Да не преставаме да се събираме заедно

‘Да не преставаме да се събираме заедно, както някои имат обичай да престават — се казва в Писанията, — а да се увещаваме един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят наближава.’ (Евреи 10:25) Ясно е, че истинските поклонници трябва да се събират в място за поклонение, за да ‘се грижат един за друг, тъй щото да се поощряват към любов и добри дела’. — Евреи 10:24.

КОГАТО апостол Павел написал горните думи през първи век, един впечатляващ храм в Йерусалим служел като място за поклонение на юдеите. Освен това имало и синагоги. Исус ‘поучавал в синагогите и в храма, където се събирали всички юдеи’. — Йоан 18:20.

Какъв вид места за събиране имал предвид Павел, когато съветвал християните да се събират и да се насърчават един друг? Дали религиозните здания на т.нар. християнство намират своя прецедент в уредбата на храма в Йерусалим? Кога тези, които твърдели, че са християни, започнали да използват огромни религиозни постройки?

‘Дом за името на Бога’

Първите указания относно място за поклонение на Бога се намират в библейската книга Изход. Йехова Бог наредил на избраните си служители, израилтяните, да построят „скинията“, или „шатъра за срещане“. Там трябвало  да се съхраняват ковчегът на завета и различните свещени съдове. ‘Господната слава изпълнила скинията’ при завършването ѝ през 1512 г. пр.н.е. Този преносим шатър в продължение на повече от четири века имал главно значение в уредбата на Бога, за да могат хората да се приближават към него. (Изход, 25–27 глава; 40:33–38) Библията често нарича този шатър „Господен храм“ и „Господен дом“. — 1 Царе 1:9, 24.

По–късно, когато бил цар в Йерусалим, Давид изразил силно желание да построи постоянен дом за слава на Йехова. Но тъй като Давид бил воин, Йехова му казал: „Ти няма да построиш дом за името Ми.“ Вместо това той избрал Соломон, синът на Давид, да построи храма. (1 Летописи 22:6–10) Соломон осветил храма през 1026 г. пр.н.е. след строеж, който продължил седем години и половина. Йехова одобрил тази сграда, казвайки: „Тоя дом, който ти построи, Аз го осветих, за да настаня там името Си довека; и очите Ми и сърцето Ми ще бъдат там завинаги.“ (3 Царе 9:3) Йехова щял да насочва благословията си към този дом, докато израилтяните оставали верни. Но ако се отвърнели от това, което е правилно, Йехова щял да премахне благословията си от това място и ‘този дом щял да бъде превърнат в развалини’. — 3 Царе 9:4–9, НС; 2 Летописи 7:16, 19, 20.

След време израилтяните наистина се отвърнали от истинското поклонение. (4 Царе 21:1–5) ‘Затова Йехова довел против тях халдейския цар, който изгорил Божия дом и съборил стената на Йерусалим и всичките му палати изгорил с огън, и всичките му скъпоценни вещи унищожил. А оцелелите от нож отвел във Вавилон, където останали слуги нему и на синовете му.’ Според Библията това се случило през 607 г. пр.н.е. — 2 Летописи 36:15–21; Йеремия 52:12–14.

Както било предсказано от пророк Исаия, Бог издигнал царя Кир Персийски, за да освободи юдеите от властта на Вавилон. (Исаия 45:1) След седемдесетгодишен плен те се върнали в Йерусалим през 537 г. пр.н.е., с цел да построят отново храма. (Ездра 1:1–6; 2:1, 2; Йеремия 29:10) Строежът бил спиран на няколко пъти, но храмът най–накрая бил завършен през 515 г. пр.н.е. и чистото поклонение към Бога било възстановено. Въпреки че не била толкова величествена колкото храма на Соломон, постройката оцеляла почти 600 години. Но и този храм бил занемарен, тъй като израилтяните пренебрегвали поклонението към Йехова. Когато Исус Христос дошъл на земята, храмът бил в процес на постепенно възстановяване от цар Ирод. Какво щяло да се случи с този храм?

