Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Проявявайте любеща милост към онези, които са в нужда

Проявявайте любеща милост към онези, които са в нужда

Проявявайте любеща милост към онези, които са в нужда

„Продължавайте да си оказвате един на друг любеща милост.“ — ЗАХАРИЯ 7:9, НС.

1, 2. (а) Защо трябва да проявяваме любеща милост? (б) Какви въпроси ще разгледаме?

 СЛОВОТО на Йехова Бог ни насърчава да обичаме ‘любещата милост’. (Михей 6:8, НС, бел. под линия) То ни казва също защо трябва да го правим. Една от причините е, че „милостивият човек струва добро на себе си“. (Притчи 11:17) Колко вярно! Проявяването на любеща милост, или лоялна любов, допринася за сърдечните и дълготрайни взаимоотношения с другите. В резултат на това ще имаме лоялни приятели — нещо ценно наистина! — Притчи 18:24.

2 Освен това в Писанията се казва: „Който следва правда и [любеща — НС] милост, намира живот.“ (Притчи 21:21) Да, като се стремим да проявяваме любеща милост, това ще ни направи по–ценни за Бога и ще ни даде възможност да се радваме на бъдещи благословии, включително вечен живот. Но как можем да проявяваме любеща милост? Към кого трябва да правим това? И дали любещата милост се различава от нормалното човеколюбие или от милостта по принцип?

Човеколюбието и любещата милост

3. По какво се различава любещата милост от човеколюбието?

3 Нормалното човеколюбие и любещата милост се различават в много отношения. Например, онези, които проявяват човеколюбие, често правят това, без да имат задълбочени отношения или да са лично привързани към хората, към които се отнасят милостиво. Но когато проявяваме любеща милост към някого, ние любещо сме привързани към този човек. В Библията проявите на любеща милост между хората могат да се основават на вече съществуващи взаимоотношения. (Битие 20:13; 2 Царе 3:8; 16:17) Или те могат да се основават на взаимоотношения, изградени вследствие на предишни дела на любеща милост. (Исус Навиев 2:1, 12–14; 1 Царе 15:6; 2 Царе 10:1, 2) За да изясним тази разлика, нека да разгледаме два библейски примера — на човеколюбие и на любеща милост, проявявани между хора.

4, 5. Как двата библейски примера, цитирани по–горе, показват разликата между човеколюбието и любещата милост?

4 Един от примерите за проява на човеколюбие е свързан с група корабокрушенци, сред които бил и апостол Павел. Те били изхвърлени на брега на остров Малта. (Деяния 27:37–28:1) Въпреки че малтийците не били задължени по някакъв начин на тези изхвърлени на брега пътешественици, нито били имали вече някакви взаимоотношения с тях, те оказали на чужденците гостоприемство, като се отнесли към тях с „необикновено човеколюбие“. (Деяния 28:2, 7) Тяхното гостоприемство било мило, но случайно и било оказано към непознати. Следователно то било проява на човеколюбие.

5 Нека сравним това с гостоприемството, което цар Давид оказал на Мемфивостей, синът на неговия приятел Йонатан. Давид казал на Мемфивостей: „Ти всякога ще ядеш хляб на моята трапеза.“ Като му обяснил защо прави това, Давид му казал: „Защото непременно ще покажа благост [любеща милост — НС] към тебе заради баща ти Йонатана.“ (2 Царе 9:6, 7, 13) Трайното гостоприемство на Давид с основание е представено като проява на любеща милост, а не просто на човеколюбие, защото било доказателство за неговата лоялност към едни вече изградени взаимоотношения. (1 Царе 18:3; 20:15, 42) Подобно и днес божиите служители проявяват човеколюбие към хората като цяло. Но те проявяват трайна любеща милост, или лоялна любов, към онези, с които имат одобрени от Бога взаимоотношения. — Матей 5:45; Галатяни 6:10.

6. Какви характеристики на любещата милост, проявена между хората, се забелязват в божието Слово?

6 За да видим някои допълнителни характеристики на любещата милост, накратко ще разгледаме три библейски разказа, които подчертават това качество. От тях ще забележим, че любещата милост, идваща от хората, (1) е проявявана чрез определени действия, (2) е проявявана доброволно и (3) е показвана специално към онези, които се нуждаят от нея. Нещо повече, тези разкази ни показват как ние днес можем да оказваме любеща милост.

