‘Принасяйте много плод’

‘Принасяйте много плод и така ще бъдете мои ученици.’ — ЙОАН 15:8.

1. (а) Какво изискване напомнил Исус на апостолите си? (б) Какви въпроси трябва да си зададем?

 БИЛО вечерта преди смъртта му. Исус бил отделил достатъчно време, за да насърчи апостолите си в един задушевен разговор. Вече минавало полунощ, но Исус, подтикнат от любов към близките си приятели, продължавал да говори. Тогава по средата на разговора той им напомнил за още едно изискване, което трябвало да спазват, за да останат негови ученици. Той казал: „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици.“ (Йоан 15:8) Дали ние днес отговаряме на изискването за онези, които искат да бъдат ученици на Исус? Какво означава да ‘принасяме много плод’? За да разберем това, нека обърнем внимание на разговора през онази вечер.

2. Каква словесна илюстрация за даването на плод разказал Исус вечерта преди смъртта си?

² Съветът да дават плод е част от една словесна илюстрация, която Исус разказал на апостолите си. Той казал: „Аз съм истинската лоза и Отец ми е земеделецът. Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод. Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих. Пребъдвайте в Мене и Аз във вас. Както пръчката не може да даде плод от само себе си, ако не остане на лозата, така и вие не можете, ако не пребъдете в Мене. Аз съм лозата, вие сте пръчките. ... В това се прославя  Отец Ми, да принасяте много плод; и така ще бъдете Мои ученици. Както Отец възлюби Мене, така и Аз възлюбих вас; пребъдвайте в Моята любов. Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми.“ — Йоан 15:1–10.

3. Какво трябва да правят последователите на Исус, за да дават плод?

³ В тази словесна илюстрация Йехова е земеделецът, Исус е лозата, а апостолите, към които Исус се обръща, са пръчките. Апостолите щели да дават плод, ако се стремели да ‘останат в единство’ с Исус. След това Исус обяснил как апостолите можели да имат успех в поддържането на това жизненоважно единство: „Ако пазите Моите заповеди, ще пребъдвате в любовта Ми.“ По–късно апостол Йоан щял да напише същото до събратята си християни: „Който спазва заповедите [на Христос], остава в единство с него.“ a (1 Йоан 2:24; 3:24, НС) Следователно, като спазват заповедите на Христос, последователите му остават в единство с него и това единство на свой ред им позволява да дават плод. Какъв е плодът, който трябва да даваме?

Възможност за растеж

4. Какво можем да научим от факта, че Йехова „отрязва“ всяка пръчка, която не дава плод?

⁴ В словесната илюстрация за лозата Йехова „отрязва“ пръчката, когато не дава плод. Какво ни говори това? Не само че от всички ученици се изисква да дават плод, но също, че това е по силите на всички, без значение какви са обстоятелствата или ограниченията им. В действителност би било в разрез с любещия начин на постъпване на Йехова да ‘отреже’, или да обяви за неспособен, някой ученик на Христос за това, че не е успял да извърши нещо, което не е по възможностите му. — Псалм 103:14; Колосяни 3:23; 1 Йоан 5:3.

5. (а) Как словесната илюстрация на Исус показва, че можем да напредваме в даването на плод? (б) Какви два вида плод ще разгледаме?

⁵ Словесната илюстрация на Исус за лозата показва още, че в рамките на своите обстоятелства трябва да търсим възможности за напредък в дейностите си като ученици. Обърни внимание как Исус изразил това: „Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, що дава плод, очистя я, за да дава повече плод.“ (Йоан 15:2) Към края на словесната илюстрация Исус подтикнал последователите си да дават „много плод“. (8 стих) Какво означава това? Като ученици не бива никога да ставаме самодоволни. (Откровение 3:14, 15, 19) По–скоро трябва да търсим начини да напредваме в даването на плод. Какъв плод трябва да се стремим да даваме по–изобилно? Това са (1) „плодът на Духа“ и (2) плодът на Царството. — Галатяни 5:22, 23; Матей 24:14.

Плодът на християнските качества

6. Как Исус Христос подчертал колко е важен първият плод на духа?

⁶ Първият „плод на Духа“ е любовта. Светият дух на Бога произвежда любов в християните, защото те се подчиняват на заповедта, която Исус дал малко преди да разкаже словесната илюстрация за даващата плод лоза. Той казал на апостолите си: „Нова заповед ви давам, да се любите един другиго.“ (Йоан 13:34) Всъщност по време на разговора си с апостолите през последната нощ от живота си на земята, Исус многократно им напомнил за необходимостта да проявяват качеството любов. — Йоан 14:15, 21, 23, 24; 15:12, 13, 17.

