Дневникът на Ной — дали има значение за нас?

КОГАТО представял пророчеството относно знака за своето присъствие и за завършека на системата на нещата, Исус казал: „Както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син.“ (Матей 24:3, 37) Очевидно Исус предсказал, че онова, което се случва в наши дни, има паралел с времето на Ной. Затова надеждният и точен разказ за събитията в дните на Ной може да се окаже безценно съкровище.

Дали дневникът на Ной е такова съкровище? Дали той притежава белезите на един истински исторически документ? Можем ли наистина да установим кога е настъпил Потопът?

Кога е настъпил Потопът?

Библията осигурява хронологична информация, която позволява точно да пресметнем времето назад до началото на човешката история. В Битие 5:1–29 намираме родословната линия от създаването на първия мъж Адам до раждането на Ной. Потопът започнал „в шестстотната година на Ноевия живот“. — Битие 7:11.

За да определим времето на Потопа, трябва да започнем от една основна дата. Това означава да започнем с дата, която е приета в светската история и която съответства на конкретно събитие, записано в Библията. Тръгвайки от такава твърда позиция, можем да направим изчисления и да определим датата на Потопа, съгласно григорианския календар, който се използва днес повсеместно.

Една основна дата е 539 г. пр.н.е., годината, когато персийският цар Кир превзел Вавилон. Светски източници, които съобщават за времето на неговото царуване, включват вавилонски глинени плочки и документи от Диодор, Секст Африкански, Евсевий и Птолемей. Поради един указ, издаден от Кир, юдейският остатък напуснал Вавилон и пристигнал в родината си през 537 г. пр.н.е. Това отбелязало края на 70–годишното изгнаничество на юдеите, което според библейското повествование започнало през 607 г. пр.н.е. Като вземем под внимание периода на съдиите и управлението на израилските царе, можем да установим, че излизането на евреите от Египет станало през 1513 г. пр.н.е. От там библейската хронология ни връща още 430 години назад, когато бил сключен договорът с Авраам през 1943 г. пр.н.е. След това трябва да вземем предвид раждането и продължителността на живота на Тара, Нахор, Серух, Рагав, Фалек, Евер и Сала, както и Арфаксад, който бил роден „две години след потопа“. (Битие 11:10–32) По този начин можем да определим началото на Потопа през 2370 г. пр.н.е. a

Потопът започва

Преди да разгледаме събитията от времето на Ной, би могъл да прочетеш Битие, 7 глава, 11 стих до 8 глава, 4 стих. Относно пороя там е казано: „В шестстотната година на Ноевия живот [2370 г. пр.н.е.], във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.“ — Битие 7:11.

Ной делял годината на 12 месеца, всеки от които имал 30 дни. В древни времена  първият месец започвал около средата на месец септември от нашия календар. Водите на Потопа започнали да се изливат през „втория месец, на седемнадесетия ден от месеца“, което продължило 40 дни и 40 нощи през месеците ноември и декември 2370 г. пр.н.е.

Относно Потопа имаме и следното сведение: „Водите се застояха по земята сто и петдесет дни. ... Малко по малко водите се оттеглиха от земята, и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват. А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.“ (Битие 7:24–8:4) Така периодът от момента, когато водите залели земята, до времето, когато намалели, бил 150 дни, или пет месеца. Следователно ковчегът заседнал върху Араратските планини през март 2369 г. пр.н.е.

Сега можеш да прочетеш Битие 8:5–17. Върховете на планините се показали около два месеца и половина (73 дни) по–късно, „на първия ден от десетия месец [юни]“. (Битие 8:5) b Още три месеца (90 дни) по–късно — „в шестстотин и първата година на Ноевия живот, на първия ден от първия месец“, или в средата на септември 2369 г. пр.н.е. — Ной отместил покрива на ковчега. Тогава той успял да види, че ‘повърхността на земята била изсъхнала’. (Битие 8:13) Един месец и 27 дни (57 дни) по–късно, ‘на двадесет и седмия ден от втория месец [средата на ноември 2369 г. пр.н.е.], земята изсъхнала’. Тогава Ной и семейството му излезли от ковчега на суха земя. Следователно Ной и другите прекарали една лунна година и десет дни (370 дни) в ковчега. — Битие 8:14.

Какво доказват тези точни данни, които обхващат фактори като събития, подробности и време? Просто казано, това, че еврейският пророк Моисей, който явно използвал като основа за книгата Битие  налични записки, представил описание на факти, а не митичен разказ. Следователно Потопът е от голяма важност за нас днес.

Как други библейски писатели са гледали на Потопа?

Освен повествованието в Битие, в Библията много често се споменава за Ной или за Потопа. Ето няколко примера:

(1) Изследователят Ездра включил Ной и синовете му (Сим, Хам и Яфет) в родословието на израилския народ. — 1 Летописи 1:4–17.

