Утеха — утеха за онези, които страдат

ПРЕЗ вековете въпросът защо Бог позволява страданията озадачавал много философи и теолози. Някои твърдели, че тъй като Бог е всесилен, в крайна сметка той би трябвало да е отговорен за страданията. Писателят на „Проповедите на Климент“, един апокрифен труд от втори век, твърдял, че Бог управлява света с две ръце. С „лявата си ръка“, тоест Дяволът, Бог причинява страдания и бедствия, а с „дясната си ръка“, тоест Исус, Той спасява и благославя.

Други хора, които не могли да приемат, че Бог може да позволява страдания, макар и да не ги причинява, предпочели да отричат, че страданията съществуват. „Злото е само илюзия и няма действителна основа — писала Мери Бейкър Еди. — Ако грехът, болестите и смъртта са смятани за нещо несъществуващо, те ще изчезнат.“ — „Науката и здравето в светлината на Писанията“.

Като резултат от трагичните събития в историята, особено от Първата световна война до наши дни, много хора са достигнали до заключението, че Бог просто е неспособен да предотвратява страданията. „Мисля, че холокостът на практика унищожи общата представа за всемогъщо същество — пише юдейският учен Дейвид Улф Силвърман. — Ако Бог може да бъде разбиран по някакъв начин, тогава добротата му трябва да бъде съвместима със съществуването на зло, а това е възможно само ако той не е всесилен.“

Но твърденията, че Бог по някакъв начин допринася за страданията, че не може да ги предотвратява или че страданията са просто плод на въображението ни, не носят голяма утеха за онези, които страдат. И което е по–важно, такива вярвания са напълно противоположни на справедливия, енергичен и любещ Бог, който ни е разкрит от страниците на Библията. (Йов 34:10, 12; Йеремия 32:17; 1 Йоан 4:8) Тогава какво се казва в Библията относно причината, поради която са позволени страданията?

Как започнали страданията?

Бог не сътворил хората, за да страдат. Напротив, той дарил първата човешка двойка със съвършени умове и тела, приготвил една прекрасна градина, която да служи като техен дом, и им определил важна, удовлетворяваща работа. (Битие 1:27, 28, 31; 2:8) Но тяхното трайно щастие зависело от това да признават управлението на Бога и правото му да решава какво е добро и какво е зло. Това изключително право на Бога било представено от едно дърво, наречено „дървото за познаване доброто и злото“ a. (Битие 2:17) Адам и Ева трябвало да проявяват подчинението си към Бога, като послушат неговата заповед да не ядат от това дърво.

За жалост Адам и Ева проявили непослушание към Бога. Едно бунтовно духовно създание — по–късно идентифицирано като Сатан Дявола — убедило Ева, че за нея най–добре щяло да бъде да не се подчинява на Бога. Всъщност Сатан  представил нещата така, че Бог уж бил лишил Ева от нещо много желателно — независимостта, правото да избира за себе си какво е добро и какво е зло. Той твърдял, че ако тя яде от дървото, ‘ще ѝ се отворят очите и ще бъде като Бога, да познава доброто и злото’. (Битие 3:1–6; Откровение 12:9) Съблазнена от перспективата за независимост, Ева опитала от забранения плод и скоро Адам направил същото.

Още на същия ден Адам и Ева започнали да изпитват последствията от своя бунт. Като отхвърлили Божието управление, те загубили защитата и благословиите, които им осигурявало подчинението на Бога. Бог ги изпъдил от рая и казал на Адам: „Проклета да бъде земята поради тебе; със скръб ще се прехранваш от нея през всичките дни на живота си. С пот на лицето си ще ядеш хляб, докато се върнеш в земята.“ (Битие 3:17, 19) Адам и Ева станали подвластни на болести, болка, остаряване и смърт. Страданията станали част от човешкия живот. — Битие 5:29.

