‘Имайте любов помежду си’

„По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ — ЙОАН 13:35.

1. На кое качество наблегнал Исус малко преди смъртта си?

 „ДЕЧИЦА.“ (Йоан 13:33) С този нежен израз Исус се обърнал към своите апостоли вечерта преди смъртта си. Никъде в евангелските повествования не е записано, че Исус е използвал преди това този състрадателен израз, когато е говорил с тях. Но през онази специална нощ той бил подтикнат да използва това любещо обръщение, за да разкрие дълбоката си любов към своите последователи. Всъщност Исус произнесъл думата „любов“ около 30 пъти през онази нощ. Защо наблегнал толкова много на това качество?

2. Защо проявяването на любов е толкова важно за християните?

² Исус обяснил защо любовта е толкова важна. Той казал: „По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.“ (Йоан 13:35; 15:12, 17) Да бъдеш последовател на Христос е тясно свързано с проявяването на братска любов. Истинските християни биват разпознати не по някакъв характерен начин на обличане или по някакви странни обичаи, а по сърдечната и нежна любов, която проявяват един към друг. Второто от трите основни изисквания за учениците на Христос, споменати в началото на предишната статия, е притежаването на този превъзходен вид любов. Какво ще ни помогне да продължаваме да отговаряме на това изискване?

„Да вършите това в по–пълна степен“

3. Какво напътствие относно любовта дал апостол Павел?

³ Както сред първите последователи на Христос, така тази превъзходна любов се вижда сред неговите истински ученици днес. Апостол Павел писал на християните през първи век: „За братолюбието няма нужда да ви пиша, защото сами вие  сте научени от Бога да се любите един друг; понеже и правите това на всичките братя.“ Но въпреки това Павел добавил: „Продължавайте да вършите това в по–пълна степен.“ (1 Солунци 3:12; 4:9, 10 [НС]) Ние също трябва да вземем присърце напътствието на Павел и да се стараем да проявяваме любов един към друг „в по–пълна степен“.

4. На кого трябва да обръщаме специално внимание според думите на Павел и Исус?

⁴ В същото вдъхновено писмо Павел подтикнал събратята си по вяра да ‘говорят утешително на потиснатите души’ и да ‘подкрепят слабите’. (1 Солунци 5:14, НС) При друг случай той напомнил на християните, че ‘силните са длъжни да носят немощите на слабите’. (Римляни 15:1) Исус също дал напътствия относно оказването на помощ на онези, които са слаби. След като предсказал, че в нощта на арестуването си Петър щял да го изостави, Исус му казал: „Щом се върнеш, укрепи братята си.“ Защо? Защото и те щели да изоставят Исус и затова щели да се нуждаят от помощ. (Лука 22:32, НС; Йоан 21:15–17) Следователно Божието Слово ни казва да разширяваме любовта си към онези, които са духовно слаби и които може да не общуват вече с християнския сбор. (Евреи 12:12) Защо трябва да правим това? Исус отговорил на този въпрос с две ярки словесни илюстрации.

Изгубената овца и изгубената монета

5, 6. (а) Какви две кратки словесни илюстрации разказал Исус? (б) Какво разкриват тези словесни илюстрации за Йехова?

⁵ За да покаже на слушателите си възгледа на Йехова спрямо онези, които са се отклонили от вярата, Исус разказал две кратки словесни илюстрации. Първата била за един овчар. Исус казал: „Кой от вас, ако има сто овце и му се изгуби една от тях, не оставя деветдесет и деветте в пустинята и не отива след изгубената докле я намери? И като я намери, вдига я на рамената си радостен. И като си дойде у дома, свиква приятелите си и съседите си и им казва: „Радвайте се с мене, че си намерих изгубената овца.“ Казвам ви, че също така ще има повече радост на небето за един грешник, който се кае, нежели за деветдесет и девет праведници, които нямат нужда от покаяние.“ — Лука 15:4–7.

