Следвай примера на царя

„Нека си направи в една книга препис на тоя закон ... Преписът да се намира при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си.“ — ВТОРОЗАКОНИЕ 17:18, 19.

1. Като кого може да бъде един християнин?

 МОЖЕ би ти е трудно да мислиш за себе си като за цар или царица. Кой верен християнин и изучаващ Библията би могъл да си представи как действа с царска власт, както добрите царе Давид, Йосия, Езекия или Йосафат? Но ти можеш и трябва да бъдеш като тях поне в едно отношение. Какво е то? И защо трябва да искаш да бъдеш като тях?

2, 3. Какво знаел предварително Йехова относно желанието на израилтяните за човешки цар, и какво трябвало да прави този цар?

² По времето на Моисей, много преди да одобри някой човек за цар на израилтяните, Бог вече знаел, че те ще поискат да имат такъв. Затова той вдъхновил Моисей да включи уместни напътствия в Договора на закона. Това били напътствия за царя.

³ Бог казал: „Когато влезеш в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава, и ... речеш: „Ще си поставя цар, както всичките народи, които са около мене“, тогава да си поставиш за цар онзи, когото избере Господ. ... А когато седне на царския си престол, нека си направи в една книга препис на тоя закон ... Преписът да се намира при него; и да прочита в него през всичките дни на живота си, за да се научи да се бои от Господа, своя Бог, да пази всичките думи на тоя закон и тия повеления и да ги върши.“ — Второзаконие 17:14–19.

4. Какво включвали божиите напътствия за царя?

⁴ Да, царят, когото Йехова щял да избере за своите поклонници, трябвало да направи личен препис на писанията, които можеш да намериш в своята Библия. След това царят трябвало да чете от този препис всеки ден, многократно. Това не било упражнение за паметта. Това било изучаване с полезна цел. Царят, одобрен от Йехова, трябвало да има такова изучаване, за да развие и запази правилната нагласа на сърцето. Той също трябвало да изучава тези вдъхновени писания, за да бъде успешен и прозорлив цар. — 4 Царе 22:8–13; Притчи 1:1–4.

Учи като цар

5. С каква част от Библията разполагал цар Давид за четене и преписване, и какво изпитвал той във връзка с това?

⁵ Какво мислиш, че се изисквало от Давид, когато станал цар над Израил? Да, той трябвало да направи препис на Петокнижието (Битие, Изход, Левит, Числа, Второзаконие). Помисли как трябва да се е отразило на ума и сърцето на Давид това да използва собствените си очи и ръце, за да направи препис на Закона. Вероятно Моисей също така написал и книгата Йов, както и 90–и и 91–и псалм. Дали Давид преписвал и тези текстове? Може би. Вероятно е разполагал и с книгите Исус Навиев, Съдии и Рут. Да, виждаш, че цар Давид е имал голяма част от Библията за четене и усвояване. Имаш основания да вярваш, че той е правил точно това, като имаш предвид изказването му относно божия Закон, което сега се намира в Псалм 19:7–11.

6. Откъде можем да бъдем сигурни, че Исус е имал интерес към Писанията, също както своя праотец Давид?

 ⁶ По–големият Давид — Исус, Давидовият син — следвал подобен образец. Исус имал обичай да ходи всяка седмица в местната синагога. Там той слушал как Писанията биват четени и разяснявани. И нещо повече — самият Исус чел публично на глас от божието Слово и обяснявал значението му. (Лука 4:16–21) Можеш лесно да разбереш, че той добре познавал Писанията. Просто прочети евангелията и обърни внимание колко често Исус казва „писано е“ или по друг начин споменава определени части от Писанията. Например, в своята Проповед на планината, записана от Матей, Исус цитирал Еврейските писания двадесет и един пъти. — Матей 4:4–10; 7:29; 11:10; 21:13; 26:24, 31; Йоан 6:31, 45; 8:17.

7. Как Исус се различавал от религиозните водачи?

⁷ Исус следвал напътствията от Псалм 1:1–3: „Блажен оня човек, който не ходи по съвета на нечестивите, ... но се наслаждава в закона на Господа, и в Неговия закон се поучава ден и нощ. ... Във всичко, що върши, ще благоуспява.“ В какъв контраст било това с поведението на религиозните водачи по негово време, които ‘седели на седалището на Моисей’, но пренебрегвали ‘закона на Йехова’! — Матей 23:2–4.

