Продължавайте да служите рамо до рамо

„Ще дам на народите една промяна към чист език, за да могат те всички да призовават името на Йехова, за да могат да му служат рамо до рамо.“ — СОФОНИЯ 3:9, НС.

1. Какво става днес в изпълнение на Софония 3:9?

 ДНЕС по света се говорят около 6000 езика. Освен тях съществуват различни говори и диалекти. Но независимо дали хората говорят езици, които са толкова различни един от друг, колкото арабския от японския, Бог е направил нещо наистина забележително. Той е дал възможност на хората навсякъде да научат единствения чист език и да го говорят. Това става в изпълнение на обещанието, дадено чрез пророк Софония: „[Аз, Йехова Бог] ще дам на народите една промяна към чист език [буквално „чисти устни“], за да могат те всички да призовават името на Йехова, за да могат да му служат рамо до рамо.“ — Софония 3:9, НС.

2. Какво представлява „чистият език“, и какво е възможно благодарение на него?

² „Чистият език“ е истината за Бога, която се намира в неговото Слово, Библията. Това е най–вече истината за Божието Царство, което ще освети името на Йехова, ще реабилитира върховенството му и ще донесе благословии за човечеството. (Матей 6:9, 10) Като единствен духовно чист език на земята, този „език“ се говори от хора от всички националности и раси. Той им дава възможност да служат на Йехова „рамо до рамо“. Така те му служат обединено или „единодушно“ (РИ–1938).

 Няма място за предубеденост

3. Какво ни дава възможност да служим на Йехова обединено?

³ Като християни, ние сме благодарни за многоезичното сътрудничество, което съществува между нас. Макар че проповядваме добрата новина за Царството на много човешки езици, ние служим на Бога обединено. (Псалм 133:1) Това е възможно, тъй като където и да живеем по земята, говорим на единствения „чист език“ за възхвала на Йехова.

4. Защо сред Божия народ не трябва да има предубеденост?

⁴ Сред Божия народ не трябва да съществува предубеденост. Апостол Петър изразил ясно това, когато през 36 г. проповядвал в дома на един езичник, стотникът Корнилий, и бил подтикнат да каже: „Наистина виждам, че Бог не гледа на лице, но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.“ (Деяния 10:34, 35) Тъй като това е вярно, в християнския сбор няма място за предубеденост, групички или предпочитания.

5. Защо е погрешно да насърчаваме сформирането на отделни групички в сбора?

⁵ Относно посещението си в Залата на Царството една студентка казала: „Обикновено църквите привличат хора от определена раса или етническа група. ... Всички Свидетели на Йехова обаче седяха заедно и не се деляха на групички.“ Но някои членове на сбора в древен Коринт създавали отделни фракции. Така, като причинявали раздори, те се противопоставяли на действието на Божия свети дух, тъй като именно той допринася за единството и мира. (Галатяни 5:22) Ако насърчаваме образуването на отделни групички в сбора, ние ще действаме против ръководството на духа. Затова нека да помним думите на апостол Павел към коринтяните: „Моля ви се, братя, за името на нашия Господ Исус Христос,  всички да говорите в съгласие и да няма раздори между вас, но да бъдете съвършено съединени в един ум и в една мисъл.“ (1 Коринтяни 1:10) Павел наблегнал на единството и в писмото си към ефесяните. — Ефесяни 4:1–6, 16.

6, 7. Какъв съвет дал Яков относно проявяването на предпочитания, и как могат да се приложат тези думи?

⁶ Непредубедеността винаги е била изискване за християните. (Римляни 2:11) Тъй като някои в сборовете през първи век проявявали предпочитания към по–заможните хора, ученикът Яков писал: „Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие. Защото, ако влезе в синагогата ви човек със златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи, и погледнете с почит към оня, който е с хубавите дрехи, та речете: „Ти седни тука на добро място“; а на сиромаха речете: „Ти стой там“, или: „Седни до подножието ми“, не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?“ — Яков 2:1–4.