7. Как апостол Петър показал, че даването на плод е свързано с проявяването на християнски качества?

⁷ Петър, който присъствал през онази нощ, разбрал, че християнската любов и свързаните с нея качества трябва да бъдат проявявани сред истинските ученици на Христос. Години по–късно Петър насърчил християните да развиват такива качества, като самоконтрол, братска обич и любов. Той допълнил, че това ни предпазва ‘да не  сме безделни, нито безплодни’. (2 Петър 1:5–8) Каквито и да са обстоятелствата ни, ние можем да развиваме плода на духа. Затова нека се стремим да проявяваме любов, милост, кротост и другите християнски качества в по–пълна степен, защото „против такива неща няма закон“, или ограничение. (Галатяни 5:23) Наистина, нека даваме „повече плод“.

Да даваме плода на Царството

8. (а) Каква е връзката между плода на духа и плода на Царството? (б) Какъв въпрос заслужава вниманието ни?

⁸ Сочните плодове с различен цвят са украса за растението. Но такива плодове не служат само за красота. Те са важни и за размножаването на растението чрез семената му. Подобно на това плодът на духа не само украсява християнската ни личност. Качества като любов и вяра също ни подтикват да разпространяваме подобното на семе послание за Царството, което се намира в Божието Слово. Обърни внимание как апостол Павел набляга на тази важна връзка, като казва: „То и ние, понеже вярваме [вярата е част от плода на духа], затова и говорим.“ (2 Коринтяни 4:13) В това отношение Павел обяснява по–нататък, че ‘принасяме на Бога хвалебна жертва, сиреч плод от устни’ — вторият вид плод, който трябва да даваме. (Евреи 13:15) Дали имаме възможност да бъдем по–резултатни, тоест да даваме „много плод“, като възвестители на Божието Царство?

9. Дали да даваме плод означава да правим ученици? Обясни.

⁹ За да отговорим правилно на въпроса, трябва първо да разберем какво представлява плодът на Царството. Дали би било точно заключението, че да даваме плод означава да правим ученици? (Матей 28:19) Дали плодът, който ще даваме, се отнася главно до хората, на които помагаме да станат покръстени поклонници на Йехова? Не. Ако нещата стояха така, ситуацията щеше да бъде много обезкуражаваща за всички онези мили Свидетели, които вярно възвестяват посланието за Царството години наред в райони, където откликът не е голям. Ако плодът на Царството, който даваме, е представен единствено от новите ученици, такива усилно работещи Свидетели биха били като неплодородните пръчки в словесната илюстрация на Исус! Разбира се, това не е така. Тогава какъв е главният плод на Царството в службата ни?

Да даваме плод, като разпространяваме семето на Царството

10. Как словесната илюстрация на Исус за сеяча и различните типове почва показва какво е плодът на Царството и какво не е?

¹⁰ В словесната илюстрация на Исус за сеяча и различните типове почва се съдържа отговорът, който е насърчаващ за онези, които свидетелстват в не толкова плодородни райони. Исус казал, че семето е посланието за Царството, което се намира в Божието Слово, и че почвата представя фигуративното сърце на човека. Някои семена ‘падат на добра земя и като порастват,  дават плод’. (Лука 8:8) Какъв плод? След като житният клас прокара и узрее, неговият плод не са малки житни класове, а нови семена. Подобно на това плодът, който християните дават, не е непременно нови ученици, а нови семена на Царството.

11. Какво определение може да бъде дадено за плода на Царството?

¹¹ Следователно плодът в този случай не са нито новите ученици, нито хубавите християнски качества. Тъй като засятото семе е словото на Царството, плодът трябва да бъдат многото нови семена. Даването на плод в този случай се отнася за воденето на разговори за Царството. (Матей 24:14) Дали даването на този плод на Царството — възвестяването на добрата новина за Царството — е по силите ни, без значение какви са обстоятелствата ни? Да! В същата словесна илюстрация Исус обяснява защо.

Да даваме най–доброто от себе си за възхвала на Бога

12. Дали е по силите на всеки християнин да дава плода на Царството? Обясни.