Един баща оказва любеща милост

7. Какво казал слугата на Авраам на Ватуил и Лаван, и какъв въпрос повдигнал той?

7 В Битие 24:28–67 се разказва останалата част от историята за слугата на Авраам, разгледана в предишната статия. След като срещнал Ревека, той бил поканен в дома на нейния баща Ватуил. (28–32 стих) Там слугата разказал с подробности как търсел съпруга за сина на Авраам. (33–47 стих) Той наблегнал на това, че смята успеха си за знак от Йехова, ‘който го водел по правия път, за да вземе за сина на господаря си братовата му дъщеря’. (48 стих) Слугата без съмнение се надявал, че неговият искрен разказ за случилото се ще убеди Ватуил и неговия син Лаван, че Йехова подпомага тази задача. Накрая слугата казал: „Ако искате да постъпите любезно [да проявите любеща милост — НС] и вярно спрямо господаря ми, кажете ми; и ако не, пак ми кажете, за да се обърна надясно или наляво.“ — 49 стих.

8. Каква била реакцията на Ватуил относно Ревека?

8 Йехова вече бил проявил любеща милост към Авраам. (Битие 24:12, 14, 27) Дали Ватуил щял да направи същото, като позволи на Ревека да отиде със слугата на Авраам? Дали божията любеща милост щяла да бъде допълнена от човешката любеща милост? Или дългото пътуване на слугата щяло да бъде напразно? Трябва да е било много утешително за слугата на Авраам да чуе Лаван и Ватуил да казват: „От Господа [Йехова — НС] стана това.“ (50 стих) Те видели ръката на Йехова в случая и веднага приели неговото решение. След това Ватуил изразил своята любеща милост, като добавил: „Ето Ревека пред тебе; вземи я и си иди; нека бъде жена на сина на господаря ти, както Господ е говорил.“ (51 стих) Ревека с охота придружила слугата на Авраам и скоро станала любимата съпруга на Исаак. — 49, 52–58, 67 стих.

Любеща милост, проявена от един син

9, 10. (а) Какво помолил Яков сина си Йосиф да направи за него? (б) Как Йосиф показал любеща милост към баща си?

9 На внука на Авраам, Яков също била оказана любеща милост. В Битие, 47 глава се казва, че Яков живял в Египет и че ‘наближило времето, когато щял да умре’. (27–29 стих) Той бил обезпокоен, защото щял да умре извън пределите на земята, която Бог бил обещал на Авраам. (Битие 15:18; 35:10, 12; 49:29–32) Но Яков не искал да бъде погребан в Египет, затова той уредил нещата така, че тялото му да бъде пренесено в Ханаанската земя. Кой би могъл да се погрижи по–добре за това от неговия влиятелен син Йосиф?

10 Разказът продължава: „[Яков] повика сина си Йосифа и му каза: „Ако съм придобил твоето благоволение, ... ще ми покажеш тая благост [любеща милост — НС] и вярност: да не ме погребеш в Египет, но когато почина с бащите си, да ме пренесеш от Египет и да ме погребеш в тяхната гробница.“ (Битие 47:29, 30) Йосиф обещал да изпълни молбата му и скоро след това Яков умрял. Йосиф и другите синове на Яков отнесли тялото му ‘в Ханаанската земя и го погребали в пещерата на нивата Махпелах, срещу Мамврий, която пещера Авраам купил’. (Битие 50:5–8, 12–14) Така Йосиф проявил любеща милост към баща си.

Любеща милост от една снаха

11, 12. (а) Как Рут показала любеща милост към Ноемин? (б) По какъв начин ‘последната любеща милост’ на Рут била по–добра от „първата“?

11 В книгата Рут се разказва как на вдовицата Ноемин била оказана любеща милост от нейната снаха, моавката Рут, която също била вдовица. Когато Ноемин решила да се върне във Витлеем в Юда, Рут показала любеща милост и решителност, като казала: „Гдето идеш ти, и аз ще ида, и гдето останеш, и аз ще остана; твоите люде ще бъдат мои люде, и твоят Бог мой Бог.“ (Рут 1:16) По–късно Рут проявила своята любеща милост, когато показала готовност да се омъжи за по–възрастния роднина a на Ноемин, Вооз. (Второзаконие 25:5, 6; Рут 3:6–9) Той казал на Рут: „Тая си последна [любеща — НС] милост ти извърши по–добре от първата, като не отиде да търсиш момци, бедни или богати.“ — Рут 3:10, СИ.

