„Бдете“!
„Бдете“!
„Каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.“ — МАРКО 13:37.
1, 2. (а) Какъв урок научил един мъж относно опазването на притежанията си? (б) Какво научаваме от словесната илюстрация на Исус за един крадец относно това колко важно е да останем будни?
ХУАН пазел своите скъпи притежания в дома си. Той ги държал под леглото си, което според него било най–сигурното място в къщата. Но една нощ, докато той и съпругата му спели, един крадец влязъл в спалнята. Очевидно той знаел точно къде да търси. Крадецът тихо изнесъл всяка ценна вещ изпод леглото, както и парите, които Хуан бил оставил в чекмеджето на нощното шкафче. На следващата сутрин Хуан открил, че е ограбен. Той ще помни дълго урока, който научил от горчив опит: Човекът, който спи, не може да опази притежанията си.
2 Така е и в духовно отношение. Ние не можем да запазим надеждата и вярата си, ако заспим. Затова Павел отправил следната подкана: „Да не спим, както другите, но да бъдем будни и трезвени.“ (1 Солунци 5:6) За да покаже колко важно е да останем будни, Исус използвал словесната илюстрация за един крадец. Той описал събитията, които щели да доведат до неговото идване като съдия, след което предупредил: „Затова бдете, защото не знаете в кой ден ще дойде вашият Господ. Но това да знаете, че ако домакинът би знаел в кой час щеше да дойде крадецът, бдял би и не би оставил да му подкопаят къщата. Затова бъдете и вие готови; защото в час, когато го не мислите, Човешкият Син иде.“ (Матей 24:42–44) Крадецът не съобщава предварително кога ще дойде. Той се надява да пристигне, когато никой не го очаква. По подобен начин, както казал Исус, краят на тази система ще дойде ‘в час, когато не го мислим’.
„Бдете, стойте твърдо във вярата“
3. Как Исус показал колко важно е да останем будни, като използвал словесната илюстрация за слугите, които чакали своя господар да се върне от сватба?
3 Според думите, записани в Евангелието на Лука, Исус сравнил християните със слуги, които чакат господаря си да се върне от сватба. Те не бивало да заспиват, така че когато той пристигнел, да бъдат будни, готови да го посрещнат. По подобен начин Исус казал: „В час, когато го не мислите, Човешкият Син ще дойде.“ (Лука 12:40) Някои хора, които служат на Йехова от много години, могат да загубят чувството си за неотложност относно времето, в което живеем. Те дори могат да стигнат до заключението, че краят може би е още далече. Но такъв начин на мислене може да съсредоточи вниманието ни не над духовните неща, а над материални стремежи и развлечения, които може да ни накарат да заспим в духовно отношение. — Лука 8:14; 21:34, 35.
4. Какво убеждение ще ни помогне да бдим, и как Исус показал това?
4 Можем да извлечем и друга поука от словесната илюстрация на Исус. Макар че слугите не знаели в колко часа щял да пристигне господарят им, явно те знаели определената нощ на завръщането му. Ако си мислели, че господарят им може да дойде друг ден, щяло да им бъде трудно да останат будни през цялата онази нощ. Но те знаели в коя нощ се връщал той и това силно ги подтиквало да останат будни. По същия начин библейските пророчества ясно разкриват, че живеем във времето на края, но те не ни казват за неговия ден или час. (Матей 24:36) Нашата вяра, че краят наближава, ни помага да останем будни, но ако сме убедени, че денят на Йехова наистина е близо, ще бъдем още по–решени да бдим. — Софония 1:14.
5. Как можем да откликнем на подканата на Павел ‘да бдим’?
