Въпроси на читатели

Дали божията заповед, записана в Йеремия 7:16, означава, че християните не бива да се молят за някой, който е изключен от християнския сбор, защото е неразкайващ се грешник?

След като произнесъл своята присъда срещу невярната Юда, Йехова казал на Йеремия: „Затова ти недей се моли за тия люде, и не възнасяй вик или молба за тях, нито ходатайствай пред Мене; защото няма да те послушам.“ — Йеремия 7:16.

Защо Йехова забранил на Йеремия да се моли за израилтяните? Ясно е, че това било поради техните отявлени нарушения на Закона. Открито и безсрамно, те ‘крадели, убивали, прелюбодействали и се кълнели лъжливо, и кадели на Ваала, и следвали други богове’. Затова Йехова казал на безверните юдеи: „Ще ви отхвърля от лицето Си както отхвърлих всичките ви братя, цялото Ефремово потомство.“ Несъмнено щяло да бъде неправилно Йеремия или някой друг да се моли на Йехова да отмени своята присъда. — Йеремия 7:9, 15.

С оглед на това апостол Йоан писал относно правилната молитва към Бога. Най–напред той уверява християните: „Ако просим нещо по Неговата воля, Той ни слуша.“ (1 Йоан 5:14) После, като разглежда това да се молим в полза на другите, Йоан продължава: „Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли, и Бог ще му даде живот, сиреч, на ония, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях; не казвам за него да се помоли.“ (1 Йоан 5:16) Исус също така говорил за грях, който ‘няма да бъде простен’, грях срещу светия дух. — Матей 12:31, 32.

Дали това означава, че всички, които са изключени от християнския сбор, защото неразкайващо съгрешават, са извършили грехове,  които са ‘смъртни’ и следователно не трябва да се молим за тях? Не е задължително да бъде така, защото в някои случаи такива прегрешения не са грехове, които са смъртни. В действителност е трудно да се каже дали са такива. Един типичен пример е юдейският цар Манасия. Той издигнал олтари на фалшиви богове, принесъл своя собствен син в жертва, участвал в спиритизъм и поставил дялано изображение в храма на Йехова. Всъщност в Библията се казва, че Манасия и хората вършели „по–лошо от народите, които Господ погуби пред израилтяните“. Поради всичко това Йехова наказал Манасия, изпращайки го като пленник в окови във Вавилон. — 4 Царе 21:1–9; 2 Летописи 33:1–11.

Дали греховете на Манасия били толкова големи, че да бъдат смъртни? Очевидно не, защото повествованието за него продължава с думите: „А когато беше в бедствие, помоли се на Господа, своя Бог, и смири се много пред Бога на бащите си. И когато му се помоли, Бог даде внимание на него, и послуша молбата му, та го доведе пак в Йерусалим, на царството му. Тогава Манасия позна, че Господ [Йехова — НС] — Той е Бог.“ — 2 Летописи 33:12, 13.

Следователно ние не трябва преждевременно да отсъждаме, че даден човек се е провинил в смъртен грях, единствено защото е изключен от сбора. Може да е нужно време истинското състояние на сърцето на човека да бъде разкрито. Всъщност често се казва, че една от целите на изключването е да бъде накаран грешникът да се пробуди, с надеждата да се разкае и да се обърне.

Тъй като човекът не е повече в сбора, всяка промяна в сърцето и нагласата може да бъде доловена първо от онези, които са близо до него — брачният партньор или членовете на семейството. Онези, които виждат подобни промени, може да дойдат до заключението, че съгрешилият не е извършил грях, който е смъртен. Те могат да бъдат подтикнати да се молят той да почерпи сила от божието вдъхновено Слово и Йехова да пожелае да постъпи спрямо грешника в хармония със своята воля. — Псалм 44:21; Еклисиаст 12:14.

Докато някои може да бъдат в състояние да открият достатъчни доказателства, за да вярват, че грешникът се е разкаял, това може да не бъде така за хората от сбора като цяло. Те ще бъдат в недоумение, смутени, дори могат да се спънат, ако чуят някой да се помоли пред всички относно прегрешилия. Поради тази причина онези, които се чувстват подтикнати да се молят относно грешника, трябва да правят това единствено насаме, като оставят всяко по–нататъшно развитие на въпроса в ръцете на отговорните старейшини в сбора.

[Снимка на страница 31]

Сериозните грехове на Манасия били простени, когато се смирил пред Йехова

[Информация за източника на снимката на страница 30]

Препечатано от Illustrierte Pracht - Bibel/Heilige Schrift des Alten und Neuen Testaments, nach der deutschen Uebersetzung D. Martin Luther’s