Как Бог, който е съвършен, може да съжалява за нещо?

В ПОВЕЧЕТО случаи, когато е използвана еврейската дума наха̀м със значение на „съжалявам, или изпитвам съжаление“, тя се отнася за Йехова Бог. В Битие 6:6, 7 се казва, че ‘Господ се разкаял [съжалил — НС], че направил хората на земята, и се огорчил в сърцето’. Тяхната порочност станала толкова голяма, че Бог решил да ги заличи от лицето на земята чрез целосветския Потоп. Това не може да означава, че Бог съжалявал, че е направил грешка в делата на сътворение, защото „делата му са съвършени“. (Второзаконие 32:4, 5) Съжалението е противоположно чувство на приятното задоволство и радостта. Следователно Бог трябва да е съжалявал за това, че след като е създал хората, те станали толкова зли, че той се чувствал задължен (и с право) да унищожи цялото човечество с изключение на Ной и семейството му. Защото Бог ‘не благоволи в смъртта на нечестивия’. — Езекиил 33:11.

В „Енциклопедия“ на Маклинтък и Стронг се отбелязва: „За самия Бог се казва, че се разкайва [наха̀м, съжалява]; но единственото значение на тези думи е, че той променя поведението си спрямо своите създания, било като им прави добро, или като им причинява зло. Тази промяна в поведението на Бога се основава на промяна в неговите творения; и затова, от човешка гледна точка, за Бог се казва, че се разкайва.“ (1894 г., том VIII, стр. 1042) Праведните стандарти на Бога остават постоянни, стабилни, непроменящи се. (Малахия 3:6; Яков 1:17) Никакви обстоятелства не могат да го накарат да промени мнението си относно тези стандарти, да се отвърне от тях или да ги изостави. Но нагласата и реакцията на неговите интелигентни творения към тези съвършени стандарти и към прилагането им от Бога, може да бъде добра или лоша. Ако е добра, това е угодно на Бога; ако е лоша, предизвиква съжаление. Освен това нагласата на създанията може да се променя от добра към лоша или от лоша към добра, и тъй като Бог не променя своите стандарти, за да се приспособи към тях, неговото задоволство (и придружаващите го благословии) може да се промени съответно към съжаление (и съпътстващите го дисциплиниране и наказание) и обратно. Следователно на неговите присъди и решения изобщо не са присъщи капризи, непостоянство, ненадеждност или грешка, така че на неговото поведение са напълно чужди изменчивост или странности. — Езекиил 18:21–30; 33:7–20.

Един грънчар може да започне да прави един съд, но ако съдът се ‘развали в ръката на грънчаря’, той може да започне да прави друг вид съд. (Йеремия 18:3, 4) С този пример Йехова не показва, че той е като един грънчар, който разваля с ръката си, а показва, че има власт над човечеството, власт да приспособява своите отношения с хората според начина, по който те откликват или не откликват на неговата праведност и милост. (Сравни Исаия 45:9; Римляни 9:19–21) Следователно той може ‘да съжалява за бедствието, което е намислил да нанесе’ на един народ, или ‘да съжалява за доброто, което е намислил да направи в негова полза’ — всичко това зависи от реакцията на хората от народа спрямо предишното му отношение към тях. (Йеремия 18:5–10, НС) Следователно това не означава, че Великият грънчар Йехова греши, а напротив, че човешката „глина“ претърпява „метаморфоза“ (промяна на формата или структурата) относно състоянието на сърцето, което събужда съжаление в Йехова или промяна на неговите чувства.

Това е вярно както за отделни личности, така и за народи, и самият факт, че Йехова  Бог говори за това, че ‘съжалява’ (НС) заради някои свои служители, като например цар Саул, който се отвърнал от праведността, показва, че Бог не предопределя бъдещето на отделните хора. Това, че Бог изпитал съжаление заради промяната в Саул не означава, че Той е сгрешил, като го е избрал за цар, и че съжалява за тази грешка. По–скоро Бог е изпитвал съжаление заради Саул, който като човек със свободна воля не направил добър избор относно чудесната привилегия и възможността, която Бог му дал, и заради това, че промяната в Саул предизвикала промяна в отношението на Йехова към него. — 1 Царе 15:10, 11, 26.

