Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Християнският неутралитет през последните дни

Християнският неутралитет през последните дни

Християнският неутралитет през последните дни

„Те не са [част — НС] от света, както и Аз не съм [част — НС] от света.“ — ЙОАН 17:16.

1, 2. Какво казал Исус за отношенията на неговите последователи със света, и какви въпроси повдигат неговите думи?

 ПРЕЗ последната нощ от своя живот като съвършен човек, Исус казал една дълга молитва, която чули и неговите ученици. В тази молитва той споменал нещо, което описва живота на всички истински християни. Говорейки за своите последователи, той казал: ‘Аз им предадох Твоето слово; и светът ги намрази, защото те не са част от света, както и Аз не съм част от него. Не се моля да ги вземеш от света, но да ги пазиш от лукавия. Те не са част от света, както и Аз не съм част от света.’ — Йоан 17:14–16.

2 Исус два пъти казал, че неговите последователи няма да бъдат част от света. Нещо повече, тази отделеност щяла да доведе до напрежение — светът щял да ги мрази. Но християните не трябва да се страхуват от това, защото Йехова ще ги пази. (Притчи 18:10; Матей 24:9, 13) С оглед на думите на Исус можем с основание да попитаме: „Защо истинските християни не са част от света? Какво означава да не бъдат част от света? Ако християните са мразени от света, какво е тяхното отношение към него? И по–конкретно, как те гледат на правителствата в света?“ Библейските отговори на тези въпроси са важни, защото засягат всички нас.

„Ние сме от Бога“

3. (а) Какво ни прави отделени от света? (б) Какво доказателство е налице за това, че светът ‘лежи в силата на лукавия’?

3 Една от причините да не сме част от света са близките ни взаимоотношения с Йехова. Апостол Йоан писал: „Знаем, че ние сме от Бога; и целият свят лежи в [силата на — НС] лукавия.“ (1 Йоан 5:19) Думите на Йоан за света са напълно верни. Това, че войните, престъпността, жестокостта, потисничеството, нечестността и неморалността са широко разпространени днес, е доказателство за влиянието на Сатан, а не на Бога. (Йоан 12:31; 2 Коринтяни 4:4; Ефесяни 6:12) Когато един човек стане Свидетел на Йехова, той няма да върши такива погрешни дела, нито ще ги одобрява, и така няма да бъде част от света. — Римляни 12:2; 13:12–14; 1 Коринтяни 6:9–11; 1 Йоан 3:10–12.

4. По какви начини показваме, че принадлежим на Йехова?

4 Йоан казал, че християните, за разлика от света, ‘са от Бога’. Всички, които се отдават на Йехова, му принадлежат. Апостол Павел казал: „Ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй, живеем ли, умираме ли, Господни сме.“ (Римляни 14:8; Псалм 116:15) Тъй като принадлежим на Йехова, ние проявяваме изключителна преданост към него. (Изход 20:4–6) Следователно един истински християнин няма да отдаде живота си на някаква светска цел. И макар че уважава националните символи, той не им се покланя нито чрез действия, нито в сърцето си. Той несъмнено не се покланя на звезди на спорта или на други съвременни идоли. Разбира се, той уважава правото на другите да правят каквото си искат, но самият той се покланя единствено на Създателя. (Матей 4:10; Откровение 19:10) Това също го прави отделен от света.

„Моето царство не е от този свят“

5, 6. Как подчинението на Божието Царство ни прави отделени от света?

5 Християните са последователи на Христос Исус и са поданици на Божието Царство, като по този начин не са част от света. Когато бил на съд пред Понтий Пилат, Исус казал: „Моето царство не е от този свят; ако беше царството Ми от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. А сега царството Ми не е от тук.“ (Йоан 18:36) Царството е средството, чрез което името на Йехова ще бъде осветено, Неговото върховенство ще бъде реабилитирано и волята Му ще бъде извършена на земята, както в небето. (Матей 6:9, 10) По време на своята служба Исус проповядвал добрата новина за Царството и казал, че тя ще бъде известявана от неговите последователи до края на тази система на нещата. (Матей 4:23; 24:14) През 1914 г. пророческите думи от Откровение 11:15 бяха изпълнени: „Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове.“ Много скоро това небесно Царство ще бъде единствената управляваща сила над човечеството. (Даниил 2:44) В определен момент дори светските управници ще бъдат принудени да признаят неговата власт. — Псалм 2:6–12.

