Истинският Исус

СЛЕД като научава от своите апостоли какво мислят хората за него, Исус ги пита: „А вие какво казвате, кой съм Аз?“ (Ве) Евангелието на Матей съдържа записан отговора на апостол Петър: „Ти си Христос, Син на живия Бог.“ (Матей 16:15, 16) Останалите били на същото мнение. Натанаил, който по–късно станал един от апостолите, казал на Исус: „Рави! Ти си Син Божий, Ти си Царят Израилев.“ (Йоан 1:49, СИ) Самият Исус говорел за това колко е важна неговата роля: „Аз съм пътят и истината, и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене.“ (Йоан 14:6) При различни случаи той говорел за себе си като за ‘Божи Син’. (Йоан 5:24, 25; 11:4) И подкрепил това твърдение с чудодейни дела, дори като възкресявал мъртвите.

Основателни съмнения?

Но можем ли наистина да се доверим на представата на евангелията за Исус? Дали те описват истинския Исус? Покойният Фредрик Ф. Брус, професор по библейски критицизъм и теология към университета в Манчестър (Англия), казал: „Обикновено с помощта на историческите аргументи не е възможно да се докаже точността на всяка подробност, съдържаща се в древни писания — било то библейска, или друга. Достатъчно е да имаме основания за увереността, че писателят е бил добросъвестен; ако съществуват такива основания, тогава можем да приемем а приори, че привежданите от него подробности действително са се случили. ... Новият Завет не става по–малко достоверен в историческо отношение, само защото християните са гледали на него като на ‘свещена’ литература.“

След като изследвал съмненията относно това дали Исус е бил такъв, какъвто е обрисуван в евангелията, Джеймс Р. Едуардс, професор по религия към колежа Джеймстаун в Северна Дакота (САЩ), писал: „Можем да твърдим с увереност, че в евангелията е запазена разнообразна и значителна съвкупност от доказателства за действителната истина относно Исус. ... Най–логичният отговор на въпроса защо евангелията представят Исус по този начин е, защото действително Исус бил такъв. В евангелията вярно е запазен споменът, че той е оставил свои последователи, че е бил изпратен от Бога и упълномощен да бъде Син божи и Служител.“ a

В търсене на Исус

Какво да кажем за споменаванията на Исус Христос в небиблейски източници? Каква е тяхната стойност? В трудовете на  Тацит, Светоний, Йосиф Флавий, Плиний Млади и няколко други класически автори многократно се споменава за Исус. За тях в „Новата енциклопедия Британика“ (1995 г.) се прави следното заключение: „Тези независими едно от друго повествования доказват, че в древни времена дори и противниците на християнството никога не са се съмнявали в историчността на Исус, която била оспорена за първи път, и то необосновано в края на 18–и век, през 19–и и в началото на 20–и век.“

За съжаление в своето търсене на истинския или историческия Исус съвременните изследователи изглежда скриват неговата истинска личност зад купища висящи във въздуха твърдения, неоснователни съмнения и безпочвено теоретизиране. В известен смисъл те са виновни за създаването на митове, в каквото всъщност неоправдано обвиняват писателите на евангелията. Някои учени толкова силно желаят да подхранят своята собствена репутация и да свържат имената си с поразяваща нова теория, че пренебрегват честното проучване на доказателствата относно Исус. Правейки това, те създават един „Исус“, който е измислица на научното въображение.

За онези, които искат да го намерят, истинският Исус може да бъде намерен в Библията. Люк Джонсън, професор по Новия завет и произхода на християнството в Училището по теология „Кандлър“ към университета „Емри“, твърди, че по–голямата част от търсенето на историческия Исус изпуска от погледа си целта на Библията. Той казва, че може да бъде интересно да изследваме обществената, политическата, антропологичната и културната обстановка по време на живота и епохата на Исус. Но — добавя той — „едва ли е задача на Писанията“ да разкрият това, което изследователите наричат историческия Исус, тъй като  те „се интересуват повече от описанието на личността на Исус“, неговото послание и ролята му като Изкупител. Тогава какви били истинската личност и послание на Исус?

