Въпроси на читатели

Защо в Библията се казва, че човек трябва да вика, ако е заплашен от изнасилване?

Всеки, който не е изпитал лично ужаса да бъде брутално нападнат от изнасилвач, никога няма да е в състояние да разбере истински как това може да съсипе живота на някого. Преживяването е толкова ужасяващо за жертвата, че може да ѝ причинява страдание до края на нейния живот. a Една млада християнка, която била нападната от изнасилвач преди няколко години, разказва: „Думите не могат да изразят истинския кошмар, който преживях онази нощ, или травмата, която трябва да преодолявам оттогава.“ Разбираемо е, че мнозина предпочитат дори да не мислят за тази страшна тема. Но заплахата от изнасилване е реалност в днешния зъл свят.

Библията не се въздържа от това да представи някои случаи и опити за изнасилване, които са станали в миналото. (Битие 19:4–11; 34:1–7; 2 Царе 13:1–14) Но в нея също се предлага съвет за това, което човек трябва да направи, когато е заплашен от изнасилване. Това, което Законът казва по въпроса, се намира във Второзаконие 22:23–27. Става дума за две ситуации. В първия случай мъж среща млада жена в един град и ляга с нея. Но въпреки това жената не крещяла, не викала за помощ. Следователно било решено, че тя е виновна, „защото не е извикала, като е била в града“. Ако викала, може би хората наблизо щели да могат да ѝ се притекат на помощ. При втория пример мъж намира млада жена на полето, където ‘я хваща и лежи с нея’ (СИ). За да се защити, жената „е извикала,  но не е имало кой да я отърве“. За разлика от жената в първия случай, за тази жена е ясно, че не се е поддала на действията на нападателя. Тя активно му се е противопоставила, като е викала за помощ, но е била надвита. Нейното викане доказва, че тя не е била съгласна; че е била жертва; тогава тя не била виновна за злото.

Въпреки че днес християните не са под Моисеевия закон, посочените принципи им осигуряват ръководство. Споменатият по–горе разказ подчертава важността на това да се съпротивляваш и да викаш за помощ. На това да викаш, когато си заплашен от изнасилване, все още се гледа като на практична линия на поведение. Един експерт по предотвратяване на престъпността казва: „Ако една жена е нападната, нейното най–добро оръжие все още е силният ѝ глас.“ Силните викове на жената може да привлекат други хора, които тогава могат да ѝ помогнат, или може да изплашат нападателя и да го накарат да си тръгне. Една млада християнка, която била нападната от изнасилвач, казва: „Виках с всичка сила и той избяга надалече. Когато дойде до мене отново, извиках и побягнах. Преди това често си мислех: „Как викането може да ми помогне, когато някакъв едър мъж ме сграбчи с една–единствена цел?“ Но научих, че това действа!“

Дори в тъжния случай, когато една жена е надвита и изнасилена, нейната борба и викове за помощ не са напразни. Напротив, те доказват, че тя е направила всичко, което е по силите ѝ, за да се противопостави на нападателя. (Второзаконие 22:26) Въпреки че е била изнасилена, тя може да има неосквернена съвест, самоуважение и увереност, че е чиста в очите на Бога. Ужасяващото преживяване може да ѝ е оставило емоционални рани, като знае, че е направила всичко, на което е способна, за да се противопостави на атаката, това ще ѝ помогне постепенно да се изцели.

За да разберем приложението на Второзаконие 22:23–27, трябва да осъзнаем, че този кратък разказ не обхваща всички възможни ситуации. Например, там не се обсъжда случаят, когато нападнатата жена не може да вика, защото е няма, в безсъзнание е или е парализирана от страх, или ѝ е попречено със сила, като устата ѝ е запушена с ръка или с нещо друго. Но тъй като Йехова може да прецени всички фактори, включително и мотивите, той се отнася с разбиране и справедливост към такива случаи, защото „всичките му пътища са справедливост“. (Второзаконие 32:4, НС) Той знае какво в действителност се е случило и за усилията, които жертвата е положила, за да се противопостави на нападателя. Ето защо жертва, която не е била в състояние да вика, но е направила всичко възможно при тези обстоятелства, може да остави нещата в ръцете на Йехова. — Псалм 55:22; 1 Петър 5:7.

Въпреки това обаче някои християнки, които са били нападнати и изнасилени, постоянно се измъчват от чувство на вина. Като размишляват над онова, което се е случило, те смятат, че е трябвало да направят повече, за да предотвратят възникването на инцидента. Но вместо да се самоосъждат, тези жертви могат да се молят на Йехова, да търсят неговата помощ и да са уверени в изобилната му любеща милост. — Изход 34:6; Псалм 86:5.

Затова християнките, които понастоящем се справят с емоционални рани в резултат на сблъсък с изнасилвач, могат да бъдат уверени, че Йехова напълно разбира болезнените чувства, с които се борят. Божието Слово ги уверява: ‘Йехова е близо при ония, които са със съкрушено сърце, и спасява ония, които са с разкаян дух.’ (Псалм 34:18) Допълнителна помощ, за да се справят с травмата си, може да дойде от приемането на искреното съчувствие и внимателна подкрепа от събратя по вяра в християнския сбор. (Йов 29:12; 1 Солунци 5:14) Нещо повече, усилията на самите жертви да се съсредоточават върху положителни мисли ще им помогнат да изпитат ‘Божия мир, който надвишава всяка мисъл’. — Филипяни 4:6–9, НС.

[Бележка под линия]