Да останем непоколебими, за да спечелим състезанието за живота

АКО се налага да плаваш в бурно море, какъв вид плавателен съд би избрал? Дали ще предпочетеш гумена надуваема лодка или стабилен, добре построен кораб? Без съмнение би избрал кораба, тъй като той успешно може да преодолява разрушителните вълни.

Преминавайки през тази бурна и рискована система на нещата, ние се сблъскваме с много предизвикателства. Младите хора например може понякога да се чувстват неориентирани и несигурни сред объркващите идеи и тенденции в този свят. Хората, които отскоро са започнали да живеят като християни, може все още да се чувстват неуверени. Дори за някои, които от дълги години непоколебимо и вярно служат на Бога, може да е изпитание това, че очакванията им все още не са изцяло изпълнени.

Такива чувства не са нещо ново. Понякога верни служители на Йехова, като Моисей, Йов и Давид, са изпитвали несигурност и тревога. (Числа 11:14, 15; Йов 3:1–4; Псалм 55:4) Но техният начин на живот показвал пълното им отдаване на Йехова. Хубавият им пример ни насърчава и ние да бъдем непоколебими, но Сатан Дяволът иска да ни отстрани от състезанието за вечния живот. (Лука 22:31) Затова как можем да останем непоколебими, „твърди във вярата“? (1 Петър 5:9) И как можем да укрепваме нашите събратя по вяра?

Йехова иска да бъдем непоколебими

Ако сме верни на Йехова, той винаги ще ни помага да поддържаме своята непоколебимост. Псалмистът Давид изпадал в много трудни ситуации, но той се надявал на Бога и затова могъл да пее: ‘Йехова ме изведе из гибелната яма, из тинята и калта и постави на скала нозете ми, та утвърди стъпките ми.’ — Псалм 40:2.

Йехова ни укрепва да воюваме „в добрата битка за вярата“, така че да можем да ‘се хванем здраво за вечния живот’. (1 Тимотей 6:12, НС) Той също ни осигурява средствата, с които да останем твърди и да излезем победители в духовната битка. Апостол Павел подканил събратята си християни да ‘продължават да придобиват сила в Господаря и в могъществото на неговата сила’ и да ‘си сложат пълните бойни доспехи, за да са в състояние да застанат твърдо срещу машинациите на Дявола’. (Ефесяни 6:10–17, НС) Но какво може да ни разколебае? И как можем да устоим на такива опасни влияния?

Да се пазим от неща, които могат да ни разколебаят

Добре е да помним един важен факт: решенията, които вземаме, накрая се отразяват на нашата християнска стабилност, било то положително, или отрицателно. Младежите са изправени пред решения относно кариера, допълнително образование и брак. Възрастните може би трябва да  решават дали да се преместят да живеят на друго място или дали да приемат допълнителна работа. Ние вземаме решения всеки ден по отношение на това как използваме времето си и много други неща. Какво ще ни помогне да вземаме мъдри решения, които да допринесат за нашата стабилност като служители на Бога? Една дългогодишна християнка казва: „Когато вземам решения, моля Йехова за помощ. Смятам, че е важно да приемаме и прилагаме съветите от Библията, от християнските събрания, от старейшините и от основаните на Библията издания.“

Когато вземаме решения, ще бъде добре да се запитаме: „Дали след пет или десет години ще съм щастлив от решението, което вземам сега, или ще съжалявам за него? Сигурен ли съм, че решенията, които вземам, не накърняват моята духовност, а напротив допринасят за духовния ми напредък?“ — Филипяни 3:16, НС.

Това, че са се поддали на изкушения или са позволили да бъдат много близо до нарушаване на законите на Йехова, е било причина някои покръстени християни да започнат да живеят по един непостоянен начин. Някои, които са били изключени от сбора заради неразкайващо се грешно поведение, са полагали големи усилия да бъдат възстановени, но само за да бъдат изключени отново — понякога много скоро след възстановяването — заради подобно прегрешение. Дали това е така, защото те не са се молили за Божията помощ ‘да се отвращават от злото и да се прилепят към доброто’? (Римляни 12:9; Псалм 97:10) Всички ние трябва да ‘направим за нозете си прави пътища’. (Евреи 12:13) Тогава нека да разгледаме някои мисли, които могат да ни помогнат да се поддържаме духовно стабилни.

Да продължаваме да бъдем непоколебими чрез християнската си дейност

Един начин, по който можем да поддържаме постоянно темпо в състезанието за живота, е като сме заети в дейността по проповядване за Царството. Да, нашата християнска служба е ценна помощ в поддържането на сърцата и умовете ни съсредоточени върху вършенето на Божията воля и да не отместваме поглед от наградата на вечния живот. В това отношение Павел насърчил коринтяните: „Възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.“ (1 Коринтяни 15:58) „Твърд“ според един тълковен речник означава „който не отстъпва лесно, проявява силна воля, решителност“. А „непоколебим“ — „който не може да бъде разколебан“. Тази дума на езика на оригинала означава „да не позволиш да бъдеш отвързан от мястото, където си хвърлил котва“. Следователно това, че сме заети в службата, ще въздейства укрепващо на християнския ни начин на живот. Да помагаме на хората да опознаят Йехова дава смисъл в живота ни и ни носи щастие. — Деяния 20:35.

