Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Въпроси на читатели

Защо в Исаия 30:21 се говори за словото на Йехова като за идващо „зад тебе“, при условие че предишният стих определя мястото на Йехова отпред с думите „очите ти ще гледат учителите ти [‘твоя Велик наставник’ — НС]“?

В Исаия 30:20, 21 четем: „Очите ти ще гледат учителите ти [‘твоя Велик наставник’ — НС]; и ушите ти ще слушат зад тебе слово, което, когато се отклонявате надясно и когато се отклонявате наляво, ще казва: „Тоя е пътят, ходете по него.“

Като възприема текста буквално, читателят вижда Великия наставник, Йехова, пред себе си, но чува гласа му отзад. Тези думи, обаче, са фигуративни и трябва да бъдат разбирани по следния начин.

Изразните средства, използвани в 20 стих, ни позволяват да си представим един слуга, който служи на своя господар и винаги е готов да действа според напътствията му. Точно както един слуга, който внимателно наблюдава ръката на господаря си, за да разбере волята му, днес народът на Йехова старателно насочва вниманието си към основаните на Библията напътствия, които Йехова постепенно дава посредством земната си организация. (Псалм 123:1, 2) Да, служителите му действат според неговото ръководство, като внимават за всичко, което Йехова посочва чрез „верния и разумен слуга“. — Матей 24:45–47.

Какво можем да кажем тогава за словото, което неговите служители чуват иззад себе си? Логично е заключението, че гласът изотзад е гласът на Бога от миналото, който говори посредством писаното си Слово, разяснявано от неговия „верен настойник“. (Лука 12:42) Съвременните служители на Бога чуват гласа му, като внимателно изучават Библията и като прилагат нейните принципи в живота си с помощта на изданията, приготвени от „верния и разумен слуга“, „благоразумният настойник“. Така, като гледат към него в очакване на навременно ръководство, което Великият наставник осигурява, и като изучават Словото на Бога, написано преди столетия, неговите служители фигуративно Го виждат пред себе си и чуват гласа Му иззад себе си. — Римляни 15:4.