12 Първата проява на любеща милост от страна на Рут била, когато тя напуснала своя народ и останала близо до Ноемин. (Рут 1:14; 2:11) Но дори това нейно действие било надминато от ‘последната ѝ любеща милост’ — желанието на Рут да се омъжи за Вооз. Така Рут могла да осигури наследник на Ноемин, която вече не можела да има деца. Когато бракът бил сключен и Рут родила, жените във Витлеем казвали: „Син се роди на Ноемин.“ (Рут 4:14, 17) Рут наистина била „добродетелна жена“, която била възнаградена от Йехова с чудесната привилегия да бъде предшественичка на Исус Христос. — Рут 2:12; 3:11; 4:18–22; Матей 1:1, 5, 6.

Проявена чрез дела

13. Как Ватуил, Йосиф и Рут проявили своята любеща милост?

13 Обърна ли внимание как Ватуил, Йосиф и Рут проявили своята любеща милост? Те направили това не само с любезни думи, но и с конкретни действия. Ватуил не само казал „ето Ревека“, но всъщност ‘изпратил Ревека’. (Битие 24:51, 59) Йосиф не само казал „ще направя според както си казал“, но той и неговите братя направили точно ‘както баща им бил заповядал’. (Битие 47:30; 50:12, 13) Рут не само казала „гдето идеш ти, и аз ще ида“, но напуснала своя народ и придружила Ноемин, така че и ‘двете вървели, докато стигнали Витлеем’. (Рут 1:16, 19) В Юда Рут отново постъпвала според ‘всичко, което ѝ заповядвала свекърва ѝ’. (Рут 3:6) Да, любещата милост на Рут, както и тази на другите, била проявена чрез дела.

14. (а) Как божиите служители в днешно време показват любеща милост чрез делата си? (б) Какви дела на любеща милост са ти известни сред християните в твоята област?

14 Стоплящо сърцето е да се види как днес служителите на Бога продължават да проявяват любеща милост чрез делата си. Например, помисли за онези, които осигуряват трайна емоционална подкрепа на болните, потиснатите или опечалените събратя по вяра. (Притчи 12:25) Или помисли за многобройните Свидетели на Йехова, които вярно карат всяка седмица с колата си възрастните до Залата на Царството, за да присъстват на събранията на сбора. Анна, която е на 82 години и страда от артрит, говори от името на много други, като казва: „Да присъствам на всички събрания е благословия от Йехова. Благодаря му от все сърце, че ми е дал толкова любещи братя и сестри.“ Дали участваш в подобни дела в своя сбор? (1 Йоан 3:17, 18) Ако е така, бъди сигурен, че твоята любеща милост е високо ценена.

Проявявана доброволно

15. Каква друга характеристика на любещата милост става явна от трите библейски разказа, които разгледахме?

15 Библейските разкази, които разгледахме, показват също, че любещата милост се проявява свободно и доброволно, а не по принуда. Ватуил доброволно подкрепил задачата на слугата на Авраам, така постъпила и Ревека. (Битие 24:51, 58) Йосиф показал любеща милост, без да го подтиква някой друг. (Битие 50:4, 5) Рут ‘настоявала да отиде с Ноемин’. (Рут 1:18) Когато Ноемин предложила на Рут да се обърне към Вооз, любещата милост подтикнала моавката да заяви: „Всичко, що ми казваш, ще сторя.“ — Рут 3:1–5.

16, 17. Какво прави любещата милост на Ватуил, Йосиф и Рут наистина забележителна, и какво ги подбудило да проявят това качество?

16 Любещата милост, показана от Ватуил, Йосиф и Рут, е наистина забележителна, защото Авраам, Яков и Ноемин не били в състояние да им повлияят. Та нали според закона Ватуил не бил длъжен да се раздели с дъщеря си. Той можел лесно да каже на слугата на Авраам: „Не, искам да задържа трудолюбивото си момиче при себе си.“ (Битие 24:18–20) Също и Йосиф можел да избере дали да постъпи според молбата на баща си, или да не го направи, тъй като Яков бил мъртъв и не можел да го принуди да изпълни обещанието си. С думите си Ноемин сама показала, че Рут може да остане в Моав. (Рут 1:8) Също така Рут можела да се омъжи за някой по–млад, вместо за възрастния Вооз.

