Олтарът — какво е мястото му в поклонението?

СМЯТАШ ли, че олтарът трябва да бъде нещо основно в твоето поклонение? За много хора, които посещават църквите на т.нар. християнство, олтарът може да е нещо много важно. Запитвал ли си се някога какво разкрива Библията относно използването на олтари в поклонението?

Първият олтар, за който се говори в Библията, бил построен от Ной за принасянето на животински жертви, когато след Потопа напуснал спасителния ковчег. * — Битие 8:20.

След объркването на езиците във Вавел (Вавилон) човечеството се разпространило по цялата земя. (Битие 11:1–9) С вродената си склонност да се покланят хората се стремели да се приближат към Бога, когото познавали все по–малко, като го търсели ‘опипом’. (Деяния 17:27; Римляни 2:14, 15) От времето на Ной насам много народи са строели олтари на божествата си. Хора от различни религии и култури са използвали олтари във фалшиво поклонение. Отчуждени от истинския Бог, някои хора използвали олтари за ужасни ритуали с принасяне на човешки жертви, дори на деца. Когато изоставяли Йехова, някои царе на Израил издигали олтари на езически богове, като Ваал. (3 Царе 16:29–32) Но какво можем да кажем за използването на олтари в истинското поклонение?

Олтари и истинското поклонение в Израил

След Ной други верни човеци строели олтари, за да ги използват в поклонението си към истинския Бог, Йехова. Авраам построил олтари в Сихем, също близо до Ветил, в Хеврон и на планината Мория, където вместо Исаак жертвал един овен, осигурен от Бога. По–късно Исаак, Яков и Моисей спонтанно построили олтари, за да ги използват в своето поклонение към Бога. — Битие 12:6–8; 13:3, 18; 22:9–13; 26:23–25; 33:18–20; 35:1, 3, 7; Изход 17:15, 16; 24:4–8.

Когато Бог дал на народа на Израил своя Закон, той заповядал да изградят скинията — преносим шатър, наричан също „шатър за срещане“ — като главна отличителна характеристика на уредбата за приближаване до Него. (Изход 39:32, 40) Скинията, или шатърът, имала два олтара. Единият, който служел за изгаряне на жертви, направен от акациево дърво, бил обкован с мед и стоял пред входа, и на него  се принасяли животински жертви. (Изход 27:1–8; 39:39; 40:6, 29) Олтарът за тамян, или благоухания, също бил от акациево дърво, но бил обкован със злато и се намирал вътре в скинията, пред завесата към Най–святото. (Изход 30:1–6; 39:38; 40:5, 26, 27) Специални благоухания били изгаряни на него два пъти на ден, сутрин и вечер. (Изход 30:7–9) Постоянният храм, построен от цар Соломон, следвал устройството на скинията, като също имал два олтара.

„Истинската скиния“ и символичният олтар

Когато Йехова дал на Израил Закона, Той осигурил не само правила, които да привеждат в ред живота на хората от неговия народ и които да им казват как да се обръщат към Него с жертви и молитви. Много от уредбите на Закона представлявали това, което апостол Павел нарекъл „образ“, „сянка на небесните неща“ или илюстрация. (Евреи 8:3–5; 9:9; 10:1; Колосяни 2:17) С други думи, много аспекти на Закона не само ръководели израилтяните до идването на Христос, но също така предизобразявали Божиите цели, които щели да бъдат изпълнени чрез Христос. (Галатяни 3:24) Действително, много аспекти на Закона имали пророческо значение. Например пасхалното агне, чиято кръв била използвана като знак за спасението на израилтяните, предизобразявало Исус Христос. Той е „Агнецът Божий, Който взима върху Си греха на света“, чиято кръв била пролята, за да ни освободи от греха. — Йоан 1:29, СИ; Ефесяни 1:7.

Много неща, свързани със службата в скинията и храма, изобразяват духовни реалности. (Евреи 8:5; 9:23) Всъщност Павел пише за „истинската скиния, която Господ [Йехова — НС] е поставил, а не човек“. Той продължава: „Христос дойде като първосвещеник на бъдещите добрини, Той влезе през по–голямата и по–съвършена скиния, не с ръка направена, сиреч не от настоящето творение.“ (Евреи 8:2; 9:11) „По–голямата и по–съвършена скиния“ била уредбата на великия духовен храм на Йехова. Езикът на Писанията показва, че великият духовен храм е уредба, посредством която хората могат да се приближават до Йехова въз основа на умилостивителната жертва на Исус Христос. — Евреи 9:2–10, 23–28.