‘Няма да остане камък върху камък’

Исус казал на учениците си относно храма в Йерусалим: „Няма да остане тук камък на камък, който да се не срине.“ (Матей 24:1, 2) В хармония с тези думи мястото, което векове наред се приемало за център на поклонението към Бога, било унищожено a през 70 г. от римските войски, които дошли, за да потушат бунта на юдеите. Този храм никога не бил построен отново. През седми век била издигната ислямска джамия, позната като Омаровата джамия, която и до днес стои на местоположението на предишното юдейско място за поклонение.

 Каква щяла да бъде уредбата относно поклонението за последователите на Исус? Дали първите християни от юдейски произход щели да продължат да се покланят на Бога в храма, който скоро щял да бъде разрушен? Къде щели да се покланят на Бога християните, които не били юдеи? Дали религиозните здания на т.нар. християнство щели да служат като заместител на храма? Разговорът на Исус с една самарянка ни дава разбиране по въпроса.

Векове наред самаряните се покланяли на Бога в голям храм на планината Гаризин в Самария. „Нашите бащи в тоя хълм са се покланяли — казала самарянката на Исус, — а вие казвате, че в Йерусалим е мястото, гдето трябва да се покланяме.“ В отговор Исус казал: „Жено, вярвай Ми, че иде час, когато нито само в тоя хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца.“ В поклонението към Йехова вече нямало да има нужда от физически храм, тъй като Исус обяснил: „Бог е дух; и ония, които Му се покланят, с дух и истина трябва да се покланят.“ (Йоан 4:20, 21, 24) По–късно апостол Павел казал на атиняните: „Бог, Който е направил света и всичко, що е в него, като е Господар на небето и на земята, не обитава в ръкотворени храмове.“ — Деяния 17:24.

Ясно е, че религиозните сгради на т.нар. християнство нямат никаква връзка с уредбата на храма от предхристиянската епоха. Освен това нямало причина християните от първи век да издигат такива места. След смъртта на апостолите обаче се появило предсказаното отклонение от истинското поклонение — отстъпничеството. (Деяния 20:29, 30) Тези, които твърдели, че са християни, започнали да се отклоняват от ученията на Исус години преди т.нар. обръщане на римския император Константин в християнството през 313 г.

Константин допринесъл за смесването на „християнството“ с езическата римска религия. В „Енциклопедия Британика“ се казва: „Самият Константин поръчал в Рим да се построят три огромни християнски базилики: „Сан Пиетро“ („Св. Петър“), „Сан Паоло фуори ле мура“ и „Сан Джовани ин Латерано“. Той ... създал архитектурната конструкция с формата на кръст, която се превърнала в образец за църквите в Западна Европа през Средновековието.“ Реконструираната базилика „Св. Петър“ в Рим все още се смята за център на католическата църква.

„Църквата възприела някои религиозни обичаи и форми на поклонение, разпространени в предхристиянския [езически] Рим“ — казва историкът Уил Дюрант. Това включвало и „архитектурата на базиликата“. От десети до петнайсети век имало подем в строежа на църкви и катедрали, при които се наблягало изключително много на архитектурата. Именно тогава се появили много от сградите на т.нар. християнство, които сега се смятат за паметници на културата.

Дали хората винаги намират духовно освежение и насърчение от това, че се покланят в църква? „За мене църквата се равняваше на всичко скучно и отегчително в религията — казва Франсиско от Бразилия. — Литургията беше една безсмислена, повтаряща се церемония, която с нищо не задоволяваше истинските ми нужди. Когато свършваше, чувствах облекчение.“ Въпреки това истинските вярващи имат заповедта да се събират заедно.  Каква уредба за събрания трябва да следват те?