⁶ Във втората словесна илюстрация се разказвало за една жена. Исус продължил: „Коя жена, ако има десет драхми и изгуби една драхма, не запаля светило, не помита къщата и не търси грижливо, докле я намери? И като я намери, свиква приятелките и съседките си и казва: „Радвайте се с мене, защото намерих драхмата, която бях изгубила.“ Също така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае.“ — Лука 15:8–10.

7. Какви две поуки се съдържат за нас в словесните илюстрации за изгубената овца и за изгубената монета?

⁷ Какво можем да научим от тези кратки словесни илюстрации? Те ни показват (1) как трябва да се отнасяме към онези, които са станали духовно слаби, и (2) какво трябва да направим, за да им помогнем. Нека разгледаме тези мисли.

Изгубена, но ценна

8. (а) Как реагирали овчарят и жената, когато изгубили своето притежание? (б) Какво ни показва реакцията им относно това как гледат на липсващото притежание?

⁸ И в двете словесни илюстрации нещо било изгубено, но обърни внимание как реагирали собствениците. Овчарят не казал: „Какво е една овца, когато все още имам 99. Мога да живея и без тази овца.“ Жената не си помислила: „Защо да се притеснявам за една монета? Достатъчни са ми деветте, които все още имам.“ Вместо това овчарят търсел изгубената си овца, сякаш тя била единствената, която притежавал. И когато жената изгубила монетата си, се чувствала така, сякаш нямала други. И в двата случая това, което липсвало, продължавало да бъде ценно в очите на собственика си. Какво показва това?

9. Какво е онагледено от загрижеността на овчаря и на жената?

⁹ Обърни внимание на извода, който направил Исус и в двата случая: „Така ще има повече радост на небето за един грешник,  който се кае“, и „така, казвам ви, има радост пред Божиите ангели за един грешник, който се кае“. Следователно загрижеността на овчаря и жената показва в малка степен чувствата на Йехова и на небесните му създания. Точно както изгубеното притежание останало ценно в очите на овчаря и на жената, така и онези, които са се отдалечили и са изгубили връзка с хората на Бога, остават ценни в очите на Йехова. (Йеремия 31:3) Такива хора може да са духовно слаби, но не са непременно бунтовници. Въпреки слабото им духовно състояние може все още да спазват изискванията на Йехова до известна степен. (Псалм 119:176; Деяния 15:29) Затова, както и в миналото, Йехова не бърза да „ги отхвърли още от присъствието Си“. — 4 Царе 13:23.

10, 11. (а) Как искаме да гледаме на онези, които са се отдалечили от сбора? (б) Как можем да покажем загрижеността си към тях според двете словесни илюстрации на Исус?

¹⁰ Подобно на Йехова и Исус ние също сме дълбоко загрижени за онези, които са духовно слаби и липсват от християнския сбор. (Езекиил 34:16; Лука 19:10) Ние гледаме на духовно слабия човек като на изгубена овца, а не като на безнадежден случай. Ние не си мислим: „Защо да се притеснявам за духовно слабия? Сборът се справя достатъчно добре и без него.“ По–скоро, подобно на Йехова, ние смятаме за ценни онези, които са се отдалечили от сбора, но искат да се върнат в него.

¹¹ Но как можем да покажем загрижеността си? Двете словесни илюстрации на Исус разкриват, че можем да направим това, (1) като поемаме инициативата, (2) като сме мили и внимателни и (3) като полагаме усилия. Нека разгледаме тези аспекти един по един.

Поемай инициативата

12. Какво ни разкриват думите „отива след изгубената“ за нагласата на овчаря?

¹² В първата от двете словесни илюстрации Исус казва, че овчарят „отива след изгубената“. Той поема инициативата и полага съзнателни усилия, за да намери липсващата овца. Трудностите, опасностите и разстоянието не го спират. Напротив, овчарят упорито я търси, ‘докато я намери’. — Лука 15:4.

13. Как верните мъже от древността откликнали на нуждите на духовно слабите, и как можем да подражаваме на такива библейски примери?

