Борбата за Библия на съвременен гръцки език

Може би ще бъдеш изненадан да научиш, че в Гърция — страната, която понякога е наричана люлката на свободната мисъл — преводът на Библията на езика на обикновените хора бил средоточие на дълга и трудна борба. Но кой би се противопоставял на създаването на една лесна за разбиране Библия на гръцки език? Защо някой би искал да попречи на това?

НЯКОЙ може да мисли, че хората, които говорят гръцки език, са привилегировани, защото значителна част от Светото писание първоначално била написана на техния език. Но съвременният гръцки език е доста по–различен от този, който бил използван в превода „Септуагинта“ на Еврейските писания, и от този в Християнските гръцки писания. Всъщност през изминалите шест века повечето хора, които говорели гръцки, смятали библейския гръцки за непознат, чужд език. Нови думи са заместили по–старите изрази и речниковият запас, граматиката и синтаксисът са се променили.

Една сбирка от ръкописи на гръцки език, която е от периода между трети и шестнайсети век, свидетелства за опит да се преведе „Септуагинта“ на една по–късна форма на гръцкия. През трети век Григориос — епископ на Неокесария (ок. 213–ок. 270 г.) превел книгата Еклисиаст от „Септуагинта“ на по–опростен гръцки език. През 11–и век един юдей на име Тобиас бен Елиезер, който живеел в Македония, превел части от Петокнижието на „Септуагинта“ на разговорен гръцки. Той дори използвал еврейски букви за полза на юдеите, които живеели в Македония и говорели само гръцки, но можели да четат еврейската писменост. Едно пълно Петокнижие от този вид било издадено в Константинопол през 1547 г.

Известна светлина всред мрака

След като през 15–и век областите от Византийската империя, в които се говорел гръцки език, преминали под турска власт, повечето от хората там останали необразовани. Макар че под властта на Отоманската империя православната църква се радвала на специални привилегии, тя небрежно допуснала стадото ѝ да се превърне в бедни и неуки селяни. Гръцкият писател Томас Спилиос казал: „Най–важната цел на православната църква и нейната образователна система била да защитава своите поддръжници от ислямската и католическата пропаганда. В резултат на това гръцкото образование било до известна степен в застой.“ В такава мрачна атмосфера хората, които обичали Библията, чувствали необходимостта да дадат на измъчения народ облекчението и утехата от библейската книга Псалми. От 1543 до 1835 г. имало 18 превода на Псалмите на говорим гръцки език.

Първият цялостен превод на Християнските гръцки писания на гръцки език бил направен през 1630 г. от Максим Калиполитис, гръцки монах от Калиполис. Това станало по заповед и под покровителството на Кирил Лукарис, патриарх на Константинопол  и бъдещ реформатор на православната църква. Но вътре в църквата Лукарис a имал противници, които нямало да приемат никаква реформа, нито да се съгласят с превеждането на Библията на разговорния език. Той бил удушен като изменник. Въпреки това през 1638 г. били отпечатани около 1500 екземпляра от превода на Максим. В отговор на този превод, 34 години по–късно един от синодите на православната църква в Йерусалим обявил, че Писанията „не трябва да бъдат четени от когото и да е, а само от онези, които вникват в дълбоките неща на духа, след като са направили подходящо изследване“. Това означавало, че Писанията трябва да бъдат четени само от образованите свещеници.

През 1703 г. Серафим — гръцки монах от остров Лесбос — се опитал да издаде преработено издание на превода на Максим в Лондон. Когато обещанията за финансова помощ от английския кралски двор не били изпълнени, той отпечатал преработеното издание, като използвал свои собствени пари. В пламенен пролог Серафим подчертал необходимостта от това „всеки угоден на бога християнин“ да чете Библията и обвинил високопоставените духовници от църквата, че „искат да прикрият лошото си поведение, като държат хората в невежество“. Както можело да се очаква, неговите православни противници го арестували в Русия и го заточили в Сибир, където той умрял през 1735 г.