5 Когато Павел писал до коринтяните, ги подканил: „Бдете, стойте твърдо във вярата.“ (1 Коринтяни 16:13) Да, това да бдим е свързано с това да останем непоколебими в християнската вяра. Как можем да бдим? Като придобиваме по–дълбоко познание от Божието Слово. (2 Тимотей 3:14, 15) Добрите навици за лично изучаване и редовното присъствие на събранията ни помагат да укрепваме вярата си, а важен аспект на вярата ни е да помним деня на Йехова. Така че когато периодично си припомняме библейските доказателства a, че наближаваме края на тази система, това ще ни помогне да не забравяме важните истини относно този идващ край. Също е добре да обърнем внимание на развоя на световните събития, които изпълняват библейските пророчества. Един брат от Германия писа: „Всеки път, когато гледам новините — войните, земетресенията, проявите на насилие и замърсяването на планетата ни, — се убеждавам, че краят е близо.“
6. По какъв начин Исус описал склонността да губим духовна бдителност с напредването на времето?
6 В Марко, 13 глава, намираме друг случай, при който Исус призовава последователите си да бдят. Според този разказ Исус сравнява тяхната ситуация с тази на един вратар, който чака господаря си да се завърне вкъщи от чужбина. Той не знаел часа на завръщането на господаря си. Вратарят просто трябвало да продължава да бди. Исус говорел за четири различни стражи, по време на които господарят можел да пристигне. Четвъртата стража продължавала от около три часа сутринта до изгрев слънце. По време на последната стража умората лесно можела да надвие вратаря. Според сведенията войниците смятат часа преди изгрева на слънцето за най–подходящ да хванат врага неподготвен. Подобно на това, през заключителната част на последните дни, когато светът около нас дълбоко спи в духовно отношение, ние трябва повече от всякога да полагаме усилия, за да бдим. (Римляни 13:11, 12) Затова в своята словесна илюстрация Исус многократно отправил подканата: „Внимавайте, бдете ... Бдете, прочее ... Каквото казвам на вас, на всички го казвам: Бдете.“ — Марко 13:32–37.
7. Каква реална опасност съществува, и с оглед на това, какво насърчение срещаме често в Библията?
7 По време на своята служба и след възкресението си Исус подтиквал много пъти към бдителност. В действителност почти всеки път, когато Библията говори за края на тази система на нещата, намираме предупреждението да оставаме будни или да бдим b. (Лука 12:38, 40; Откровение 3:2; 16:14–16) Ясно е, че да изпаднем в духовна дрямка е много реална опасност. Всички ние се нуждаем от тези предупреждения! — 1 Коринтяни 10:12; 1 Солунци 5:2, 6.
Трима апостоли, които не успели да бдят
8. Как трима от Исусовите апостоли откликнали на молбата му да бдят, когато били в Гетсиманската градина?
8 От примера на Петър, Яков и Йоан можем да видим, че за да бдим, е необходимо нещо повече от това да имаме добри намерения. Тези трима духовни мъже лоялно следвали Исус и изпитвали дълбока привързаност към него. Въпреки това през нощта на 14 нисан 33 г. те не успели да останат будни. Когато напуснали горната стая, където отпразнували Пасхата, тримата апостоли придружили Исус до Гетсиманската градина. Там Исус им казал: „Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.“ (Матей 26:38) Три пъти Исус горещо се молел на своя небесен Баща и три пъти се връщал при приятелите си само за да ги намери заспали. — Матей 26:40, 43, 45.
9. Какво вероятно допринесло за това апостолите да заспят?
9 Защо тези верни мъже разочаровали Исус през онази нощ? Една от причините била физическата умора. Било късно през нощта, вероятно след полунощ, и ‘очите им били натежали’ за сън. (Матей 26:43, Ве) Въпреки това Исус казал: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото — немощно.“ — Матей 26:41.
10, 11. (а) Какво помогнало на Исус да остане буден в Гетсиманската градина въпреки умората му? (б) Какво можем да научим от случилото се с тримата апостоли, когато Исус ги помолил да бдят?
10 Несъмнено Исус също бил уморен през онази историческа нощ. Но вместо да заспи, той използвал последните си важни минути на свобода за усърдна молитва. Преди няколко дни той бил подканил последователите си да се молят, като казал: „Но бдете всякога и молете се, за да сполучите да избегнете всичко, което предстои да стане, и да стоите пред Човешкия Син.“ (Лука 21:36; Ефесяни 6:18) Ако се вслушваме в съвета на Исус и следваме неговия хубав пример по отношение на молитвата, искрените ни молитви към Йехова ще ни помогнат да останем духовно будни.
