Какво значение има за тебе Вечерята на Господаря?

„Който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.“ — 1 КОРИНТЯНИ 11:27.

1. Кое е най–важното събитие, запланувано за 2003 г., и откъде произлиза то?

НАЙ–ВАЖНОТО събитие, запланувано за 2003 г., ще се състои след залез слънце на 16 април. Тогава Свидетелите на Йехова ще се съберат, за да честват Възпоменанието на смъртта на Исус Христос. Както беше показано в предишната статия, Исус установил това честване, наричано също Вечерята на Господаря, след като той и апостолите му отпразнували Пасхата на 14 нисан 33 г. Символите на Възпоменанието, безквасен хляб и червено вино, представят безгрешното тяло на Христос и неговата пролята кръв — единствената жертва, която може да изкупи човечеството от наследения грях и смъртта. — Римляни 5:12; 6:23.

2. Какво предупреждение е записано в 1 Коринтяни 11:27?

² Тези, които вземат от символите на Възпоменанието, трябва да го правят по достоен начин. Апостол Павел пояснил това, когато писал до християните в древен Коринт, където Вечерята на Господаря не била чествана по подходящ начин. (1 Коринтяни 11:20–22) Павел писал: „Който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа.“ (1 Коринтяни 11:27) Какво означават тези думи?

Някои чествали Възпоменанието недостойно

3. Какво било поведението на много от християните в Коринт при честването на Вечерята на Господаря?

³ Много от християните в Коринт вземали от символите на Възпоменанието по недостоен начин. Между тях имало разделения и поне за известно време някои донасяли вечерята си и ядели преди или по време на събранието, като често преяждали и препивали. Те не били нито умствено,  нито духовно будни. Това ги правело ‘виновни за грях против тялото и кръвта на Господа’. Онези, които не били вечеряли, били гладни и се разсейвали. Да, мнозина вземали от символите, без да проявяват уважение и без напълно да съзнават сериозността на събитието. Не е чудно тогава, че били осъдени! — 1 Коринтяни 11:27–34.

4, 5. Защо е важно тези, които обикновено вземат от символите на Възпоменанието, да си правят внимателен самоанализ?

⁴ Всяка година, когато наближава Възпоменанието, е много важно тези, които обикновено вземат от символите, да си правят внимателен самоанализ. Те трябва да бъдат духовно здрави, за да участват в тази обща трапеза по подходящ начин. Всеки, който проявява неуважение, дори презрение към жертвата на Исус, рискува да бъде ‘изтребен измежду хората на Бога’, също както някой израилтянин, който се осмелявал да яде от жертвата на общението в нечисто състояние. — Левит 7:20; Евреи 10:28–31.

⁵ Павел сравнил Възпоменанието с жертвата на общението в древния Израил. Той говорел за участниците, които имат общение в Христос, и след това казал: „Не можете да пиете Господната чаша [чашата на Йехова — НС] и бесовската чаша; не можете да участвате в  Господната трапеза [трапезата на Йехова — НС] и в бесовската трапеза.“ (1 Коринтяни 10:16–21) Ако някой, който обикновено взема от символите на Възпоменанието, извърши сериозен грях, той трябва да признае това пред Йехова и да потърси също помощ в духовно отношение от старейшините на сбора. (Притчи 28:13; Яков 5:13–16) Ако истински се разкайва и дава плодове, подходящи за разкаяние, той няма да участва недостойно. — Лука 3:8.

Присъстват изпълнени с уважение наблюдатели

6. За кого е запазил Бог привилегията да взема от символите на Вечерята на Господаря?

⁶ Трябва ли тези, които днес вършат добро на остатъка от 144 000 братя на Христос, да вземат от символите на Вечерята на Господаря? (Матей 25:31–40; Откровение 14:1) Не. Бог е запазил тази привилегия за онези, които е помазал със светия дух да бъдат „сънаследници с Христа“. (Римляни 8:14–18; 1 Йоан 2:20) Каква тогава е позицията на тези, които имат надежда да живеят завинаги в един целосветски рай под управлението на Царството? (Лука 23:43; Откровение 21:3, 4) Тъй като не са сънаследници с Христос и нямат небесна надежда, те присъстват на Възпоменанието като изпълнени с уважение наблюдатели. — Римляни 6:3–5.