8. Защо не било от полза това, че юдейските религиозни водачи чели и изучавали Библията?

⁸ Някои обаче може да бъдат озадачени от едни стихове, които могат да бъдат тълкувани така сякаш Исус не насърчавал изучаването на Библията. В Йоан 5:39, 40 четем какво казал Исус на някои хора по негово време: „Вие изследвате писанията, понеже мислите, че в тях имате вечен живот, и те са, които свидетелстват за Мене, и пак не искате да дойдете при Мене, за да имате живот.“ С това свое изказване Исус не показвал, че е против това неговите слушатели юдеи да изучават Писанията. Не, той им показвал тяхната неискреност или непоследователност. Те разбирали, че Писанията можели да ги доведат до вечен живот, но същите тези Писания, които изследвали, трябвало да ги доведат и до Месията, Исус. Въпреки това те отхвърлили Исус. Така че изучаването им било безсмислено, защото те не били искрени, нито се поддавали на обучение. — Второзаконие 18:15; Лука 11:52; Йоан 7:47, 48.

9. Какъв хубав пример оставили апостолите и предишните пророци?

⁹ Колко различна била ситуацията с учениците на Исус, сред които били и апостолите! Те изучавали ‘свещените писания, които могат да направят човека мъдър за спасение’. (2 Тимотей 3:15) В това отношение те били като предишните пророци, които правели „подробно проучване и внимателно изследване“. Тези пророци не гледали на изследването като на внезапен, пламенен порив за изучаване, траещ няколко месеца или година. Апостол Петър казва, че „те продължавали да изследват“ особено що се отнася до Христос и до славата, която била включена в неговата спасителна роля спрямо човечеството. В първото си писмо Петър тридесет и четири пъти цитира от десет книги на Библията. — 1 Петър 1:10, 11, НС.

10. Защо всеки един от нас трябва да бъде заинтересуван от изучаването на Библията?

¹⁰ Следователно е ясно, че царете в древен Израил са имали задачата да изучават внимателно божието Слово. Исус следвал този пример. Изучаването на Библията е също задача и на онези, които ще управляват с Христос като царе в небето. (Лука 22:28–30; Римляни 8:17; 2 Тимотей 2:12; Откровение  5:10; 20:6) Примерът на царете е също толкова необходим за всички днес, които очакват благословиите на земята под управлението на Царството. — Матей 25:34, 46.

Задача за царете и за тебе

11. (а) Каква опасност съществува за християните относно изучаването? (б) Какви въпроси ще бъде добре да си зададем?

¹¹ Можем да кажем категорично и честно, че всеки истински християнин трябва лично да изследва Библията. Това не е нещо, което е било необходимо само когато за първи път си изучавал Библията със Свидетелите на Йехова. Всеки един от нас трябва да бъде твърдо решен да не бъде като някои хора в дните на апостол Павел, които след време станали небрежни по отношение на личното изучаване. Те научили „най–елементарните начала на Божиите словеса“, такива като „първоначалното учение за Христа“. Но те не поддържали своето изучаване и не ‘напредвали към зрялост’ (НС). (Евреи 5:12–6:3) Затова може да се запитаме: „Какво мисля за личното си изучаване на божието Слово, без значение от колко време съм свързан с християнския сбор, дали отскоро, или вече десетилетия наред? Павел се молел християните в неговите дни да продължават да ‘растат в познаването на Бога’. Показвам ли, че имам същото желание?“ — Колосяни 1:9, 10.

12. Защо една постоянна привързаност към божието Слово е от значение?

¹² Ключът към това да имаш добри навици за изучаване е да развиеш привързаност към божието Слово. Псалм 119:14–16 ни насърчава редовно и целенасочено да размишляваме над божието Слово, като по този начин ще намираме наслада в него. И отново това е вярно независимо откога си християнин. В потвърждение на това си припомни примера на Тимотей. Въпреки че този християнски старейшина вече служел като „добър войник Исус Христов“, Павел го насърчил да дава най–доброто от себе си, ‘като излага право словото на истината’. (2 Тимотей 2:3, 15; 1 Тимотей 4:15) Но за да даваш най–доброто от себе си, трябва да имаш добри навици за изучаване.

