Християните се нуждаят един от друг

„[Ние] сме части един на друг.“ — ЕФЕСЯНИ 4:25.

1. Какво се казва за човешкото тяло в една енциклопедия?

 ЧОВЕШКОТО тяло е чудо на сътворението! В „Световна енциклопедия“ се казва: „Понякога хората наричат човешкото тяло най–прекрасната от всички машини. Разбира се, човешкото тяло не е машина. Но то може да бъде сравнено с нея в много отношения. Подобно на една машина, тялото е съставено от много части. Всяка част на тялото, както всяка част на машината, извършва специална дейност. Но всички части действат заедно и така карат тялото или машината да функционират гладко.“

2. По какво си приличат човешкото тяло и християнският сбор?

² Наистина, човешкото тяло има много части и всяка една от тях осигурява нещо необходимо. Всяка вена, мускул или друга телесна част има определена цел. Подобно на това, всеки член на християнския сбор може да допринесе за духовното здраве и красотата на сбора. (1 Коринтяни 12:14–26) Въпреки че не бива никой член на сбора да се мисли за по–висш от другите, никой не бива да се смята и за маловажен. — Римляни 12:3.

3. Как стихът от Ефесяни 4:25 посочва, че християните се нуждаят един от друг?

³ Християните имат нужда един от друг, подобно на частите на човешкото тяло, които са зависими помежду си. Апостол Павел казал на своите помазани събратя по вяра: „Като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина; защото сме части един на друг.“ (Ефесяни 4:25) Тъй като ‘са части един на друг’, членовете на духовния Израил, който е „Христовото тяло“, общуват честно помежду си и си сътрудничат напълно. Да, всеки един принадлежи на другите. (Ефесяни 4:11–13) Верните християни със земна надежда са щастливо обединени с тях и им съдействат.

4. По какви начини можем да помогнем на новите?

⁴ Всяка година се покръстват хиляди хора, които се надяват да живеят в един  земен рай. Другите членове на сбора с радост им помагат да ‘напредват усърдно към зрялост’. (Евреи 6:1–3, НС) Това съдействие може да включва даването на отговори на различни въпроси относно Библията или осигуряването на практична помощ в службата. Можем да помогнем на новите, като им даваме добър пример, чрез редовно участие в християнските събрания. Във време на беда можем да ги насърчим или да ги утешим. (1 Солунци 5:14, 15) Трябва да търсим начин да помогнем на другите да „[продължават да — НС] ходят в истината“. (3 Йоан 4) Независимо дали сме млади, или стари, дали отскоро сме започнали да ходим в истината, или правим това вече години наред, ние можем да допринесем за духовното благополучие на събратята си по вяра и те наистина имат нужда от нас.

Те оказали необходимата помощ

5. Как Акила и Прискила помогнали на Павел?

⁵ Християнските брачни партньори са сред тези, които изпитват удовлетворение, когато помагат на събратята си по вяра. Например Акила и съпругата му Прискила помогнали на Павел. Те го приели в дома си, правели шатри с него и му помогнали да основе новия сбор в Коринт. (Деяния 18:1–4) По някакъв начин дори изложили живота си на опасност заради него. Те живеели в Рим, когато Павел казал на християните там: „Поздравете моите съработници в Христа Исуса, Прискила и Акила, които за моя живот си положиха вратовете под нож, на които не само аз благодаря, но и всичките църкви между езичниците.“ (Римляни 16:3, 4) Подобно на Акила и Прискила, някои съвременни християни основават сборове и помагат на събратята си по различни начини, като понякога дори рискуват живота си, за да може други Божии служители да бъдат избавени от жестокост или смърт в ръцете на преследвачи.

6. Каква помощ получил Аполос?

