‘Останете в моето учение’

„Ако пребъдете [останете — НС] в Моето учение, наистина сте Мои ученици.“ — ЙОАН 8:31.

1. (а) Какво оставил Исус на земята, когато се върнал в небето? (б) Какви въпроси ще разгледаме?

 КОГАТО Исус Христос, основателят на християнството, се върнал в небето, той не оставил на земята свои книги, паметници или богатства. Той оставил ученици, както и определени изисквания за това да бъдеш негов ученик. Всъщност в Евангелието на Йоан откриваме три важни изисквания, за които Исус казал, че трябва да ги изпълнява всеки, който иска да бъде негов ученик. Какви са тези изисквания? Какво можем да направим, за да отговорим на тях? И как можем да бъдем сигурни, че всеки един от нас лично отговаря на изискванията да бъде ученик на Исус днес? a

2. Кое важно изискване за това да бъдеш ученик на Исус е записано в Евангелието на Йоан?

² Около шест месеца преди смъртта си Исус отишъл в Йерусалим и проповядвал на множествата, които се били събрали там, за да празнуват едноседмичния Празник на колибите. В резултат на това по средата на празника ‘мнозина от народа повярвали в Него’. Исус продължил да проповядва, така че през последния ден от празника отново ‘мнозина повярвали в Него’. (Йоан 7:10, 14, 31, 37; 8:30) Тогава Исус съсредоточил вниманието си на новоповярвалите и определил едно важно изискване, за да бъде човек негов ученик, както е записано от апостол Йоан: „Ако пребъдете [останете — НС] в Моето учение, наистина сте Мои ученици.“ — Йоан 8:31.

3. Какво качество е необходимо, за да може някой да ‘остане в [Исусовото] учение’?

³ С тези думи Исус не намеквал, че на новоповярвалите им липсвала вяра. По–скоро той посочил, че те имали възможността да станат негови истински ученици, ако останат в неговото учение и ако проявяват издръжливост. Те били приели учението му, но сега трябвало да останат в него. (Йоан 4:34; Евреи 3:14) В действителност Исус гледал на издръжливостта като на много важно качество за последователите си, затова в своя последен разговор с апостолите си, записан в Евангелието на Йоан, Исус два пъти ги подканил: ‘Следвайте ме.’ (Йоан 21:19, 22, Ве) Много от първите християни направили точно това. (2 Йоан 4) Какво им помогнало да проявяват издръжливост?

4. Какво дало възможност на християните от първи век да издържат?

⁴ Апостол Йоан, който почти 70 години бил верен ученик на Христос, посочил един важен фактор. Той похвалил верните християни, като казал: ‘Силни сте и Божието слово стои във вас, и победихте лукавия.’ Тези ученици на Христос проявявали издръжливост, или оставали в словото на Бога, защото словото на Бога оставало в тях. Те изпитвали дълбока признателност за него. (1 Йоан 2:14, 24, Ве) По подобен начин днес, за да ‘устоим докрай’, трябва да сме сигурни, че словото на Бога остава в нас. (Матей 24:13) Как можем да направим това? Една словесна илюстрация, разказана от Исус, дава отговора на този въпрос.

„Който чува словото“

5. (а) За какви различни типове почва говори Исус в една от словесните си илюстрации? (б) Какво представят семето и почвата в словесната илюстрация на Исус?

⁵ Исус разказал една словесна илюстрация за сеяч, който засява семена. Тя е записана в Евангелията на Матей, Марко и Лука. (Матей 13:1–9, 18–23; Марко 4:1–9,  14–20; Лука 8:4–8, 11–15) Когато четеш повествованията, ще забележиш, че основната характеристика на словесната илюстрация е, че един и същ вид семе пада на различен тип почва, като дава различни резултати. Първата почва е твърда, втората е само тънък повърхностен слой, а третата — обрасла с тръни. За разлика от тях четвъртата почва е „добра“. Исус обяснил, че семето е посланието за Царството, което се намира в Божието Слово, а почвата представя хора с различно състояние на сърцето. Макар че хората, изобразени чрез различния тип почва, имат някои общи неща, онези, представени от добрата почва, притежават характерна особеност, която ги различава от останалите.

6. (а) Как четвъртият тип почва в словесната илюстрация на Исус се различава от другите три, и какво означава това? (б) Какво е необходимо, за да проявим издръжливост като ученици на Христос?

