Прескочи към материала

Прескочи към съдържанието

Възползвай се от променящите се обстоятелства

Възползвай се от променящите се обстоятелства

Възползвай се от променящите се обстоятелства

Четирима старейшини в Холандия, Пъм, Ян, Дрес и Ото, имат много общи неща. И четиримата са женени и имат деца. Освен това преди години всички те работели на пълен работен ден и имали пълни с удобства домове. Те обаче прекратили светската си работа и започнали да отдават цялото си време и сили в подкрепа на интересите на Царството. Какво им позволило да направят тази промяна? И четиримата използвали добре променящите се обстоятелства.

РАНО или късно на повечето от нас обстоятелствата се променят. Много промени, като това да се ожениш, да имаш деца или да се грижиш за възрастни родители, донасят повече отговорности. Някои промени обаче ни дават повече свободно време, в което можем да увеличим християнската си служба. (Матей 9:37, 38) Например порасналите ни вече деца може да напуснат дома или може да се пенсионираме.

Освен това, макар и да е вярно, че нашите обстоятелства могат да се променят независимо дали го искаме, или не, някои християни успяват да създадат промени в своите обстоятелства, които да им предоставят възможност да увеличат участието си в службата. Точно това направили Пъм, Ян, Дрес и Ото. Как го направили?

Когато децата напускат дома

Пъм работел като счетоводител в една фармацевтична фирма. Заедно със своята съпруга Ани и двете им дъщери, те често служели като помощни пионери. Пъм и Ани също често организирали забавления с други братя и сестри, които са пионери. „Това ни осигури защита от проблемите, които можеха да възникнат при друг вид общуване“ — разказват те. Подбудени от примера на своите родители, двете им дъщери станали редовни пионерки веднага след като завършили средното си образование.

Когато децата им напуснали дома, Пъм и Ани осъзнали, че тази промяна в техните обстоятелства им дава повече свобода и финансови средства, от които могат да се възползват да пътуват до различни интересни места или по някакъв друг начин да се наслаждават на свободното си време. Вместо това те решили да използват времето, за да увеличат християнската си служба. Затова Пъм помолил своя работодател за разрешение да работи един ден по–малко всяка седмица. По–късно той уредил нещата така, че да започва работа в 7 ч. сутринта и да свършва в 14 ч. Разбира се, когато работиш по–малко, това означава да се справяш с по–ниска заплата. Но те успели и през 1991 г. Пъм се присъединил към жена си в редовната пионерска служба.

След това Пъм бил помолен да помага в поддръжката на една конгресна зала на Свидетелите на Йехова. Тази покана означавала, че семейството трябвало да напусне дома, в който са живели 30 години, и да се премести в един от апартаментите на конгресната зала. Те се преместили. Трудно ли им било? Ани казва, че винаги, когато имала носталгия, си задавала въпроса „Като Лотовата жена ли съм?“. Тя отказвала да ‘гледа назад’. — Битие 19:26; Лука 17:32.

Пъм и Ани смятат, че тяхното решение е довело до много благословии. Те се радват да служат в конгресната зала, да участват в подготовката за областните конгреси, да общуват с окръжните надзорници (пътуващи служители), които изнасят доклади в залата, и на много други неща. Понякога посещават и различни сборове, когато Пъм служи като заместник–окръжен надзорник.

Какво помогнало на тази семейна двойка да има успех в увеличаването на своята служба? Пъм казва: „Когато животът ти се промени изцяло, трябва да бъдеш решен да използваш по най–добрия възможен начин новите си обстоятелства.“

Започвайки опростен живот

Ян и неговата съпруга Уот имат три деца. Също като Пъм и неговото семейство, Ян мъдро използвал променилите се обстоятелства. В продължение на години Ян имал добре заплатена работа в една банка и могъл да осигури на семейството си удобен начин на живот. Но той изпитвал нарастващо желание да увеличи своята служба, както обяснява: „С течение на времето признателността ми за истината нарасна и любовта ми към Йехова се увеличи.“ Така че през 1986 г. Ян променил своите обстоятелства. Той казва: „Възползвах се от промените в организацията на работата в офиса и започнах да работя по–малко време. Моите колеги бяха учудени и ме кръстиха Дивудо, защото работех само в динсдак [вторник], вунсдак [сряда] и дондърдак [четвъртък]. Заплатата ми намаля с 40 процента. Продадох къщата ни и купих една яхта, за да можем да служим там, където имаше по–голяма нужда от вестители на Царството. След това се възползвах от възможността за по–ранно пенсиониране. Доходите ми спаднаха с още 20 процента. Но през 1993 г. започнах служба като редовен пионер.“

Днес Ян е член на Комитета за връзка с болниците и редовно служи като надзорник на конгресите. Въпреки лошото си здравословно състояние, Уот от време на време служи като помощна пионерка. И трите им деца сега са женени и заедно с брачните си партньори са пламенни служители на Царството.

Как Ян и Уот успели да се приспособят към един по–нисък стандарт на живот? „Когато имахме всичко в изобилие — отговаря Ян, — внимавахме да не се привързваме към материалните неща. Сега е малко по–неудобно, защото трябва да чакаш известно време, докато си в състояние да се сдобиеш с нещо, но духовните благословии и привилегии, които получихме, компенсират многократно всичко това.“

Също като Ян и Уот, Дрес и неговата съпруга Йени взели това решение да опростят начина си на живот, за да отделят повече време за интересите на Царството. Дрес и Йени служели като пионери, преди да станат родители. След това, за да се грижи за семейството си, Дрес започнал работа като администратор в една голяма фирма. Неговите работодатели били доволни от работата му и му предложили повишение. Но Дрес отказал повишението, защото ако го приемел, щял да има по–малко време за християнски дейности.