¹³ По подобен начин, за да бъде оказана помощ на човек, който се нуждае от насърчение, често се изисква по–силният в духовно отношение да поеме инициативата. Верни мъже от древността разбирали това. Например, когато Йонатан, синът на цар Саул, забелязал, че близкият му приятел Давид се нуждаел от насърчение, той ‘станал и отишъл при Давид в дъбравата, та укрепил ръката му в Бога’. (1 Царе 23:15, 16) Векове по–късно, когато управителят Неемия видял, че някои от юдейските му братя били обезсърчени, също ‘станал’ и ги насърчил да ‘помнят Господа [Йехова — НС]’. (Неемия 4:14) Днес ние също искаме да ‘ставаме’ — да поемаме инициативата, — за да укрепим онези, които са духовно слаби. Но кой в сбора трябва да прави това?

14. Кой в християнския сбор трябва да помага на духовно слабите?

¹⁴ Особено християнските старейшини имат отговорността да ‘укрепват немощните  ръце и да утвърждават отслабналите колена’, и ‘да казват на ония, които са с уплашено сърце: ‘Укрепете се! Не се бойте!’ (Исаия 35:3, 4; 1 Петър 5:1, 2) Но обърни внимание, че напътствието на Павел „говорете утешително на потиснатите души“ и „подкрепяйте слабите“ не било дадено само на старейшините. По–скоро думите на Павел били отправени до целия ‘сбор в Солун’. (1 Солунци 1:1, НС; 5:14, НС) Така че всички християни имат задачата да помагат на духовно слабите. Подобно на овчаря от словесната илюстрация всеки християнин трябва да бъде подтикнат да „отива след изгубената“. Разбира се, това може да стане най–резултатно, като сътрудничим със старейшините. Дали можеш да направиш нещо, за да помогнеш на духовно слаб човек в своя сбор?

Бъди мил и внимателен

15. Каква може да е причината, поради която овчарят постъпил така внимателно?

¹⁵ Какво прави овчарят, когато накрая намира изгубената овца? „Вдига я на рамената си.“ (Лука 15:5) Каква трогателна и показателна подробност! Овцата може да се е лутала дни и нощи из непознати места, дори може да е била изложена на опасността от ловуващи лъвове. (Йов 38:39, 40) Без съмнение е отслабнала поради липсата на храна. Тя просто е твърде немощна, за да преодолее със собствени сили пречките, с които ще се сблъска по пътя обратно към стадото. Затова овчарят се навежда, внимателно вдига овцата и я носи през всички препятствия обратно към стадото. Как можем да подражаваме на загрижеността, показана от овчаря?

16. Защо трябва да подражаваме на нежните грижи, които овчарят оказал към заблудилата се овца?

¹⁶ Един човек, който е изгубил връзка със сбора, може да е изтощен в духовно отношение. Подобно на овцата, отделена от овчаря, такъв човек може да се скита безцелно из враждебно настроения свят. Без защитата, осигурявана от кошарата, тоест християнският сбор, той е изложен повече от всякога на атаките на Дявола, който „като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“. (1 Петър 5:8) Освен това човекът е отслабнал от липсата на духовна храна. Така че вероятно е твърде слаб, за да преодолее сам пречките, с които ще се сблъска по пътя обратно към сбора. Ето защо трябва да се наведем, образно казано, внимателно да го вдигнем и да го занесем обратно. (Галатяни 6:2) Как можем да направим това?

17. Как можем да подражаваме на апостол Павел, когато посещаваме някой духовно слаб?

¹⁷ Апостол Павел казал: „Кой изнемощява, без да изнемощявам и аз?“ (2 Коринтяни 11:29; 1 Коринтяни 9:22) Павел проявявал съчувствие към хората, включително и към духовно слабите. Ние искаме да проявяваме подобно съчувствие към такива хора. Когато посещаваш духовно слаб християнин, увери го, че е цѐнен в очите на Йехова и че липсва много на събратята си Свидетели. (1 Солунци 2:17) Кажи му, че  те са готови да му помогнат и че искат да бъдат за него ‘братя във време на нужда’. (Притчи 17:17; Псалм 34:18) Искрените ни думи могат внимателно и постепенно да го насърчат, така че да се върне в „стадото“. Какво трябва да направим след това? Можем да разберем това от словесната илюстрация за жената и изгубената монета.

