Къде изчезват духовните ценности?

„Петнайсет двойки са се събрали на една вечерна [католическа] сесия за предбрачни съвети. От присъстващите трийсет души само трима твърдят, че са вярващи.“ — „Кроа“, френски католически всекидневник.

РЕЛИГИОЗНИТЕ ценности са в криза. На заглавната страница на международното издание на „Нюзуик“ от 12 юли 1999 г. се задава въпросът: „Дали Бог е мъртъв?“ В списанието се отговаря, че за Западна Европа това със сигурност е така. Като съобщава за католическия църковен събор, който се състоял в Рим през октомври същата година, френският вестник „Монд“ отбелязва: „За църквата е по–трудно от всякога да предава своето послание на едно общество, което е станало „алергично“ към нея. ... В Италия католиците вече не са единни по отношение на доктрините и обичаите. ... В Германия разискванията относно центровете за аборти разширяват пропастта между папата и демокрацията, която не желае повече да приема нареждания. Дръзкото становище на Холандия относно морала и евтаназията вече се приписва от някои наблюдатели на нейното внезапно отричане от християнството.“

Ситуацията е такава навсякъде. През 1999 г. архиепископът на Кентърбъри, Джордж Кари, предупреди, че Англиканската църква „ще изчезне след едно поколение“. В една статия на френския вестник „Фигаро“, озаглавена „Краят на християнска Европа“, се казва: „Същата тенденция може да се види навсякъде. ... Хората системно поставят под съмнение етични и доктринални въпроси.“

По–слабо религиозно участие

В Европа посещаемостта на църквите спада главоломно. По–малко от 10 процента от католиците във Франция посещават църковни служби всяка неделя, докато само от 3 до 4 процента от католиците в Париж ходят редовно на църква. Подобна  или дори по–ниска посещаемост се наблюдава в Обединеното кралство, Германия и скандинавските страни.

Сериозен проблем за религиозните власти е липсата на кандидати за свещеници. За по–малко от един век броят на свещениците във Франция е намалял значително от четиринайсет свещеници на 10 000 жители на по–малко от един свещеник на 10 000 жители днес. В цяла Европа средната възраст на свещениците се увеличава, а недостигът на свещеници се усеща дори в страни като Ирландия и Белгия. В същото време намалява броят на децата, посещаващи часове по катехизис, което повдига сериозни съмнения относно способността на католическата църква да се възстанови.

По отношение на религията доверието изглежда е останало в миналото. Само 6 процента от французите вярват, че „истината може да бъде намерена само в една религия“, в сравнение с 15–те процента през 1981 г. и 50–те процента през 1952 г. Религиозната апатия се разпространява. Съотношението на хората, които казват, че не принадлежат към никоя религия, се е увеличило от 26 процента през 1980 г. на 42 процента през 2000 г. — „Френските ценности — развитието им от 1980 до 2000 г.“

Радикална промяна в моралните ценности

Кризата в ценностите е очевидна също и по отношение на моралните стандарти. Както беше споменато по–горе, много хора, които ходят на църква, отказват да приемат моралните закони на своята религия. Те не са съгласни с мисълта, че религиозните водачи имат правото да определят някакви стандарти на поведение. Същите хора, които одобряват становището на папата за човешките права, отказват да го следват, когато думите му засягат личния им живот. Например възгледът му за противозачатъчните средства се отхвърля повсеместно дори от много католически семейства.

Тази нагласа засяга както религиозни, така и нерелигиозни хора от всички слоеве на обществото. Действия, които Светото Писание ясно осъжда, биват толерирани. Преди 20 години 45 процента от френските граждани не одобряваха хомосексуализма. Днес 80 процента от тях го смятат за нещо приемливо. Макар че повечето от тях одобряват съпружеската вярност, само 36 процента осъждат извънбрачните връзки като напълно неоправдани. — Римляни 1:26, 27; 1 Коринтяни 6:9, 10; Евреи 13:4.

Религиозен хаос

В западното общество се развива една религия „направи си сам“, в която всеки си мисли, че има правото да избира своите вярвания. Определени догми биват приети, докато други биват отхвърлени. Някои хора се наричат християни, макар че вярват в прераждането, а други не се притесняват да следват няколко религии едновременно. (Еклисиаст 9:5, 10; Езекиил 18:4, 20; Матей 7:21; Ефесяни 4:5, 6) В книгата „Френските ценности“ се показва целенасочено, че днес много вярващи се отдалечават непоправимо от пътя, определен от църквата.

Но тази тенденция към по–голяма религиозна индивидуалност не е съвсем безопасна. Жан Делюмо, религиозен историк и член на Френския институт, е уверен, че не е възможно човек да си измисли своя религия, която да е независима от всяка друга установена система. „Вярата не може да оцелее, ако не се основава на стабилността на конкретна религия.“ Здравите духовни ценности и религиозни дейности трябва да бъдат част от едно цяло. Къде може да бъде открита такава цялостност в едно общество, измъчено от промени?

На страниците на Библията ни се напомня, че Бог е този, който определя приемливи норми за поведение и морал, макар че дава на хората свободата да изберат дали да го следват, или не. Милиони хора по целия свят признават, че тази уважавана от много години книга има практическа стойност днес и че тя е ‘светилник на нозете им и виделина на пътеката им’. (Псалм 119:105) Как са стигнали те до това заключение? Това ще бъде обсъдено в следващата статия.