13. (а) Как може да бъде отделено повече време за изучаване на Библията? (б) Какви промени можеш да направиш, за да отделяш повече време за изучаване?

¹³ Една стъпка към изграждането на добри навици за изучаване е редовно да отделяш време за изучаване на Библията. Правиш ли това? Какъвто и да е честният ти отговор, мислиш ли, че ще имаш полза, ако отделяш повече време за лично изучаване? „Как — може да попиташ — да отделя време за това?“ Например, някои са увеличили времето си за резултатно изучаване на Библията, като стават малко по–рано сутринта. Те може да четат Библията около 15 минути или да работят върху някаква задача за личното си изучаване. Друга възможност е да направиш някои малки промени в седмичния си график. Например, ако имаш навика да четеш всеки ден вестник или да гледаш вечерните новини по телевизията, не би ли могъл да пропуснеш това само през един ден в седмицата? Можеш да използваш това време за допълнително изучаване на Библията. Ако замениш новините за един ден с приблизително 30 минути лично изучаване, ще добавиш повече от 25 часа изучаване на година. Представи си ползата от 25 часа допълнително четене или изучаване на Библията! Ето още една идея — през следващата седмица в края на всеки ден анализирай това, което си правил през този ден. Виж дали откриваш нещо, което може да пропуснеш или премахнеш, за да оставиш повече време за четене и изучаване на Библията. — Ефесяни 5:15, 16.

14, 15. (а) Защо целите са важни, когато става въпрос за личното изучаване? (б) Какви цели можем да си поставим във връзка с четенето на Библията?

¹⁴ Какво може да направи изучаването ти по–лесно и по–привлекателно? Целите. Какви реалистични цели за изучаването можеш да си поставяш? За мнозина хубава първоначална цел е да прочетат цялата Библия. Може би досега си чел части от Библията по различен повод и си имал полза от това. Защо не прочетеш сега цялата Библия? Отначало можеш да си поставиш за цел да прочетеш четирите евангелия,  след това може да определиш като междинна цел да прочетеш останалата част от Християнските гръцки писания. След като веднъж си получил удовлетворение и полза от това, следващата ти цел може да бъде да продължиш с четенето на книгите на Моисей и историческите книги до Естир. Като изпълниш тези цели, ще видиш, че е реалистично да завършиш цялата Библия. Една жена, която била на 65 години, когато станала християнка, написала на вътрешната страна на корицата на своята Библия датата, когато започнала да я чете и по–късно датата, когато я завършила. Досега тя е записала пет такива начални и крайни дати! (Второзаконие 32:45–47) И вместо да чете от екрана на компютъра или от разпечатка, направена от него, тя държала Библията в ръцете си.

¹⁵ Някои, които вече са изпълнили целта да прочетат цялата Библия, предприемат други стъпки за това да направят продължаващото си изучаване резултатно и възнаграждаващо. Един начин е да включиш подбран материал за изучаване, преди да прочетеш всяка следваща книга от Библията. В книгите „Цялото писание е боговдъхновено и полезно“ и „Прозрение върху Писанията“ a можеш да намериш интересна информация за историческия контекст, стила и ползата, която може да имаш от всяка книга на Библията.

16. Какво трябва да избягваме, когато изучаваме Библията?

¹⁶ По време на своето изучаване избягвай подхода, присъщ на много от така наречените библейски учени. Те се съсредоточават предимно върху анализирането на текста, сякаш Библията е от човешки произход. Някои от тях се опитват да прикрепят към всяка книга от Библията строго определен кръг читатели или да си представят целта и предполагаемата гледна точка, която човешкият автор на всяка книга имал предвид. Подобни човешки разсъждения може да доведат дотам да започнеш да гледаш на книгите от Библията просто като на история или като на отразяващи еволюционистичен подход към религията. Други учени се отдават на изучаване на думите, например с методите на сравнителната библейска лингвистика. Те се занимават предимно с произхода на думите и значенията на еврейските и гръцките думи вместо със смисъла на божието послание. Мислиш ли, че такива подходи могат да задълбочат и подбудят вярата? — 1 Солунци 2:13.

17. Защо трябва да гледаме на Библията като на послание за всички хора?

