Дали фактът, че библейските писатели проявявали индивидуалност в подбора на изразните средства, е в съгласие с това, че Библията е вдъхновена от Бога?

ДОКАЗАТЕЛСТВАТА показват, че мъжете, използвани от Бога, за да запишат Писанията, не били просто автомати, записващи диктуван материал. Ние четем относно апостол Йоан, че ‘боговдъхновеното’ Откровение му било представено чрез ангел от Бога „в знамения“ и че след това Йоан ‘възвестил Божието слово и свидетелството Исус Христово — и всичко що е видял’. (Откровение 1:1, 2) „Посредством вдъхновение [буквално — „в духа“]“ Йоан ‘се оказал в деня на Господаря’ и му било казано: „Каквото виждаш, напиши в свитък.“ (Откровение 1:10, 11, НС) Така че очевидно Бог сметнал за добре да позволи библейските писатели да използват своите умствени способности при подбора на думи и изрази, за да опишат виденията, които видели (Авакум 2:2), но винаги упражнявал достатъчен контрол и ръководство над тях, така че крайният резултат да бъде не само точен и истинен, но също така подходящ за целта на Йехова. (Притчи 30:5, 6) Че било включено лично усилие от страна на писателите, личи от изказването в Еклисиаст 12:9, 10, където се описват размисъл, търсене и подреждане, извършени, за да се представят правилно „угодни думи и това, което бе с правота написано, думи на истина“. — Сравни Лука 1:1–4.

Това несъмнено обяснява защо има различни стилове на писане, както и изрази, които очевидно отразяват опита на отделните писатели. Естествените способности на писателите може да са били фактор при избирането им от Бога за техните конкретни задачи; Той може също така да ги е подготвил преди това, за да служат на неговите конкретни цели.

Като доказателство за тази индивидуалност на изразяване, в писанията на Матей, който бил данъчен служител, се споменават многократно конкретни цифри и парични стойности. (Матей 17:27; 26:15; 27:3) Лука, „възлюбеният лекар“ (Колосяни 4:14), от друга страна, използвал характерни изрази, които отразяват неговия опит като лекар. — Лука 4:38; 5:12; 16:20.

Дори там, където писателят говори за получаване на „Господното слово“ или за ‘наложено във видение пророчество’, то може да е било предадено не дума по дума, но чрез дадена на писателя представа за божията цел, която той след това щял да изрази с думи. Може би именно това посочват писателите, като понякога казват, че ‘чуват във видение’ (вместо да казват само че ‘чуват’) ‘пророчеството’ или „Господното слово“. — Исаия 13:1; Михей 1:1; Авакум 1:1; 2:1, 2.

Следователно, мъжете, използвани да запишат Писанията, работели в сътрудничество със светия дух на Йехова. Те били готови да се подчинят на божието ръководство (Исаия 50:4, 5), като очаквали с нетърпение да научат божията воля и напътствия. (Исаия 26:9) В много случаи те имали определени цели на ум (Лука 1:1–4) или откликвали на очевидна нужда (1 Коринтяни 1:10, 11; 5:1; 7:1) и Бог ги насочвал така, че това, което те пишели, съвпадало с неговата цел и я изпълнявало. (Притчи 16:9) Те били духовни хора и техните сърца и умове били настроени в хармония с божията воля, те ‘имали ум Христов’ и така не утвърждавали просто човешка мъдрост, нито „видения от собственото си сърце“, както правели фалшивите пророци. — 1 Коринтяни 2:13–16; Йеремия 23:16; Езекиил 13:2, 3, 17.

 Наистина може да се види, че светият дух има ‘различно действие’ по отношение на библейските писатели или върху тях. (1 Коринтяни 12:6) Една значителна част от информацията била достъпна за тях според човешките възможности, понякога вече съществуваща в писмен вид, както в случая на родословия и някои исторически повествования. (Лука 1:3; 3:23–38; Числа 21:14, 15; 3 Царе 14:19, 29; 4 Царе 15:31; 24:5) Тук божият дух щял да действа, за да предотврати вероятността неточност или грешка да попадне в божествените писания, и също така да ръководи писателите в подбора на материала, който да бъде включен. Явно не всичко, казано от други хора и след това включено в Библията, било вдъхновено от Бога, но подборът на материала, който да бъде част от Светото писание, и правилното записване на този материал били под ръководството на светия дух. (Виж Битие 3:4, 5; Йов 42:3; Матей 16:21–23.) По този начин Бог запазил в своето вдъхновено Слово история, показваща какво става, когато хората го слушат и работят в хармония с неговата цел, както и това какъв е резултатът, когато те мислят, говорят и действат по начини, показващи незачитане на Бога или пренебрегване на неговите праведни пътища. От друга страна, информацията, отнасяща се до предчовешката история на земята (Битие 1:1–26), до небесни събития и дейности (Йов 1:6–12 и други текстове) и пророчества, както и разкрития за божиите цели и учения, не можели да се получат чрез човешките възможности и трябвало да бъдат предадени по свърхестествен начин чрез божия дух. Колкото до мъдрите думи и съвети, макар че писателят могъл да научи много от своя личен опит в живота и дори още повече от своето лично изучаване и приложение на тези части от Писанията, които вече били записани, то действието на божия свети дух било необходимо, за да подсигури включването на такава информация в Словото на Бога, която е ‘жива, деятелна ... и издирва помислите и намеренията на сърцето’. — Евреи 4:12.

Това може да се види от изразите, които апостол Павел използва в своето първо писмо до коринтяните. При даването на съвет за брака и безбрачието, той казва на едно място: „А на другите казвам аз, не Господ ...“ И още: „Относно девиците нямам заповед от Господа; но давам мнение.“ И накрая, за овдовелите жени той казва: „Но по мое мнение, по–щастлива е, ако си остане така; а мисля, че и аз имам Божия Дух.“ (1 Коринтяни 7:12, 25, 40) Очевидното значение на изказванията на Павел е, че по определени въпроси той не цитирал директно учение от Господаря Исус Христос. Следователно, Павел дал своето лично мнение като изпълнен с духа апостол. Но неговите наставления били ‘боговдъхновени’ и така станали част от Светото писание, като имали равен авторитет с останалите писания.

Съществува ясна разлика между вдъхновените писания на Библията и други писания, които макар че показват известна степен на напътствия и ръководство от духа, не спадат в една категория със Светото писание. В добавка на каноничните книги от Еврейските писания, имало и други писания, като например, официалните хроники, отнасящи се до царете на Юда и Израил, и те в много от случаите може да са били писани от хора, отдадени на Бога. Те дори били използвани при изследванията, направени от тези писатели, които били вдъхновени да запишат част от Светото писание. Така било и по времето на апостолите. Освен писмата, включени в библейския канон, несъмнено имало и много други писма, написани от апостолите и стареите до многочислените сборове в течение на годините. Макар че писателите били ръководени от духа мъже, все пак Бог не белязал тези допълнителни писания по начин, който да ги отличава като част от непогрешимото Слово на Бога. Еврейските неканонични писания може да са съдържали някакви грешки и дори неканоничните писания на апостолите може да са отразявали в някаква степен непълното разбиране, което съществувало в ранните години на християнския сбор. (Сравни Деяния 15:1–32; Галатяни 2:11–14; Ефесяни 4:11–16.) Но когато Бог чрез своя дух или действена сила удостоил някои християни със способността ‘да разбират вдъхновените изрази’, могъл също да насочи хората от ръководното тяло на християнския сбор към това да прозрат кои вдъхновени писания да бъдат включени в канона на Светото писание. — 1 Коринтяни 12:10, НС.