Върховният съд подкрепя истинското поклонение в „Араратската земя“

С прошарена коса, един баща на три деца в Армения е застанал пред най–висшата съдебна инстанция на своя народ. Застрашена е свободата му и тази на много негови събратя по вяра. Съдът слуша, когато мъжът цитира от Библията, за да обясни вярванията си. За да разберем как този процес завършил с голяма победа за истинското поклонение в Армения, нека изследваме събитията, които доведоха до всичко това.

АРМЕНИЯ е разположена на изток от Турция и малко на юг от голямата Кавказка планинска верига. Армения е дом за повече от три милиона души. От Ереван, столицата на страната, човек може да се наслаждава на великолепна гледка към два от върховете на планината Арарат, където според традицията ковчегът на Ной заседнал след целосветския Потоп. — Битие 8:4. a

Свидетелите на Йехова провеждат своята християнска дейност в Армения от 1975 г. След като Армения стана  независима от бившия Съветски съюз през 1991 г., беше създаден Държавен съвет по вероизповеданията, за да регистрира религиозните организации. Но този съвет многократно отказа да регистрира Свидетелите на Йехова главно поради въпроса за християнския неутралитет. Вследствие на това от 1991 г. повече от 100 млади Свидетели в Армения бяха осъдени и в повечето случаи лишени от свобода, поради своето основано на Библията становище по въпроса за военната служба.

Съветът също поискал прокуратурата да разследва религиозната дейност на Льова Маркарян, християнски старейшина и трудолюбив адвокат, който е служител в местната ядрена електроцентрала. Накрая брат Маркарян беше подведен под отговорност по член 244, една останка от съветския закон от ерата на Хрушчов, замислена да попречи и в крайна сметка да елиминира Свидетелите на Йехова и други религиозни групи.

Този закон обявява за престъпление организирането или ръководенето на религиозна група, която под прикритието на проповядване на религиозни вярвания ‘привлича млади хора да посещават религиозни събрания на нерегистрирана религия’ и ‘подтиква членовете си да отказват изпълнението на гражданските си задължения’. За да подкрепи твърдението си, прокурорът изтъкна присъствието на деца на събранията, водени от брат Маркарян в град Метсамор. Прокурорът също заявил, че брат Маркарян заставял младите членове на сбора да отказват военна служба.

Процесът започва

Процесът започна в петък, 20 юли 2001 г., в Окръжния съд на град Армавир, с председател съдия Манвел Симонян и продължи чак до август. Докато даваха показания, свидетелите на обвинението накрая признаха, че агенти на Националната служба за сигурност (бившата КГБ) са им диктували част от писмените показания срещу брат Маркарян и ги заставяли да подпишат тези изявления. При един от случаите една жена призна, че длъжностно лице от Службата за сигурност я инструктирало да твърди, че „Свидетелите на Йехова са срещу правителството и религията ни“. Жената призна, че не познава никой от Свидетелите на Йехова лично, но само е чувала обвинения срещу тях по националната телевизия.

Когато дойде редът му, брат Маркарян свидетелства, че малките деца, които посещават събранията на Свидетелите на Йехова, правят това с разрешението на родителите си. Той обясни също, че въпросът за военната служба е въпрос на лично решение. Кръстосаният разпит, воден от прокурора, продължи няколко дни. Като използва Библията, брат Маркарян спокойно отговаряше на въпроси относно своите вярвания, докато прокурорът проверяваше цитираните стихове в собствената си Библия.

На 18 септември 2001 г. съдията обяви Маркарян за „невинен“, посочвайки, че в дейността му „не е имало престъпен елемент“. Едно съобщение, в което се говори за случая, се появи в „Асошиейтед Прес“. То гласи: „Днес в Армения от водач на Свидетелите на Йехова бяха свалени обвиненията  в прозелитизъм и принуждаване на млади хора да отказват военна служба. След двумесечен процес Съдът съобщи, че доказателствата срещу водача Левон Маркарян [Льова Маркарян] са недостатъчни. Застрашаваха го пет години затвор. ... Макар че Конституцията на Армения осигурява свобода на религията, за новите групи е трудно да се регистрират и законите са по–благоприятни за преобладаващата Арменска църква.“ В изявление за пресата от 18 септември 2001 г. от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) се казва: „Макар че приветства решението на съда, ОССЕ изразява съжаление, че изобщо е било повдигнато съдебно обвинение.“

Съдебното преследване продължава

Въпреки това от прокуратурата обжалваха решението и апелативният процес продължи още четири месеца. В началото на делото, когато брат Маркарян трябваше да дава показания, първият въпрос към него беше зададен от един член на съдийския състав. Когато братът започна да отговаря, председателстващата го прекъсна, провокирайки го. След това тя не позволи на брат Маркарян да довърши отговора на нито един от въпросите. Без да посочи причините, тя също така изключи от протокола повечето въпроси, зададени на брата от защитата. По време на процеса религиозни фанатици, събрали се в съдебната зала, многократно обсипваха с ругатни брат Маркарян. След заседанието много фалшиви и изопачени съобщения за процеса бяха излъчени по телевизията, в които се заявяваше например, че всъщност брат Маркарян признал вината си.

