Животът в бежански лагер

ЗА КАКВО си мислиш, когато чуеш израза „бежански лагер“? Дали си посещавал някога такова място? Как изглежда всъщност такъв лагер?

По време на подготовката на тази статия, в западна Танзания бяха установени 13 различни бежански лагера. Прогонени от граждански войни, около 500 000 бежанци от други африкански страни бяха подпомогнати от правителството на Танзания в сътрудничество с Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН). Какво представлява животът в един лагер?

Пристигаме в лагера

Едно момиче на юношеска възраст на име Кандида обяснява какво се случило, когато тя и семейството ѝ пристигнали преди няколко години: „Дадоха ни купонна книжка с идентификационен номер и семейството ни беше разпределено за бежанския лагер Ниаругусу. Там получихме номера на парцела и номера на улицата. Беше ни показано къде да отсечем дървета и да съберем трева, за да ги използваме в построяването на своя малък дом. Направихме тухли от кал. От ВКБООН ни дадоха голямо парче от пластмаса, което поставихме върху покрива. Трудехме се усилно, но бяхме щастливи, когато малкият ни дом беше готов.“

Купонната книжка се използва всяка втора сряда. „Нареждаме се на опашка пред столовата, за да вземем основни хранителни продукти, които са разпределени от ВКБООН“ — продължава Кандида.

Каква е дневната дажба за един човек?

„Всеки от нас получава около 3 купички царевично брашно, 1 купичка грах, 20 грама соево брашно, 2 супени лъжици олио за готвене и 10 грама сол. Понякога получаваме и калъп сапун, който е за цял месец.“

А как стои въпросът с питейната вода? Доставя ли се там? Една млада жена на име Ризики казва: „Водата от близките реки се изпомпва през тръбопроводи към големи резервоари. Преди да бъде пренасочена до много места във всеки лагер,  водата се обработва с хлор. Все още се стараем да я преваряваме, преди да я пием, за да не се разболяваме. Често сме заети от сутрин до вечер, като наливаме вода и перем дрехите си там, където тя достига. На ден можем да използваме само една кофа и половина вода.“

Ако шофираш през един от лагерите, ще забележиш детски градини, а също основни и средни училища. В лагера може да се провежда дори обучение за възрастни. Един полицейски участък и правителствена служба непосредствено извън лагера осигуряват неговата сигурност и безопасност. Можеш да видиш голям пазар с много малки магазинчета, където бежанците могат да намерят зеленчуци, плодове, риба, пилета и други продукти от първа необходимост. Някои хора от местното население идват на пазара, за да търгуват. Но откъде бежанците намират пари, за да купуват нещо? Някои се грижат за малки зеленчукови градини и продават продукцията на пазара. Други може да продадат част от брашното или граха, които получават, използвайки това като начин да се сдобият с малко месо или плодове. Всъщност лагерът може повече да прилича на голямо село, отколкото на лагер. Нещо обикновено е да видиш някои хора да се смеят и да се забавляват на пазара точно както биха го правили в родната си страна.

Ако спреш край болницата, някой лекар може да ти обясни, че в лагера има  няколко клиники, които се занимават с обикновените заболявания, а пък спешните и по–тежките случаи са насочвани към болницата. Разбираемо е, че от голямо значение са майчиното отделение и родилната зала, като се има предвид, че в лагер с 48 000 бежанци може да има около 250 раждания месечно.

Добре нахранени духовно

Свидетелите на Йехова по целия свят може да се питат как са техните братя, които пребивават в лагерите в Танзания. Общо там живеят 1200 от тях, организирани в 14 сбора и 3 групи. Как се справят те?

Измежду първите неща, които тези отдадени християни направили, когато пристигнали в лагерите, било да попитат за парцел, на който да построят Зала на Царството. Това щяло да позволи на бежанците да разберат къде да намерят Свидетелите и къде да посещават седмичните им събрания. В лагера Лугуфу има 7 сбора с общо 659 активни християни. На събранията им в неделя общата посещаемост на тези 7 сбора обикновено е около 1700 души.

