Въпроси на читатели

Ако някой извърши самоубийство, дали е допустимо за един християнски служител да изнесе погребалното слово?

Всеки християнски служител трябва да реши за себе си дали с чиста съвест пред Бога ще ръководи погребение на някой, който изглежда, че е извършил самоубийство. Когато взема решение, той трябва да обмисли следните въпроси: Как гледа Йехова на самоубийството? Била ли е смъртта наистина едно собственоръчно извършено убийство? Дали едно душевно или емоционално разстройство е причина за самоубийството? Как се гледа на този акт в местното общество?

Като християни, ние сме заинтересувани от това как Йехова гледа на самоубийството. За Йехова човешкият живот е скъпоценен и свещен. (Битие 9:5; Псалм 36:9) Това, някой да се убие преднамерено, е умишлено отнемане на собствения живот и следователно не е угодно в очите на Бога. (Изход 20:13; 1 Йоан 3:15) Дали този факт прави невъзможно изнасянето на погребално слово за жертвите на самоубийство?

Разгледай случая с израилския цар Саул. Когато осъзнал, че няма да преживее своята последна битка с филистимците, вместо да позволи на враговете си да се отнесат с него оскърбително, ‘Саул взел меча си, та паднал върху него’. Когато филистимците намерили тялото му, те го повесили на стената на град Ветсан. След като разбрали за това, което филистимците направили, жителите на Явис–галаад свалили тялото от там и го изгорили. След това взели костите му и ги погребали. Те дори постили в продължение на седем дни, една традиционна траурна церемония сред израилтяните. (1 Царе 31:4, 8–13; Битие 50:10) Когато Давид, помазаникът на Йехова, разбрал какво направили жителите на Явис–галаад, той казал: „Благословени да сте от Господа, загдето показахте тая благост към господаря си, към Саула, и го погребахте.“ (2 Царе 2:5, 6) В божественото повествование не се показва, че жителите на Явис–галаад били порицани, защото извършили това, което може да бъде разгледано като погребална церемония за цар Саул. Сравни това със случая на онези, които били лишени от погребение поради простъпките си. (Йеремия 25:32, 33) Един християнски служител може да разгледа повествованието относно Саул, когато решава дали може да изнесе погребално слово за човек, който е жертва на самоубийство.

Служителят може също да иска да разгледа целта на едно погребално слово. За разлика от хората, които вярват в безсмъртието на душата, Свидетелите на Йехова не извършват погребенията с погрешната идея за изпращане на умрелия в друг свят. Погребалното слово не се изнася заради покойника, а за да утеши опечалените и да даде свидетелство по отношение състоянието на мъртвите пред онези, които присъстват. (Еклисиаст 9:5, 10; 2 Коринтяни 1:3–5) Друга важна причина за погребалното слово е да се помогне на всички присъстващи да разсъждават върху краткотрайността на живота. (Еклисиаст 7:2) Дали тези цели ще бъдат изпълнени чрез изнасяне на погребално слово за жертви на самоубийство?

Наистина, някои хора може да смятат, че човекът, който преднамерено е отнел своя живот, е имал ясна представа, че съгрешава срещу Йехова. Но дали винаги има начин да потвърдим такова схващане? Дали това е била една спонтанна постъпка? Някои хора, които правят опит за самоубийство, чувстват разкаяние и не го извършват. Но след смъртта си човек не може да се разкае за това, което е извършил.

Друг важен фактор е наличието на душевно или емоционално разстройство, които са причина за много самоубийства. Тези хора в истинския  смисъл на думата могат да бъдат наречени жертви на самоубийство. Според някои статистики деветдесет процента от онези, които извършват самоубийство, имат някакъв душевен или емоционален проблем, или проблем с някаква зависимост. Ще прости ли Йехова отнемането на собствения живот, извършено от хора в такова умствено състояние? Ние не сме в състояние да отсъдим дали покойникът е извършил непростим грях в очите на Йехова. Един християнски служител може да вземе предвид обстоятелствата и сведенията за заболяванията на умрелия, когато обмисля дали да изнесе погребално слово за жертвата на самоубийство.

Има още една насока за размисъл: Как хората в общността гледат на самоубийството и смъртта на човека? Това е особено важно за старейшините, които са заинтересувани за репутацията на местния сбор от Свидетели на Йехова. В зависимост от общата нагласа спрямо самоубийството в общността и особено спрямо този отделен случай, старейшините може да предпочетат да не подкрепят такова погребение публично или да го направят в Залата на Царството.

Но ако един християнски служител е помолен да председателства погребение, може да сметне, че е възможно да направи това като частно лице. Ако реши да постъпи така, той трябва да прояви дискретност и да не прави никакви категорични изявления относно това дали в случая е възможно възкресение. Всяка бъдеща перспектива за мъртвите е в ръцете на Йехова и никой няма право да казва дали умрелият ще бъде възкресен, или не. Служителят може да се съсредоточи върху библейските истини относно смъртта и да предложи утеха за опечалените.