⁷ Ако на християнските събрания дойдели богати невярващи хора със златни пръстени и разкошно облекло, както и бедни невярващи хора с мръсни дрехи, богатите получавали специално внимание. Предоставяли им се ‘добри места’, докато бедните трябвало да стоят прави или да седят на пода в краката на някого. Но Бог непредубедено осигурил изкупителната жертва на Исус както за богати, така и за бедни. (Йов 34:19; 2 Коринтяни 5:14) Така че ако искаме да угодим на Йехова и да му служим рамо до рамо, не трябва да проявяваме предпочитания или ‘да ласкаем човеците заради печалба’. — Юда 4, 16.

Пазете се от роптаене

8. Какво станало поради това, че израилтяните роптаели?

⁸ За да поддържаме единството си и да продължаваме да имаме Божията благосклонност, трябва да следваме съвета на Павел: „Вършете всичко без роптание.“ (Филипяни 2:14, 15) Безверните израилтяни, освободени от египетско робство, започнали да роптаят срещу Моисей и Аарон и по този начин дори срещу Йехова Бог. Поради това всички мъже от двайсет години нагоре, с изключение на верните Исус Навиев, Халев и левитите, не влезли в Обетованата земя, а умрели по време на четирийсетгодишното пътуване на израилтяните в пустинята. (Числа 14:2, 3, 26–30; 1 Коринтяни 10:10) Само каква цена платили за това, че роптаели!

9. Какво се случило с Мариам поради роптаенето ѝ?

⁹ Това показва какво може да се случи на цял един народ, който роптае. Но какво да кажем за отделните роптаещи личности? Сестрата на Моисей, Мариам, и брат ѝ Аарон роптаели: „Само чрез Моисея ли говори Господ? Не говори ли и чрез нас?“ В повествованието се добавя: „И Господ чу това.“ (Числа 12:1, 2) Какъв бил резултатът? Бог унижил Мариам, която очевидно поела ръководството в оплакването. По какъв начин? Тя била поразена с проказа и принудена да остане седем дни извън стана, докато не се очисти. — Числа 12:9–15.

10, 11. До какво може да доведе неконтролираното роптаене? Дай пример.

¹⁰ Роптаенето не е просто оплакване от някаква зла постъпка. Тези, които постоянно роптаят, придават твърде голямо значение на собствените си чувства или положение, като насочват вниманието  към себе си, а не към Бога. Ако не бъде поставено под контрол, това причинява раздори сред духовните събратя и пречи на усилията им да служат на Йехова рамо до рамо. Това е така, понеже роптаещите непрестанно се оплакват пред другите, като се надяват да им съчувстват.

¹¹ Например, някой може да критикува начина, по който определен старейшина изнася докладите си в сбора или се грижи за отговорностите си. Ако слушаме оплакващия се, може да започнем да мислим като него. Може действията на старейшината да не са ни притеснявали, преди семето на недоволството да бъде посято в ума ни, но сега те ни дразнят. В крайна сметка никоя негова постъпка няма да бъде правилна в очите ни, а може и ние да започнем да се оплакваме от него. Този вид поведение не е подходящо за сбора на Божиите хора.

12. Какво може да стане с взаимоотношенията ни с Бога, ако роптаем?

¹² Роптаенето срещу мъжете, чийто дълг е да се грижат за Божието стадо, може да доведе до хулене. Ако негодуваме по този начин или им навреждаме, като ги клеветим, това може да се отрази пагубно на взаимоотношенията ни с Йехова. (Изход 22:28) Неразкайващите се хулители няма да наследят Божието Царство. (1 Коринтяни 5:11, Ве; 6:10) Ученикът Юда писал за тези, които роптаели, ‘презирали властта и хулели славните същества’, тоест отговорните мъже в сбора. (Юда 8) Хората, които роптаят, нямат Божието одобрение и ние мъдро избягваме тяхната лоша линия на поведение.

13. Защо не всички оплаквания са погрешни?