¹² ‘Посеяното на добра земя е оня — казал Исус, — който принася кой стократно, кой шейсет, кой трийсет.’ (Матей 13:23) Когато се засее зърното, то може да даде различна реколта според обстоятелствата. По същия начин в зависимост от обстоятелствата ни ние участваме в различна степен в известяването на добрата новина и Исус показал, че разбира това. Някои християни може да имат повече възможности, а други да  имат по–добро здраве и повече сили. Така че това, което сме в състояние да правим, може да бъде повече или по–малко в сравнение с другите, но ако даваме най–доброто от себе си, Йехова е доволен. (Галатяни 6:4) Дори ако напреднала възраст или изтощаваща болест ограничават участието ни в проповедната служба, без съмнение нашият състрадателен Баща Йехова ще гледа на нас като на онези, които ‘дават много плод’. b Защо? Защото му даваме ‘всичко, що имаме’ — нашата всеотдайна служба. — Марко 12:43, 44; Лука 10:27.

13. (а) Коя е най–важната причина, поради която ‘отиваме’, за да даваме плода на Царството? (б) Какво ще ни помогне да продължаваме да даваме плод в райони, където откликът не е голям? (Виж блока на 21 страница.)

¹³ Независимо в каква степен можем да даваме плода на Царството, когато помним защо вършим това, ще бъдем подтикнати ‘да отидем и да принасяме плод’. (Йоан 15:16, Ве) Исус посочил най–важната причина: „В това се прославя Отец Ми, да принасяте много плод.“ (Йоан 15:8) Да, проповедната ни дейност осветява името на Йехова пред цялото човечество. (Псалм 109:30) Онър, една вярна Свидетелка на около 75 години, казва: „Дори в райони, където откликът не е голям, е привилегия да представям Всемогъщия Бог.“ Когато Клаудио, който е пламенен Свидетел от 1974 г., беше попитан защо продължава да проповядва, макар че малко хора откликват в района му, той цитира Йоан 4:34, където четем думите на Исус: „Моята храна е да върша волята на Онзи, Който ме е пратил, и да върша Неговата работа.“ Клаудио допълва: „Подобно на Исус искам не само да започна, но и да извърша докрай работата си като вестител на Царството.“ (Йоан 17:4) По целия свят Свидетелите на Йехова споделят това мнение. — Виж блока „Как да „даваш плод с издръжливост“ на 21 страница.

Да проповядваме и да поучаваме

14. (а) Каква двойна цел имала работата на Йоан Кръстител и на Исус? (б) Как би описал християнската дейност днес?

¹⁴ Първият вестител на Царството, споменат в евангелията, е Йоан Кръстител. (Матей 3:1, 2; Лука 3:18) Главната му цел била да „свидетелства“ и той правел това със силна вяра и с надеждата, че ще „повярват всички“. (Йоан 1:6, 7) В действителност някои хора, на които Йоан проповядвал, станали ученици на Христос. (Йоан 1:35–37) Следователно Йоан проповядвал и едновременно с това правел ученици. Исус също бил проповедник и учител. (Матей 4:23; 11:1) Затова не е изненадващо, че Исус заповядал на последователите си не само да проповядват посланието за Царството, но и да помагат на хората, които го приемат, да станат негови ученици. (Матей 28:19, 20) Така че работата ни днес включва проповядване и поучаване.

15. Каква прилика съществува в отклика към проповедната дейност през първи век и към тази, която се извършва днес?

¹⁵ Някои от онези, които чули Павел да проповядва и да поучава през първи век, ‘повярвали това, което говорел, а други не вярвали’. (Деяния 28:24) Днес откликът на хората е почти същият. За съжаление повечето семена на Царството падат на неплодородна почва. Но все пак някои семена все още падат на хубава почва, пускат корен и поникват точно както предсказал Исус. В действителност по целия свят средно над 5000 души стават истински ученици  на Христос всяка седмица от годината! Тези нови ученици ‘вярват в това, което им е било говорено’, макар че по–голямата част от другите хора не вярват. Какво помогнало сърцето им да стане възприемчиво за посланието за Царството? Често пъти от голямо значение бил личният интерес, проявен от Свидетелите — образно казано, поливането на новопосаденото семе. (1 Коринтяни 3:6) Да разгледаме само два от многобройните примери.

Личният интерес е от значение

16, 17. Защо е важно да проявяваме личен интерес към онези, които срещаме в службата си?