„Църквата в техния дом“

Начинът, по който християните трябва да се събират заедно, ни става ясен, като изследваме как се събирали вярващите от първи век. Писанията показват, че те обикновено се събирали в частни домове. Например, апостол Павел писал: „Поздравете Прискила и Акила, моите съработници в Христос Исус, ... поздравете и църквата в техния дом.“ (Римляни 16:3, 5, Ве; Колосяни 4:15; Филимон 2) Гръцката дума за „сбор“ (еклисѝа) е преведена като „църква“ в някои български преводи, като „Ревизирано издание на Библията“, 1938 г. Но този термин не се отнася за някаква сграда, а за група хора, които са се събрали с обща цел. (Деяния 8:1; 13:1) В поклонението на истинските християни не се изискват богато украсени религиозни сгради.

Как били провеждани събранията в първите християнски сборове? Ученикът Яков използва за християнско събрание форма на гръцката дума синагогѝн. (Яков 2:2) Тази гръцка дума означава „събиране заедно“ и се използва като еквивалент на еклисѝа. След време обаче терминът „синагога“ добил значението на място или сграда, където се провежда събрание. Първите християни от юдейски произход били запознати с това, което ставало в една синагога b.

Юдеите се събирали в храма в Йерусалим за годишните си празници, а синагогите служели като местни центрове, в които хората учели за Йехова и били обучавани в Закона. Очевидно занятията в синагогите се състояли от молитва и четене на Писанията, както и от тълкуване и призиви към действия. Когато Павел и другите с него отишли в една синагога в Антиохия, ‘началниците на синагогата пратили до тях да им кажат: ‘Братя, ако имате някоя увещателна дума за людете, кажете’. (Деяния 13:15) Първите християни от юдейски произход несъмнено следвали подобен образец и правели събранията си поучителни и укрепващи в духовно отношение, когато се събирали в частни домове.

 Сборове, които да изграждат

Подобно на първите християни, Свидетелите на Йехова днес се събират в обикновени места за поклонение, за да бъдат обучавани според Библията и да се наслаждават на ползотворни приятелски отношения. В продължение на много години те се събираха само в частни домове и на някои места все още правят това. Но сега сборовете станаха над 90 000 и основните им места за събиране се наричат Зали на Царството. Тези сгради не са нито пищни, нито приличат на църкви. Те са практични и скромни постройки, които позволяват на сборовете, състоящи се от 100 до 200 души, да се събират за седмични събрания, за да слушат и да се поучават от Божието Слово.

Повечето сборове на Свидетелите на Йехова се събират три пъти в седмицата. Едно от събранията е публична лекция с определена актуална тематика. След това има изучаване, основано на тема или пророчество от Библията, при което се използва списание „Стражева кула“ като източник на материала. Друго събрание представлява училище, предназначено да осигурява обучение в представянето на посланието от Библията. После има събрание, което е посветено специално на даването на практични предложения за християнската служба. Веднъж в седмицата Свидетелите се събират и за изучаване на Библията в малки групи по частни домове. Всички тези събрания са открити за широката публика. Не се събират пари.

Франсиско, който беше споменат по–рано, открил, че събранията в Залата на Царството са много полезни. Той казва: „Първото събрание, което посетих, беше в една удобна сграда в центъра на града и когато си тръгнах от залата, останах с добро впечатление. Присъстващите бяха приветливи и можех да усетя любовта сред тях. Нямах търпение да отида отново. Всъщност оттогава не съм пропуснал нито едно събрание. Тези християнски събрания са увлекателни и задоволяват духовните ми нужди. Дори когато по някаква причина съм обезсърчен, отивам в Залата на Царството, уверен, че ще се върна вкъщи насърчен.“

На християнските събрания на Свидетелите на Йехова и ти ще намериш библейско обучение, укрепващо общуване и възможност да възхваляваш Бога. Сърдечно те каним да посетиш Залата на Царството, която се намира най–близо до дома ти. Несъмнено ще си доволен след това.

[Бележки под линия]

[Снимки на страница 4, 5]

Скинията, а по–късно и храмовете служили като център за поклонението на Йехова

[Снимка на страница 6]

Базиликата „Св. Петър“ в Рим

[Снимка на страница 7]

Първите християни се събирали в частни домове

 [Снимки на страница 8, 9]

Свидетелите на Йехова провеждат християнски събрания в частни домове и в Зали на Царството