Истинският Исус

Евангелията — четирите библейски повествования за живота на Исус — изобразяват един човек, способен на огромно състрадание. Милост и състрадание подтиквали Исус да помага на хора, които страдали от болести, слепота и други нещастия. (Матей 9:36; 14:14; 20:34) Смъртта на неговия приятел Лазар и скръбта, която тя причинила на сестрите му, накарали Исус да ‘се разтъжи и да се просълзи’. (Йоан 11:32–36) Всъщност евангелията разкриват голямото разнообразие от чувства, които изпитвал Исус — съчувствие към човек с проказа, ликуване поради успеха на своите ученици, възмущение от коравосърдечните буквалисти и печал относно това, че Йерусалим отхвърлил Месията.

Когато Исус извършвал чудо, той често се съсредоточавал върху участието на получаващия чудодейното въздействие: „Твоята вяра те изцели.“ (Матей 9:22) Той похвалил Натанаил като „истински израилтянин“, казвайки, че ‘у него няма лукавщина’. (Йоан 1:47) Когато някои от учениците му мислели, че подаръкът на една жена бил прекалено скъп, Исус я защитил и казал, че разказът за нейната щедрост щял да бъде помнен дълго. (Матей 26:6–13) Той се проявил като истински приятел и любещ другар на последователите си и ‘ги възлюбил до края’. — Йоан 13:1; 15:11–15.

Евангелията също така показват, че Исус бързо усещал потребностите и нагласата на повечето от хората, които срещал. Дали говорел с жена край кладенец, с религиозен учител в градина, или с рибари край езеро, той веднага достигал сърцата им. След уводните думи на Исус много от тези хора му разкривали своите най–съкровени мисли. Той докосвал чувствителна струна в тях. Въпреки че по онова време хората се държали на безопасно разстояние от личностите на власт, хората се тълпели около Исус. Те обичали да бъдат с Исус; те се чувствали добре в неговата компания. Децата се чувствали свободно с него и когато използвал едно дете като пример, той не просто изправил детето пред своите ученици, но също така ‘го прегърнал’. (Марко 9:36; 10:13–16) Да, евангелията описват Исус като човек, който притежавал такова обаяние, че хората стояли в продължение на дни само за да слушат неговите увлекателни думи. — Матей 15:32.

Съвършенството на Исус не го направило свръхкритичен или арогантен и доминиращ спрямо несъвършените, затънали в  грехове хора, сред които живеел и проповядвал. (Матей 9:10–13; 21:31, 32; Лука 7:36–48; 15:1–32; 18:9–14) Исус никога не бил взискателен към другите. Той не прибавял към бремената на хората. Вместо това той казал: „Дойдете при Мене всички, които се трудите ..., и Аз ще ви успокоя.“ Неговите ученици го смятали за „кротък и смирен на сърце“; неговият ярем бил благ и неговият товар бил лек. — Матей 11:28–30.

Личността на Исус е разкрита по истинен начин в евангелските повествования. Не би било лесно четири различни човека да скалъпят една изключителна личност и след това да представят една последователна картина на тази личност в четири отделни разказа. Би било почти невъзможно четирима различни писатели да опишат същата личност и последователно да обрисуват образа ѝ, ако този човек никога не е съществувал в действителност.

Историкът Майкъл Грант задава един предизвикващ размисъл въпрос: „Как е възможно във всичко, свързано с традицията на евангелията, без изключение, да изпъква един забележително ясно очертан образ на привлекателен млад мъж, който общува свободно с всякакви жени, включително и доказано непочтени, без следа от сантименталност, неестественост или прекалена свенливост, но при всички обстоятелства запазва чистота и безкомпромисност?“ Логичният отговор е, че такъв човек наистина е съществувал и действал по начина, за който говори Библията.

Истинският Исус и твоето бъдеще

Освен че дава действителен портрет на Исус, докато бил на земята, Библията показва, че той имал предчовешко съществуване като единороден Син на Бога, „първороден преди всяко създание“. (Колосяни 1:15) Преди двадесет века Бог пренесъл живота на своя небесен Син в утробата на една еврейска девица, за да бъде роден като човек. (Матей 1:18) По време на своята земна служба Исус известявал божието Царство като единствената надежда за нещастното човечество и обучил своите ученици да продължават тази проповедна дейност. — Матей 4:17; 10:5–7; 28:19, 20.