¹⁶ Каролин, млада Свидетелка от Белгия, посетила една възрастна жена, която не проявила интерес към посланието за Царството. Тъй като ръката на жената била бинтована, Каролин и нейната партньорка предложили помощта си, но жената отказала. След два дена същите Свидетелки се върнала в дома на жената и я попитали как се чувства. „Това имаше голямо значение — казва Каролин. — Тя беше изумена, като видя, че наистина се интересувахме от нея като човек. Жената ни покани в дома си и започнахме библейско изучаване.“

¹⁷ Санди, една Свидетелка от Съединените щати, също проявява личен интерес към хората, на които проповядва. Тя проверява съобщенията за новородени бебета в местния вестник и след това посещава новите родители с „Моята книга с библейски разкази“ c. Тъй като майката обикновено си е вкъщи и се радва да покаже бебето си на гостите, често бива започван разговор. „Разговарям с родителите за това колко е важно да развият връзка с новороденото, като му четат — обяснява Санди. — След това споменавам проблемите, свързани с отглеждането на дете в днешния свят.“ Наскоро в резултат на такова посещение една майка и шест деца започнали да служат на Йехова. Като поемаме инициатива и проявяваме личен интерес, може да постигнем подобни радостни резултати в службата си.

18. (а) Защо всеки един от нас може да изпълнява изискването да ‘дава много плод’? (б) На кои три изисквания, за да бъдеш ученик на Исус, споменати в Евангелието на Йоан, си решен да отговориш?

¹⁸ Колко насърчаващо е да знаем, че изискването да ‘принасяме много плод’ е по възможностите ни! Независимо дали сме млади или стари, дали имаме добро или лошо здраве, дали проповядваме в райони с по–голям или по–малък отклик, всички ние можем да даваме много плод. Как? Като проявяваме по–пълно плода на духа и като разпространяваме посланието за Божието Царство според най–доброто, на което сме способни. В същото време ние се стремим да ‘останем в Исусовото слово’ (НС) и да ‘имаме любов помежду си’. Да, като изпълняваме тези три важни изисквания, за да бъдем ученици на Христос, както са споменати в Евангелието на Йоан, показваме, че ‘наистина сме ученици [на Христос]’. — Йоан 8:31; 13:35.

[Бележки под линия]

Въпроси за преговор

• Какъв вид плод трябва да даваме по–изобилно?

• Защо можем да постигнем целта да ‘даваме много плод’?

• Кои три важни изисквания за това да бъдеш ученик на Исус, споменати в Евангелието на Йоан, разгледахме?

[Въпроси]

[Блок на страница 21]

КАК ДА ‘ДАВАШ ПЛОД С ИЗДРЪЖЛИВОСТ’

КАКВО ти помага да продължаваш вярно да проповядваш посланието за Царството в райони, където хората не откликват положително? Ето няколко отговора на този въпрос, които може да са ти от полза.

„Като знам, че имаме пълната подкрепа на Исус, това ме насърчава да бъда оптимист и да постоянствам в службата, какъвто и да е откликът в района.“ — Хари, на 72 години, покръстен през 1946 г.

„Стихът от 2 Коринтяни 2:17 винаги е бил насърчителен за мене. Там се казва, че ние участваме в службата „пред погледа на Бога, заедно с Христос“ (НС). Когато съм на служба, се радвам на компанията на най–добрите си приятели.“ — Клаудио, на 43 години, покръстен през 1974 г.

„Честно казано, проповедната дейност е предизвикателство за мене. Въпреки това изпитвам истинността на думите от Псалм 18:29: „Чрез Бога мой прескачам стена.“ — Джерард, на 79 години, покръстен през 1955 г.

„Дори ако мога да прочета само един стих в службата, това ми носи удовлетворението, че Библията е докоснала сърцето на някого.“ — Елинор, на 26 години, покръстена през 1989 г.

„Продължавам да изпробвам различни уводи. Те са толкова много, че няма да успея да използвам всичките през останалите дни от живота ми.“ — Пол, на 79 години, покръстен през 1940 г.

„Не се обиждам от отрицателните отговори на хората. Опитвам се да бъда приятелски настроен, когато говоря с тях и изслушвам гледната им точка.“ — Даниел, на 75 години, покръстен през 1946 г.

„Запознах се с новопокръстени хора, които ми казаха, че моята проповедна дейност е допринесла за това да станат Свидетели. Без да знам, някой друг по–късно изучавал Библията с тях и им помогнал да напреднат. Като виждам, че извършваме службата с общи усилия като един отбор, това ми носи радост.“ — Джоан, на 66 години, покръстена през 1954 г.

Какво ти помага да ‘даваш плод с издръжливост’? — Лука 8:15, НС.

[Снимки на страница 20]

Като проявяваме плода на духа и като известяваме посланието за Царството, даваме много плод

[Снимка на страница 23]

Какво имал предвид Исус, когато казал на апостолите си: ‘Принасяйте много плод’?