⁶ Повествованието в Лука 8:12–15 показва, че и в четирите случая хората ‘чуват словото’. Но онези, които имат „искрено и добро сърце“, правят повече, отколкото само да „чуят словото“. Те „го задържат и дават плод с издръжливост“ (НС). Добрата почва, която е рохкава и дълбока, позволява на семето да пусне здрави корени и в резултат на това то пониква и дава плод. (Лука 8:8) Подобно на това онези, които имат добро сърце, разбират, ценят и поемат словото на Бога. (Римляни 10:10; 2 Тимотей 2:7) Словото на Бога остава в тях. След това те дават плод с издръжливост. Следователно, за да проявим издръжливост като ученици на Христос, е необходимо дълбоко и искрено да ценим Божието Слово. (1 Тимотей 4:15) Но как можем да развием такова ценене за Словото на Бога?

Състоянието на сърцето и задълбоченият размисъл

7. Каква дейност е пряко свързана с доброто сърце?

⁷ Обърни внимание с каква дейност Библията много пъти свързва доброто и искрено сърце. „Сърцето на праведния обмисля що да отговаря.“ (Притчи 15:28) „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи.“ (Псалм 19:14) „Размишлението на сърцето ми ще бъде за разумни неща.“ — Псалм 49:3.

8. (а) Какво не бива да правим и какво трябва да правим, когато четем Библията? (б) Каква полза извличаме, когато молитвено размишляваме върху Божието Слово? (Включи блока „Утвърдени в истината“.)

⁸ Подобно на тези библейски писатели ние също трябва молитвено и с благодарност да размишляваме върху Божието Слово и върху Божиите дела. Когато четем Библията или основаните на нея издания, не бива да постъпваме сякаш сме забързани туристи, които се втурват от един пейзаж към друг, като снимат всичко, но не се наслаждават на гледката. Вместо това, когато изучаваме Библията, ние искаме да отделим време, за да спрем и да се насладим на пейзажа, така да се каже. b Когато спокойно размишляваме върху прочетеното, тогава словото на Бога въздейства на сърцето ни. То докосва чувствата ни и оформя начина ни на мислене. Също ни подтиква да споделяме  съкровените си мисли с Бога в молитва. Следователно взаимоотношенията ни с Йехова биват укрепени и любовта ни към Бога ни подтиква да продължаваме да следваме Исус дори в трудни обстоятелства. (Матей 10:22) Ясно е, че размисълът върху това, което Йехова казва, е важен, ако искаме да останем верни до края. — Лука 21:19.

9. Как можем да се уверим, че сърцето ни е възприемчиво спрямо словото на Бога?

⁹ Словесната илюстрация на Исус също показва, че съществуват пречки за растежа на семето, словото на Бога. Така че, за да останем верни ученици, трябва (1) да разпознаем пречките, представени чрез лошите състояния на почвата в словесната илюстрация, и (2) да предприемем стъпки, за да ги преодолеем или избягваме. Така ще бъдем сигурни, че имаме възприемчиво сърце спрямо семето на Царството и то продължава да дава плод.

„Край пътя“ — прекалено заети

10. Опиши първия тип почва от словесната илюстрация на Исус и обясни какво означава.

¹⁰ Първият тип почва, върху която пада семето, се намира „край пътя“, където семето е ‘стъпкано’. (Лука 8:5) Почвата край пътя, който минава през полето, бива здраво утъпкана от постоянно минаващите хора. (Марко 2:23) Подобно на това онези, които позволяват на напрегнатото ежедневие и светските дейности да им отнемат прекалено време и сили, могат да открият, че са твърде заети, за да развиват каквото и да било искрено ценене към словото на Бога. Те го чуват, но не размишляват върху него. Така сърцата им остават невъзприемчиви. Преди да развият любов към него,  „дохожда дяволът и отнема словото от сърцата им, да не би да повярват и се спасят“. (Лука 8:12) Дали това може да бъде предотвратено?

11. Как можем да предпазим сърцето си да не стане като твърда почва?