6 Като се има предвид всичко това, истинските християни днес са поданици на Божието Царство и следват съвета на Исус ‘да търсят първо царството и Божията праведност’. (Матей 6:33) Това не ги прави нелоялни към държавата, в която живеят, но ги прави отделени от света в духовно отношение. Главната задача на християните днес, както била и в първи век, е да ‘свидетелстват за Божието царство’. (Деяния 28:23, Ве) Никое човешко правителство няма право да възпрепятства тази дадена от Бога дейност.

7. Защо истинските християни са неутрални, и как показват това?

7 В хармония с това, че принадлежат на Йехова и че са последователи на Исус и поданици на Божието Царство, Свидетелите на Йехова бяха и продължават да бъдат неутрални в националните и международните конфликти през 20–и и 21–и век. Те не подкрепят нито една страна в конфликтите, не вдигат оръжие срещу никого и не извършват никаква пропаганда със светска цел. Със забележителна проява на вяра, изправени пред привидно непреодолимо противопоставяне, те следваха своите принципи, които изразиха пред нацистките управници на Германия през 1934 г.: „Ние не проявяваме интерес към политическите дела, а сме изцяло предани на Божието Царство под управлението на Христос като Цар. Ние няма да навредим на никого. Бихме се радвали да живеем в мир и да вършим добро на всички хора, когато имаме такава възможност.“

Посланици и пратеници на Христос

8, 9. По какъв начин Свидетелите на Йехова днес са посланици и пратеници, и как това засяга техните отношения с народите?

8 Павел описал себе си и другите помазани християни като „посланици, заместващи Христос, сякаш чрез нас Бог отправя настойчива молба“. (2 Коринтяни 5:20, НС; Ефесяни 6:20) От 1914 г. насам помазаните с духа християни могат с основание да се нарекат посланици на Божието Царство, в което те са „синове“. (Матей 13:38, СИ; Филипяни 3:20; Откровение 5:9, 10) Освен това Йехова е извел от народите едно „голямо множество“ от „други овце“, християни със земна надежда, да подкрепят помазаните синове в тяхната посланическа дейност. (Откровение 7:9; Йоан 10:16) Тези „други овце“ могат да бъдат наречени „пратеници“ на Божието Царство.

9 Един посланик и неговият персонал не се намесват в делата на страната, в която служат. По подобен начин християните остават неутрални по отношение на политическите дела на страните в този свят. Те не са за или против някоя национална, расова, социална или икономическа група. (Деяния 10:34, 35) Вместо това те ‘правят добро на всички’. (Галатяни 6:10, Ве) Неутралитетът на Свидетелите на Йехова означава, че никой не може с право да отхвърли тяхното послание, като твърди, че подкрепят една от враждуващите страни в някой расов, национален или племенен конфликт.

Разпознати по любовта

10. Колко важна е любовта за християнина?

10 В допълнение към гореспоменатото християните са неутрални относно делата на света заради отношенията си с другите християни. Исус казал на своите последователи: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35) Братската любов е важен аспект на това да си християнин. (1 Йоан 3:14) Вследствие на взаимоотношенията на християнина с Йехова и Исус, взаимоотношенията му с другите християни са много близки. Неговата любов не се ограничава само до християните в местния сбор. Тя обхваща ‘цялото му братство по света’. — 1 Петър 5:9, НС.

11. Как поведението на Свидетелите на Йехова е повлияно от любовта помежду им?

11 Днес Свидетелите на Йехова показват братската си любов, като изпълняват думите от Исаия 2:4: „Те ще изковат ножовете си на палешници и копията си на сърпове; народ против народ няма да дигне нож, нито ще се учат вече на война.“ Напътствани от Йехова, истинските християни са в мир с Бога и помежду си. (Исаия 54:13) Тъй като обичат Бога и братята си, за тях би било немислимо да вдигнат оръжие срещу събратята си християни — или срещу някой друг — от други страни. Техният мир и единството им са съществена част от поклонението им, доказателство за това, че те наистина имат Божия дух. (Псалм 133:1; Михей 2:12; Матей 22:37–39; Колосяни 3:14) Те ‘търсят мир и се стремят към него’, като знаят, че „очите на Господа [Йехова — НС] са върху праведните“. — Псалм 34:14, 15.

