Въпроси на читатели

Как една християнка може да уравновесява лоялността към Бога с подчинението към своя невярващ съпруг, ако той взема участие в дейности, свързани с религиозни празници?

За да направи това, ще са ѝ необходими мъдрост и такт. Но е правилно тя да се стреми да уравновесява своите две задължения. Исус дал съвет относно една подобна ситуация: „Като е тъй, отдавайте Кесаревите [неща] на Кесаря, а Божиите на Бога.“ (Матей 22:21) Наистина, той говорел за задълженията към правителствата, на които по–късно на християните било казано да се покоряват. (Римляни 13:1) Въпреки това неговият съвет може да бъде приложен също така към това съпругата да уравновесява задълженията си към Бога с нейното основано на Писанията подчинение на своя съпруг, дори ако той е невярващ.

Никой, който е запознат с Библията, не ще отрече, че тя подчертава, че първото задължение на християнина към Всемогъщия Бог е да бъде лоялен към Него по всяко време. (Деяния 5:29) Все пак, в много ситуации един истински поклонник може да удовлетвори изискванията или молбите на един невярващ, който притежава власт, без да участва в нарушение на възвишените закони на Бога.

Ние намираме поучителен пример в лицето на тримата евреи, както е разказано в Даниил, 3 глава. Навуходоносор — техният висшестоящ владетел — постановил, че те и други трябва да присъстват лично на полето Дура. Осъзнавайки, че става дума за фалшиво поклонение, тримата евреи вероятно щели да предпочетат да не бъдат там. Може би Даниил могъл да оправдае отсъствието си, но  тези трима не могли. a Така те се подчинили на заповедта да присъстват, но нямало — и те не го направили — да участват в каквото и да било погрешно действие. — Даниил 3:1–18.

Подобно на това, около празниците един невярващ съпруг може да помоли своята християнска съпруга или да изисква от нея да направи нещо, което тя би искала да избегне. Да разгледаме няколко примера: той ѝ казва да сготви някаква храна в деня, когато други хора ще честват с него някакъв празник. Или той иска на този ден семейството (включително съпругата му) да посети роднини за вечеря или просто на гости. Или дори преди празника, той може да каже, че докато съпругата му пазарува, тя трябва да направи някои покупки за него — храна специално за празника, неща, които да използва като подаръци, или опаковъчна хартия и картички, които да употреби със своите подаръци.

Ясно е, че християнската съпруга трябва да е решена да не участва във фалшиви религиозни действия, но какво можем да кажем за такива изисквания? Той е глава на семейството и божието Слово казва: „Жени, подчинявайте се на мъжете си, както е подобаващо в Господа.“ (Колосяни 3:18, Ве) Може ли в такива случаи тя да прояви съпружеско подчинение и в същото време да е лоялна към Бога? Тя трябва да реши как да уравновеси подчинението към своя съпруг със своето първостепенно подчинение към Йехова.

По друго време нейният съпруг може да я помоли да сготви някакво ястие, било защото това е неговата любима храна, или поради това, че е свикнал да има това ядене през определен сезон. Тя ще иска да прояви любов към него и признаване на неговото главенство. Може ли тя да направи това, дори ако той отправи молба в случая на един празник? Някои християнки може би могат да направят това с чиста съвест, просто смятайки това като една нормална работа по приготвянето на ежедневната храна. Безспорно никоя лоялна християнка няма да придаде каквото и да било празнично значение на това, дори ако съпругът ѝ го направи. Подобно на това, той може да изисква тя да бъде с него, когато той посещава свои роднини по различно време всеки месец или година. Може ли тя да направи това и когато денят е празничен? Или тя ще има обикновено желание да закупи неща по негова молба, без да осъжда това, което той възнамерява да прави с артикулите, които тя купува за него, докато пазарува?

Разбира се, една християнка трябва да мисли за другите — за влиянието върху тях. (Филипяни 2:4) Тя ще иска да избегне да създаде каквото и да било впечатление, че е свързана с празника, точно както тримата евреи вероятно предпочитали другите да не ги видят, когато пътували до полето Дура. Така тя може тактично да се опита да убеди своя съпруг да се постарае, уважавайки нейните чувства, сам да свърши свързаните с празниците неща, за да удовлетвори потребностите на своята съпруга. Той може да разбере, че е разумно да не поставя и себе си, и нея в една потенциално неудобна ситуация, в която тя ще трябва да откаже да се занимава с фалшиви религиозни дейности. Да, спокойното предварително обсъждане може да доведе до мирно решение. — Притчи 22:3.

В крайна сметка вярната християнка трябва да взема под внимание фактите и тогава да решава какво да прави. Послушанието към Бога трябва да е на първо място, както било и при тримата евреи. (1 Коринтяни 10:31) Но като има предвид това, всяка християнка трябва да реши, без да извършва компромис, какво може да бъде направено, откликвайки на молбата на човек, който притежава власт в семейството или в обществото.

[Бележки под линия]