По средата на процеса председателстващата тричленния състав на съда изненада присъстващите, представяйки писмо от Държавния съвет по вероизповеданията, в което се изисквало прокуратурата да вземе мерки срещу брат Маркарян. Тази проява шокира международните  наблюдатели на процеса, тъй като в своята молба за членство в Съвета на Европа, Армения потвърди задължението си да „осигури на всички църкви или религиозни общности, в частност тези, които спадат към „нетрадиционните“, възможност да изповядват своята религия без дискриминация“.

През следващите седмици на процеса обстановката ставаше все по–напрегната. Противниците продължаваха да притесняват и да атакуват Свидетелите вътре и вън от съдебната зала. Свидетелки бяха ритани в пищялите. Когато един Свидетел бил нападнат, но не отвърнал на нападението, някой отзад го ударил по гърба и трябвало да бъде откаран в болница.

Междувременно по случая беше назначен нов председателстващ съдия. Въпреки усилията на някои от присъстващите да заплашат адвоката на защитата, новият председателстващ запази ред в залата, като дори нареди на полицията да изведе от съдебната зала една жена, която отправяла заплахи към адвоката на обвиняемия.

Пред Върховния съд на Армения

Накрая, на 7 март 2002 г. апелативният съд потвърди присъдата на предишния съд. Интересно, че ден преди тя да бъде обявена, Държавният съвет по вероизповеданията беше разпуснат. Още веднъж от прокуратурата обжалваха решението, този път до Касационния съд, който е най–висшата съдебна инстанция на Армения. Сега обвинителите поискаха съдът да върне случая за преразглеждане за „произнасяне на решение за признаване за „виновен“.

На 19 април 2002 г. в 11 ч. е свикан шестчленен съдийски състав с председателстващ съдия Махар Качатрян. В уводната си пледоария един от прокурорите изрази голямото си възмущение от факта, че двете предишни съдилища не са успели да намерят вина в брат Маркарян. Но този път прокурорът беше онзи, който беше прекъсван и целенасочено разпитван от четирима съдии. Единият от тях наложи наказание върху прокурора за това, че се опитва да създаде предубеденост у съда, като включва в изложението си срещу брат Маркарян това, че Свидетелите на Йехова нямат регистрация, а също проповедната им дейност — неща, които не са престъпление според член 244. В този момент един свещеник в съдебната зала извика, че Свидетелите на Йехова разединявали народа. Съдът му нареди да запази тишина.

След това съдиите повикаха Льова Маркарян извън заседанието — едно безпрецедентно действие от страна на Върховния съд. Брат Маркарян даде прекрасно свидетелство относно християнската позиция на Свидетелите на Йехова по различни въпроси. (Марко 13:9) След кратко обсъждане членовете на съдийския състав се върнаха и единодушно потвърдиха присъдата „невинен“. Брат Маркарян беше видимо облекчен. В писменото си решение Съдът казва: „Тази дейност [на Льова Маркарян] не се счита за престъпна според действащия закон, и този вид обвинения противоречат на член 23 от Конституцията на Армения и на член 9 от Европейската конвенция.“

Резултатите от решението

Ако повдигнатото обвинение беше прието от съда, това щеше да открие пътя за юридически мерки срещу други старейшини сред Свидетелите в сборовете из цяла Армения. Да се надяваме, че ясното решение, взето от съда, ще предотврати подобни преследвания. Едно неблагоприятно решение можеше също да стане претекст за отказа от регистрация на Свидетелите на Йехова. За щастие съдът отмахна този фалшив претекст.

Времето ще покаже дали над 7000 Свидетели на Йехова ще получат регистрация в тази страна. Междувременно истинското поклонение продължава да напредва в „Араратската земя“.

[Бележка под линия]

[Снимка на страница 12]

Льова Маркарян по време на процеса

[Снимка на страница 13]

Брат Маркарян и семейството му