Парадоксите на Тертулиан

„ИМА ли изобщо някаква прилика между християнина и философа? Между онзи, който покварява истината, и онзи, който я възстановява и учи на нея другите? Какво съгласие може да има между Академията и Църквата?“ Такива смели въпроси били повдигнати от Тертулиан, един писател от втори и трети век. Той станал известен като „един от най–плодовитите източници на историята на Църквата и на доктрините, които били поучавани по негово време“. На практика никой аспект от религиозния живот не се изплъзнал от неговото внимание.

Вероятно Тертулиан бил най–известен със своите парадоксални, или на пръв поглед противоречиви, изказвания като тези: „Следователно Бог е особено велик, когато е малък.“ „[Смъртта на божия Син] е нещо, на което непременно трябва да се вярва, защото е абсурдна.“ „[Исус] бил погребан и възкръснал отново; този факт е извън съмнение, защото е невъзможен.“

Но изказванията на Тертулиан не са единственото парадоксално нещо относно него. Макар че с трудовете си възнамерявал да защити истината и да подкрепи целостността на църквата и църковните доктрини, той всъщност покварил истинските учения. Неговият главен принос за т.нар. християнство се оказала една теория, върху която по–късните писатели изградили доктрината за троицата. За да придобием прозрение как станало това, нека първо се запознаем малко със самия Тертулиан.

„Не умеел да бъде скучен“

За живота на Тертулиан се знае много малко. Повечето изследователи са съгласни, че той бил роден около 160 г. в Картаген (Северна Африка). Вероятно бил добре образован и напълно запознат с основните философски школи по онова време. Явно това, което го привлякло към християнството, била готовността на онези, които твърдели, че са християни, да умрат за своята вяра. Относно християнската мъченическа смърт той попитал: „Кой е този, който като размишлява над нея, не е подтикнат да се запита какво я подбужда? Кой, след като е проучил въпроса, няма да приеме нашите учения?“

След своето обръщане към т.нар. християнство Тертулиан станал продуктивен писател с талант за стегнати и остроумни изказвания. „[Той] притежавал способност, която била рядка сред теолозите — се отбелязва в книгата „Отците на църквата“. — Не умеел да бъде скучен.“ Един учен казал: „Тертулиан [притежавал] дарбата да използва думи вместо изречения и затова е много по–лесно да разбереш неговите духовити забележки, отколкото да проследиш аргументите му. Може би това е причината, поради която го цитират толкова често и толкова рядко го цитират надълго и нашироко.“

В защита на християнството

Най–известният труд на Тертулиан е „Апологетика“, смятан за една от най–силните литературни апологии на т.нар. християнство. Този труд бил писан по време, когато християните често били жертви на суеверни тълпи. Тертулиан започнал да защищава тези християни и протестирал срещу неразумното отношение към тях. Той казал: „[Противниците] смятат, че християните са  причината за всяко обществено бедствие и всяко човешко нещастие ... Ако Нил не започне да приижда към нивите, ако времето не се промени, ако има земетресение, глад, епидемия — веднага се чува викът: „Хвърлете християните на лъвовете!“

Макар че християните често били обвинявани в нелоялност към държавата, Тертулиан се опитал да покаже, че всъщност те били гражданите, които заслужавали най–голямо доверие в страната. След като насочил вниманието към няколко опита да бъде свалено правителството, той напомнил на своите противници, че онези заговорници се надигнали от редиците на езичниците, а не измежду християните. Тертулиан подчертал, че държавата губела най–много от екзекуциите на християните.

Други трудове на Тертулиан разглеждат християнския живот. Например, в своето писание „За театъра“ Тертулиан съветвал изповядващия християнството да не присъства на определени места за забавления, езически игри и театрални представления. Очевидно имало нови обръщенци във вярата, които не смятали за несъвместимо посещаването на събранията за библейски напътствия и след това посещаването на езическите игри. Като се опитал да подбуди техните мисловни способности, Тертулиан писал: „Колко чудовищно е да излезем от божията църква и да отидем в тази на дявола — от възвишеното към животинското.“ Той казал: „Това, което отхвърляш на дело, не приветствай с думите си.“

Покварявал истината, докато я защищавал

Тертулиан започнал своето съчинение, озаглавено „Срещу Праксей“, като казал: „Дяволът е съперничил и се е противопоставял на истината по различни начини. Понякога неговата цел е истината да бъде унищожена посредством своята защита.“ Човекът на име Праксей от това съчинение не е ясно идентифициран, но Тертулиан оспорил неговите учения относно Бога и Христос. Той гледал на Праксей като на пионка на Сатан, която тайно се опитва да поквари християнството.

