Въпроси на читатели

Погрешно ли е да се играе хазарт с малки суми?

В Божието Слово хазартът не се обсъжда подробно, но се казва достатъчно, за да стане ясно, че всеки вид хазарт * е несъвместим с библейските принципи. Например общопризнато е, че хазартът подбужда алчност. Този факт сам по себе си е важен за християните, защото в Библията се казва, че „сребролюбците“ няма да наследят Божието Царство и че алчността е в една и съща категория с идолопоклонството. — 1 Коринтяни 6:9, 10; Колосяни 3:5.

Хазартът също подбужда егоизъм и нездрав съревнователен дух, едно силно желание да спечелиш. Апостол Павел предупредил относно такива неща, когато писал: „Да не ставаме тщеславни, един друг да се не дразним и да си не завиждаме един на друг.“ (Галатяни 5:26) Освен това хазартът насърчава у някои хора суеверно упование в късмета. Комарджиите са подвластни на всякакви суеверия, като се надяват чрез тях да повлияят на късмета в своя полза. Те ни напомнят за неверните израилтяни, които били ‘нареждали трапеза за бога на сполуката и които наливали смесено вино за бога на ориста’. — Исаия 65:11, НС.

Някои хора може да мислят, че като залагат малки парични суми, докато играят приятелска игра на карти или табла с роднини или близки приятели, това не е нищо повече от невинно развлечение. Да, човек, който залага малки суми от пари, може да не смята себе си за алчен, егоистичен, съревноваващ се или суеверен. Но какъв ефект може да има това, че той играе хазарт, върху другите хора, с които се обзалага? Мнозина пристрастени комарджии започват да играят хазарт, като залагат малки суми „просто за забавление“. (Лука 16:10) Едно на пръв поглед невинно развлечение се оказва нещо далече по–страшно в техния случай.

Това е особено вярно, когато участват деца. Много от тях са почувствали възбудата, когато са спечелили малко пари и са били изкушени да продължат да играят за по–големи суми. (1 Тимотей 6:10) В едно дългосрочно проучване, публикувано в Съединените щати от Съвета на щата Аризона за пристрастяването към хазарта, се потвърждава, че много от пристрастените към хазарта хора започват да се занимават с това в ранна възраст, „като залагат малки суми на спортни състезания или играят карти с приятели или роднини“. В друго съобщение се казва, че „децата започват да залагат у дома, обикновено при игри на карти със семейството и с приятели“. В съобщението се добавя, че „трийсет процента от децата, които играят хазарт, започват да правят това преди единайсетия си рожден ден“. Според проучването, озаглавено „Защо хората прекаляват с хазарта — патология и проблеми при играта на комар“, много хазартни играчи в юношеска възраст финансират своята пристрастеност чрез престъпления или неморалност. Какви трагични последствия от нещо, което отначало може да е изглеждало безвредно!

Тъй като живеем в свят, в който вече съществуват твърде много капани и изкушения, защо да се излагаме ненужно и на други? (Притчи 27:12) Хазартът — в присъствието на деца, или без тях; с малки суми, или големи — ни застрашава духовно и трябва да се избягва. Християните, които обичат да играят различни настолни игри или игри на карти за развлечение, са съветвани да продължават по–добре да играят, записвайки точки, или пък просто за удоволствие, без да записват нищо. Мъдрите християни, които се грижат за своята собствена духовност, както и за духовността на приятелите и семейството си, трябва да избягват да играят хазарт, дори срещу малки парични суми.

[Бележка под линия]