¹⁷ Дали заключенията, до които стигат учените, са винаги основателни? Дали е вярно, че всяка книга има една главна мисъл или е предназначена само за определена група от хора? (1 Коринтяни 1:19–21) Истината е, че книгите на божието Слово имат неизменна стойност за хора на всякаква възраст и от всякакъв произход. Дори и една книга първоначално да е била адресирана до конкретна личност, като Тимотей или Тит, или до определена група от хора, например галатяните или филипяните, всички ние можем и трябва да изучаваме тези книги. Те са от значение за всеки един от нас, и дадена книга може да засяга много теми и да е от полза за по–голям кръг читатели. Да, посланието на Библията е универсално и това ни помага да разберем защо е превеждано на езиците на народите по цялата земя. — Римляни 15:4.

 Полза за тебе и за другите

18. Над какво трябва да размишляваш, докато четеш божието Слово?

¹⁸ Като изучаваш, ще установиш, че е много полезно да се стремиш да разбереш Библията, а също и да се опиташ да видиш как подробностите са свързани една с друга. (Притчи 2:3–5; 4:7) Това, което Йехова е разкрил в своето Слово, е тясно свързано с неговата цел. Така че докато четеш, свързвай фактите и напътствията с нея. Може да размишляваш над това как дадено събитие, мисъл или пророчество се свързва с целта на Йехова. Запитай се: „Какво ми говори това за Йехова? Как това засяга целта на Бога, която ще бъде изпълнена чрез неговото Царство?“ Можеш също да се запиташ: „Как мога да използвам тази информация? Мога ли да я използвам в поучаването или да съветвам другите въз основа на Писанията?“ — Исус Навиев 1:8.

19. Кой извлича полза, когато разказваш на другите нещата, които си научил? Обясни.

¹⁹ Ако мислим за другите, това ще ни донесе полза и в друго отношение. В процеса на своето четене и изучаване на Библията ти ще научиш нови неща и ще придобиеш прозрение. Опитай се да включиш тези неща в един градивен разговор с членовете на своето семейство или с други хора. Ако правиш това в подходящото време и по скромен начин, тези разговори несъмнено ще се окажат възнаграждаващи. Твоят откровен, ентусиазиран разказ за това, което си научил, или за различните аспекти, които намираш за интересни, могат да направят силно впечатление на другите. Още повече, че това ще бъде от полза за тебе самия. Как? Специалисти отбелязват, че един човек може по–дълго да запомни това, което е научил, ако докато е още свежо в ума му, той го използва или повтаря, като го разказва на други хора b.

20. Защо е полезно да четем Библията многократно?

²⁰ Всеки път, когато четеш някоя библейска книга, положително ще намериш нова  информация. Ще бъдеш поразен от откъси, които преди не са ти направили впечатление. Те ще придобият ново значение за тебе. Това подчертава мисълта, че книгите на Библията не са обикновена литература от човешки произход, а съкровища, предназначени за тебе, за твоето многократно изучаване и полза. Помни, че царят, например Давид, трябвало да ‘ги чете през всичките дни на живота си’.

21. Какви възнаграждения можеш да очакваш, ако подобриш изучаването си на божието Слово?

²¹ Да, тези, които отделят време за задълбочено изучаване на Библията, извличат голяма полза. Те се сдобиват с духовни бисери и прозрение. Техните взаимоотношения с Бога стават по–силни, по–близки. Те също стават много ценно притежание за членовете на семейството, за братята и сестрите в християнския сбор и за онези, които още не са станали поклонници на Йехова. — Римляни 10:9–14; 1 Тимотей 4:16.

[Бележки под линия]

Спомняш ли си?

• Какво се очаквало да правят царете в Израил?

• Какъв пример дали Исус и апостолите относно изучаването на Библията?

• Какви промени можеш да направиш, за да увеличиш времето си за лично изучаване?

• Каква нагласа трябва да имаш, когато изучаваш божието Слово?

[Въпроси]

[Блок на страница 15]

„В ръцете си“

„Ако искаме ... азбучен показалец на всяка дума от Библията, най–доброто средство за това е Интернет. Но ако искаме да четем Библията, да я изучаваме, да мислим за нея, да разсъждаваме върху нея, ние трябва да я държим в ръцете си, защото това е единственият начин, по който това, което четем, може да достигне до ума и сърцето ни.“ — Г–жа Гертруд Химелфарб, виден професор в пенсия, от Сити юнивърсити в Ню Йорк.