⁶ Акила и Прискила помогнали и на красноречивия християнин Аполос, който поучавал жителите на Ефес относно Исус Христос. По онова време Аполос знаел само за покръстването, извършвано от Йоан като символ на разкаяние за греховете спрямо Договора на закона. Акила и Прискила разбрали, че Аполос имал нужда от помощ и ‘му изложили по–точно Божия път’. Най–вероятно те му обяснили, че християнското покръстване включва потапяне във вода и изливане на светия дух. Аполос приложил това, което научил. По–късно в Ахаия той ‘помогнал много на повярвалите чрез благодатта; защото силно опровергавал юдеите и то публично, като доказвал от писанието, че Исус е Христос’. (Деяния 18:24–28) Изказванията на нашите събратя по вяра често могат да ни помогнат да увеличим разбирането си върху Божието Слово. Ние имаме нужда един от друг и в това отношение.

Осигуряване на материална помощ

7. Какво правели филипяните, когато събратята им християни имали нужда от материална помощ?

⁷ Членовете на християнския сбор във Филипи нежно обичали Павел и по време на неговия престой в Солун му изпратили материална помощ. (Филипяни 4:15, 16) Когато братята в Йерусалим се нуждаели от помощ в материално отношение, филипяните проявили готовност да дарят дори  повече от възможностите си. Павел бил толкова благодарен за хубавия дух на своите братя и сестри във Филипи, че ги посочил като пример за другите вярващи. — 2 Коринтяни 8:1–6.

8. Какъв дух проявил Епафродит?

⁸ Когато Павел бил в затвора, филипяните му изпратили не само материални дарове, но и своя представител Епафродит. „Заради Христовото дело [Епафродит] дойде близо до смърт, като изложи живота си на опасност — казва Павел, — за да допълни липсата на вашите услуги към мене.“ (Филипяни 2:25–30; 4:18) Не знаем дали Епафродит бил старейшина или помощник–служител. Въпреки това този християнин бил готов да прави жертви и да помага на другите, а Павел наистина имал нужда от него. Дали в твоя сбор има някой като Епафродит?

Те били „укрепваща помощ“

9. Какъв пример ни е дал Аристарх?

⁹ Любещите братя и сестри като Акила, Прискила и Епафродит са високо ценени във всеки сбор. Някои от събратята ни по вяра може да приличат на Аристарх, който бил християнин от първи век. Той и другите били „укрепваща помощ“ (НС), вероятно източник на утеха или помощ за основни и практични неща. (Колосяни 4:10, 11) Като помогнал на Павел, Аристарх доказал, че е истински приятел във време на нужда. Той бил като хората, за които се говори в Притчи 17:17: „Приятел обича всякога и е роден като брат за във време на нужда.“ Не трябва ли всички ние да се стремим да бъдем „укрепваща помощ“ за събратята си християни? Трябва да протягаме ръка за помощ, особено на тези, които са в беда.

10. Какъв пример дал Петър на християнските старейшини?

¹⁰ „Укрепваща помощ“ за своите братя и сестри в беда трябва да бъдат най–вече християнските старейшини. Христос казал на апостол Петър: „Утвърди братята си.“ (Лука 22:32) Петър могъл да направи това, тъй като проявил силни, непоклатими като скала качества, особено след възкресението на Исус. Старейшини, стремете се по всякакъв начин да правите същото с охота и нежност, тъй като събратята ви имат нужда от вас! — Деяния 20:28–30; 1 Петър 5:2, 3.

11. Каква полза можем да извлечем от обсъждането на нагласата на Тимотей?

¹¹ Спътникът на Павел, Тимотей, бил старейшина, който изпитвал дълбока загриженост към другите християни. Въпреки че имал известни здравословни проблеми, Тимотей проявявал непоколебима вяра и ‘служел с Павел в делото на благовестието’. Затова апостолът могъл да каже на филипяните: „Нямам никой друг на еднакъв дух с мене, който да се погрижи искрено за вас.“ (Филипяни 2:20, 22; 1 Тимотей 5:23; 2 Тимотей 1:5) Като проявяваме духа на Тимотей, ние можем да бъдем благословия за другите поклонници на Йехова. Наистина, трябва да се борим със собствените си човешки слабости и различни изпитания, но ние също можем да покажем силна вяра и любеща загриженост за духовните си братя и сестри. Нека винаги да помним, че те имат нужда от нас.

Жени, които се грижели за другите

12. Какво можем да научим от примера на Тавита?