17 Ватуил, Йосиф и Рут проявили любеща милост доброволно, те били подтикнати от сърцето си. Те чувствали морална отговорност да проявят това качество към онези, с които имали взаимоотношения, също като цар Давид, който по–късно се почувствал задължен да прояви любеща милост към Мемфивостей.

18. (а) С каква нагласа християнските старейшини „пасат стадото“? (б) Как един старейшина изразил какво чувства относно това, че помага на събратята си по вяра?

18 Любещата милост продължава да е отличителна черта на хората на Бога, сред които са и мъжете, които „пасат“ божието „стадо“. (Псалм 110:3; 1 Солунци 5:12) Тези старейшини, или надзорници, се чувстват отговорни да оправдаят доверието, което им е оказано с това назначение. (Деяния 20:28) Но въпреки това тяхната пастирска работа и други дела на любеща милост в полза на сбора се извършват „не с принуждение, а драговолно“. (1 Петър 5:2) Старейшините „пасат стадото“, защото се чувстват отговорни и същевременно имат желанието да правят това. Те проявяват любеща милост към „овцете“ на Христос, защото трябва да правят това и искат да го правят. (Йоан 21:15–17) „Обичам да посещавам братята в домовете им или да им се обаждам по телефона просто за да им покажа, че мисля за тях — казва един християнски старейшина. — Да помагам на братята, за мене е източник на радост и удовлетворение!“ Проявяващите загриженост старейшини ще се съгласят от все сърце с него.

Показвай любеща милост към онези, които са в нужда

19. Какъв факт относно любещата милост подчертават библейските разкази, обсъдени в тази статия?

19 Библейските разкази, които обсъдихме, подчертават също така и факта, че любещата милост трябва да бъде проявявана към онези, които имат нужда, която сами не могат да задоволят. Авраам имал нужда от съдействието на Ватуил, за да продължи родословната си линия. Яков се нуждаел от помощта на Йосиф, за да може тялото му да бъде погребано в Ханаан. А Ноемин се нуждаела от подкрепата на Рут, за да има наследник. Нито Авраам, нито Яков или Ноемин можели да задоволят тези потребности без помощта на друг. Подобно и днес любещата милост трябва да бъде проявявана специално към онези, които имат нужда от нея. (Притчи 19:17) Ние трябва да подражаваме на патриарха Йов, който обръщал внимание на онзи, ‘който викал, и сирачето, и онзи, който нямал помощник’, а също и на ‘онзи, който бил близо до загиване’. Йов също ‘веселял сърцето на вдовицата’ и бил „очи на слепия и нозе на хромия“. — Йов 29:12–15.

20, 21. Кой има нужда от нашите прояви на любеща милост, и на какво трябва да е решен всеки един от нас?

20 Всъщност във всеки сбор има хора, ‘които викат за помощ’. Те може да са такива в резултат на фактори като самота, обезсърчение, чувство за малоценност, разочарование от другите, сериозна болест или смърт на близък човек. Без значение каква е причината, всички тези скъпи братя и сестри изпитват потребности, които можем и трябва да удовлетворим чрез своите доброволни и трайни дела на любеща милост. — 1 Солунци 5:14.

21 Затова нека продължаваме да подражаваме на Йехова Бог, който ‘изобилства с любеща милост’. (Изход 34:6, НС; Ефесяни 5:1) Можем да правим това, като доброволно вършим конкретни неща, особено в полза на онези, които са в нужда. Така несъмнено ще носим чест на Йехова и ще изпитаме голяма радост, като ‘продължаваме да си оказваме един на друг любеща милост’. — Захария 7:9, НС.

[Бележка под линия]

a За подробности относно този вид брак, за който се говори тук, виж първи том на „Прозрение върху Писанията“ (англ.), 370 страница, издание на Свидетелите на Йехова.

Как ще отговориш?

• По какво любещата милост се различава от човеколюбието?

• Как Ватуил, Йосиф и Рут проявили любеща милост?

• С каква нагласа трябва да проявяваме любеща милост?

• Кой има нужда от нашите прояви на любеща милост?

[Въпроси]

[Снимка на страница 18]

Как Ватуил показал любеща милост?

[Снимка на страница 21]

Лоялната любов на Рут била благословия за Ноемин

[Снимки на страница 23]

Хората проявяват любеща милост доброволно, чрез конкретни действия и спрямо онези, които са в нужда