7. Защо християните от първи век знаели, че трябва да вземат от символите на Възпоменанието?

⁷ Истинските християни през първи век били помазани със светия дух. Много от тях могли да си служат с един или повече от чудодейните дарове на светия дух, като например говоренето на езици. Затова за тях не е било трудно да разберат, че са помазани с духа и че трябва да вземат от символите на Възпоменанието. Но в наше време това може да се определи въз основа на такива боговдъхновени думи като: „Които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме: „Авва, Отче!“ — Римляни 8:14, 15.

8. Кои са представени от „житото“ и „плевелите“, споменати в 13 глава на Евангелието от Матей?

⁸ През вековете истинските помазани християни растели като „жито“ сред „плевели“, или фалшиви християни. (Матей 13:24–30, 36–43) От 70–те години на 19–и век насам „житото“ ставало все по–очевидно и няколко години по–късно на помазаните християнски надзорници било казано: „Старейшините ... трябва да поставят пред онези, които се събират [за Възпоменанието], следните условия: (1) вяра в кръвта [на Христос] и (2) отдаване на Господаря и на неговата служба дори до смърт. Тогава те трябва да поканят всички онези, които имат същата умствена нагласа и отдаденост, да участват в честването на смъртта на Господаря.“ — „Изследвания върху Писанията“ * (англ.), VI том, „Новото творение“, 473 страница.

В търсене на „други овце“

9. Как през 1935 г. беше изяснено какво представлява „голямото множество“, и как това повлия на някои, които преди вземаха от символите на Възпоменанието?

⁹ След време организацията на Йехова започна да насочва вниманието си и към други хора освен помазаните последователи на Христос. Забележително развитие в това отношение се наблюдаваше в средата на 30–те години на 20–и век. Преди това хората на Бога гледаха на „голямото множество“ от Откровение 7:9 като на вторичен духовен клас, който ще се присъедини към възкресените 144 000 помазани в небето като шаферки, или приятелки на невястата на Христос. (Псалм 45:14, 15; Откровение 7:4; 21:2, 9) Но на 31 май 1935 г. в един доклад, изнесен на конгрес на Свидетелите на Йехова във Вашингтон, беше обяснено въз основа на Писанията, че изразът „голямото множество“ се отнася за „другите овце“, които живеят във времето на края. (Йоан 10:16) След този конгрес някои, които преди вземаха от символите на Възпоменанието, престанаха да вземат, защото осъзнаха, че тяхната надежда е земна, а не небесна.

10. Как би описал надеждата и задълженията, които имат днес „другите овце“?

 ¹⁰ Особено от 1935 г. насам започна търсенето на онези, които представляват „другите овце“, които имат вяра в откупа, отдават се на Бога и подкрепят помазаните от „малкото стадо“ в дейността по проповядване на Царството. (Лука 12:32) Тези „други овце“ се надяват да живеят завинаги на земята, но във всички други отношения приличат на днешния остатък от наследници на Царството. Както чужденците в древния Израил, които се покланяли на Йехова и се подчинявали на Закона, днес „другите овце“ приемат християнските задължения, като например проповядването на добрата новина заедно с членовете на духовния Израил. (Галатяни 6:16) И както никой чужденец не можел да стане цар или свещеник в Израил, така и никой от „другите овце“ не може да управлява в небесното Царство или да служи като свещеник. — Второзаконие 17:15.

11. Защо датата на покръстване на един човек може да е показател за това каква е неговата надежда?

¹¹ До 30–те години на 20–и век започна да става ясно, че като цяло небесният клас е вече избран. Вече десетилетия наред търсенето се съсредоточава върху „другите овце“, които имат земна надежда. Ако един помазан християнин се окаже неверен, най–вероятно друг християнин, който е служил дълги години вярно на Бога като един от „другите овце“, ще бъде призован да заеме свободното място в броя от 144 000.

Защо някои погрешно решават, че имат небесна надежда

12. При какви обстоятелства някой трябва да престане да взема от символите на Възпоменанието, и защо?

