Всички ние се нуждаем от похвала

ТОВА бил хубав ден за малкото момиче. Макар че при други случаи трябвало да бъде поправяно, на този специален ден то се държало особено добре. Но вечерта, след като малкото момиче трябвало да си легне, майка му го чула да плаче. Тя попитала детето от какво е разтревожено и чула как то изхлипало през сълзи: „Бях ли добро момиче днес?“

Този въпрос пронизал майката като нож. Тя нито веднъж не пропускала да поправи дъщеря си. Но през този ден, въпреки че забелязала колко усилия положило нейното малко момиче да се държи добре, майката пропуснала да каже дори една насърчителна дума.

Малките момичета не са единствените, които се нуждаят от похвала и насърчение. Ние всички се нуждаем от това — точно толкова, колкото се нуждаем и от съвет и поправяне.

Как се чувстваме, когато получим искрена похвала? Не стопля ли тя сърцето ни и не ни ли ободрява? Навярно чувстваме, че някой е забелязал труда ни, че някой се интересува от нас. Това ни дава увереност, че онова, което сме направили, си е струвало усилията, и ни подбужда да полагаме усилия и в бъдеще. Не е изненадващо, че искрената похвала често ни привлича към човека, който отделя време, за да каже нещо насърчаващо. — Притчи 15:23.

Исус Христос разбирал необходимостта от изказване на похвала. В притчата за талантите господарят (който изобразява самия Исус) сърдечно хвали всеки от двамата верни роби, като казва: „Добре си си свършил работата, добри и верни робе!“ Колко стоплящо сърцето е да бъдеш насърчен така! И макар че притежавали съвсем различни способности и постижения, те получили еднаква похвала. — Матей 25:19–23, НС.

Така че нека помним майката на малкото момиче. Не е нужно да чакаме другите да заплачат, за да ги похвалим. Вместо това може да си поставим за цел да търсим възможности за похвала. Наистина, ние имаме основателна причина искрено да хвалим другите при всяка възможност.