Относно силния духовен глад на хората, които говорели гръцки език през това време, един гръцки духовник направил следното изказване относно едно по–късно преработено издание на превода на Максим: „Заедно с другите хора, и гърците приели тази света Библия с любов и копнеж. И те я чели. И почувствали болката в себе си успокоена и вярата им в Бога ... нараснала.“ Но техните духовни водачи се страхували, че ако хората разберат Библията, тогава духовенството ще стане за срам поради своите небиблейски вярвания и действия. Ето защо през 1823 г. и отново през 1836 г. Константинополската патриаршия издала указ за изгаряне на всички екземпляри от такива преводи на Библията.

Един смел преводач

На фона на силното противопоставяне и искрения копнеж за библейско познание се очертала една известна личност, която щяла да играе ключова роля в превеждането на Библията на съвременен гръцки език. Този смел човек бил Неофитос Вамвас, изтъкнат лингвист и забележителен библейски учен, смятан за един от „учителите на нацията“.

Вамвас ясно видял, че православната църква е виновна за духовното невежество на хората. Той силно вярвал, че за да се пробудят духовно, е необходимо Библията да бъде преведена на гръцкия език, който те говорят и разбират. През 1831 г., с помощта на други учени, той започнал да превежда Библията на книжовен гръцки език. Неговият цялостен превод бил издаден през 1850 г. Тъй като Гръцката православна църква не го подкрепяла, той сътрудничел с Британското и чуждестранно библейско дружество (БЧБД) за издаването и разпространението на своя превод. Църквата го нарекла „протестант“ и скоро той се оказал изолиран от всички.

В превода си Вамвас тясно се придържал към „Превода на крал Яков“ и наследил несъвършенствата му поради ограничените познания за Библията и лингвистиката по това време. Все пак в продължение на много години това била Библията на най–съвременен гръцки език, до която имали  достъп хората. Интересно е, че тя съдържа личното име на Бога четири пъти, под формата „Иеова̀“. — Битие 22:14; Изход 6:3; 17:15; Съдии 6:24.

Каква била като цяло реакцията на хората спрямо тази и други лесни за разбиране преводи на Библията? Те били просто във възторг! Корабът, на който се бил качил един продавач на Библии от БЧБД, готов да потегли от един гръцки остров, бил „заобиколен от толкова много лодки, пълни с деца, които идвали за [Библии], че човекът бил принуден ... да нареди на капитана да напусне пристанището“, защото в противен случай трябвало да се раздели с целия си запас от Библии. Но противниците реагирали бързо.

Православните свещеници предупредили хората да не се сдобиват с тези преводи. А в град Атина, например, Библиите били конфискувани. През 1833 г. православният епископ на Крит изгорил всички екземпляри на „Новия завет“, които открил в манастира. Един екземпляр бил укрит от свещеник, а хората от съседните села скрили своите екземпляри, докато прелатът напуснал острова.

Няколко години по–късно, на остров Корфу преводът на Вамвас бил забранен от Светия синод на Гръцката православна църква. Продажбата му била забранена и съществуващите екземпляри били унищожени. На островите Хиос, Сирос и Миконос враждебността на местното духовенство довела до изгаряне на Библии. Но все още предстояло по–нататъшно потискане на превеждането на Библията.

Една кралица проявява интерес към Библията

През 1870 г. кралицата на Гърция, Олга, осъзнала, че народът като цяло все още имал малко познание върху Библията. Като вярвала, че познанието от Писанията ще осигури утеха и освежение на народа, тя положила усилия Библията да се преведе на по–обикновен език от този в превода на Вамвас.

Прокопиос, архиепископ на Атина и глава на Светия синод, неофициално насърчил кралицата в това начинание. Но когато тя се обърнала към Светия синод за официално одобрение, ѝ било отказано. Въпреки това тя постоянствала, представила нова молба само за да получи втори отказ през 1899 г. Като пренебрегнала неодобрението, тя решила да отпечата издание с ограничен тираж на свои разноски. То било завършено през 1900 г.

