Скитите — един загадъчен народ от миналото

ГАЛОПИРАЙКИ през праха, с дисаги, пълни с плячка, се появявали конниците на един номадски народ. Тези загадъчни хора господствали над степите на Евразия от около 700 г. пр.н.е. до 300 г. пр.н.е. След това изчезнали — но само след като си осигурили място в историята. От тях има следа дори в Библията. Това били скитите.

Векове наред номади и стада от диви коне бродели из пасищата, простиращи се от Карпатските планини в източна Европа към това, което е сега югоизточна Русия. През осми век пр.н.е. военни действия, предприети от китайския император Сюан, подбудили преселения на запад. Придвижвайки се на запад, скитите се сражавали и прогонили симерите, които владеели Кавказ и областта северно от Черно море.

Търсейки богатства, скитите плячкосали столицата на Асирия, Ниневия. По–късно те се съюзили с Асирия срещу Мидия, Вавилония и други държави. Техните атаки засегнали дори северен Египет. Фактът, че градът Ветсан в североизточен Израил бил наречен по–късно Скитополис, може би отбелязва един период на скитска власт. — 1 Царе 31:11, 12.

Накрая скитите се установили в степите на съвременна Румъния, Молдова, Украйна и южна Русия. Там те натрупали богатства като посредници между гърците и производителите на зърно от днешна Украйна и южна Русия. Скитите търгували със зърно, мед, кожи и добитък срещу гръцко вино, платове, оръжия и произведения на изкуството. По този начин те натрупали баснословни богатства.

 Изключителни ездачи

За тези воини на степта конят бил това, което е камилата за хората от пустинята. Скитите били отлични ездачи и били сред първите, които използвали седло и стреме. Те се хранели с конско месо и пиели кобилешко мляко. Те дори принасяли коне в жертва чрез изгаряне. Когато един скитски воин умирал, неговият кон бил убиван и погребван с почести — заедно със сбруята и чула.

Както са описани от историка Херодот, скитите възприели много жестоки обичаи, например, използвали черепите на своите жертви като чаши за пиене. Нападайки стремително враговете си, те ги унищожавали с железни мечове, бойни брадви, копия и стрели с много шипове, които разкъсвали плътта.

Гробове, оборудвани за вечността

Скитите чародействали, участвали в спиритизъм и се покланяли на огъня и на една богиня–майка. (Второзаконие 18:10–12) Те гледали на гроба като на жилище на мъртвия. Роби и животни били принасяни в жертва, за да бъдат използвани от мъртвия господар. Съкровища и слуги придружавали първенците на ‘оня свят’. В един царски гроб били намерени петима слуги, лежащи с крака към господаря, готови да се изправят и да поемат отново своите задължения.

Управляващите били погребвани с изобилни жертвоприношения и по време на жалеенето скитите проливали кръвта си и обръсвали косата си. Херодот писал: „Те отсичали част от ушите си, обръсвали главите си, правели нарязвания по ръцете си, разкъсвали своите чела и носове, и пронизвали левите си ръце със стрели.“ За разлика от това божият Закон от същата ера заповядвал на израилтяните: „Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си.“ — Левит 19:28.

Скитите оставили зад себе си хиляди кургани (погребални могили). Много украшения, намерени в курганите, обрисуват ежедневния живот на скитите. Руският цар Петър Велики започнал да събира такива неща през 1715 г. и сега тези великолепни предмети могат да бъдат видени в музеите в Русия и Украйна. Сред образците на това „животинско изкуство“ са коне, орли, соколи, котки, пантери, лосове, сърни, птици–грифони и лъвове–грифони (митологични създания, притежаващи тяло на животно с крила или без крила и глава на друго животно).

Скитите и Библията

Само на едно място Библията споменава директно скитите. В Колосяни 3:11 четем: „Не може да има грък и юдеин, обрязани и необрязани, варварин, скит, роб, свободен; но Христос е всичко и във всичко.“ Когато християнският апостол Павел писал тези думи, гръцката дума, предадена като „скит“, не означавала конкретен народ, но най–нецивилизованите хора. Павел подчертал, че под влиянието на светия дух на Йехова, или неговата действена сила, дори такива хора могат да облекат богоугодна личност. — Колосяни 3:9, 10.

Някои археолози смятат, че името Асханаз, което се намира в Йеремия 51:27, е  равностойно на асирийското ‘ашгюзей’ — израз, който бил употребяван за скитите. Плочките с клинообразно писмо свидетелстват за съюз между тези хора и мините в едно въстание срещу Асирия през седми век пр.н.е. Непосредствено преди Йеремия да започне да пророкува, скитите безобидно минали през територията на Юда по своя път към Египет и обратно. Следователно мнозина, които чули Йеремия да предсказва нападение над Юда от север, може да са се съмнявали в точността на неговото пророчество. — Йеремия 1:13–15.

Някои библейски учени смятат, че има намек за скитите в Йеремия 50:42, където се казва: „Лък и копие ще държат; жестоки са и немилостиви; гласът им бучи като морето; възседнали са на коне, всеки опълчен като мъж за бой против тебе, дъщерьо вавилонска.“ Но този стих се отнася главно за мидийците и персите, които завладели Вавилон през 539 г. пр.н.е.

Някои предполагат, че „земята на Магога“, за която се споменава в Езекиил, 38 и 39 глава, се отнася за скитските племена. Но „земята на Магога“ има символичен смисъл. Тя вероятно се отнася за областта около земята, в която Сатан и неговите ангели били оставени след войната в небето. — Откровение 12:7–17.

Скитите били включени в изпълнението на пророчеството на Наум, предсказващо разорението на Ниневия. (Наум 1:1, 14) Халдейците, скитите и мидийците плячкосали Ниневия през 632 г. пр.н.е., причинявайки падането на асирийската империя.

Загадъчен упадък

Скитите изчезнали, но защо? „Истината е, че ние просто не знаем какво се е случило“ — казва един водещ украински археолог. Някои смятат, че деморализирани от своята склонност към богатство, те били победени през първи и втори век пр.н.е. от една нова група от номади от Азия — сарматите.

Други смятат, че борбите между скитските родове довели до техния упадък. Трети казват, че остатък от скитите може да бъде намерен между осетинците в Кавказ. Каквото и да е станало, този загадъчен народ от миналото оставил следа в човешката история — следа, която направила името ‘скит’ синоним за жестокост.

[Карта на страница 24]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

◻ Съвременен град

• Древен град

Дунав

СКИТИЯ ← ПОСОКА НА НАШЕСТВИЯТА

• Киев

Днепър

Днестър

Черно море

ОСЕТИЯ

Кавказки планини

Каспийско море

АСИРИЯ ← ПОСОКА НА НАШЕСТВИЯТА

◻ Ниневия

Тигър

МИДИЯ ← ПОСОКА НА НАШЕСТВИЯТА

МЕСОПОТАМИЯ

ВАВИЛОНИЯ ← ПОСОКА НА НАШЕСТВИЯТА

◻ Вавилон

Ефрат

ПЕРСИЙСКО ЦАРСТВО

◻ Суса

Персийски залив

ПАЛЕСТИНА

◻ Ветсан (Скитополис)

ЕГИПЕТ ← ПОСОКА НА ПРЕСЕЛЕНИЕТО

Нил

Средиземноморе

ГЪРЦИЯ

[Снимки на страница 25]

Скитите били воюващ народ

[Източник]

Държавният музей „Ермитаж“ в Санкт Петербург

[Снимки на страница 26]

Скитите разменяли своите стоки срещу гръцки произведения на изкуството и станали много богати

[Източник]

С разрешение на Украинския музей за исторически ценности в Киев