¹¹ Можем да направим много, за да предпазим сърцето си да не стане като неплодородната почва край пътя. Утъпканата и твърда почва може да стане рохкава и плодородна, ако бъде разорана и движението по този път бъде отклонено. По подобен начин, като отделяме време, за да изучаваме Божието Слово и да размишляваме върху него, сърцето ни може да стане като хубава, плодородна почва. За да успеем, не бива да сме погълнати от ежедневните неща. (Лука 12:13–15) Вместо това трябва да се уверим, че сме отделили време, за да размишляваме върху „по–важните неща“ (НС) в живота. — Филипяни 1:9–11.

„На канарата“ — онези, които се страхуват

12. Каква е истинската причина растението да увехне върху втория вид почва, спомената в словесната илюстрация на Исус?

¹² Когато семето пада върху втория вид почва, то не остава на повърхността ѝ, както в първия случай. То пуска корен и пониква. Но след като слънцето изгрява, под неговия зной растението увяхва. Но обърни внимание на една важна подробност. Истинската причина, поради която растението увяхва, не е горещината. Та нали растението, което израства от хубавата почва, също е изложено на слънце, но не увяхва, а в действителност процъфтява. Какво е от значение? Исус обяснява, че растението увяхва, ‘защото няма дълбока почва’ и ‘няма влага’. (Матей 13:5, 6; Лука 8:6) „Канарата“ или скалата, разположена точно под повърхностния слой почва, не позволява на семето да пусне корени достатъчно дълбоко, за да намери влага и стабилност. Растението увяхва, защото почвата е плитка.

13. Кои хора наподобяват плитка почва, и каква е основната причина за реакцията им?

¹³ Тази част от словесната илюстрация се отнася за хората, които „приемат словото с радост“ и следват пламенно Исус само „временно“. (Лука 8:13) Когато са изложени на силното слънце от „скръб или гонение“, те биват обзети от страх до такава степен, че загубват радостта и силата си и престават да следват Христос. (Матей 13:21, Ве) Но основната причина за страха им не е противопоставянето. Та нали милиони ученици на Христос издържат различни скърби, или изпитания, и въпреки това остават верни. (2 Коринтяни 2:4; 7:5) Действителната причина за страха на някои хора и за отпадането им от истината е, че подобното на камък състояние на сърцето не им позволява да размишляват достатъчно задълбочено върху укрепващи и духовни неща. Впоследствие признателността към Йехова и неговото слово, която те развиват, е твърде повърхностна и слаба, за да издържат на противопоставянето. Как може човек да се предпази от подобен резултат?

14. Какви стъпки трябва да предприеме човек, за да предпази сърцето си да не стане като плитка почва?

¹⁴ Човек трябва да се уверява, че никакви подобни на скали пречки, като например дълбоко огорчение, егоизъм или други лоши, но спотаени чувства, не се намират в сърцето му. Ако подобно препятствие е вече налице, силата, идваща от словото на Бога, може да го премахне. (Йеремия 23:29; Ефесяни 4:22; Евреи 4:12) Затова ако човек молитвено размишлява, ще ‘внедри словото’ дълбоко в сърцето си. (Яков 1:21, НС) Това ще му даде сили, за да преодолее периода на обезсърчение, и смелост, за да остане верен въпреки изпитанията.

 „Всред тръните“ — онези с разделено сърце

15. (а) Защо третият вид почва, за който говори Исус, особено заслужава вниманието ни? (б) Какво се случва накрая с третия вид почва, и защо?

¹⁵ Третият вид почва, която била с тръни, заслужава да ѝ обърнем особено внимание, защото в някои отношения прилича на хубавата почва. Подобно на нея почвата с тръни позволява на семето да пусне корен и да поникне. Първоначално и в двата вида почва растението се развива по един и същ начин. Но с времето условията се променят и накрая растението се задушава. За разлика от хубавата почва, върху тази израстват тръни. Когато младото растение поникне, среща съперничество от ‘тръните, които са пораснали заедно с него’. За известно време и двете растения се борят за храна, светлина и място, но най–накрая тръните засенчват растението и ‘го заглушават’. — Лука 8:7.

16. (а) Кои хора са оприличени на почвата с тръни? (б) Какво представят тръните според трите повествования в евангелията? — Виж бележката под линия.