¹³ Разбира се, не всички оплаквания са омразни за Бога. Той не пренебрегнал ‘вика на оплакване’ срещу Содом и Гомор, а унищожил тези два зли града. (Битие 18:20, 21, НС; 19:24, 25) В Йерусалим скоро след Петдесетница през 33 г. ‘възникнал ропот от гръцките юдеи против еврейските, загдето във всекидневното раздаване на потребното техните вдовици били пренебрегвани’. Впоследствие „дванайсетте“ поправили положението, като назначили „седем души с одобрен характер“ над „тая работа“ за разпределяне на храната. (Деяния 6:1–6) Съвременните старейшини не трябва да ‘закриват ушите си’ за основателните оплаквания. (Притчи 21:13) Вместо да критикуват събратята си, старейшините трябва да ги насърчават и укрепват. — 1 Коринтяни 8:1.

14. Какво качество е особено необходимо, за да се пазим от роптаене?

¹⁴ Всички ние трябва да избягваме да роптаем, тъй като духът на оплакване е пагубен за духовността. Подобна нагласа би разрушила единството ни. Вместо това нека винаги да позволяваме на светия дух да произвежда любов в нас. (Галатяни 5:22) Като действаме в съгласие с ‘царския закон на любовта’, ще можем да продължаваме да служим на Йехова рамо до рамо. — Яков 2:8; 1 Коринтяни 13:4–8; 1 Петър 4:8.

Пазете се от клевети

15. Как ще различиш клюката от клеветата?

¹⁵ Тъй като роптаенето може да доведе до появата на вредни клюки, трябва да внимаваме какво говорим. Клюките са празен разговор за хората и действията им. Клеветата обаче е фалшив разказ, целящ да навреди на репутацията на другия човек. Такъв разговор е злонамерен и не е угоден на Бога. Затова Бог казал на израилтяните: „Да не обикаляш между людете си като одумник [клеветник — Ве–2000].“ — Левит 19:16.

16. Какво казал Павел относно тези, които разпространявали клюки, и как трябва да ни въздейства този съвет?

¹⁶ Тъй като празният разговор може да доведе до клевета, Павел открито порицал някои хора, които клюкарствали. След като говорел за вдовиците, които били подходящи да получат помощ от сбора, той споменал и за вдовици, които се научили да „стоят празни, да ходят от къща в къща, и не само да бъдат празни, но и бъбриви, като се месят в чужди работи и говорят това, което не трябва да се говори“.  (1 Тимотей 5:11–15) Ако една християнка открие, че има слабост към разговори, които могат да доведат до клевета, тя трябва да последва съвета на Павел да бъде ‘сериозна, а не клеветница’. (1 Тимотей 3:11) Разбира се, мъжете християни също трябва да се пазят от вредните клюки. — Притчи 10:19.

Престанете да съдите!

17, 18. (а) Какво казал Исус относно съденето на събратята ни? (б) Как можем да приложим думите на Исус относно съденето?

¹⁷ Дори и да не клеветим никого, може да се наложи да правим големи усилия, за да не съдим другите. Исус порицал подобна нагласа, като казал: „Не съдете, за да не бъдете съдени. Защото с каквато съдба съдите, с такава ще ви съдят, и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се мери. И защо гледаш съчицата в окото на брата си, а не внимаваш на гредата в твоето око? Или как ще речеш на брата си: „Остави ме да извадя съчицата из окото ти“; а ето гредата в твоето око? Лицемерецо, първо извади гредата от твоето око и тогава ще видиш ясно, за да извадиш съчицата от братовото си око.“ — Матей 7:1–5.

¹⁸ Не бива да си позволяваме да предлагаме да извадим просто една „съчица“ от окото на брата си, за да му помогнем, когато една символична „греда“ пречи на собствената ни способност да преценяваме правилно нещата. Всъщност, ако наистина разбираме колко е милостив Бог към нас, няма да сме склонни да съдим духовните си братя и сестри. Как изобщо бихме могли да ги разберем така добре, както ги разбира нашият небесен Баща? Не е чудно, че Исус ни предупредил да ‘не съдим, за да не бъдем съдени’! Честната преценка на собствените ни недостатъци би трябвало да ни възпре да осъждаме другите по начин, който Бог би сметнал за неправеден.

Слаби, но почтени

19. Как трябва да гледаме на събратята си по вяра?

