Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Колко е силна вярата ти?

Колко е силна вярата ти?

Колко е силна вярата ти?

„Чрез своята вяра вие стоите.“ — 2 КОРИНТЯНИ 1:24, НС.

1, 2. Защо трябва да имаме вяра, и как тя може да стане по–силна?

 СЛУЖИТЕЛИТЕ на Йехова знаят, че трябва да имат вяра. В действителност „без вяра не е възможно да се угоди Богу“. (Евреи 11:6) Затова ние мъдро се молим за светия дух и за вярата, която е част от желания му плод. (Лука 11:13; Галатяни 5:22, 23) Като подражаваме на вярата на събратята си християни, можем да укрепим това качество в себе си. — 2 Тимотей 1:5; Евреи 13:7.

2 Вярата ни ще стане по–силна, ако се стремим да постоянстваме в следването на онази линия на поведение, която Божието Слово посочва за всички християни. Нарастването на вярата може да дойде от ежедневното четене на Библията и усърдното изучаване на Писанията с помощта на изданията, осигурени от ‘верния настойник’. (Лука 12:42–44; Исус Навиев 1:7, 8) Ние биваме взаимно насърчени от вярата си, като редовно присъстваме заедно на християнските събрания и конгреси. (Римляни 1:11, 12; Евреи 10:24, 25) И вярата ни е укрепена, когато говорим с другите в проповедната служба. — Псалм 145:10–13; Римляни 10:11–15.

3. Каква помощ получаваме от любещите християнски старейшини по отношение на вярата?

3 Като предлагат библейски съвети и насърчение, любещите християнски старейшини ни помагат да изграждаме вярата си. Те имат дух като този на апостол Павел, който казал на коринтяните: ‘Ние сме съработници за радостта ви, защото чрез своята вяра вие стоите.’ (2 Коринтяни 1:23, 24, НС) Друг превод казва: „Спомагаме за радостта ви, понеже във вярата вие сте твърди.“ (СИ) Праведните хора живеят поради вярата си. Разбира се, никой друг не може да прояви вяра вместо нас или да ни направи лоялно да запазваме моралната си безкомпромисност. В това отношение „всеки има да носи своя си товар“. — Галатяни 3:11; 6:5.

4. Как библейските разкази за верните служители на Бога могат да укрепят вярата ни?

4 Писанията изобилстват с разкази за онези, които имали вяра. Може би сме запознати с много от техните забележителни дела, но какво може да се каже за вярата, която проявявали ден след ден, може би в продължение на целия си дълъг живот? Ако сега размислим за това как те проявили това качество в обстоятелства, подобни на нашите, ще можем да укрепим вярата си.

Вярата ни вдъхва смелост

5. Какви доказателства намираме в Писанията, че вярата ни укрепва да възвестяваме пламенно Божието слово?

5 Вярата ни укрепва да възвестяваме Божието слово със смелост. Енох безстрашно предсказал изпълнението на Божията присъда. „Ето — казал той, — Господ иде с десетки хиляди Свои светии да извърши съдба над всички и да обяви за виновни всичките нечестивци за всичките нечестиви дела, които в нечестие са сторили, и за всичките жестоки думи, които нечестивите грешници са говорили против Него.“ (Юда 14, 15) Като чули тези думи, безбожните врагове непременно искали да го убият. Въпреки това той решително говорил с вяра и Бог ‘го взел’, като го положил да спи в смъртта, явно без да допусне Енох да бъде измъчван от нейната болка. (Битие 5:24; Евреи 11:5) На нас не ни се случват такива чудеса, но Йехова отговаря на молитвите ни, така че да можем да изявяваме неговото слово с вяра и смелост. — Деяния 4:24–31.

6. Как дадените от Бога вяра и смелост помогнали на Ной?

6 С вяра Ной ‘направил ковчег за спасение на дома си’. (Евреи 11:7; Битие 6:13–22) Ной бил също „проповедник на праведността“, като пламенно възвестявал Божието предупреждение на съвременниците си. (2 Петър 2:5, НС) Няма съмнение, че те се присмивали на посланието му за идващ потоп, точно както някои се присмиват, когато даваме доказателства от Писанията, че настоящата система на нещата скоро ще бъде унищожена. (2 Петър 3:3–12) Но като Енох и Ной, и ние можем да предаваме едно такова послание заради дадените ни от Бога вяра и смелост.

Вярата ни прави търпеливи

7. Как Авраам и другите проявили вяра и търпение?