¹² Сред богоугодните жени, които се грижели за другите, била Тавита (Сърна). Когато тя умряла, учениците извикали Петър и го завели в една горна стая. Там ‘всичките вдовици стоели около него и плачели, и му показвали многото ризи и дрехи, които правела Сърна, когато била с тях’. Тавита била върната към живот и несъмнено продължила да ‘върши много добри дела и благодеяния’. В съвременния християнски сбор има жени като Тавита, които може да правят дрехи или други любещи неща за нуждаещите се. Разбира се, добрите им дела са свързани главно с подпомагането на интересите на Царството и участието в работата по правене на ученици. — Деяния 9:36–42; Матей 6:33; 28:19, 20.

13. Как Лидия проявила загриженост за събратята си християни?

 ¹³ Една бояща се от Бога жена на име Лидия била загрижена за другите. Тя била родом от Тиатир, но живеела във Филипи, когато Павел проповядвал там към 50 г. Лидия вероятно била прозелитка, но във Филипи може да е нямало много юдеи и синагога. Тя и други вярващи жени се били събрали за поклонение до една река, когато апостолът им известил добрата новина. В повествованието се казва: „Господ отвори сърцето ѝ да внимава на това, което Павел говореше. И като се кръсти тя и домът ѝ, помоли ни, казвайки: „Ако ме признавате за вярна Господу, влезте в къщата ми и седнете.“ И принуди ни.“ (Деяния 16:12–15) Тъй като искала да прави добро на другите, Лидия успяла да убеди Павел и другарите му да отседнат при нея. Колко сме благодарни, когато милите и любещи християни днес проявяват подобно гостоприемство! — Римляни 12:13; 1 Петър 4:9.

Младежи, нуждаем се и от вас

14. Как се отнасял Исус Христос с младите хора?

¹⁴ Християнският сбор бил основан от Исус Христос, внимателният, сърдечният Син на Бога. Хората се чувствали добре около него, тъй като проявявал любов и състрадание. Когато веднъж някои от тях започнали да довеждат малките си деца при Исус, учениците му се опитали да ги отпратят. Но Исус казал: „Оставете дечицата да дойдат при Мене; не ги възпирайте, защото на такива е Божието царство. Истина ви казвам: Който не приеме Божието царство като детенце, той никак няма да влезе в него.“ (Марко 10:13–15) За да получим благословиите на Царството, трябва да сме смирени и податливи на обучение, подобно на малки деца. Исус показал любовта си към малките, като ги взел в прегръдките си и ги благословил. (Марко 10:16) А какво да кажем за младите днес? Младежи, бъдете уверени, че в сбора сте обичани и ценени.

15. Какви факти от живота на Исус са записани в Лука 2:40–52, и какъв пример дал той на младите хора?

¹⁵ Още като бил младеж, Исус показал любов към Бога и Писанията. Когато бил на дванайсет години, той пътувал с родителите си, Йосиф и Мария, от родния им град Назарет до Йерусалим, за да празнуват Пасхата. На връщане родителите на Исус открили, че той не е сред групата пътуващи.  Най–накрая го намерили да седи в една от залите на храма, да слуша юдейските водачи и да им задава въпроси. Изненадан, че Йосиф и Мария не знаели къде да го намерят, Исус попитал: „Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?“ Той се върнал вкъщи с родителите си, продължил да им се подчинява, да напредва в мъдрост и да расте физически. (Лука 2:40–52) Какъв хубав пример дал Исус на нашите младежи! Несъмнено те трябва да се подчиняват на родителите си и да искат да се учат на духовните неща. — Второзаконие 5:16; Ефесяни 6:1–3.

16. (а) Какво извикали някои момчета, когато Исус свидетелствал в храма? (б) Каква привилегия имат младите християни днес?

¹⁶ Като млад човек, ти може да свидетелстваш за Йехова в училище и от къща на къща с родителите си. (Исаия 43:10–12; Деяния 20:20, 21) Когато Исус давал свидетелство и лекувал хората в храма малко преди да умре, някои момчета извикали: „Осана на Давидовия Син!“ Разгневени от това, главният свещеник и книжниците възнегодували: „Чуваш ли какво казват тия?“ „Чувам — отговорил Исус. — Не сте ли никога чели тая дума: „Из устата на младенците и сучещите приготвил си хвала?“ (Матей 21:15–17) Като тези деца, и вие, млади хора в сбора, имате изключителната привилегия да възхвалявате Бога и неговия Син. Ние искаме да бъдем възвестители на Царството заедно с вас и имаме нужда от вас.