11 Разбира се, Исус осъзнавал — за разлика от учениците си, — че скоро ще бъде арестуван и осъден на смърт. Изпитанията, които му причинявали неописуема болка, щели да достигнат кулминацията си на мъченическия стълб. Исус бил предупредил апостолите си за тези неща, но те не разбрали това, което им казал. Затова заспали, докато той стоял буден и се молел. (Марко 14:27–31; Лука 22:15–18) Както в случая на апостолите, нашата плът също е слаба и има неща, които все още не знаем. Ако изгубим от погледа си неотложността на времето, в което живеем, можем да заспим в духовно отношение. Само като сме нащрек, ще останем будни.
Три жизненоважни качества
12. Кои три качества свързва Павел с това да бъдем трезви?
12 Как можем да запазим чувството си на неотложност? Вече обсъдихме важността на молитвата и необходимостта от това да помним деня на Йехова. В допълнение Павел споменава три жизненоважни качества, които трябва да развиваме. Той казва: „Ние, които сме от деня, нека бъдем трезви и нека облечем бронения нагръдник на вярата и любовта и сложим за шлем надеждата на спасението.“ (1 Солунци 5:8, Ве) Нека накратко да разгледаме ролята на вярата, надеждата и любовта в това да останем духовно будни.
13. Каква роля играе вярата в това да сме нащрек?
13 Трябва да вярваме непоколебимо, че Йехова съществува и че „Той възнаграждава тия, които го търсят“. (Евреи 11:6) Първоначалното изпълнение през първи век на Исусовото пророчество относно края укрепва вярата ни в неговото по–голямо изпълнение в днешно време. И нашата вяра ни кара да очакваме с нетърпение деня на Йехова, уверени, че „[пророческото видение] непременно ще дойде, няма да закъснее“. — Авакум 2:3.
14. Защо надеждата е важна, ако искаме да останем будни?
14 Сигурната ни надежда е като ‘котва за душата’, която ни помага да издържаме трудностите, макар че трябва да чакаме сигурното изпълнение на Божиите обещания. (Евреи 6:18, 19) Маргарет, една помазана сестра, надхвърлила деветдесетте, която била покръстена преди повече от 70 години, споделя: „Когато съпругът ми умираше от рак през 1963 г., си мислех, че би било чудесно, ако краят можеше да дойде по–скоро. Но днес осъзнавам, че мислех главно за себе си. По онова време нямахме представа до каква степен работата щеше да се разшири по целия свят. Дори днес все още има места, където делото едва започва. Ето защо се радвам, че Йехова проявява търпение.“ Апостол Павел ни уверява: „Твърдостта [произвежда] изпитана правда; а изпитаната правда надежда. А надеждата не посрамява.“ — Римляни 5:3–5.
15. Как любовта ни подтиква към действие дори ако изглежда, че чакаме много дълго време?
15 Християнската любов е забележително качество, защото е основният подтик за всичко, което вършим. Ние служим на Йехова, защото го обичаме, независимо от неговия график. Любовта към ближния ни подтиква да проповядваме добрата новина за Царството, колкото и дълго Йехова да желае да вършим това и колкото и пъти да трябва да посещаваме отново едни и същи домове. Както писал Павел, „остават тия трите: вяра, надежда и любов; но най–голяма от тях е любовта“. (1 Коринтяни 13:13) Любовта ни помага да издържаме и да бдим. „[Любовта] на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада.“ — 1 Коринтяни 13:7, 8.
„Дръж здраво това, което имаш“
16. Каква нагласа трябва да развиваме, вместо да намаляваме темпото?
16 Живеем във важно време, когато световните събития постоянно ни напомнят, че сме във финалната част на последните дни. (2 Тимотей 3:1–5) Сега не е време да намаляваме темпото, но ‘да държим здраво това, което имаме’. (Откровение 3:11) Като ‘бъдем бдителни с оглед на молитвите’ и като развиваме вяра, надежда и любов, ще се окажем готови за времето на изпитания. (1 Петър 4:7, НС) Имаме много работа в делото на Господаря. Като сме заети с дела на преданост към Бога, това ще ни държи напълно будни. — 2 Петър 3:11.