7 Нуждаем се от вяра и търпение, особено докато чакаме края на тази зла система. Между онези, „които чрез вяра и търпение наследяват обещанията“, е боящият се от Бога патриарх Авраам. (Евреи 6:11, 12, Ве) С вяра той напуснал град Ур въпреки всичките му предимства и станал чужденец в обещаната му от Бога чужда земя. Исаак и Яков били наследници на същото обещание. Но ‘всички те умрели във вяра, макар че не получили изпълнението на обещанията’. С вяра те ‘се стремели към по–добро място, тоест място, което принадлежи на небесата’. В съгласие с това Бог „им е приготвил град“. (Евреи 11:8–16, НС) Да, Авраам, Исаак и Яков — и техните богоугодни съпруги — търпеливо очаквали Божието небесно Царство, под управлението на което ще бъдат възкресени за живот на земята.

8. Въпреки какво Авраам, Исаак и Яков проявили търпение и вяра?

8 Авраам, Исаак и Яков не изгубили вяра. Обетованата земя не станала тяхно притежание и те не видели всички народи благословени заради семето на Авраам. (Битие 15:5–7; 22:15–18) Въпреки че щели да изминат векове, докато ‘градът, построен от Бога’, не станал действителност, тези мъже продължили да проявяват вяра и търпение през живота си. Не по–малко трябва да ги проявяваме и днес, когато месианското Царство е действително в небесата. — Псалм 42:5, 11; 43:5.

Вярата ни поставя най–възвишени цели

9. Какво влияние оказва вярата на целите и стремежите?

9 Верните патриарси никога не възприели деградиралия начин на живот на ханаанците, тъй като имали много по–възвишени цели и стремежи. Подобно на това вярата ни поставя духовни цели, които ни позволяват да откажем да бъдем погълнати от света, лежащ във властта на злия, Сатан Дяволът. — 1 Йоан 2:15–17; 5:19.

10. Откъде знаем, че Йосиф преследвал много по–възвишена цел от светската слава?

10 Чрез Божие провидение Йосиф, синът на Яков, служил като управител на хранителните запаси в Египет, но той нямал за цел да стане велик в този свят. С вяра в изпълнението на обещанията на Йехова, 110–годишният Йосиф казал на братята си: „Аз умирам; а Бог непременно ще ви посети и ще ви заведе от тая земя в земята, за която се е клел на Авраама, Исаака и Якова.“ Йосиф помолил да бъде погребан в земята на обещанието. При смъртта си той бил балсамиран и положен в ковчег в Египет. Но когато израилтяните били освободени от египетско робство, пророкът Моисей взел костите на Йосиф, за да бъдат погребани в Обетованата земя. (Битие 50:22–26; Изход 13:19) Вяра като тази на Йосиф трябва да ни подтиква да преследваме много по–възвишени цели от светската слава. — 1 Коринтяни 7:29–31.

11. По какъв начин Моисей доказал, че имал духовни цели?

11 Моисей ‘предпочел да страда с Божиите люде, а не да се наслаждава за кратко време на греха’, като добре образован член на египетското царско семейство. (Евреи 11:23–26; Деяния 7:20–22) Това му струвало светския престиж и може би внушително погребение в богато украсен ковчег в някое от прочутите египетски погребални места. Но какво изобщо би могло да се сравни с привилегията да бъдеш ‘Божи човек’, посредник на Договора на закона, пророк на Йехова и писател на Библията? (Ездра 3:2) Дали ти желаеш престижна кариера в света, или имаш вяра, която ти дава много по–възвишени цели?

Вярата води до възнаграждаващ живот

12. Какво въздействие оказала вярата върху живота на Раав?

12 Вярата носи на хората не само най–възвишените цели, но също и възнаграждаващ живот. Раав от Йерихон едва ли е намирала голям смисъл в живота си като проститутка. Как само се променило това, когато тя проявила вяра! Тя била ‘обявена за праведна чрез дела [на вяра], след като радушно приела пратениците [на израилтяните] и ги изпратила по друг път’, и те избягали от ханаанските си врагове. (Яков 2:24–26) Признавайки Йехова за истинския Бог, Раав проявила вяра също и като изоставила живота си на проститутка. (Исус Навиев 2:9–11; Евреи 11:30, 31) Тя се омъжила за служител на Йехова, а не за невярващ ханаанец. (Второзаконие 7:3, 4; 1 Коринтяни 7:39) Раав имала голямата привилегия да стане предшественичка на Месията. (1 Летописи 2:3–15; Рут 4:20–22; Матей 1:5, 6) И заедно с други хора, някои от които са оставили неморалния начин на живот, тя ще получи още едно възнаграждение — възкресение за живот на райска земя.

