Защо е толкова трудно да се извиним?

ПРЕЗ юли 2000 г. законодателният орган на щата Калифорния (САЩ) прие законопроект, предназначен да освободи хората от отговорност, ако проявят съчувствие към някой пострадал при злополука, в която самите те са участвали. Защо беше приет този закон? Беше забелязано, че когато има наранявания или поражения вследствие на злополука, хората често се колебаят дали да се извинят, от страх да не би това да се разтълкува в съда като признание за вина. От друга страна, онези, които смятат, че трябва бързо да получат извинение, може да се обидят, и така една незначителна злополука може да се превърне в голям конфликт.

Разбира се, не е необходимо да се извиняваш, ако ти не си причинил злополуката. И може би има моменти, когато е мъдро да внимаваш какво казваш. Една стара пословица гласи: „В многото говорене грехът е неизбежен; но който въздържа устните си, е разумен.“ (Притчи 10:19; 27:12) Въпреки това можеш да бъдеш любезен и услужлив.

 Но не е ли вярно, че много хора са престанали да се извиняват дори когато не става въпрос за съдебни процеси? Вкъщи съпругата може да се оплаче: „Съпругът ми никога за нищо не се извинява.“ На работа началникът може да каже: „Служителите ми не признават грешките си и рядко казват, че съжаляват.“ В училище учителят може да сподели: „Децата не са научени да казват „извинете“.“

Една причина, поради която човек се колебае да се извини, може да е страхът да не бъде отхвърлен. Притеснен от мисълта, че другите ще го избягват, той може да не изрази това, което чувства в действителност. Всъщност човекът, който е бил наранен, може напълно да избягва онзи, който го е обидил, като така прави помиряването много трудно.

Липсата на загриженост за чувствата на другите хора може да е още една причина, поради която някои се колебаят да се извинят. Те вероятно си мислят: „Извинението ми няма да поправи грешката, която направих.“ Други се боят да кажат, че съжаляват, заради възможните последствия. Те се питат: „Дали ще ми потърсят отговорност и ще поискат обезщетение?“ Но най–голямата пречка за признаването на някаква грешка е гордостта. Човекът, който е твърде горд, за да каже „извинявай“, може всъщност да реши: „Не искам да се унижавам, като признавам грешката си. Това ще отслаби авторитета ми.“

Каквато и да е причината, на много хора им е трудно да се извинят. Но дали наистина е необходимо да се извиняваме? Каква е ползата от извинението?

[Снимка на страница 3]

„Децата не са научени да казват „извинете“

[Снимка на страница 3]

„Служителите ми не признават грешките си“

[Снимка на страница 3]

‘Съпругът ми никога не се извинява’