Сигурността и удовлетворението от работата са застрашени

СПОРЕД „Всеобщата декларация за правата на човека“, издадена от Организацията на обединените нации, „правото на работа“ е основно право на всеки един човек. Но това право не винаги е гарантирано. Сигурността на работата зависи от много неща — от здравето, от общото състояние на местната икономика, както и от състоянието на световния пазар. И когато работата бъде изгубена или застрашена, често следват демонстрации, размирици и сблъсъци. Малко страни са застраховани спрямо това. Дори думата „работа“ — казал един автор — „е и винаги е била предизвикваща силни чувства дума“.

Работата е важна за нас по много причини. Освен че ни осигурява доход, тя допринася за умственото и емоционалното ни благополучие. Работата удовлетворява човешкото желание да бъдеш продуктивен член на обществото и да имаш цел в живота. Тя също поражда в нас известно самоуважение. Затова някои хора, дори такива, които имат достатъчно пари, за да се погрижат за нуждите си, или които могат да се пенсионират, предпочитат да работят. Да, работата е толкова важна, че недостигът на работни места обикновено поражда сериозни обществени проблеми.

От друга страна, има такива хора, които ходят на работа, но са подложени на толкова голям натиск там, че губят удовлетворение от нея. Например, поради това, че днешният пазар е основан на силна конкуренция, нарастващ брой фирми съкращават персонала си, за да намалят разходите. Това може да постави допълнителни изисквания пред служителите, които остават и на които може да се наложи да работят извънредно.

Модерните технологии, от които се очаква да направят живота по–лесен и работата по–ефективна, може всъщност да добавят към натиска на работното място. Например, компютрите, факс–машините и Интернет позволяват на хората да пренесат работата си у дома в края на деня, като по този начин границата между дома и офиса се размива. Един служител казал, че усеща служебния пейджър и мобилния телефон като някакъв невидим кучешки нашийник, при който другият край на каишката е в ръката на началника му.

У мнозина по–възрастни хора в нашата рязко променяща се икономика и работни условия нараства страхът, че  преждевременно са смятани за ненужни. В това отношение бившият комисар по правата на човека, Крис Сидоти, казал: „Изглежда, че съществува шаблонно мислене, според което ако си над 40–годишен, няма да се справиш с компютрите и новите технологии.“ Затова много добри работници, на които някога се е гледало като на най–продуктивните, понастоящем са смятани за твърде стари, за да вършат работа. Колко жалко е това!

Затова е разбираемо, че трудовата етика и лоялността към фирмата са в голям упадък през последните години. „Когато корпорациите предприемат уволнения при най–малките промени на борсата, лоялността към фирмата се превръща в отживелица — се казва във френското списание „Либерасион“. — Ти трябва да работиш, разбира се, но за себе си, а не за компанията.“

Въпреки тези нарастващи проблеми основната човешка потребност от труд продължава. Тогава как човек може да развие уравновесен възглед за светската работа и в същото време да запази чувството за сигурност и удовлетворение от нея в нашето рязко променящо се време?

[Снимка на страница 3]

Модерните технологии увеличават натиска на работното място