13. Как Давид извършил грях по отношение на Витсавее, но каква нагласа проявил?

13 След като изоставила грешния си начин на живот, Раав явно запазила праведна линия на поведение. Но имало и такива хора, които отдавна се били отдали на Бога и въпреки това извършили сериозен грях. Цар Давид прелюбодействал с Витсавее, изпратил съпруга ѝ да бъде убит в битка и после я взел за своя жена. (2 Царе 11:1–27) Разкайвайки се в дълбока скръб, Давид помолил Йехова: „Нито да отнемеш от мене Светия Си Дух.“ Давид не изгубил Божия дух. Той вярвал, че в милостта си Йехова не би презрял „сърце съкрушено и разкаяно“ поради извършен грях. (Псалм 51:11, 17; 103:10–14) Заради вярата си Давид и Витсавее се радвали на възнаграждаващо място в родословието на Месията. — 1 Летописи 3:5; Матей 1:6, 16; Лука 3:23, 31.

Вяра, укрепена от уверения

14. Какво уверение получил Гедеон, и как този разказ може да се отрази на вярата ни?

14 Въпреки че ходим с вяра, понякога може да се нуждаем от уверение за Божията помощ. Това било така за съдията Гедеон, един от онези, ‘които с вяра побеждавали царства’. (Евреи 11:32, 33) Когато мадиамците и техните съюзници нахлули в Израил, Божият дух покрил Гедеон. Искайки уверение, че Йехова е с него, Гедеон предложил изпитания с едно руно вълна, оставено на хармана през цялата нощ. В първото изпитание само на руното се образувала роса, докато земята останала суха. Във второто изпитание било точно обратното. Укрепен от тези уверения, предпазливият Гедеон действал с вяра и победил враговете на Израил. (Съдии 6:33–40; 7:19–25) Ако търсим уверение, когато сме изправени пред някакво решение, това не означава, че не ни достига вяра. Всъщност ние проявяваме вяра, като се допитваме до Библията и християнските издания и като се молим за ръководството на светия дух, когато вземаме решения. — Римляни 8:26, 27.

15. Как може да ни помогне това да размишляваме за вярата на Варак?

15 Вярата на съдията Варак била укрепена от уверение под формата на насърчение. Пророчицата Девора го подбудила да поеме инициативата да освободи израилтяните от тиранията на ханаанския цар Явин. С вяра и увереност в Божията подкрепа Варак повел 10 000 зле въоръжени мъже в битка и победил далеч по–голямата армия на Явин под командването на Сисара. Тази победа била прославена във вълнуващата песен на Девора и Варак. (Съдии 4:1–5:31) Девора насърчила Варак да действа като назначен от Бога водач на Израил и той станал един от служителите на Йехова, които чрез вяра ‘обръщали в бяг чужди войски’. (Евреи 11:34) Като размишляваме как Бог благословил Варак за това, че постъпвал с вяра, можем да бъдем подтикнати към действие, ако малко се колебаем относно извършването на изпълнена с предизвикателства задача в службата на Йехова.

Вярата допринася за мира

16. Какъв хубав пример дал Авраам в начина, по който търсил мир с Лот?

16 Точно както вярата ни помага да изпълняваме трудни назначения в службата на Бога, така тя допринася за мира и спокойствието. Възрастният Авраам оставил по–младия си племенник Лот да избере най–добрите пасища, когато пастирите им се скарали и разделянето станало необходимо. (Битие 13:7–12) Авраам трябва да се е молил с вяра за Божията помощ при разрешаването на този проблем. Вместо да постави собствените си интереси на първо място, той уредил нещата по мирен начин. Ако имаме спор с наш събрат християнин, нека се молим с вяра и да ‘търсим мир’, като помним примера на любещата загриженост, която проявил Авраам. — 1 Петър 3:10–12.

17. Защо можем да кажем, че очевидният разрив, включващ Павел, Варнава и Марко, бил уреден по мирен начин?