Свидетелите във всички лагери също се възползват от по–големите събрания и конгреси. Когато първият областен конгрес бил проведен в лагера Лугуфу, на него присъствали 2363 души. Свидетелите направили басейн за покръстване непосредствено до мястото на конгреса. Басейнът представлявал изкопана в земята яма, облицована с лист от пластмаса, така че да задържа водата. Братята, използвайки велосипед, доставили вода от една река, отдалечена на около два километра. Тъй като при всяко отиване те можели да превозят само по 20 литра вода, това означавало да отиват до реката много пъти. Кандидатите за покръстване, облечени в скромни дрехи, били готови за покръстването. Общо 56 души били покръстени чрез пълно потапяне във вода. В интервю на конгреса един целодневен служител обяснил, че води библейски изучавания с 40 души. Четирима от неговите  изучаващи били покръстени на този конгрес.

Офисът на клона на Свидетелите на Йехова е уредил редовни посещения на пътуващи надзорници. Един от тях казва: „Нашите братя са пламенни в службата. Те имат голям район за проповядване, а в един от сборовете всеки Свидетел отделя около 34 часа на месец за служба. Много хора водят пет или повече библейски изучавания със заинтересуваните. Една пионерка [целодневна служителка] казала, че не би могла да има по–добър район. Хората в лагерите се радват много на нашите издания.“

Как библейската литература пристига в лагерите? Клонът я изпраща по влак до Кигома — град на източния бряг на езерото Танганайка. Там братята получават изданията и уреждат транспортирането им до сборовете. Понякога наемат малък камион и сами разнасят литературата до всичките сборове. Това означава да пътуваш около три или четири дни по много лоши пътища.

Материална помощ

Особено Свидетелите на Йехова от Франция, Белгия и Швейцария са оказали голяма помощ на бежанците в тези лагери. Със съгласието на Министерството на вътрешните работи и ВКБООН някои посетиха лагерите в Танзания. Свидетелите в Европа бяха събрали тонове соево мляко, дрехи, обувки, учебници и сапун. Тези неща са били дарени, за да бъдат раздадени на всички бежанци, в съгласие с библейския принцип: „Доколкото имаме случай, нека струваме добро на всички, а най–вече на своите по вяра.“ — Галатяни 6:10.

Тези хуманитарни действия допринесоха за много добри резултати, тъй като на много бежанци бе оказана помощ. Комитетът на общността на бежанците в един от лагерите изразил признателността си със следните думи: „От името на цялата общност имаме честта да ви благодарим за хуманитарната инициатива, която вашата организация предприе три пъти ... Дрехите послужиха на 12 654 нуждаещи се мъже, жени и деца, както и на новородени бебета ... Бежанците в лагера Муйовози понастоящем наброяват 37 000 жители. Общо взето помощ е била оказана на 12 654 души, тоест на 34,2 процента от населението.“

В един лагер на 12 382 бежанци били дадени дрехи, по три на всеки, а в друг — хиляди учебници за основни и средни училища и за детски градини. Служител от ВКБООН в един от районите каза: „Ние сме много благодарни за полученото дарение, което удовлетвори огромните нужди на бежанците в лагерите. Последната получена пратка съдържаше 5 контейнера с учебници, които нашите обществени служби разпределиха между бежанците. ... Много ви благодарим.“

Дори местните вестници коментираха оказаната помощ. Едно заглавие в „Сънди нюз“ от 20 май 2001 г. гласеше: „Пристигат дрехи за бежанците в Танзания.“ В броя на това издание от 10 февруари 2002 г. се казваше: „Общността на бежанците е благодарна за дарението, защото някои от децата, които напуснаха училище поради липса на дрехи, сега редовно посещават часовете.“

В утеснение, но не и в безизходица

За по–голямата част от бежанците е нужна около година, за да се приспособят към новия начин на живот в лагера. Те водят прост живот. Свидетелите на Йехова в тези лагери използват много от своето време, за да споделят със съседите си бежанци утешаващата добра новина от Божието Слово, Библията. Те говорят за един нов свят, където всички „ще изковат ножовете си на палешници и копията си на сърпове; народ против народ няма да вдигне нож, нито ще се учат вече на война“. Тогава „ще седят всеки под лозата си и под смоковницата си, без да има кой да ги плаши; понеже устата на Господа на Силите изговориха това“. Ясно е, че с Божията благословия това ще бъде свят без бежански лагери. — Михей 4:3, 4; Псалм 46:9.

[Снимка на страница 8]

Къщи в лагера Ндута

[Снимки на страница 10]

Зала на Царството в Луколе (вдясно) Покръстване в Лугуфу (долу)

[Снимка на страница 10]

Областен конгрес в лагера Лугуфу