¹² Помазаните християни са абсолютно сигурни, че са получили небесно призоваване. Но ако някои, които нямат такова призоваване, вземат от символите на Възпоменанието? Когато осъзнаят, че те никога не са имали небесна надежда, без съмнение тяхната съвест ще ги накара да престанат да вземат от символите. Бог няма да бъде благосклонен към никой, който се представя за призован да бъде цар и свещеник в небесата, като знае, че не е получил такова призоваване. (Римляни 9:16; Откровение 20:6) Йехова унищожил левита Корей за това, че самонадеяно поискал Аароновото свещеничество. (Изход 28:1; Числа 16:4–11, 31–35) Ако някой християнин осъзнае, че погрешно е вземал от символите на Възпоменанието, той (или тя) трябва да престане да взема от тях и смирено да се моли на Йехова за прошка. — Псалм 19:13.

13, 14. Защо някои може погрешно да смятат, че са получили небесно призоваване?

¹³ Защо някои може погрешно да смятат, че са призовани в небето? Смъртта на брачния партньор или някаква друга трагедия може да е причина те да загубят интерес към живота на земята. Или може да искат да имат небесна надежда също като някой свой близък приятел, който казва, че е помазан християнин. Разбира се, Бог не е назначавал никого да насърчава другите към тази привилегия. Освен това той не помазва наследниците на Царството, като прави така, че да чуват гласове с послания за потвърждение.

¹⁴ Фалшивото религиозно вярване, че всички добри хора отиват на небето, може да накара някои да мислят, че са получили небесно призоваване. Затова трябва да се пазим от влиянието на минали погрешни възгледи или други фактори. Например някои може да се запитат: „Вземам ли лекарства, които влияят на емоциите ми? Дали не съм прекалено емоционален, така че това да влияе на преценката ми?“

15, 16. Защо някои може погрешно да направят заключението, че са помазани?

¹⁵ Други въпроси за размисъл са: „Дали искам да бъда известен? Дали се стремя към власт още днес или като бъдещ сънаследник с Христос?“ Когато наследниците на Царството били призовавани през първи век, не всички от тях заемали отговорни позиции в сбора. Освен това тези, които са получили небесно призоваване, не се стремят към видни позиции, нито се хвалят с това, че са помазани. Те проявяват смирение, което се очаква от онези, които имат „ум Христов“. — 1 Коринтяни 2:16.

 ¹⁶ Някои може да стигнат до заключението, че са призовани в небето, защото са придобили значително библейско познание. Но помазването с духа не допринася за някакво забележително разбиране на Библията, защото Павел трябвало да наставлява и съветва някои от помазаните. (1 Коринтяни 3:1–3; Евреи 5:11–14) Бог има уредба, чрез която осигурява духовна храна на всички свои служители. (Матей 24:45–47) Така че никой не бива да мисли, че като е помазан християнин, това му дава повече мъдрост от тази, която имат хората със земна надежда. Помазването с духа не се разкрива чрез умението да отговаряме на библейски въпроси, да свидетелстваме или да изнасяме доклади, основани на Писанията. Християните със земна надежда също се справят много добре в тези отношения.

17. От какво и от кого зависи помазването с духа?

¹⁷ Ако някой събрат по вяра иска да разбере дали е получил небесно призоваване, един старейшина или друг зрял християнин може да обсъди въпроса с него. Разбира се, един човек не може да вземе това решение вместо друг. Човек, който наистина има такова призоваване, няма нужда да пита другите дали има такава надежда. Помазаните са се родили отново „не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае довека“. (1 Петър 1:23) Чрез своя дух и Словото си Бог посажда „семето“, което прави от човека „ново създание“ с небесна надежда. (2 Коринтяни 5:17) Освен това Йехова прави избора. Помазването „не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога“. (Римляни 9:16) Затова как може човек да бъде сигурен, че е призован в небето?

Защо те са сигурни

18. Как Божият дух свидетелства заедно с духа на помазаните?

¹⁸ Свидетелството на Божия дух убеждава помазаните християни, че имат перспективата за небесен живот. „Приели сте дух на осиновение — пише Павел, — чрез който и викаме: „Авва, Отче!“ Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога и сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.“ (Римляни 8:15–17) Под влиянието на светия дух, духът, или преобладаващата нагласа, на помазаните ги подбужда да приложат към себе си това, което Писанията казват за духовните деца на Йехова. (1 Йоан 3:2)  Божият дух им дава чувството, че са синове на Бога, и поражда в тях уникална надежда. (Галатяни 4:6, 7) Да, вечният живот на земята като съвършени хора, заобиколени от членове на семейството и приятели, би бил прекрасен, но това не е тяхната дадена от Бога надежда. Посредством своя дух Бог им дава толкова силна небесна надежда, че те са готови да жертват всичко, към което са привързани на земята, и всички земни перспективи. — 2 Коринтяни 5:1–5, 8; 2 Петър 1:13, 14.