Разрешаване на спорния въпрос

Някой може да попита: „Дали Бог не можел просто да пренебрегне греха на Адам и Ева?“ Не, защото по–нататъшното уважение към неговата власт щяло да е подкопано, като вероятно насърчи бъдещи бунтовници и като има за последици дори по–големи страдания. (Еклисиаст 8:11) Освен това опрощаването на такова непокорство щяло да направи Бога съучастник на погрешното поведение. Библейският писател Моисей ни напомня: „Делата Му са съвършени, защото всичките Му пътища са прави, Бог на верността е и няма неправда в Него; справедлив и прав е Той.“ (Второзаконие 32:4) За да бъде верен на себе си, Бог позволил Адам и Ева да страдат от последиците на своето непокорство.

Защо Бог не унищожил веднага първата човешка двойка заедно със Сатан, невидимият подбудител на бунта им? Бог имал силата да направи това. Адам и Ева нямало да имат потомство, подчинено на страдания и смърт по наследство. Но такава проява на силата на Бога нямало да докаже законността на Божията власт над неговите интелигентни творения. Освен това, ако Адам и Ева умрели, без да имат деца, това щяло да е знак за провала на целта на Бога да изпълни земята със съвършени потомци. (Битие 1:28) А „Бог не е човек ... Това, което обещава, той го извършва; казва и е направено“. — Числа 23:19, „Превод на днешен английски“.

В съвършената си мъдрост Йехова Бог решил да позволи бунтът да продължи за ограничено време. Бунтовниците щели да имат достатъчно възможности да изпитат последиците на независимостта от Бога. Историята щяла да покаже извън всяко съмнение нуждата на човечеството от божествено ръководство и превъзходството на Божието управление над това на Сатан. В същото време Бог предприел стъпки да подсигури изпълнението на първоначалната си цел за земята. Той обещал „семе“ или „потомство“, което щяло да дойде и да ‘смаже главата на Сатан’, като премахне веднъж завинаги неговия бунт и навреждащите последствия от него. — Битие 3:15, ЦИ.

Исус Христос бил това обещано семе. В 1 Йоан 3:8, Ве, четем, че „затова се яви Божият Син — за да унищожи делата на дявола“. Той направил това, като пожертвал съвършения си човешки живот и платил цената на откупа, за да освободи децата на Адам от наследения грях и смърт. (Йоан 1:29; 1 Тимотей 2:5, 6) На онези, които наистина проявяват вяра в Исусовата жертва, е обещано, че ще бъдат освободени от страданията завинаги. (Йоан 3:16; Откровение 7:17) Кога ще стане това?

 Край на страданията

Отхвърлянето на Божията власт причинило неизразими страдания. Тогава е уместно Бог да използва един специален израз на властта си, за да прекрати страданията и да доведе до край своята първоначална цел за земята. Исус споменал за тази мярка, когато казвал на своите последователи да се молят: „Отче наш, Който си на небесата, ... да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята.“ — Матей 6:9, 10.

Времето, през което Бог позволява на хората да правят опити със самоуправлението, е към своя край. В изпълнение на едно библейско пророчество b, Божието Царство е установено в небесата през 1914 г., с Исус Христос като цар. Скоро то ще съкруши и ще сложи край на всички човешки правителства. — Даниил 2:44.

По време на своята проповедна служба Исус дал гаранция за благословиите, които възстановяването на Божието управление ще донесе на човечеството. Писанията доказват, че Исус проявявал състрадание към онези хора, които били бедни и които търпели несправедливо отношение поради предразсъдъци. Той лекувал болни, хранел гладни и възкресявал мъртви. Дори природните сили се подчинявали на неговия глас. (Матей 11:5; Марко 4:37–39; Лука 9:11–16) Представи си това, което Исус ще постигне, когато използва очистващото действие на своята изкупителна жертва в помощ на всички послушни хора! В Библията се обещава, че посредством управлението на Христос, Бог „ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка“. — Откровение 21:4.

Утеха за онези, които страдат

Колко насърчаващо е да знаем, че нашият любещ и всесилен Бог, Йехова, се грижи за нас и че иска скоро да донесе облекчение на човечеството! Обикновено един сериозно болен пациент с желание приема лечение, което ще го излекува, дори и ако е много болезнено. Също така, ако знаем, че Божият начин за разрешаване на въпросите ще донесе вечни благословии, това познание може да ни укрепи без значение какви временни трудности срещаме.

