Как можем да направим дните си ценни за Йехова?

„Вчера, някъде между изгрева и залеза, са изгубени два златни часа, всеки от които с шейсет скъпоценни минути. Няма възнаграждение, тъй като са изгубени завинаги!“ — Лидия Х. Сигорни, американска писателка (1791–1865 г.).

ДНИТЕ на живота ни изглеждат малобройни и мимолетни. Псалмистът Давид разсъждавал върху краткостта на живота и бил подтикнат да се моли: „Научи ме, Господи, за кончината ми и за числото на дните ми, какво е; дай ми да зная колко съм кратковременен. Ето, направил си дните като педя и възрастта ми е като нищо пред Тебе.“ Давид бил загрижен да живее така, че да е угоден на Бога както с речта, така и с действията си. Изказвайки зависимостта си от Бога, той казал: „Надеждата ми е на Тебе.“ (Псалм 39:4, 5, 7) Йехова чул това. Той наистина преценил делата на Давид и го възнаградил според тях.

Лесно е да си зает всяка минута от деня и да бъдеш увлечен в един динамичен и изпълнен с дейности живот. Това може да породи тревожно безпокойство в нас, особено като имаме толкова малко време, за да свършим толкова много неща. Дали и ние като Давид сме загрижени да живеем така, че да имаме Божието одобрение? Няма съмнение, че Йехова наистина наблюдава и изследва внимателно всеки един от нас. Йов, който бил боящ се от Бога мъж, признал преди около 3600 години, че Йехова видял пътищата му и изследвал всичките му стъпки. Йов задал реторичен въпрос: „Какво бих Му отговорил, когато посети?“ (Йов 31:4–6, 14) Възможно е да направим дните си ценни за Бога, като придадем на духовните неща първостепенно значение, подчиняваме се на заповедите му и използваме времето си мъдро. Нека да разгледаме по–подробно тези въпроси.

Да сме загрижени главно за духовните неща

Вдъхновените Писания уместно ни насърчават да поставим духовното на първо място, като казват: ‘Уверявайте се за по–важните неща.’ Кои са тези по–важни неща? Отговорът включва „точно познание и пълна проницателност“. (Филипяни 1:9, 10, НС) За да придобием познание за целта на Йехова, трябва да използваме времето си мъдро. Но като сме загрижени главно за духовните въпроси, това ще ни осигури възнаграждаващ и удовлетворяващ живот.

Апостол Павел ни напомня да ‘продължаваме да се уверяваме в онова, което е приемливо за Господаря’ (НС). За да се уверяваме в това, трябва да изследваме своите подбуди и желанията на сърцето си. Апостолът продължава: „Проумявайте що е Господната воля.“ (Ефесяни 5:10, 17) Така че какво е приемливо за Йехова? Отговорът се съдържа в една библейска поговорка: „Главното е мъдрост; затова придобивай мъдрост и при всичко, що си придобил, придобивай разум. Въздигай я и тя ще те въздигне.“ (Притчи 4:7, 8) Йехова се радва  на човек, който придобива и проявява богоугодна мъдрост. (Притчи 23:15) Красотата на тази мъдрост не може да бъде отнета или унищожена. Всъщност тя се превръща в защита „от пътя на злото, от човека, който говори опако“. — Притчи 2:10–15.

Колко мъдро е тогава да отхвърляме всяка склонност да сме небрежни към духовните неща! Трябва да развиваме благодарна нагласа относно думите на Йехова и здрав страх от него. (Притчи 23:17, 18) Въпреки че можем да придобием такава умствена нагласа по всяко време от живота си, най–добре е да възприемем този правилен образец и да внедрим библейските принципи в нас по време на младостта си. „И помни Създателя си в дните на младостта си“ — казва мъдрият цар Соломон. — Еклисиаст 12:1.

Най–съкровеният начин да развиваме признателност към Йехова е да отправяме лична молитва към него всеки ден. Давид разбирал колко е важно да се доверява на Йехова и затова се молел: „Послушай, Господи, молитвата ми и дай ухо на вика ми; не премълчавай при сълзите ми.“ (Псалм 39:12) Дали понякога сме трогнати до сълзи от дълбочината на нашата близост с Бога? Наистина, колкото повече общуваме с Йехова относно съкровените въпроси на сърцето ни и размишляваме върху Словото му, толкова повече се приближаваме към него. — Яков 4:8.

Научи се на послушание

Моисей бил друг мъж на вярата, който признал, че е зависим от Бога. Подобно на Давид, и Моисей виждал, че животът е изпълнен с грижи. Затова той молел Бога да му покаже ‘как да брои дните си, така че да придобие мъдро сърце’. (Псалм 90:10–12) Можем да придобием мъдро сърце само като учим законите и принципите на Йехова и живеем според тях. Моисей знаел това и впоследствие се стремял да внедри тази жизненоважна истина в сърцата на израилтяните, като повторил Божиите закони и наредби пред тях, преди да завладеят Обетованата земя. Всеки човешки цар, който Йехова по–късно щял да избере, за да управлява над Израил, трябвало да си направи препис на Закона и да чете от него през всичките дни на живота си. Защо? За да се научи да се бои от Бога. Така послушанието на царя щяло да бъде подложено на проверка. Това щяло да го предпази да не надигне сърцето си над своите братя и щяло да удължи дните на царуването му. (Второзаконие 17:18–20) Това обещание било повторено, когато Йехова казал на Давидовия син Соломон: „Ако ходиш в Моите пътища и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.“ — 3 Царе 3:10–14.