Полин, една християнка, която е прекарала повече от 30 години в мисионерска служба и друг вид целодневна проповедна дейност, отбелязва: „Службата е защита, защото когато свидетелствам на другите, това затвърждава моето убеждение, че съм намерила истината.“ Подобна убеденост е също резултат от редовното участие и в другите християнски дейности, като посещаване на събранията за поклонение и старателното лично изучаване на Библията.

Стабилност чрез едно любещо братство

Това, че сме част от целосветската организация от истински поклонници, оказва силно стабилизиращо влияние върху нас. Каква благословия е, че сме свързани с такова любещо световно братство! (1 Петър 2:17) И ние може да действаме укрепващо на нашите братя.

Да обърнем внимание на помощта, която оказвал праведният Йов. Дори лъжеутешителят Елифаз трябвало да признае: „Твоите думи са заякчили колебаещия, и отслабнали колени си укрепил.“ (Йов 4:4) Какво правим ние в това отношение? Всеки един от нас има отговорността да помага на духовните си братя и сестри да издържат в службата на Бога. Когато сме с тях, можем да постъпваме в духа на думите: „Укрепете немощните  ръце, и утвърдете отслабналите колена.“ (Исаия 35:3) Затова защо не направиш своя цел да укрепваш и насърчаваш един или двама събратя християни всеки път, когато ги срещаш? (Евреи 10:24, 25) Едни насърчителни думи на похвала и признателност за техните постоянни усилия да бъдат угодни на Йехова може наистина да им помогнат да останат непоколебими и да спечелят състезанието за живота.

Християнските старейшини могат да направят много, като насърчават новите. Това може да стане, като им дават полезни предложения и надеждни библейски съвети, а също и като работят с тях в проповедната служба. Апостол Павел винаги търсел възможности да укрепва другите. Той копнеел да види християните в Рим, за да ги укрепи духовно. (Римляни 1:11) Той гледал на своите скъпи братя и сестри от Филипи като на своя ‘радост и венец’ и ги увещавал да ‘стоят твърдо в Господа’. (Филипяни 4:1) След като чул за трудностите на своите братя в Солун, Павел изпратил Тимотей да ‘ги утвърди и утеши във вярата, та да не се колебае никой от тия скърби’. — 1 Солунци 3:1–3.

Апостолите Павел и Петър признавали и ценели усилията на своите събратя поклонници да бъдат верни. (Колосяни 2:5; 1 Солунци 3:7, 8; 2 Петър 1:12) Нека по подобен начин да се съсредоточаваме не върху слабостите на нашите братя, а върху техните добри качества и върху тяхната успешна борба да останат непоколебими и да почитат Йехова.

Ако сме негативни или критични, може без да искаме да направим на някой да му е трудно да остане твърд във вярата. Добре е да помним, че нашите братя са „отрудени и пръснати“ в тази система на нещата! (Матей 9:36) Те с право очакват да намерят утеха и освежение в християнския сбор. Тогава нека всеки от нас даде най–доброто от себе си, за да укрепва събратята си по вяра и да им помага да останат непоколебими.

Понякога някои може да се отнасят към нас по начин, който да отслаби нашата непоколебимост. Ще позволим ли една груба забележка или нелюбеща постъпка да ни накара да намалим темпото в службата за Йехова? Нека никога не позволяваме на когото и да било да ни попречи да бъдем непоколебими! — 2 Петър 3:17.

Божиите обещания — стабилизиращо влияние

Обещанието на Йехова за едно чудесно бъдеще под управлението на Царството ни дава надежда, която ни помага да бъдем непоколебими. (Евреи 6:19) Убеждението, че Бог винаги изпълнява обещанията си, ни подтиква да ‘бдим и да стоим твърдо във вярата’. (1 Коринтяни 16:13; Евреи 3:6) Привидното забавяне на изпълнението на някои от обещанията на Бога може да подлага на изпитание вярата ни. Затова е изключително важно да бъдем нащрек, за да не се подведем от фалшиви учения и да не бъдем отклонени от нашата надежда. — Колосяни 1:23; Евреи 13:9.

Лошият пример на израилтяните, които загинали, защото нямали вяра в обещанията на Йехова, трябва да ни служи като предупреждение. (Псалм 78:37) Вместо да бъдем като тях, нека да бъдем непоколебими и да служим на Бога с чувство за неотложност в тези последни дни. „Аз живея всеки  ден така, сякаш великият ден на Йехова ще дойде утре“ — казва един опитен старейшина. — Йоил 1:15.

Да, великият ден на Йехова е неизбежен. Но ние няма от какво да се боим, ако сме близо до Бога. Ако стриктно спазваме неговите праведни стандарти и оставаме непоколебими, можем успешно да завършим състезанието за вечния живот! — Притчи 11:19; 1 Тимотей 6:12, 17–19.

[Снимка на страница 23]

Правиш ли всичко, каквото можеш, за да помагаш на събратята си християни да останат непоколебими?

[Информация за източника на снимката на страница 21]

The Complete Encyclopedia of Illustration/J. G. Heck