19. Каква роля играе новият договор в живота на помазаните християни?

¹⁹ Помазаните християни са сигурни в небесната си надежда, а също и в това, че са включени в новия договор. Когато установил Възпоменанието, Исус казал: „Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.“ (Лука 22:20) Участниците в новия договор са Бог и помазаните. (Йеремия 31:31–34; Евреи 12:22–24) Исус е посредникът. В новия договор, който влязъл в сила чрез проливането на кръвта на Христос, са включени хора не само от юдеите, но и от езичниците. Всички те съставляват един народ за името на Йехова и стават част от „семето“ на Авраам. (Галатяни 3:26–29, СИ; Деяния 15:14) Чрез този „вечен завет“ всички духовни израилтяни ще бъдат възкресени за безсмъртен живот в небето. — Евреи 13:20.

20. В какъв договор с Христос са включени помазаните?

²⁰ Помазаните са сигурни в своята надежда. Те са включени в един допълнителен договор, договорът за Царството. По отношение на това, че ще участват в Царството с Христос, Исус казал: ‘Вие сте ония, които устояхте с Мене в Моите изпитни. Затова, както Моят Отец завещава царство на Мене, и Аз завещавам на вас.’ (Лука 22:28–30) Този договор между Христос и неговите съцаре остава валиден завинаги. — Откровение 22:5.

Периодът на Възпоменанието — благословено време

21. Каква полза можем да извлечем от периода на Възпоменанието?

²¹ Много са благословиите по време на периода на Възпоменанието. Можем да извлечем полза от четенето на Библията, определено за този период. Тогава е също особено подходящо време за молитва, за размисъл върху земния живот и смъртта на Исус и за участие в дейността по проповядване на Царството. (Псалм 77:12; Филипяни 4:6, 7) Самото честване ни напомня за любовта, проявена от Бога и Христос във връзка с изкупителната жертва на Исус. (Матей 20:28; Йоан 3:16) Тази мярка, осигурена от Йехова, ни дава надежда и утеха и трябва да укрепи решимостта ни да следваме същата линия на поведение, каквато следвал Христос. (Изход 34:6; Евреи 12:3) Възпоменанието трябва също да ни укрепи да изпълним своето отдаване като служители на Бога и да бъдем лоялни последователи на неговия скъп Син.

22. Какъв е най–големият подарък от Бога за човечеството, и какъв е един от начините да проявим признателност за него?

²² Какви чудесни дарове ни дава Йехова! (Яков 1:17) Имаме ръководство от неговото Слово, помощта на неговия свети дух и надеждата за вечен живот. Най–големият подарък от Бога е жертвата на Исус за греховете на помазаните и за всички онези, които проявяват вяра. (1 Йоан 2:1, 2) Тогава какво значение има за тебе смъртта на Исус? Ще бъдеш ли сред онези, които ще проявят признателност за нея, като се съберат след залез слънце на 16 април 2003 г., за да честват Вечерята на Господаря?

[Бележки под линия]

Как ще отговориш?

• Кой трябва да взема от символите на Възпоменанието?

• Защо „другите овце“ присъстват на Вечерята на Господаря само като изпълнени с уважение наблюдатели?

• Как знаят помазаните християни, че трябва да вземат от хляба и виното на Възпоменанието на Христовата смърт?

• За какво е подходящо време периодът на Възпоменанието?

[Въпроси]

[Графика/Снимки на страница 18]

(Цялостното оформление на текста виж в печатното издание)

Присъстващи на Възпоменанието

В МИЛИОНИ

15 597 746

15

14

13 147 201

13

12

11

10

 9

 8

 7

 6

 5

4 925 643

 4

 3

 2

 1

878 303

63 146

1935 г. 1955 г. 1975 г. 1995 г. 2002 г.

[Снимка на страница 18]

Ще присъстваш ли на Вечерята на Господаря тази година?

[Снимки на страница 21]

Периодът на Възпоменанието е подходящо време за по–усилено четене на Библията и по–голямо участие в дейността по проповядване на Царството