Как християните гледат на света

12. На каква нагласа на Йехова към хората в света подражават Свидетелите на Йехова, и как правят това?

12 Йехова е произнесъл неблагоприятна присъда срещу този свят, но все още не е осъдил хората поотделно. Той ще направи това чрез Исус в определеното от Него време. (Псалм 67:3, 4; Матей 25:31–46; 2 Петър 3:10) Междувременно той проявява голяма любов към човечеството. Дори дал своя единороден Син, за да може всеки да има възможността да получи вечен живот. (Йоан 3:16) Като християни, ние подражаваме на Божията любов, като казваме на другите за мерките за спасение, които Бог е взел, макар и усилията ни често да са отхвърляни.

13. Как трябва да гледаме на светските управници?

13 Как трябва да гледаме на светските управници? Павел отговорил на този въпрос, когато писал: „Всеки човек да се покорява на властите, които са над него; защото няма власт, която да не е от Бога, и колкото власти има, те са отредени от Бога [са поставени на относителните си позиции от Бога — НС].“ (Римляни 13:1, 2) Хората заемат „относителни“ позиции на власт (по–важни или по–маловажни едни спрямо други, но винаги по–низши от Йехова), защото Всемогъщият им позволява. Християнинът се подчинява на светските власти, защото това е един аспект на неговото подчинение към Йехова. Какво става обаче, когато възникне конфликт между Божиите изисквания и изискванията на едно човешко правителство?

Законът на Бога и на кесаря

14, 15. (а) По какъв начин Даниил успял да избегне конфликта по въпроса за подчинението? (б) Каква позиция заели тримата евреи, когато конфликтът по въпроса за подчинението бил неизбежен?

14 Даниил и неговите трима другари дали хубав пример в това как да се уравновесява подчинението към човешките правителства и подчинението към Божията власт. Когато се озовали в плен във Вавилон, четиримата млади евреи се подчинявали на законите в тази страна и скоро били избрани за специално обучение. Осъзнавайки, че обучението вероятно ще доведе до конфликт със Закона на Йехова, Даниил обсъдил въпроса със служителя, който отговарял за това. Впоследствие били установени специални уредби във връзка със съвестта на четиримата евреи. (Даниил 1:8–17) Свидетелите на Йехова следват примера на Даниил, като тактично обясняват своята позиция пред властите, за да избегнат ненужни проблеми.

15 Но при един случай по–късно конфликтът по въпроса за подчинението бил неизбежен. Вавилонският цар издигнал огромен идол в равнината Дура и заповядал царските съветници, включително и областните началници, да се съберат за посвещаването му. Тримата приятели на Даниил вече били назначени като началници на Вавилонската област, така че заповедта се отнасяла и за тях. В един определен момент от церемонията всички събрани трябвало да се поклонят пред изображението. Но евреите знаели, че това щяло да бъде против Божия закон. (Второзаконие 5:8–10) Затова, когато всички се поклонили, те останали прави. Като не се подчинили на заповедта на царя, те рискували да понесат ужасна смърт, но животът им бил запазен по чудодеен начин. Те предпочели да се изложат на опасността от смърт, отколкото да не се подчинят на Йехова. — Даниил 2:49–3:29.

16, 17. Как отговорили апостолите, когато им било заповядано да престанат да проповядват, и защо?

16 През първи век апостолите на Исус Христос били извикани пред юдейските водачи в Йерусалим и им било заповядано да престанат да проповядват в името на Исус. Как реагирали те? Исус им бил дал задача да правят ученици от всичките народи, което включвало и Юдея. Той също им бил казал да свидетелстват за него в Йерусалим и в останалата част от света. (Матей 28:19, 20; Деяния 1:8) Апостолите знаели, че заповедите на Исус представяли Божията воля за тях. (Йоан 5:30; 8:28) Затова те казали: „Трябва да се покоряваме на Бога като на владетел, а не на хората.“ — Деяния 4:19, 20; 5:29, НС.