¹⁶ Кои хора приличат на почвата с тръни? Исус обяснява: „[Това] са ония, които слушат, но като си отидат, се задушават от грижи и богатства, и житейски удоволствия и не дават узрял плод.“ (Лука 8:14, Ве) Точно както семето на сеяча и тръните растат в почвата едновременно, така някои хора се опитват да направят място на словото на Бога и в същото време на „житейските удоволствия“. Истината от Божието слово е посята в сърцата им, но тя трябва да се състезава с други занимания, които се борят за внимание. Фигуративното сърце на такива хора е разделено. (Лука 9:57–62) Това им пречи да отделят достатъчно време за молитва и целенасочен размисъл върху Божието слово. Те не успяват да усвоят напълно Божието слово и затова им липсва искрената признателност, от която се нуждаят, за да издържат. Постепенно духовните им интереси биват засенчени от светските цели до такава степен, че са ‘задушени’ c. Какъв тъжен край за онези, които не обичат Йехова с цялото си сърце! — Матей 6:24; 22:37.

17. Какъв избор трябва да направим в живота, така че да не бъдем задушени от фигуративните тръни, споменати в словесната илюстрация на Исус?

¹⁷ Като поставяме духовните неща пред материалните, ще избегнем да бъдем задушени от грижите и удоволствията на този свят. (Матей 6:31–33; Лука 21:34–36) Никога не бива да пренебрегваме четенето на Библията и размисъла върху прочетеното. Ако опростим живота си възможно най–много, ще намерим повече време за съсредоточен и молитвен размисъл. (1 Тимотей 6:6–8) Божиите служители, които са постъпили така — които, образно казано, са изкоренили тръните от почвата, за да осигурят повече хранителни вещества, светлина и място за даващото плод растение, — се радват на благословията на Йехова. Сандра, която е на 26 години, казва: „Когато размишлявам за благословиите, които  имам в истината, осъзнавам, че в сравнение с тях светът не може да ми предложи нищо!“ — Псалм 84:11.

18. Как можем да останем в словото на Бога и да издържаме като християни?

¹⁸ Тогава е ясно, че всички ние, млади и стари, ще останем в словото на Бога и ще издържаме като ученици на Христос, ако то остава в нас. Затова нека се уверим, че почвата на фигуративното ни сърце никога няма да стане твърда, плитка или обрасла с плевели, но ще остане мека и дълбока. По този начин ще можем напълно да усвоим Божието слово и да ‘даваме плод с издръжливост’. — Лука 8:15, НС.

[Бележки под линия]

Как би отговорил?

• Защо трябва да ‘останем в учението на Исус’?

• Как можем да позволим на Божието слово да остане в сърцата ни?

• Какви хора са представени от четирите различни вида почва, споменати от Исус?

• Как можеш да намериш време, за да размишляваш върху Божието слово?

[Въпроси]

[Блок на страница 10]

„УТВЪРДЕНИ В ИСТИНАТА“

МНОГО дългогодишни ученици на Христос доказват година след година, че са „утвърдени в истината“. (2 Петър 1:12) Какво им помага да проявяват издръжливост? Разгледай някои техни изказвания.

„В края на всеки ден чета откъс от Библията и се моля. След това размишлявам върху прочетеното.“ — Джийн, покръстена през 1939 г.

„Когато размишлявам колко силно ни обича Йехова, който е толкова възвишен, изпитвам чувство на сигурност и това ми дава сили да остана вярна.“ — Патриша, покръстена през 1946 г.

„Като поддържам добри навици за изучаване на Библията и като съм погълната от „дълбоките неща на Бога“, това ми помага да продължавам да служа на Йехова.“ — 1 Коринтяни 2:10, НС; Анна, покръстена през 1939 г.

„Когато чета Библията и основаните на нея издания, имам за цел да изследвам сърцето и подбудите си.“ — Зелда, покръстена през 1943 г.

„Най–много обичам да излизам на разходка и да разговарям с Йехова в молитва и просто да му казвам как се чувствам в действителност.“ — Ралф, покръстен през 1947 г.

„Започвам деня, като разглеждам ежедневния текст и чета откъс от Библията. Така имам нещо ново, върху което да размишлявам през деня.“ — Мари, покръстена през 1935 г.

„Обсъждането на някоя библейска книга стих по стих е наистина освежаващо за мене.“ — Даниел, покръстен през 1946 г.

Кога отделяш време, за да размишляваш молитвено върху словото на Бога? — Даниил 6:10б; Марко 1:35; Деяния 10:9.

[Снимка на страница 13]

Като поставяме духовните неща на първо място, можем да ‘даваме плод с издръжливост’