Въпроси на читатели

Дали обетът, даден на Бога, е винаги задължаващ?

В Библията един обет е тържествено дадено на Бога обещание за извършване на действие, за принасяне на жертва, за приемане на някаква служба или статус или за въздържане от определени неща, които сами по себе си не са забранени. Библията съдържа разкази за обещания да се последва определена линия на поведение, при условие че Бог пръв направи нещо. Например Анна, майката на пророк Самуил, ‘направила обрек, като казала: ‘О, Йехова на войнствата, ако ... не забравиш слугинята Си, но дадеш на слугинята Си мъжко дете, то ще го дам на Йехова за всичките дни на живота му, и бръснач няма да мине през главата му’. (1 Царе 1:11) В Библията също се описват и доброволни обещания към Бога. Колко задължаващи са те?

„Когато направиш обрек Богу — казва Соломон, цар на древния Израил, — не се бави да го изпълниш.“ Той добавя: „Изпълни това, което си обрекъл. По–добре да се не обричаш, отколкото да се обречеш и да не изпълниш.“ (Еклисиаст 5:4, 5) В Закона, даден чрез Моисей на Израил, се казва: ‘Когато направиш обрек на Йехова, твоят Бог, да не забравяш да го изпълниш; защото Йехова, твоят Бог, непременно ще го изиска от тебе, и неизпълнението му ще ти се счете за грях.’ (Второзаконие 23:21) Ясно е, че даването на обещание към Бога е сериозен въпрос. Обетът трябва да бъде направен от добри подбуди и онзи, който го прави, не трябва да се съмнява относно способността си да го изпълни, каквото и да е обещал. Иначе е по–добре да не дава обет. Но дали веднъж направени, всички обещания са задължаващи?

А как стои въпросът, ако един обет изисква от някого да направи нещо, за което по–късно е научил, че не е в хармония с Божията воля? Представи си, че това бил обет, който по някакъв начин щял да свързва истинското поклонение с някаква неморалност. (Второзаконие 23:18) Явно такова обещание не е задължаващо. Освен това по времето на Моисеевия закон един обет, направен от жена, можел да бъде отменен от баща ѝ или от нейния съпруг. — Числа 30:3–15.

Разгледай също случая на човек, който е направил обет или обещание към Бога да остане неженен, но се оказва изправен пред дилема. Обетът му го поставя в позиция, в която той разбира, че изпълнението му го довежда близо до точката на престъпване на Божиите стандарти по отношение на моралността. Дали въпреки това той трябва да се опита да изпълни своя обет? Няма ли да бъде по–добре за него да се предпази от това да се провини в неморалност, като не изпълни обещанието си и вместо това се остави на Божията милост и умолява за прошка? Единствено самият той може да разреши въпроса. Никой друг човек не може да вземе решение вместо него.

Какво можем да кажем, ако някой даде обет, за който по–късно осъзнава, че е прибързан? Трябва ли все пак да се стреми да изпълни обета? За Йефтай не било лесно да изпълни обещанието, което дал на Бога, но той съвестно го направил. (Съдии 11:30–40) Неуспехът на някого да изпълни един обет може да накара Бог да се „разгневи“ и да разруши това, което човекът е постигнал. (Еклисиаст 5:6) Лекомисленото отношение  към изпълняването на дадено обещание може да има за резултат оттегляне на Божието одобрение.

Исус Христос казал: „Просто нека думата ви „да“ означава „да“, и вашето „не“ — „не“; защото всичко останало е от злия.“ (Матей 5:37, НС) Един християнин трябва да бъде загрижен не просто да изпълни обещанията си към Бога, но също и да се окаже достоен за доверие във всички свои дела към Бога и към хората. А ако той изпадне в затруднено положение заради това, че е направил уговорка с друг човек, която първоначално е изглеждала добра, но след като я анализира по–отблизо се окаже неразумен? Такъв въпрос не трябва да се разглежда прибързано. Но вследствие на откровен разговор другият човек може да реши да го освободи от задължението. — Псалм 15:4; Притчи 6:2, 3.

По отношение на обещанията и всички други неща, каква трябва да бъде основната ни грижа? Нека винаги да се стремим да запазим добри взаимоотношения с Йехова Бог.

[Снимки на страница 30, 31]

Анна не се поколебала да изпълни обета си

[Снимки на страница 30, 31]

Въпреки че му струвало много, Йефтай изпълнил своето обещание