17 Апостолите не били бунтовници. (Притчи 24:21) Но когато човешките владетели им забранили да вършат Божията воля, те можели само да кажат: ‘Трябва да се покоряваме на Бога, а не на човека.’ Исус казал, че трябва да ‘отдаваме Кесаревото на Кесаря и Божието на Бога’. (Марко 12:17) Ако не се подчиним на заповед от Бога, защото някой човек ни казва да направим това, ние даваме на човека онова, което принадлежи на Бога. Вместо това ние даваме всичко каквото дължим на кесаря, но признаваме върховната власт на Йехова. Той е Върховният владетел на вселената, Създателят, източникът на власт. — Откровение 4:11.

Ще устоим твърдо

18, 19. Каква образцова позиция са заели много от нашите братя, и как можем да им подражаваме?

18 В днешно време повечето светски правителства признават неутралната позиция на Свидетелите на Йехова, и ние сме благодарни за това. В някои страни обаче Свидетелите са се сблъсквали с жестоко противопоставяне. През 20–и век и досега някои наши братя и сестри са се борили много в духовен смисъл в „добрата борба на вярата“. — 1 Тимотей 6:12, Ве.

19 Как можем да устоим твърдо като тях? Първо, ние не забравяме, че трябва да очакваме противопоставяне. Ако се сблъскаме с такова противопоставяне, това не трябва да ни шокира или изненадва. Павел предупредил Тимотей: „Всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени.“ (2 Тимотей 3:12; 1 Петър 4:12) Как е възможно да не се сблъскаме с противопоставяне в един свят, в който господства влиянието на Сатан? (Откровение 12:17) Докато сме верни, винаги ще има такива, които ще ни ‘се чудят и ще ни хулят’. — 1 Петър 4:4.

20. За какви укрепващи истини ни се напомня?

20 Второ, ние сме убедени, че Йехова и неговите ангели ще ни подкрепят. Както казал Елисей в древността, „ония, които са с нас, са повече от ония, които са с тях“. (4 Царе 6:16, СИ; Псалм 34:7) Възможно е Йехова целенасочено да позволява натискът от страна на противниците да продължава за известно време. Въпреки това той винаги ще ни дава силата, необходима да издържим. (Исаия 41:9, 10) Някои са изгубили живота си, но това не ни плаши. Исус казал: „Не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по–скоро бойте се от оногова, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“ (Матей 10:16–23, 28) Ние сме само „пришълци“ в тази система на нещата. Използваме времето си тук, ‘за да се хванем за истинския живот’, вечният живот в Божия нов свят. (1 Петър 2:11; 1 Тимотей 6:19) Никой човек не може да ни лиши от тази награда, докато сме верни на Бога.

21. Какво трябва винаги да помним?

21 Следователно нека помним скъпоценните взаимоотношения, които имаме с Йехова Бог. Нека винаги ценим благословията да бъдем последователи на Христос и поданици на Царството. Нека с цяло сърце обичаме нашите братя и нека винаги се радваме на любовта, която получаваме от тях. И преди всичко, нека се вслушваме в думите на псалмиста: „Надявай се на Йехова; бъди смел и нека сърцето ти бъде силно. Да, надявай се на Йехова.“ (Псалм 27:14, НС; Исаия 54:17) Тогава също както безброй християни преди нас, ние ще устоим твърдо в сигурната ни надежда, като верни и неутрални християни, които не са част от света.

Можеш ли да обясниш?

• Как взаимоотношенията ни с Йехова ни правят отделени от света?

• Като поданици на Божието Царство, как запазваме неутрална позиция в този свят?

• По какви начини любовта към нашите братя ни кара да бъдем неутрални и отделени от света?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Как подчинението на Божието Царство засяга отношенията ни със света?

[Снимка на страница 16]

Хуту и тутси радостно работят заедно

[Снимка на страница 17]

Християнски братя — евреин и арабин

[Снимка на страница 17]

Християни от Сърбия, Босна и Хърватия се радват на общуване помежду си

[Снимка на страница 18]

Какъв е правилният начин на постъпване, когато светските управници ни заповядват да нарушим закона на Бога?