Когато изявил Божията неблагоприятна присъда за Саул, пророк Самуил казал, че „Величието на Израил няма да се окаже неверен и няма да съжалява, защото той не е човек, за да съжалява“. (1 Царе 15:28, 29, НС) Хората често не спазват думите си, обещанията си, условията в своите договори. Като несъвършени, те грешат в преценката си, което ги кара да изпитват съжаление. Това никога не се случва с Бога. — Псалм 132:11; Исаия 45:23, 24; 55:10, 11.

Например договорът, сключен между Бога и „всяка твар“ след Потопа, безусловно гарантира, че Той никога повече няма да нанесе потоп върху земята. (Битие 9:8–17) Следователно не е възможно Бог да промени мнението си по отношение на този договор или ‘да съжалява за него’ (НС). По подобен начин в договора си с Авраам, Бог ‘си послужил с клетва’ като „потвърждение на думата“, за да „покаже по–пълно на наследниците на обещанието, че намерението Му е неизменимо“. — Евреи 6:13–18.

Но когато дава обещание или сключва договор, Бог може да постави изисквания, тоест условия, които да бъдат спазени от онези, на които е дадено обещание или с които е сключен договор. Той обещал на израилския народ да станат „специално притежание“ (НС) и „царство свещеници и свят народ“, ако стриктно слушат гласа му и спазват договора му. (Изход 19:5, 6) Бог се придържал към договора, но израилтяните не. Те нарушавали договора много пъти. (Малахия 3:6, 7; сравни Неемия 9:16–19, 26–31) Затова когато накрая анулирал този договор, Бог направил това напълно справедливо, отговорността за неизпълнението на неговото обещание била изцяло на израилтяните като нарушители на договора. — Матей 21:43; Евреи 8:7–9.

По същия начин Бог може да ‘съжали’ и ‘да се отвърне’ от изпълнението на някакво наказание, когато предупреждението му за това действие причини промяна в нагласата и поведението на нарушителите. (Второзаконие 13:17; Псалм 90:13, НС) Те се връщат при него и той се ‘връща’ при тях. (Захария 8:3; Малахия 3:7) Вместо да бъде наскърбен, сега той се радва, защото не намира наслада в унищожението на грешниците. (Лука 15:10; Езекиил 18:32) Макар и никога да не се отклонява от своите праведни стандарти, Бог протяга ръка за помощ, така че такива хора да могат да се върнат при него; те са насърчени да направят това. (Исаия 65:1, 2; Йеремия 25:5, 6; 44:4, 5) Когато няма отклик на неговото послание, той прилага дисциплиниране. Това може да ги вразуми, може да възвърне подходящия им страх от Бога или може да им помогне да осъзнаят, че тяхната линия на поведение е била глупава и че тяхната ценностна система е била погрешна. — 2 Летописи 33:10–13; Неемия 9:28, 29; Амос 4:6–11.

Но неговото търпение има граници и когато се стигне до там, той ‘се изморява да изпитва съжаление’; тогава решението му да наложи наказание е неизменимо. (Йеремия 15:6, 7, НС; 23:19, 20; Левит 26:14–33) Той не просто замисля, или планира, да нанесе бедствие срещу такива хора (Йеремия 18:11; 26:3–6), но е стигнал до необратимо решение. — 4 Царе 23:24–27; Исаия 43:13; Йеремия 4:28; Софония 3:8; Откровение 11:17, 18.

Готовността на Бога да прощава на разкайващите се хора, също и това, че милостиво дава възможност за прошка дори ако прегрешенията им се повтарят, е пример за всички негови служители. — Матей 18:21, 22; Марко 3:28; Лука 17:3, 4; 1 Йоан 1:9.