Упорити противници

През 1901 г. известният атински вестник „Акрополис“ издал Евангелието на Матей, преведено на разговорен гръцки от Александрос Палис, преводач, който работел в  Ливърпул (Англия). Ясните подбуди на Палис и на неговите колеги били да ‘образоват гърците’ и да „помогнат на народа да се съвземе“ от упадъка.

Студентите по православна теология и техните професори нарекли превода „осмиване на най–свидните национални реликви“, осквернение на Светото писание. Константинополският патриарх Йоаким ІІІ издал документ, с който изразил неодобрение спрямо този превод. Спорът приел политически размери и бил използван по заобиколен начин от враждуващите политически партии.

Една влиятелна част от пресата в Атина започнала да атакува превода на Палис, като наричала неговите поддръжници „атеисти“, „предатели“ и „агенти на чуждестранни сили“, които били решени да дестабилизират гръцкото общество. От 5 до 8 ноември 1901 г. подбудени от ултраконсервативните елементи на Гръцката православна църква студенти нарушили обществения ред в Атина. Те нападнали офисите на „Акрополис“, придвижили се срещу двореца, превзели университета в Атина и поискали оставката на правителството. В разгара на размириците при сблъсъци с армията били убити осем човека. На следващия ден кралят поискал оставката на архиепископ Прокопиос и след два дни целият кабинет подал оставка.

Месец по–късно студентите отново и публично изгорили екземпляр от превода на Палис. Те приели резолюция срещу разпространяването на този превод и поискали сурови наказания за всеки подобен опит за в бъдеще. Това послужило като повод да се забрани употребата на всеки превод на Библията на съвременен гръцки език. Един наистина мрачен момент!

‘Словото на Йехова трае довека’

Забраната срещу използването на Библията на съвременен гръцки език била отменена през 1924 г. Оттогава Гръцката православна църква претърпя пълен провал в усилията си да запази Библията в тайна от хората. Междувременно Свидетелите на Йехова застанаха начело на библейското образование в Гърция, както и в много други страни. От 1905 г. те използват превода на Вамвас, за да помогнат на хиляди хора, които говорят гръцки език, да придобият познание за библейската истина.

През годините много учени и професори положиха похвални усилия, за да направят Библия на съвременен гръцки. Днес съществуват около 30 превода на Библията, цялостни или на части от нея, които са разбираеми за обикновения човек в Гърция. Една истинска скъпоценност сред тях е „Свето писание — Превод на новия свят“, издадено на гръцки през 1997 г. за полза на 16 милиона души по целия свят, които говорят този език. Издаден от Свидетелите на Йехова, този превод представя Словото на Бога по един лесен за четене, разбираем начин, като се придържа вярно към оригиналния текст.

Борбата за превод на Библията на съвременен гръцки е важен факт. Той ясно показва, че въпреки враждебните човешки усилия ‘словото на Йехова трае довека’. — 1 Петър 1:25.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 27]

Кирил Лукарис организирал първия цялостен превод на гръцки на Християнските гръцки писания през 1630 г.

[Информация за източника]

Bib. Publ. Univ. de Genève

[Снимки на страница 28]

Някои преводи на разговорен гръцки език: Псалмите, издадени през: (1) 1828 г. от Иларион; (2) 1832 г. от Вамвас; (3) 1643 г. от Юлианус. Старият завет, издаден през: (4) 1840 г. от Вамвас.

Кралица Олга

[Информация за източника]

Библии: National Library of Greece; кралица Олга: Culver Pictures

[Информация за източника на снимката на страница 26]

Папирус: Reproduced by kind permission of The Trustees of the Chester Beatty Library, Dublin

[Информация за източника на снимката на страница 29]

Папирус: Reproduced by kind permission of The Trustees of the Chester Beatty Library, Dublin