Както научаваме от Божието Слово, някои от постановленията и нормите на Закона изразяват по–велики, много по–значими духовни реалности, което безспорно изгражда вяра в това, че Библията е вдъхновена. Това също засилва признателността ни за Божията мъдрост, изразена в Писанията по уникален начин. — Римляни 11:33; 2 Тимотей 3:16.

Олтарът за всеизгаряния, или за изгаряне на жертви, също има пророческо значение. Изглежда, че той представял Божията „воля“ или готовността на Бога да приеме съвършената човешка жертва на Исус. — Евреи 10:1–10.

По–нататък в книгата Евреи Павел прави следното интересно изказване: „Ние имаме олтар, от който нямат право да ядат служащите в скинията.“ (Евреи 13:10) За кой олтар говорел той?

Много католически тълкуватели твърдят, че олтарът, споменат в Евреи 13:10, бил използван за причастие, за „тайнството“, за което се казва, че посредством него жертвата на Христос бива подновявана по време на литургията. Но от контекста можеш да видиш, че олтарът, за който говорел Павел, е символичен.  Също няколко други учени обясняват фигуративния смисъл на термина „олтар“ в този текст. За Джузепе Бонсирвен, който е йезуит, „това е в съвършена хармония с целия символизъм на посланието [до евреите]“. Той отбелязва: „Първоначално в християнския език думата „олтар“ е използвана в духовен смисъл и едва след Иреней, а особено след Тертулиан и Свети Киприан, е прилагана към причастието и по–специално към масата за причастие.“

Както се отбелязва в едно католическо списание, използването на олтара се разпространило по „времето на Константин“ с „изграждането на базилики“. А в списанието „Преглед на християнската археология“ се казва: „Несъмнено по отношение на първите две столетия никой не може да говори за определени места за поклонение, тъй като събиранията за литургия се провеждали в стаи в частни домове ..., места, които в края на поклонението незабавно били връщани към първоначалното си предназначение.“

Използването на олтар в т.нар. християнство

„Олтарът — се казва в католическото списание „Чивилта̀ Католика“ — е централното място не само в църковната сграда, но също така и в живата Църква.“ Исус Христос обаче не постановил нито един религиозен ритуал, който да бъде извършван при олтар; нито наредил на своите ученици да извършват церемонии, като използват олтар. Това, че Исус споменал олтар в Матей 5:23, 24, както и на други места, било за да направи връзка с преобладаващите сред юдеите религиозни обичаи, но той не посочил, че последователите му трябвало да се покланят на Бога, като използват олтар.

Американският историк Джордж Фут Мур (1851–1931 г.) писал: „Главните особености на християнското поклонение били винаги същите, но с времето простите обреди, описани от Юстин в средата на втори век, били доразвити в бляскаво поклонение.“ Католическите обреди и публични религиозни церемонии са толкова многобройни и сложни, че представляват предмет за изучаване — литургия — в католическите семинарии. Мур продължава: „Тази тенденция, присъща за всички ритуали, била солидно подкрепена от влиянието на Стария завет, когато християнското духовенство започнало да се счита за наследник на свещеничеството от предишната религиозна система. Разкошните дрехи на първосвещеника, церемониалните одежди на другите свещеници, тържествените процесии, хорът от левитски певци, които пеели псалми, облаците тамян от поклащащи се кадилници — всичко това изглеждало като божествен модел за религиозно поклонение, който гарантирал, че църквата няма да отстъпва на пищността на древните култове.“

Може би ще те учуди да научиш, че много от обредите, церемониите, одеждите и другите неща, използвани в поклонението от различни църкви, не са резултат от следването на християнските учения от евангелията, а на обичаите и обредите на евреите и езичниците. В „Католическа енциклопедия“ се казва, че католицизмът „е наследил използването на олтари от юдаизма и отчасти от езичеството“. Минуций Феликс, апологет от трети век, писал, че християните нямали ‘нито храмове, нито олтари’. В енциклопедичния речник „Религии и митове“ се съдържа подобна мисъл: „Ранните християни отхвърлили използването на олтара, за да се отличават от поклонението на юдеите и езичниците.“

Тъй като християнството било основано главно на принципи, приемани и прилагани в ежедневния живот във всяка страна, вече не бил необходим нито свещен град на земята, нито буквален храм с олтари, нито специална класа от човешки свещеници, облечени в отличителни дрехи. „Иде час — казал Исус, — когато нито само в тоя хълм, нито в Йерусалим ще се покланяте на Отца. ... Истинските поклонници ще се покланят на Отца с дух и истина.“ (Йоан 4:21, 23) Сложността на обредите и използването на олтари в много църкви е проява на пренебрегване на това, което Исус казал относно начина, по който трябва да се отдава поклонение на истинския Бог.

[Бележка под линия]