмнено не ги приравнява с книжниците и фарисеите или с Юда Искариотски.

„Любовта да бъде нелицемерна“

„Когато правиш добро на другите — казал Исус, — не наемай тръбач да върви пред теб, както онези театрални актьори в синагогите и по улиците, които правят всичко възможно, за да може хората да им се възхищават.“ (Матей 6:2, „Филипс“) „Любовта да бъде нелицемерна“ — писал апостол Павел. (Римляни 12:9) Той насърчил младия Тимотей да изпитва „любов от чисто сърце ... и нелицемерна вяра“. (1 Тимотей 1:5, СИ) Ако любовта и вярата ни са искрени — а не покварени от егоизъм и измама, — другите ще ни се доверяват. Тогава ще бъдем източник на истинска сила и насърчение за хората около нас. (Филипяни 2:4; 1 Йоан 3:17, 18; 4:20, 21) И преди всичко — ще се радваме на одобрение от страна на Йехова.

От друга страна, накрая лицемерието ще донесе смърт на онези, които го проявяват. Тогава то ще бъде изобличено съвсем открито. „Няма нищо покрито, което не ще се открие — казал Исус Христос, — и [нищо] тайно, което не ще се узнае.“ (Матей 10:26; Лука 12:2) Мъдрият цар Соломон заявил: „Относно всяко скрито нещо, Бог ще докара на съд всяко дело, било то добро, или зло.“ — Еклисиаст 12:14.

А дотогава защо да позволяваме на лицемерието на другите толкова да ни влияе, че да се лишим от искрената любов на истински приятели? Можем да бъдем предпазливи, без да сме прекалено подозрителни. И нека винаги да пазим любовта и вярата си непокварени от лицемерие. — Яков 3:17; 1 Петър 1:22.

[Снимки на страница 22, 23]

Дали щеше да позволиш на лицемерието на книжниците и фарисеите да те отвърне от Исус Христос и неговите ученици?