17. (а) Защо временните разочарования не бива да ни обезсърчават? (Виж блока на 21 страница.) (б) Как можем да подражаваме на Йехова, и каква благословия очаква онези, които правят това?
17 ‘Господ [Йехова — НС] е дял мой — писал Йеремия, — затова ще се надявам на Него. Благ е Господ към ония, които Го чакат, към душата, която Го търси. Добро е да се надява някой и тихо да очаква спасението от Господа.’ (Плачът на Йеремия 3:24–26) Някои от нас чакат отскоро. Други чакат от много години да видят спасението от Йехова. Но колко кратък е този период в сравнение с вечността, която предстои! (2 Коринтяни 4:16–18) И докато чакаме определеното от Йехова време, ние можем да развиваме ценни християнски качества и да помагаме на другите хора да се възползват от търпението на Йехова и да приемат истината. Затова нека всеки от нас продължава да бди. Нека да подражаваме на Йехова и да бъдем търпеливи и благодарни за надеждата, която ни е дал. Като бдим вярно, нека да държим здраво надеждата за вечния живот. Тогава със сигурност ще се изпълнят за нас пророческите обещания: „[Йехова] ще те издигне, за да наследиш земята; когато се изтребят нечестивите, ти ще видиш това.“ — Псалм 37:34.
[Бележки под линия]
a Ще бъде от полза да прегледаме шестте доказателства, показващи, че живеем в „последните дни“, които бяха посочени в „Стражева кула“ от 15 януари 2000 г., на 12 и 13 страница. — 2 Тимотей 3:1.
b Като говори за гръцкия глагол, превеждан като „бдете“, лексикографът У. Е. Вайн обяснява, че буквалното му значение е ‘прогонвам съня’ и „изразява не просто състоянието на будност, а бдителността на онези, които се стремят към нещо“.
Как би отговорил?
• Как можем да укрепим убеждението си, че краят на тази система на нещата е близо?
• Какво можем да научим от примера на Петър, Яков и Йоан?
• Кои три качества ще ни помогнат да останем духовно будни?
• Защо днес е времето да ‘държим здраво това, което имаме’?
[Въпроси]
[Блок/Снимка на страница 21]
„Щастлив е онзи, който чака“ — Даниил 12:12, НС
Представи си, че един пазач подозира, че крадец планира да ограби къщата, която той охранява. С настъпването на нощта пазачът внимателно се ослушва, за да долови всеки шум, който може да издаде присъствието на крадеца. Той наостря ушите си и напряга очите си часове наред. Лесно е да разберем как пазачът може да бъде измамен от фалшива тревога — шумът от подухването на вятъра в дърветата или шумът от котка, която събаря нещо на земята. — Лука 12:39, 40.
Нещо подобно може да се случи с онези, които с нетърпение ‘чакат явлението на нашия Господ Исус Христос’. (1 Коринтяни 1:7) Апостолите мислели, че Исус щял да ‘възвърне на Израиля царството’ веднага след възкресението си. (Деяния 1:6) Години по–късно християните в Солун се нуждаели от напомнянето, че присъствието на Исус щяло да бъде в бъдеще. (2 Солунци 2:3, 8) Въпреки това тези неизпълнени очаквания относно деня на Йехова не накарали първите последователи на Исус да изоставят пътя, водещ към живот. — Матей 7:13.
В наши дни разочарованието от привидното забавяне на края на тази система на нещата не бива да ни кара да намалим бдителността си. Един буден пазач може да бъде измамен от фалшива тревога, но той трябва да продължава да бди! Това е неговото задължение. Същото се отнася и за християните.
[Снимка на страница 18]
Убеден ли си, че денят на Йехова е близо?
[Снимки на страница 19]
Събранията, молитвата и добрите навици за изучаване ни помагат да бдим
[Снимка на страница 22]
Подобно на Маргарет нека бдим с търпение и бъдем дейни