Послушанието е нещо важно за Йехова. Ако пренебрегваме някои аспекти на изискванията и заповедите на Йехова, като не ги смятаме за важни, той непременно ще обърне внимание на такова поведение. (Притчи 15:3) Знаейки това, трябва да сме подтикнати да не преставаме високо да ценим всички божествени напътствия на Йехова, въпреки че това не винаги е лесно. Сатан прави всичко по силите си, за да ни „попречи“, когато се опитваме да следваме Божиите закони и заповеди. — 1 Солунци 2:18.

Особено важно е да изпълняваме съвета от Писанията да се събираме заедно за поклонение и християнско общуване. (Второзаконие 31:12, 13; Евреи 10:24, 25) Затова трябва да се запитаме: „Дали притежавам решимостта и твърдостта, необходими, за да правя това, което е наистина ценно?“ Ако поради усилията си да се осигурим финансово пренебрегваме общуването  и наставленията по време на християнските събрания, взаимоотношенията ни с Йехова ще отслабнат. Апостол Павел писал: „Не се впримчвайте в сребролюбието; задоволявайте се с това, що имате, защото сам Бог [Йехова] е рекъл: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя.“ (Евреи 13:5) Охотното подчинение на заповедите на Йехова показва безусловното ни доверие, че той ще се грижи за нас.

Исус се научил на послушание и извлякъл полза от това. И ние можем да направим същото. (Евреи 5:8) Колкото повече развиваме послушание, толкова по–лесно ще ни е да го проявяваме дори в малките неща. Наистина, поради моралната ни безкомпромисност може да се наложи да издържаме на неприятно и дори грубо отношение от страна на другите. Това може да е така особено на работното място, в училище или в разделен по вяра дом. Въпреки това намираме утеха в думите, отправени към израилтяните, че ако ‘обичат Господа, слушат гласа Му и са привързани Нему, това е животът им и дължината на дните им’. (Второзаконие 30:20) Същото обещание е дадено и на нас.

Използвай времето мъдро

Йехова ще цени дните ни и ако използваме времето си мъдро. За разлика от парите, които могат да бъдат спестени, времето трябва да се използва или ще бъде изгубено. Всеки изминал час отминава безвъзвратно. Тъй като винаги има повече неща за правене, отколкото можем да свършим, дали прекарваме времето си в хармония със своите цели в живота? Главна цел за всички християни трябва да бъде редовното участие в работата по проповядване на Царството и правенето на ученици. — Матей 24:14; 28:19, 20.

Ще използваме времето си мъдро само ако напълно разбираме стойността му. В Ефесяни 5:16, НС,  уместно сме насърчени да ‘изкупуваме благовремието’, като това означава да жертваме по–маловажните неща и да съкращаваме онези цели, които пропиляват времето ни. Ако гледаме твърде много телевизия, „сърфираме“ из Интернет, четем неподходящи светски материали или търсим прекалено много развлечения и забавления, това може да ни изтощи. Освен това прекомерното трупане на материални притежания може да погълне времето, необходимо за придобиване на мъдро сърце.

Привържениците на внимателното планиране на времето казват: „Не е възможно да използваш добре времето си, без да имаш ясно очертани цели.“ Те предлагат пет критерия за определяне на целта: да бъде конкретна, измерима, постижима, реалистична и разпределена във времето.

Полезна цел е да подобрим четенето си на Библията. Първата стъпка е да си поставим конкретна цел — да прочетем цялата Библия. Следващата стъпка е да направим целта си измерима. По този начин можем да проследим напредъка си. Целите би трябвало да ни насърчат да се стараем и да израстваме. Освен това те трябва да са постижими и реалистични. Трябва да имаме предвид личните си способности, умения и свободно време. Някои хора може да се нуждаят от повече време, за да постигнат целта. Най–накрая трябва да определим време за целта си. Като насрочим дата, за да постигнем нещо, това може да усили мотивацията ни да го свършим.

Всички членове на целосветското бетелово семейство, които служат в световната централа на Свидетелите на Йехова или в някой от клоновете ѝ по света, имат определена цел да прочетат цялата Библия през първата си година в Бетел. Те осъзнават, че полезното четене на Библията допринася за духовния им напредък и за по–близките взаимоотношения с Йехова, който ги учи за тяхна полза. (Исаия 48:17) Дали и ние можем да направим редовното четене на Библията своя цел?

Благословии от правенето на дните ценни

Като обръщаме внимание главно на духовните неща, ще имаме безброй благословии. Например, това ни помага да чувстваме в по–голяма степен, че сме постигнали нещо и имаме цел в живота. Редовното общуване с Йехова в искрена молитва ни приближава към него. Самото отправяне на молитвата показва доверието ни в него. Ежедневното четене на Библията и на основаните на нея издания, осигурени от „верния и разумен слуга“, показва желанието ни да слушаме Бога, когато ни говори. (Матей 24:45–47) Това ни помага да придобием мъдро сърце, за да вземаме правилни решения в живота си. — Псалм 1:1–3.

За нас е голямо удоволствие да се подчиняваме на заповедите на Йехова, тъй като това не е бреме. (1 Йоан 5:3) Като правим всеки ден ценен за Йехова, ние укрепваме взаимоотношенията си с него. Освен това се превръщаме в истинска духовна подкрепа за събратята си християни. Подобни действия радват Йехова Бог. (Притчи 27:11) Няма по–голяма награда от това да се радваме на одобрението на Йехова сега и завинаги!

[Снимка на страница 21]

Християните гледат сериозно на духовните неща

[Снимки на страница 22]

Дали използваш времето си мъдро?

[Снимка на страница 23]

Като правим всеки ден ценен за Йехова, ние укрепваме взаимоотношенията си с него