¹⁹ Ако сме решени да служим на Бога рамо до рамо със събратята си, няма просто да избягваме да съдим другите. Ще поемем инициативата да им отдаваме почит. (Римляни 12:10) Всъщност ще търсим тяхната изгода, а не нашата, и с радост ще извършваме скромни задачи в тяхна полза.  (Йоан 13:12–17; 1 Коринтяни 10:24) Как можем да поддържаме такава хубава нагласа? Като помним, че всеки вярващ е скъпоценен за Йехова и че се нуждаем един от друг точно както всяка част на човешкото тяло зависи от другите. — 1 Коринтяни 12:14–27.

20, 21. Какво значение имат за нас думите от 2 Тимотей 2:20, 21?

²⁰ Вярно е, че християните са крехки пръстни съдове, на които е поверено славното съкровище на службата. (2 Коринтяни 4:7) Ако искаме да изпълняваме тази свята дейност за възхвала на Йехова, трябва да продължаваме да имаме почтена позиция пред него и пред Сина му. Можем да останем почтен съд за Божия употреба само като стоим морално и духовно чисти. Във връзка с това Павел писал: „В един голям дом съдовете не са само златни и сребърни, но и дървени и пръстни; и едни са за почтена употреба, а други за непочтена. Прочее, ако някой очисти себе си от тия заблуждения, той ще бъде съд за почтена употреба, осветен, полезен на стопанина, приготвен за всяко добро дело.“ — 2 Тимотей 2:20, 21.

²¹ Хората, които не постъпват в хармония с Божиите изисквания, са съдове ‘за непочтена употреба’. Но като се стремим да имаме богоугодно поведение, ние ще бъдем съдове ‘за почтена употреба, осветени, или отделени за служба към Йехова, и приготвени за всяко добро дело’. Така че можем да се запитаме: „Дали аз съм „съд за почтена употреба“? Дали влияя положително на събратята си по вяра? Дали съм такъв член на сбора, който работи рамо до рамо със събратята си?“

Продължавайте да служите рамо до рамо

22. С какво може да се сравни християнският сбор?

²² Уредбата на християнския сбор е подобна на едно семейство. Когато всичките му членове са поклонници на Йехова, в семейството има любеща, приятна атмосфера на сътрудничество. Едно семейство може да се състои от няколко души с различни характери, но всеки си има почтено място. Ситуацията в сбора е подобна. Въпреки че всички ние сме различни — и несъвършени, — Бог ни е привлякъл към себе си чрез Христос. (Йоан 6:44; 14:6) Йехова и Исус ни обичат и подобно на едно обединено семейство ние несъмнено трябва да проявяваме любов един към друг. — 1 Йоан 4:7–11.

23. Какво трябва да помним и да сме решени да правим?

²³ Подобният на семейство сбор е и място, където с право очакваме да намерим лоялност. Апостол Павел писал: „И тъй, искам мъжете да се молят на всяко място, като издигат ръце свети [лоялни — НС], а не гневни и препирливи.“ (1 Тимотей 2:8) Така Павел свързал лоялността с публичната молитва „на всяко място“, където християните се събират. Само лоялните мъже трябва да представят сбора в публична молитва. Разбира се, Бог очаква всички ние да бъдем лоялни към него и един към друг. (Еклисиаст 12:13, 14) Затова нека бъдем решени да работим заедно в хармония, както частите на човешкото тяло. Освен това нека служим обединено като част от семейството поклонници на Йехова. Най–вече нека помним, че се нуждаем един от друг и че ако продължаваме да служим на Йехова рамо до рамо, ще се наслаждаваме на Божиите благословии и одобрение.

Как би отговорил?

• Какво дава възможност на поклонниците на Йехова да му служат рамо до рамо?

• Защо християните избягват предубедеността?

• Защо според тебе роптаенето е погрешно?

• Защо трябва да почитаме събратята си по вяра?

[Въпроси]

[Снимка на страница 15]

Петър разбрал, че „Бог не гледа на лице“

[Снимка на страница 16]

Знаеш ли защо Бог унижил Мариам?

[Снимка на страница 18]

Лоялните християни служат радостно на Йехова рамо до рамо