17 Да разгледаме как прилагането на библейските принципи с вяра може да ни помогне да допринасяме за мира. Когато Павел щял да тръгне на своето второ мисионерско пътуване, Варнава се съгласил с предложението да посетят отново сборовете в Кипър и Мала Азия. Но Варнава искал да вземе със себе си своя братовчед Марко. Павел не се съгласил, защото Марко ги бил изоставил преди в Памфилия. Възникнала „разпра“ и този спор причинил раздяла. Варнава взел Марко със себе си в Кипър, а Павел избрал Сила за свой съобщник и ‘тръгнали през Сирия и Киликия, като укрепвали сборовете’ (НС). (Деяния 15:36–41) След време този разрив явно бил уреден, защото Марко бил с Павел в Рим, и апостолът говорил благосклонно за него. (Колосяни 4:10; Филимон 23, 24) Когато бил затворник в Рим през около 65 г., Павел казал на Тимотей: „Вземи Марка и доведи го със себе си, защото ми е полезен в службата.“ (2 Тимотей 4:11) Както изглежда, Павел бил превърнал взаимоотношенията си с Варнава и Марко в предмет на своите молитви с вяра и това му донесло спокойствието, свързано с „Божия мир“. — Филипяни 4:6, 7.

18. Какво вероятно е станало в случая на Еводия и Синтихия?

18 Тъй като сме несъвършени, разбира се, „в много неща грешим“. (Яков 3:2) Възникнали трудности между две християнки, за които Павел пише: „Моля Еводия, моля и Синтихия, да бъдат единомислени в Господа ... Помагай на тия жени, защото се трудеха в делото на благовестието заедно с мене.“ (Филипяни 4:1–3) Най–вероятно тези богоугодни жени решили проблема си по мирен начин, като приложили съвети като онзи, който е записан в Матей 5:23, 24. Прилагането на библейските принципи с вяра ще допринесе много за мира днес.

Вярата ни помага да издържаме

19. Каква мъчителна ситуация не разрушила вярата на Исаак и Ревека?

19 Чрез вяра можем да издържаме също и бедствия. Може би страдаме, защото покръстен член на нашето семейство не се е подчинил на Бога, като се е оженил за невярващ или невярваща. (1 Коринтяни 7:39) Исаак и Ревека страдали заради браковете на своя син Исав с безбожни жени. Съпругите му хетейки ‘били горчивина за душата’ им — до такава степен, че Ревека казала: „Омръзна ми животът поради хетейските дъщери. Ако Яков вземе жена от хетейските дъщери, каквито са тия от дъщерите на тая земя, защо живея?“ (Битие 26:34, 35; 27:46) Въпреки това тази мъчителна ситуация не разрушила вярата на Исаак и Ревека. Нека да запазим силна вяра, ако трудни обстоятелства станат предизвикателство за нас.

20. Какви примери на вяра имаме в лицето на Рут и Ноемин?

20 Възрастната вдовица Ноемин била юдейка и знаела, че някои жени в Юда можело да родят синове, които да станат предци на Месията. Тъй като синовете ѝ умрели бездетни и тя била преминала възрастта за раждане, възможността семейството ѝ да може да участва в родословието на Месията наистина била малко вероятна. Но ето че овдовялата ѝ снаха Рут станала съпруга на възрастния Вооз, родила му син и станала предшественичка на Исус, Месията! (Битие 49:10, 33; Рут 1:3–5; 4:13–22; Матей 1:1, 5) Вярата на Ноемин и Рут издържала на нещастията и им донесла радост. И ние ще изпитаме голяма радост, ако запазим вярата си въпреки нещастията.

21. Какво прави вярата за нас, и на какво трябва да сме решени?

21 Въпреки че не можем да кажем какво ще ни донесе утрешният ден, с вяра можем да посрещнем всяко предизвикателство. Вярата ни прави смели и търпеливи. Тя ни дава най–възвишените цели и удовлетворяващ живот. Вярата има способността да въздейства положително на взаимоотношенията ни с другите и да издържа нещастията. Затова нека да бъдем „от тия, които вярват, та се спасява душата им“. (Евреи 10:39) Със силата на нашия любещ Бог, Йехова, и за негова възхвала, нека продължаваме да проявяваме силна вяра.

Как би отговорил?

• Какви библейски доказателства има, че вярата може да ни направи смели?

• Защо можем да кажем, че вярата ни донася удовлетворяващ живот?

• Как вярата допринася за мира?

• Какви доказателства има, че вярата ни помага да издържаме нещастията?

[Въпроси]

[Снимки на страница 16]

Вярата придала смелост на Ной и Енох да известяват посланията на Йехова

[Снимки на страница 17]

Вярата, като тази на Моисей, ни подтиква да си поставяме духовни цели

[Снимки на страница 18]

Уверението за Божията помощ укрепило вярата на Варак, Девора и Гедеон