По онова време изключително важен спорен въпрос сред хората, които твърдели, че са християни, бил въпросът за отношението между Бога и Христос. За някои между тях, особено онези от гръцки произход, било трудно да съчетаят вярата в един Бог с ролята на Исус като спасител и изкупител. Праксей се опитал да разреши тяхната дилема, като поучавал, че Исус бил просто една различна форма на Бащата и че нямало разлика между Бащата и Сина. Тази теория, известна като модализъм, твърди, че Бог се разкрил „като Баща в творението и в даването на Закона, като Син в Исус Христос и като Свети дух след Христовото възнасяне“.

Тертулиан показал, че Писанията правели ясна разлика между Бащата и Сина. След като цитирал 1 Коринтяни 15:27, 28, той казал: „Този, който покорил [всички неща], и Този, на когото те били покорени, трябва непременно да бъдат две различни личности.“ Тертулиан насочил вниманието към думите на самия Исус: „Отец е по–голям от Мене.“  (Йоан 14:28) Като използвал откъси от Еврейските писания, такива като Псалм 8:5, той показал как Библията описва „по–ниското положение“ на Сина. „Следователно Бащата е отдѐлен от Сина, като е по–голям от Сина — прави заключение Тертулиан. — Тъй както Този, който ражда, е един, а който е роден, е друг; също Този, който изпраща, е един и Този, който е изпратен, е друг; и отново Този, който прави, е един, а Този, чрез когото нещо е направено, е друг.“

Тертулиан гледал на Сина като на подчинен на Бащата. Но в своя опит да противодейства на модализма, той ‘престъпил границата на писаното’. (1 Коринтяни 4:6) Когато погрешно се опитвал да докаже божествеността на Исус посредством друга теория, Тертулиан създал формулировката „една същност в три личности“. Като използвал това понятие, той се опитал да покаже, че Бог, неговият Син и светият дух били три отделни личности, които съществуват в една божествена същност. Така Тертулиан бил първият, който приложил латинската форма на думата „троица“ спрямо Бащата, Сина и светия дух.

Нащрек относно светската философия

Как Тертулиан успял да измисли теорията за „една същност в три личности“? Отговорът се намира в един друг парадокс относно този мъж — неговият възглед за философията. Тертулиан наричал философията „ученията“ на хора и „на демони“. Той открито критикувал разпространеното използване на философията в подкрепа на християнските истини. „Отхвърли всички опити за създаването на едно покварено християнство, съставено от стоическа, платоническа и диалектическа мисъл“ — казвал той. Но самият Тертулиан на драго сърце се възползвал от светската философия, когато тя била в хармония с неговите собствени идеи. — Колосяни 2:8.

В един справочник се казва: „Теологията на триединството се нуждаела от помощта на елинистичните понятия и категории за своето развитие и изразяване.“ А в книгата „Теологията на Тертулиан“ се отбелязва: „[Това била] любопитна смесица от правни и философски идеи и термини, която дала възможност на Тертулиан да обясни доктрината за троицата под форма, която въпреки своите ограничения и несъвършенства, предоставила основата за по–късното представяне на доктрината на Никейския събор.“ Следователно формулировката на Тертулиан — три личности в една божествена същност — изиграла основна роля в разпространяването на религиозна заблуда из цялото т.нар. християнство.

Тертулиан обвинявал другите, че унищожават истината, докато всъщност те се опитвали да я защищават. Каква ирония било това, че като смесвал божествено вдъхновената библейска истина и човешката философия, той попаднал в същата клопка. Затова нека вземем присърце предупреждението от Писанията ‘да не слушаме измамни духове и демонични учения’. — 1 Тимотей 4:1, Ве.

[Снимки на страница 29, 30]

Тертулиан критикувал философията, но я използвал, за да даде тласък на своите собствени идеи

[Информация за източника]

Страници 29 и 30: © Cliché Bibliothèque nationale de France, Paris

[Снимка на страница 31]

Истинските християни избягват да смесват библейската истина с човешката философия