(2) Когато лекарят Лука, писателят на евангелието, изброява предшествениците на Исус Христос, той причислява към тях и Ной. — Лука 3:36.

(3) Апостол Петър неколкократно се позовава на повествованието за Потопа, когато пише до събратята си християни. — 2 Петър 2:5; 3:5, 6.

(4) Апостол Павел говори за голямата вяра, която Ной проявил при построяването на ковчега за спасение на неговото семейство. — Евреи 11:7.

Може ли да има някакво съмнение, че тези вдъхновени библейски писатели приемали разказа за Потопа от книгата Битие? Несъмнено те са го смятали за действително събитие.

Потопът и Исус

Исус Христос имал предчовешко съществуване. (Притчи 8:30, 31) По време на Потопа той бил духовно създание в небето. Ето защо като очевидец, Исус ни дава най–забележителното потвърждение от Писанията за Ной и за Потопа. Исус казал:  „Както бяха Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син. Защото, както и в ония дни преди потопа, ядяха и пиеха, женеха се и се омъжваха, до деня докогато Ной влезе в ковчега, и не усетиха, докато дойде потопът и завлече всички, така ще бъде и пришествието на Човешкия Син.“ — Матей 24:37–39.

Дали Исус би използвал фолклорни мотиви, за да ни предупреди за приближаващия край на тази система на нещата? Едва ли! Уверени сме, че той използвал истински пример за изпълнение на божествена присъда над злите. Наистина, мнозина загинали, но ние можем да извлечем утеха от познанието, че Ной и семейството му били избавени по време на Потопа.

„Ноевите дни“ са от голямо значение за онези, които живеят днес, по време на „пришествието на Човешкия Син“, Исус Христос. Когато четем подробния разказ за целосветския Потоп, съхранен под формата на записки, водени от Ной, можем да бъдем сигурни, че това е автентичен исторически документ. Така че божествено вдъхновеният разказ за Потопа от книгата Битие е от огромно значение за нас. Точно както Ной, неговите синове и съпругите им проявили вяра в Божието средство за спасение, ние днес можем да намерим закрилата на Йехова въз основа на вярата си в изкупителната жертва на Исус. (Матей 20:28) Нещо повече, можем да имаме надеждата да бъдем сред преживелите края на тази система точно както дневникът на Ной показва, че той и семейството му преживели Потопа, който сложил край на безбожния свят по онова време.

[Бележки под линия]

[Блок на страница 5]

Дали те са живели толкова дълго?

„ВСИЧКИТЕ дни на Ноя станаха деветстотин и петдесет години; и умря“ — казва Библията. (Битие 9:29) Дядото на Ной, Матусал, живял 969 години — най–дългият човешки живот според наличните сведения. Средната продължителност на живот на десетте поколения от Адам до Ной възлизала на повече от 850 години. (Битие 5:5–31) Дали хората тогава са живели толкова дълго?

Първоначалната цел на Бога била човекът да живее вечно. Първият човек бил създаден с възможността да се наслаждава на живот, който никога нямало да свърши, ако Адам бил послушен на Бога. (Битие 2:15–17) Но той се разбунтувал и загубил тази възможност. След 930 години съществование, които изминали като бавен процес на умиране, Адам се върнал в земята, от която бил взет. (Битие 3:19; 5:5) Първият човек оставил в наследство на всички свои потомци грях и смърт. — Римляни 5:12.

Все пак хората, които живеели по онова време, били по–близо до първоначалното съвършенство на Адам и явно по тази причина се радвали на по–голямо дълголетие, отколкото родените по–късно. Но макар продължителността на човешкия живот да е доближавала хиляда години през периода преди Потопа, след Потопа тя рязко намалява. Например Авраам живял само 175 години. (Битие 25:7) И около 400 години след смъртта на този верен патриарх пророкът Моисей писал: „Дните на живота ни са естествено седемдесет години или даже, гдето има сила, осемдесет години; но и най–добрите от тях са труд и скръб.“ (Псалм 90:10) Положението днес е подобно.

[Таблица/Снимки на страница 6, 7]

От указа на Кир относно завръщането на юдеите от плен назад до Потопа в дните на Ной

537 Указът на Кир c

539 Превземането на Вавилон от персиеца Кир

68 години

607 70–годишното запустяване на Юда започва

906 години управление на водачи, съдии и царе на Израил

1513 Излизането на израилтяните от Египет

430 години 430–годишен период, когато „синовете

Израилеви“ живеят в египетската земя

и в Ханаан (Изход 12:40, 41, СИ)

1943 Потвърждаване на договора с Авраам

205 години

2148 Раждането на Тара

222 години

2370 Начало на Потопа

[Бележка под линия]