Въпроси на читатели

Защо в броя на „Стражева кула“ от 1 април 2002 г. на 11 страница, 7 абзац, се казваше, че покръстването във вода на новоповярвалите юдеи на Петдесетница през 33 г. било символ на „това, че лично са се отдали на Бога посредством Христос“, като предишното разбиране беше, че покръстването на юдеите от 33 до 36 г. не изисквало такова лично отдаване?

През 1513 г. пр.н.е. Йехова Бог предоставил на израилтяните възможността да станат свят народ за него, при условие че ‘слушат гласа му и пазят завета му’. Те отговорили: „Всичко, което Господ е казал, ще сторим.“ — Изход 19:3–8; 24:1–8.

Като се съгласили да спазват Моисеевия договор на Закона, израилтяните се отдали на Бога. Следващите поколения юдеи се родили в този отдаден народ. Но покръстването на юдеите, които станали последователи на Исус Христос от Петдесетница през 33 г. нататък, означавало повече от това, че се представят пред Бога като членове на един отдаден народ. То символизирало тяхното отдаване на Йехова Бог в едни нови взаимоотношения с него посредством Исус Христос. Как така?

След изливането на светия дух на около 120 ученици, събрани в една горна стая в Йерусалим на Петдесетница през 33 г., апостол Петър се изправил и започнал да проповядва на множеството юдеи и прозелити, които се били събрали да видят какво става. След като дал цялостно свидетелство, той казал на юдеите, чиято съвест ги разобличила: „Покайте се, и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за прощение на греховете ви.“ В резултат на допълнителното убеждаване на Петър ‘тия, които приели поучението му, се покръстили; и в същия ден се прибавили около три хиляди души’. — Деяния 2:1–41.

Нима тези юдеи, които се покръстили след призива на Петър, не са били вече членове на един отдаден народ? Не са ли имали отдадени взаимоотношения с Бога? Не. Апостол Павел писал, че ‘Бог махнал Закона от пътя, като го приковал на мъченическия стълб’. (Колосяни 2:14, НС) Чрез смъртта на Христос през 33 г. Йехова Бог премахнал договора на Закона — основата за отдадените взаимоотношения на израилтяните с Него. Народът, който отхвърлил Божия Син, сега бил отхвърлен  от самия Бог. ‘Израил по плът’ не можел вече да твърди, че е отдаден народ на Бога. — 1 Коринтяни 10:18; Матей 21:43.

Договорът на Закона бил отменен през 33 г., но периодът на специално благоволение и внимание на Бога към юдеите не свършил тогава. a Този период трябвало да продължи до 36 г., когато Петър проповядвал на боящия се от Бога Корнилий от италийски произход и неговото домочадие, а също и на други неюдеи. (Деяния 10:1–48) Каква била основата за удължения период на благоволение?

„[Месията] ще потвърди завет с мнозина за една седмица“ — се казва в Даниил 9:27. Договорът, или заветът, който бил потвърден за седем години, или „една седмица“, от покръстването на Исус и започването на публичната му служба като Месия през 29 г., бил Авраамовият договор. За да участва в този договор, човек просто трябвало да бъде един от потомците на Авраам. Този едностранен договор не осигурявал основата за това някой да има отдадени взаимоотношения с Йехова. Следователно вярващите юдеи, които се покръстили след речта на Петър на Петдесетница през 33 г., въпреки че били получили специално внимание като юдеи по рождение, не можели да претендират, че имат отдадени взаимоотношения с Бога, след като договорът на Закона бил отменен. Те трябвало лично да се отдадат на Бога.

Личното отдаване на юдеите и прозелитите, които се представили за покръстване в деня на Петдесетница през 33 г., било важно и по друга причина. Апостол Петър призовал слушателите си да се разкаят и да се покръстят в името на Исус. Да направят това изисквало да се откажат от светския начин на живот и да признаят Исус като Господар и Месия, като Първосвещеник и като онзи, който седи отдясно на Бога в небесата. Те трябвало да призоват името на Йехова за спасение чрез Христос Исус, което означавало да проявят вяра в Христос и да го признаят за свой водач. Основата за взаимоотношенията с Бога и за прошката на греховете им като цяло се била променила. Вярващите юдеи трябвало да приемат тази нова уредба като отделни личности. Как щяло да стане това? Като се отдадат на Бога и покажат публично това чрез потапяне във вода в името на Исус Христос. Покръстването във вода било символ на тяхното отдаване на Бога, което ги въвеждало в едни нови взаимоотношения с него посредством Исус Христос. — Деяния 2:21, 33–36; 3:19–23.

[Бележка под линия]