Когато връхлети беда

17, 18. (а) Защо Павел организирал събиране на помощи за християните в Юдея? (б) Как се отразили даренията, дадени за вярващите юдеи, върху християните от еврейски и езически произход?

¹⁷ Каквито и да са нашите обстоятелства, любовта ни подтиква да помагаме на събратята си християни, които са в нужда. (Йоан 13:34, 35; Яков 2:14–17) Любовта към братята и сестрите в Юдея подтикнала Павел да организира събиране на помощи за тях сред сборовете в Ахаия, Галатия, Македония и областта на Азия. ‘Страданията’, ‘оскърбленията’ и ‘разграбването на имота им’, за които говори Павел, може да са били в резултат на преследването, гражданските размирици и глада, които понесли учениците в Йерусалим. (Евреи 10:32–34; Деяния 11:27–12:1) Затова той упражнявал надзор върху един фонд за бедните християни в Юдея. — 1 Коринтяни 16:1–3; 2 Коринтяни 8:1–4, 13–15; 9:1, 2, 7.

¹⁸ Доброволните дарения на светиите в Юдея доказали, че между поклонниците на Йехова от еврейски и езически произход съществува братска връзка. С паричните си дарения християните от езически произход имали възможност да покажат на своите юдейски събратя благодарността си за духовните богатства, получени от тях. Затова споделянето било както от материално, така и от духовно естество. (Римляни 15:26, 27) Даренията за нуждаещите се събратя днес също са доброволни и подбудени от любов. (Марко 12:28–31) Ние се нуждаем един от друг и в това отношение, така че да има равенство и ‘който има малко, да не му е оскъдно’. — 2 Коринтяни 8:15.

19, 20. Дай пример, с който да покажеш как народът на Йехова осигурява помощ при бедствие.

¹⁹ Като знаем, че християните се нуждаят един от друг, ние бързо се притичваме на помощ на братята и сестрите си по вяра. Например, да разгледаме какво се случило, когато в началото на 2001 г. страната Салвадор била засегната  от опустошителни земетресения и свлачища. В едно сведение са казва: „Братя от всички части на Салвадор оказаха помощ при бедствието. Групи от братя от Гватемала, Съединените щати и Канада дойдоха да ни помогнат. ... За кратко време бяха издигнати повече от петстотин къщи и три хубави Зали на Царството. Чрез усилената работа и сътрудничеството на самопожертвувателните братя беше дадено голямо свидетелство.“

²⁰ В едно сведение от Южна Африка се казва: „Ужасните наводнения, които опустошиха голяма част от Мозамбик, засегнаха и много от християнските ни братя. Братята от клона на офиса в Мозамбик взеха мерки да се погрижат за повечето от нуждите им. Но те помолиха да изпратим запазени дрехи втора употреба на нуждаещите се. Събрахме достатъчно дрехи, за да изпратим в Мозамбик дванайсетметров контейнер, пълен с дрехи.“ Наистина, ние се нуждаем един от друг и по този начин.

21. Какво ще бъде обсъдено в следващата статия?

²¹ Както беше отбелязано по–рано, всички части на човешкото тяло са важни. Несъмнено същото се отнася и за християнския сбор. Всички негови членове се нуждаят един от друг. Те имат нужда и от обединено поклонение. В следващата статия ще бъдат обсъдени някои фактори, които правят това възможно.

Как би отговорил?

• По какво си приличат човешкото тяло и християнският сбор?

• Как откликнали първите християни, когато събратята им имали нужда от помощ?

• Кои са някои примери от Писанията, които показват, че християните се нуждаят един от друг и си помагат?

[Въпроси]

[Снимка на страница 10]

Акила и Прискила се грижели за другите

[Снимки на страница 12]

Служителите на Йехова си помагат взаимно и оказват помощ на другите при бедствие