На 14 нисан (около 1 април) 33 г. Исус бил арестуван, изправен пред съд, осъден и екзекутиран по лъжливо обвинение в подривна дейност. (Матей 26:18–20, Мт 26:48–27:50) Исусовата смърт послужила като откуп за освобождаването на вярващите хора от грешното им състояние и по този начин проправила пътя към вечен живот за всички, които проявяват вяра в Исус. (Римляни 3:23, 24; 1 Йоан 2:2) На 16 нисан Исус бил възкресен и скоро след това се възнесъл в небето. (Марко 16:1–8; Лука 24:50–53; Деяния 1:6–9) Като назначен от Йехова Цар, възкресеният Христос има пълната власт да изпълни първоначалната цел на Бога за човека. (Исаия 9:6, 7; Лука 1:32, 33) Да, Библията представя Исус като ключова фигура в изпълнението на божиите цели.

През първи век множествата приели Исус за онзи, който той бил — обещания Месия, или Христос, изпратен на земята да реабилитира върховенството на Йехова и да умре като откуп за човечеството. (Матей 20:28; Лука 2:25–32; Йоан 17:25, 26; 18:37) Едва ли хората щели да бъдат подтикнати да станат ученици на Исус, когато бъдели изправени пред жестоко преследване, ако не били сигурни кой е той. Смело и пламенно те се заели със заповедта, която той им дал да ‘правят ученици от всичките народи’. — Матей 28:19, Ве.

Днес милиони искрени и информирани християни знаят, че Исус не е легендарна фигура. Те го приемат като възкачен на престола Цар в небето, който скоро ще поеме пълната власт над земята и земните дела. Новината за това небесно правителство е очаквана с радост, защото то обещава облекчение от световните проблеми. Истинските християни проявяват своята лоялна подкрепа спрямо избрания от Йехова Цар, като прогласяват ‘това благовестие за царството’ на другите. — Матей 24:14.

Онези, които подкрепят уредбата на Царството чрез Христос — Сина на живия Бог, — ще живеят, за да се радват на вечни благословии. Ти също можеш да се радваш на тези благословии! Издателите на това списание ще бъдат щастливи да ти помогнат да познаваш истинския Исус.

[Бележка под линия]

[Блок/Снимка на страница 6]

Какво казват другите хора

„Уважавам Исус от Назарет като един от най–силните учители, които светът е познавал. ... Ще кажа на индусите, че вашият живот ще бъде непълен, ако не изучавате почтително ученията на Исус.“ Мохандас К. Ганди, „Посланието на Исус Христос“.

„Един толкова оригинален характер, толкова завършен, винаги толкова последователен, толкова съвършен, толкова човешки и толкова по–възвишен от цялото човешко величие, не може да бъде нито измамник, нито измислица. ... Ще е необходим някой по–велик от Исус, за да измисли Исус.“ Филип Шаф, „История на християнската църква“.

„Ако няколко обикновени мъже от едно поколение са измислили една толкова силна и привлекателна личност, една толкова възвишена етика и толкова вдъхновяваща представа за човешкото братство, това би било чудо, много по–невероятно от всяко едно от чудесата, записани в евангелията.“ Уил Дюран, „Цезар и Христос“.

„Изглежда непонятно, че едно религиозно движение, което обхваща целия свят, може да е било започнато от несъществуваща личност, измислена като древната равностойност на една рекламна кампания, като се има предвид големият брой неоспоримо действителни личности, които са опитали да основат религия и са се провалили.“ Грег Истърбрук, „Край тихи води“.

„Като човек, който се занимава с история на литературата, аз съм напълно убеден, че евангелията са всичко друго, но не и легенда. В тях няма достатъчно художествена измислица, за да бъдат легенда. ... По–голямата част от живота на Исус не ни е известна, а никой, който измисля легенда, не би допуснал това.“ К. С. Луиз, „Бог — пред съда“.

[Снимки на страница 7]

Евангелията разкриват много от различните чувства, които изпитвал Исус