Рикардо, за когото се говореше в предишната статия, се научил да извлича полза от обещанията на Библията. „След като съпругата ми умря, почувствах силно желание да се усамотявам — спомня си той, — но скоро осъзнах, че това няма да я върне обратно и само ще влоши емоционалното ми състояние.“ Вместо това Рикардо се придържал към християнската си рутина, като посещавал събранията и споделял библейското послание с други хора. „Когато почувствах любещата подкрепа на Йехова и забелязах как той отговаря на молитвите ми за привидно маловажни въпроси, се приближавах към него — казва Рикардо. — Ясната представа за Божията любов беше тази, която ми позволи да издържа това, което сигурно беше най–лошото изпитание, с което някога съм се сблъсквал.“ Той признава: „Съпругата ми все  още много ми липсва, но сега твърдо вярвам, че Йехова не допуска да ни се случи нещо, което може да ни причини трайна вреда.“

Дали и ти, като Рикардо и милиони други хора, жадуваш за времето, когато сегашните страдания на човечеството „няма да се спомнят, нито ще дойдат на ум“? (Исаия 65:17) Бъди сигурен, че благословиите на Божието Царство не са далече от тебе, ако следваш библейския съвет: „Търсете Господа [Йехова — НС], докато може да се намери. Призовавайте Го, докато е близо.“ — Исаия 55:6.

За да си помогнеш в това, направи четенето и внимателното изучаване на Божието Слово основни неща в живота си. Опознавай Бога и онзи, когото той изпрати, Исус Христос. Стреми се да живееш в хармония с Божиите стандарти и така показвай, че имаш желание да се подчиняваш на Неговото върховенство. Такава линия на поведение ще ти донесе по–голямо щастие сега въпреки изпитанията, с които можеш да се сблъскваш. И в бъдеще ще доведе до това да живееш радостно в един свят без страдания. — Йоан 17:3.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 6, 7]

КАК МОЖЕМ ДА СЕ СПРАВИМ СЪС СТРАДАНИЯТА?

„Всяка ваша грижа възложете на [Бога].“ (1 Петър 5:7) Когато понасяме страдания или виждаме някой, когото обичаме, да страда, е съвсем естествено да се чувстваме объркани, гневни и изоставени. Но бъди сигурен, че Йехова разбира чувствата ни. (Изход 3:7; Исаия 63:9) Подобно на верните хора от миналото, ние можем да отворим сърцата си пред него и да изкажем страховете и грижите си. (Изход 5:22; Йов 10:1–3; Йеремия 14:19; Авакум 1:13) Може би Бог няма чудодейно да отстрани нашите изпитания, но в отговор на искрените ни молитви може да ни даде мъдрост и сила, за да се справим с тях. — Яков 1:5, 6.

„Не се чудете на огненото изпитание, което идва върху вас, ... като че ви се случва нещо чудно.“ (1 Петър 4:12, Ве) Тук Петър говори за преследване, но неговите думи еднакво добре прилягат към всяко страдание, което един вярващ човек може да понесе. На хората им липсват основни неща за живот, страдат от болести и от загуба на близки хора. В Библията се казва, че „времето и непредвидената случайност“ сполетяват всеки човек. (Еклисиаст 9:11, НС) Понастоящем такива неща са част от състоянието на човечеството. Като осъзнаваме този факт, това ще ни помогне да се справим със страданията и нещастията, когато се случват. (1 Петър 5:9) Но преди всичко, като си припомняме уверението, че „очите на Господа [Йехова — НС] са върху праведните и ушите Му към техния вик“, това ще бъде един специален източник на утеха. — Псалм 34:15; Притчи 15:3; 1 Петър 3:12.

„Радвайте се в надеждата.“ (Римляни 12:12) Вместо постоянно да мислим за изгубеното щастие, ние можем да размишляваме за обещанието на Бога да прекрати всички страдания. (Еклисиаст 7:10) Тази основателна надежда ще ни защити, както един шлем защитава главата. Надеждата смекчава нещастията в живота и помага да се уверяваме, че те няма да са фатални за нашето умствено, емоционално или духовно здраве. — 1 Солунци 5:8.

[Снимка на страница 5]

Адам и Ева отхвърлили Божието управление

[Снимка на страница 7]

Бог обещава свят без страдания