Да отгледат децата, а също и да се грижат за болната майка на Йени, изисквало много от времето и енергията им. Но те продължили да развиват пионерски дух. Какво им помогнало да направят това? Йени обяснява: „При нас са живели пионери, канели сме пионери на обяд или вечеря и сме предлагали квартира на окръжните надзорници.“ Дрес допълва: „Поддържахме живота си прост и избягвахме да влизаме в дългове. Взехме решението никога да не започваме големи бизнес отношения или да купуваме жилище, така че в бъдеще да не бъдем обвързани с такива неща.“

Решението на Дрес и Йени да си създадат обстоятелства, които да им позволяват да отделят повече време за интересите на Царството, имало възнаграждаващи резултати. Сега и двамата им синове служат като старейшини и единият от тях е пионер заедно със съпругата си. Дрес и Йени служеха като специални пионери и по–късно Йени придружаваше Дрес в пътуващата служба. Сега те са доброволци в Бетел, където Дрес служи като член на комитета на клона.

По–ранно пенсиониране

Подобно на Дрес и Йени, Ото и неговата съпруга Юди са били пионери, преди да се родят двете им дъщери. Когато Юди очаквала първото си дете, Ото си намерил работа като учител.

Докато децата растели, Ото и Юди често канели пионери в дома си, така че дъщерите им да видят радостта на целодневните християнски работници. След време тяхната по–голяма дъщеря започнала пионерска служба. По–късно тя посетила Училището Гилеад и заедно със съпруга си сега служи като мисионерка в една африканска страна. По–малката им дъщеря започнала пионерска служба през 1987 г. и Юди се присъединила към нея.

Когато променилите се обстоятелства позволили на Ото да работи по–малко часове в училище, той се възползвал от допълнителното време и станал пионер. Накрая той изцяло прекъснал работата си. Днес, като окръжен надзорник, Ото използва своите способности на учител да укрепва сборовете в духовно отношение.

Какъв е съветът на Ото към онези, които се пенсионират по–рано? „Когато се пенсионираш, не си позволявай да се отпускаш за една година или повече. Не е трудно да свикнеш с „отпускането“. Преди да се усетиш, ще забравиш за пионерската служба. Вместо това започни веднага да увеличаваш дейностите си в службата.“

Използвай мъдро натрупания опит

Разбира се, такива братя като Пъм, Ян, Дрес и Ото сега нямат същата сила и жизненост, както когато са били по–млади. Но те са по–зрели, по–опитни и по–мъдри. (Притчи 20:29) Те знаят какво означава да бъдеш баща и от сътрудничеството със съпругите си имат представа какво означава да бъдеш майка. Заедно със съпругите си те са разрешавали семейни проблеми и са поставяли теократични цели пред децата си. Ото казва: „Това, че самият аз съм се грижел за семейство, ми помага, когато като окръжен надзорник давам съвети по семейните въпроси.“ Също и опитът на Дрес като баща го прави цѐнен в бетеловото семейство, в което има много млади работници.

Да, личният опит помага на тези братя да се грижат за различните нужди в сборовете. Техният опит, образно казано, е наострил инструментите, с които си служат, така че те използват своите сили по най–ползотворния начин. (Еклисиаст 10:10) Всъщност за определен период от време те често постигат повече от онези, които са по–силни физически, но по–неопитни.

Такива братя и техните съпруги са чудесен пример за младите сред народа на Йехова. Младите забелязват, че хора като тези семейства лично са изпитали предизвикателствата и благословиите, за които се съобщава в нашите християнски издания. Колко е насърчаващо да виждаме мъже и жени, които проявяват дух като този на Халев, който въпреки напредналата си възраст помолил за една трудна задача. — Исус Навиев 14:10–12.

Подражавайте на вярата им

Би ли могъл да подражаваш на вярата и действията на тези семейства, споменати в статията? Помни, че те направили истината свой начин на живот. Развили в децата си желание да бъдат пионери. И Ян казва, че направили това, като давали пример на любов към Йехова и неговата организация, като организирали събирания с братя и сестри и като учели децата да се издържат сами. Те също работели и играли заедно като семейство. „По време на отпуската — спомня си Пъм — беше обичай за цялото семейство сутринта да ходим на проповедна служба, а следобед да почиваме заедно.“

Освен това тези християни планирали занапред, така че когато обстоятелствата им се променили, те били готови да се възползват от новата ситуация. Те си поставяли цели и вземали решения, с които по–бързо да постигнат целите си. Търсели начини да прекарват по–малко време в светска работа и били готови да се справят с по–малко доходи. (Филипяни 1:10) Съпругите напълно подкрепяли своите съпрузи. Заедно те имали силното желание да влязат през ‘големите врата за работа’ и в резултат на това се радват на богати благословии от Йехова. — 1 Коринтяни 16:9; Притчи 10:22.

Дали ти също имаш желание да увеличиш участието си в службата? Ако е така, възползвай се от променящите се обстоятелства.

[Снимка на страница 20]

Пъм и Ани се грижат за конгресната зала

[Снимка на страница 20]

Ян и Уот участват в проповедната дейност

[Снимка на страница 21]

Дрес и Йени служат в Бетел

[Снимка на страница 21]

Ото и Юди се подготвят да посетят следващия сбор