Полагай усилия

18. (а) Защо жената от словесната илюстрация не се чувства в безизходица? (б) Какви старателни усилия положила тя, и с какъв резултат?

¹⁸ Жената, която изгубила монетата, знаела, че ситуацията е трудна, но не и безнадеждна. Ако монетата беше паднала в гъст храсталак или в дълбоко блато, вероятно жената щеше да си помисли, че е невъзможно да я намери повече. Но като знае, че монетата трябва да е някъде в къщата, където може да бъде открита, тя започва основно и старателно търсене. (Лука 15:8) Първо, жената запалва лампата, за да освети тъмната си къща. След това помита пода, като се надява да чуе звън на монета. Най–накрая внимателно търси във всеки ъгъл и във всяко закътано местенце, докато сребърната монета проблесне на светлината на лампата. Старателните усилия на жената са възнаградени!

19. Какви поуки можем да извлечем от действията на жената в словесната илюстрация за изгубената монета относно оказването на помощ на духовно слабите?

¹⁹ Библейското задължение да помогнем на духовно слаб християнин е по силите ни, както ни напомня тази подробност от словесната илюстрация. В същото време осъзнаваме, че това изисква усилия. Да, апостол Павел казал на старейшините от Ефес: „Така трудещи се трябва да помагате на немощните.“ (Деяния 20:35а) Помни, че жената не намира монетата, като небрежно или случайно гледа в къщата си просто тук и там. Не, тя успява, защото системно търси, ‘докато я намери’. По подобен начин, когато се стремим отново да спечелим духовно слаб човек, трябва да правим това, като полагаме целенасочени усилия. Как?

20. Какво можем да направим, за да подкрепяме духовно слабите?

²⁰ Как можем да помогнем на духовно слаб човек да изгради вяра и признателност? Това, от което се нуждае, може да бъде лично библейско изучаване с подходящо християнско издание. Наистина, когато провеждаме библейско изучаване с духовно слаб човек, това ни позволява да му помагаме системно и пълноценно. Вероятно надзорникът по службата може най–добре да определи кой да осигури нужната помощ. Той може да предложи какви теми да бъдат изучавани и кое издание ще бъде от най–голяма полза. Точно както жената от словесната илюстрация използва помощни инструменти, за да търси монетата, така и ние днес разполагаме със средства, които ни помагат да извършваме възложената ни от Бога задача да подкрепяме  духовно слабите. Когато полагаме усилия в тази насока, ще са ни от полза особено две от нашите нови средства, или издания. Това са книгите „Покланяй се на единствения истински Бог“ и „Приближавай се до Йехова“. a

21. Как когато помагаме на слабите, това носи благословии на всички?

²¹ Когато помагаме на духовно слабите, това носи благословии на всички. Тези, които получават помощ, се радват на възможността да са отново заедно с верни приятели. Ние изпитваме искрената радост, която може да идва само от даването. (Лука 15:6, 9; Деяния 20:35б) Сборът като цяло израства в топлота, когато всеки човек проявява любещ интерес към другите. И преди всичко това носи чест на нашите грижовни Пастири, Йехова и Исус, когато техните земни служители изпитват подобно желание да подкрепят слабите. (Псалм 72:12–14; Матей 11:28–30; 1 Коринтяни 11:1; Ефесяни 5:1) Само какви хубави основания имаме да продължаваме да ‘имаме любов помежду си’!

[Бележки под линия]

Можеш ли да обясниш?

• Защо проявяването на любов е важно за всеки един от нас?

• Защо трябва да разширяваме любовта си към духовно слабите?

• Какви поуки можем да извлечем от словесните илюстрации за изгубената овца и за изгубената монета?

• Какви практични стъпки можем да предприемем, за да помогнем на духовно слаб християнин?

[Въпроси]

[Снимки на страница 16]

Ние помагаме на духовно слабите, като поемаме инициативата, внимателни сме и полагаме усилия

[Снимка на страница 17]

Когато помагаме на духовно слабите, това носи благословии на всички